(БЕЗ) НАМЕСАaqmn->name

Конспиративната диверсия на неолиберализма

Конспиративната диверсия на неолиберализма

23 Декември 2019

Евроатлантическата екологическа парадигма лишава човека от способността да осъзнае същността на постоянно задълбочаващото се противоречие между съвременната индустриална цивилизация и природата. Тази парадигма е основана на алгоритъм на алчността, която ражда парадокса „изобилието ражда мизерия“.

Една от съществените характеристики на съвременния либерализъм е конспиративната диверсия като главно оръжие на антисоциализма.
В навечерието на 75-годишнината на социалистическата революция у нас и в редица други страни, в края на Втората световна война, все повече се изостря един неизживян конфликт в световен мащаб. Този конфликт днес придобива характерните черти на конспиративната идеологическа истерия, като израз на възобновяване в още по-остра форма на студената война. Най-ярко това остро заболяване на духа се проявява в манипулациите с идейното наследство на Маркс относно комунизма като визия за бъдещето на човечеството и краха на капиталистическия модел на развитие.
Тези манипулации представляват традиционна атака срещу всяка идея относно бъдещето на света, съдържаща внушение за разумна алтернатива на капитализма и либерализма като негова идеологическа и политическа парадигма. Но днес тя се осъществява чрез средствата на конспиративната диверсия. Идеята за комунизма или социализма, марксовото идейно наследство и свързаните с тях радикални движения, се отричат с маниера примитивния антикомунизъм, както беше до края на миналия век. Днес подходът е друг.
Решаваща роля за промяна на подхода в борбата срещу всяка идея, която носи в себе си внушение за търсене на алтернатива на глобалния капитализъм, играе появата на Римския клуб в средата на миналия век и неговите разработки за настоящето и бъдещето на планетата Земя. Вдъхновени от тях, през 1987 г., Световната комисия по околна среда и развитие под председателството на Гро Харлем Брудтланд, изготвя доклад на тема „Нашето общо бъдеще“, представен пред Общото събрание на ООН. Според доклада „Устойчиво е развитието, което удовлетворява нуждите на настоящето, без да подлага на риск шансовете на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди“. Това беше пряк удар срещу основния принцип на капитализма. Този принцип доведе не само до превръщане в главно противоречие конфликта между цивилизацията и природата в резултат на неразумното експлоатиране на ресурсите на планетата Земя, но и до постоянното задълбочаване на пропастта между богатството и бедността като проявление на парадокса, съгласно който изобилието на богатото малцинство ражда мизерията на милиарди онеправдани хора.
Темата за бъдещето на планетата бе в центъра на конференцията на ООН за устойчиво развитие, известна като „РИО+20“. Тя се провежда в бразилския град Рио де Жанейро през 1992 г. Приетата от нея Декларация съдържа 27 принципа, на които се основават всички дейности по линея на устойчивото развитие, оценявани в цялост като Дневен ред за ХХI век. Крайният резултат от това е отприщването на натрупаната интелектуална енергия, която грижливо бе „блокирана“ с трудно пробиваем кордон от ефирни чудовища и наземни оръжия, готови всеки миг да превърнат планетата в бойно поле, а живота върху планетата Земя – в апокалипсис. Целта бе да се гарантира увековечаване на империята на сатаната, в чиято услуга е впрегната световната финансова олигархия. Тяхното любимо оръжие винаги остава корумпираният разум, поразен от алгоритъма на алчността.
Срещу тази империя на апокалипсиса стои армията на здравия разум, чийто глас трудно пробиваше „пламъците“ на студената война, която продължава 75 години след Втората световна война.
И в наши дни постоянно се правят опити за заобикаляне на  кардиналния въпрос с фундаментално значение за концепцията за устойчиво развитие и съдбата на либерализма. В такива случаи винаги се повтаря един и същ синдром: окарикатуряване на всяка идея, целяща да промени статуквото, до степен, че нейното споменаване да предизвика отрицателна реакция... Това принуждава честно мислещи научни авторитети да прибягват до ненужни ментални мимикриии, за да запазят спечеленото доверие, а техни адепти – бързат да се пригаждат към тях. Американският икономист проф. Джоузеф Стиглиц обяви неолиберализма за мъртъв. „Той трябва да бъде погребан, защото той оправдава увеличаващото се неравенство, финансова нестабилност и деградация на околната среда като непосредствена последица от пазара, без да спомене кой и защо го налага. Но не изпуска да предложи като алтернатива някакъв „прогресивен капитализъм  като най-добър шанс, който имаме за да избегнем сегашната си икономическа и политическа болест“ (Стиглиц, Дж. Неолиберализмът е мъртъв, трябва да бъде погребан! – Земя, 4.06.2019, с.7).
Все в този контекст друг американски политолог, Уйлям Енгдал, определи американския модел за глобализация, насочен към реализация на откровено имперски амбиции, формирани далеч преди началото на епохата на глобализация. И действително прехваленият либерален модел на глобализация – „глобализацията по американски“ се превръща в сатаносфера, удобна за развити държави да премахват преградите, обуславяни от суверенитета и националната самобитност на десетки по-малки и по-малко развити държави.
Отново загрижени за съдбата на своите благодетели услужливи политици, анализатори и други „капацитети“ се отдават на сизифовски усилия да обосноват „нов подход“ като наблягат върху „глобалните приоритети и социалната справедливост”. Този подход, според тях, изисква приоритет на комплексното човешко развитие. Този тип глобализация се основава на модела на т. нар. „конфуциански капитализъм“, който разполагал с ярко изразен интегративен характер, обединяващ енергията на пазарната икономика и мъдростта на конфуцианското тълкуване на обществения живот.На тази основа се ражда концепцията за „инклузивно развитие“ ,уж като отговор на либералния модел на глобализация ( https; geopolitika. en, бр. 1-2012). В отговор на тези усилия  руският учен акад. В. Коптюг провъзгласи своето убеждение: „Когато се говори за устойчиво развитие на сегашния етап, трябва да се има предвид социалистическата идея“. У нас акад. Георги Близнаков препоръчва т.нар. „Трети път“. Други съвременни автори говорят за „Общество на устойчиво благоденствие“. Смятам, че тези опити ще се окажат ненужни усилия. За мен няма никакво съмнение, че бъдещото, което можем да завещаем на нашите деца и внуци, принадлежи на онези, които първи ще превърнат идеята за устойчиво развитие в осъществена цел, поставяйки началото на нова епоха в историята на планетата Земя. Много мъдреци днес и в миналото свързват тази мисия със славянската  духовност поради универсалната приложимост на ценностите и добродетелите, свързани с нея. 
Очевидно е, че в духовната еволюция на хомосапиенса се извършва дълбока, все още неосъзната от самия него, могъща трансхуманитарна революция, по-мощна от всички известни досега революции. Но онова, което буди недоумение е истината, че живеем в свят, в който наред с множество забележителни постижения на науката и техниката, не закъснява и появата на променен до неузнаваемост образ на човека в лицето на неговите генетично модифицирани аналози. Най-големият парадокс на епохата, в която живеем днес, се състои в това, че една шепа хора от човешкия род, придобили изключителната власт да корумпират творческия разум и поощряват самоизраждането на хомо сапиенса, подготвят гибелта на целия човешки род, а за себе си бързат да осигуряват място на други планети, за да продължават и там своята разрушителна зараза.
А известно е, че всеки нормален човек знае, че неговата мисия тук на Земята е да я превърне в рай. Но противно на това Земята постоянно се превръща в бойно поле, а животът върху нея – в ад – апокалипсис. Този устойчив парадокс се повтаря от хиляди години. И днес човечеството всеки ден се сблъсква с този синдром. Този синдром превръща автентичното Христово учение като идеология на онеправдани слоеве в официална идеология на Римската империя, след като е взела хиляди жертви преди това. Този синдром предизвиква схизмата през 1054 г., разединявайки за повече от хиляда години християнската църква. По-късно неговите рицари измислят инквизицията и християнството без Христос, както днес се говори за комунизъм без Маркс, социалдемокрация без социализъм, вместо устойчиво развитие – инклузивно развитие, вместо либерален капитализъм – „конфуциански капитализъм“, клептокрация – вместо демокрация и т.н.
Няма никакво съмнение, че средствата, с които променяме физическата среда не са лоши сами по себе си. Въпросът е: как човекът използва творенията на своя разум – разумно или неразумно. Този факт придобива изключителна важност, като се има предвид истината, че днес технологията е в ръцете на онези, които трупат богатство на всяка цена и с всички средства. Така тя се използва като средство за борба с природата. Именно това неизбежно може да доведе до нейното унищожаване. Според философа Алън Уотс „западната култура е изградена върху омразата“ към материята и се използва за превръщането й в боклук. Оттук произтичат и много от антиномиите на индустриалната цивилизация.
Евроатлантическата екологическа парадигма лишава човека от способността да осъзнае същността на постоянно задълбочаващото се противоречие между съвременната индустриална цивилизация и природата. Тази парадигма е основана на алгоритъм на алчността, която ражда парадокса „изобилието ражда мизерия“.
Философията на новото време едва през последните десетилетия на ХХ век започва да се интересува от въпроса за изхода от сблъсъка между съвременната цивилизация и природата. Във връзка с това въпросът „Как да се използва властта на разума разумно?“, получава най- различни и нерядко абсурдни интерпретации.
Славянската духовност носи в себе си благоразумната етика на потреблението, екологическата сигурност, хармоничното съчетаване на духа на революцията с революцията на духа. Ако енергията на човешкия разум не се съсредоточи върху претворяването на тази истина, човечеството е обречено. Затова главна задача на човешкия разум е да освети пътя към една нова, хуманистична, непокварена, справедлива цивилизация, символизираща през хилядолетията мита за Рай на Земята. Възможно ли е това? Или ще се примирим с парадоксалното внушение, че човечеството неудържимо върви към своята изначална обреченост! Следователно, без утвърждаване на една нова цивилизация – алтернатива на съвременната ирационална система, ще се повтори и в Космоса, когато човечеството го завладее. Няма да ни спаси и мисълта, че когато животът стане невъзможен тук, може да се преселим някъде във Вселената.
Почти винаги, когато се приемат реални стъпки към промяна, това велико дело се оказва в ръцете на сили,които се опитват да го подчинят на интересите на определено малцинство, подвластно изцяло на най-близките и непосредствени цели, без мисъл за трайна перспектива, без грижа за шансовете на идните поколения. Това в крайна сметка довежда до един ирационален модел на развитие, чието по-нататъшно задълбочаване неизбежно означава пропаст между богатството и бедността,при което изобилието постоянно ражда мизерия за обширни зони на нищета и изостаналост.
Същността на проблема тук е как, доколко и коя обществена система е способна да разгърне вътрешно присъщите културни функции на духовната идентичност и ще я включи в хуманистичния код на живота. Това дава силен тласък на идеята за устойчиво развитие – надеждна геополитическа парадигма и цивилизационен модел. Той е основан на древната източна мъдрост и хуманистичните идеали на славянската духовност. Този синтез напоследък се свързва с идеята за устойчиво развитие, съчетаващо в органично единство научно-техническото развитие и революцията на духа.
Днес все повече хора от Лисабон до Владивосток разбират, че хуманистичната интерпретация на хуманистичната стратегия е насочена към съвършено нова цивилизация. Тя се основава на максимата, че спасението ще дойде чрез одухотворяване на прогреса, чийто основополагащ принцип е социалната справедливост, хуманизъм, сигурност, благородство на духа. Тя не се разглежда като агресивна геополитика, подчинена на порочната инерция, подхранвана от колониални стереотипи. Тя е стратегия, насочена към утвърждаване на устойчивото развитие с цел да се остави на поколенията един свят , по-богат, по-справедлив, по-красив и по-толерантен от този, в който живеем днес. Ето защо за славянския свят евразийският проект предполага не самозатваряне, изолация и самозадоволяване, не едностранна доминация с военна мощ, а интеграция на всички сили в границите на Голямата Европа от Лисабон до Владивосток.
Човечеството вече толкова е свикнало с опитите на виновните за сегашното състояние на планетата, че нерядко, в навечерието на поредния международен форум „Г-20“, в средствата за масова информация се появяват публикации със заглавия от рода на „Ситите на гладните не вярват“, „Вероятно и този път Г-20 ще се опита да ни омае с общи фрази“.
Тъй като тази досадна игра омръзва на хората соросоидите на „котлова храна“, за обслужване на богатите си благодетели, нерядко предлагат пленяващи чудеса дори за най-развинтената фантазия на менталните чудовища.
Целта на конспиративната манипулация е ясна: да се постигне  провъзгласената от тогавашния (2001) президент на САЩ Джордж Буш – младши: „Занапред страната ни ще определя обстоятелствата на своята епоха, а не те да определят нейната съдба“. Тук се налага да се припомни, че днес сме в 2019, а не в 2001 г., когато са казани тези високопарни думи. С появата на блока БРИКС съществено се променят обстоятелствата, защото той все по-внушително се утвърждава като алтернатива на неолибералния свят, форматиран от САЩ и неизбежно изменят и нейната съдба. Все в този контекст вестник „Ню Йорк Таймс“ публикува нов „Комунистически манифест“, озаглавен „Светът в хаос “. Нуждаем се от напълно автоматизиран луксозен комунизъм: Манифест“. Любопитното в случая се състои в това, че след като от 1848 година, когато Маркс и Енгелс публикуват „Комунистическия манифест“, срещу който са изписани планини от унищожителни критики и тотално отхвърляне, 170 години след неговото появяване, в САЩ все по-често се чуват гласове „Карл Маркс беше прав“, „Комунизъм звучи добре” и т.н. Всъщност тази вълна не е нова. (Проданов, В. - в. „Ню Йорк Таймс“ пусна през 2011г. Комунистически манифест – Дума, 26 юни 2019, с.48).
През 2011 г. един от най – известните английски философи проф. Терри Иглтън публикува обемист труд под заглавие „Защо Маркс е бил прав?“. През 2012 г. същият труд със същото заглавие излиза на руски език – (Терри Иглтон. Почему Маркс был прав? М. 2012). В труда Марксовото учение се разглежда в контекста на ключовия въпрос за неговата концепция за бъдещата икономическа формация. Авторът подлага на критичен анализ в духа на епохата на глобалния пазар съвременната икономическа реалност, оборвайки митовете и идеологемите, породени както в капиталистическите, така и в социалистическите отговори на въпроса: Какво следва по-нататък?
В условията на настъпилия вакуум в бившите социалистически страни, в които доминира страх дори от споменаването на името на Маркс, Енгелс, Ленин и др., след проведената широка кампания на декомунизация, лустрация, остракиране и политическо преследване в редица страни, начело със САЩ, се подема мащабна конспиративна пропаганда, чието основно оръжие остава идеологическата диверсия от епохата на студената война. „Възхвалата“ на Маркс и комунизма, използвайки широко разпространените техни принципи сред хората след Втората световна война, но „изхвърлени“ от учебници и забранени да бъдат споменавани в публични изяви, в годините на т.нар. „демократичен преход“, се използва Марксовата постановка, че комунизмът ще победи най-напред в най-развитите страни. По презумпция се приема, че САЩ са най-развитите в света днес, следователно комунизмът е на път да победи най-напред в Америка, отколкото в която да е друга страна начело със Съветския съюз. По този начин на Съветския съюз се отказва славата, че там побеждава първата в света социалистическа революция през 1917 година. Тук обаче трябва да се внимава. Към тази приспивна мелодия припяват и привържениците на „социалдемокрация без социализъм “. За първобраз на този неизживян синдром се посочва „безрелигиозното християнство” на лютеранския пастор Д. Банхофер. Според него  учението „Бог това е живот за другите в съотвествие с принцип на християнската нравственост” противоречи на духа на съврменната реалност в света. Както опитът на Банхофер да отстрани претовречието между християнската ортодоксия и съвременността и да създаде „нов вариант на християнството” още повече оголва противоречията в ортодоксалната теология, така, както и „социалдемокрацията без социализъм” задълбочава нейните антиномии, които генетично са й присъщи. Другата страна на този синдром, който широко се прилага в конспиративната пропаганда, която се шири в САЩ и други страни от евроатлантическата зона, получава и друга модификация, предназначена за наивниците в много страни членки на ЕС. Най-често срещаната форма на този синдром намира израз във внушението: Американската мечта, че можеш да се превърнеш от мияч на чинии в милионер. В същото време не са малко здравомислещи интелекуалци и в САЩ, които пишат, че противоречивата смесица от изобилие и възможности, тежък труд и крайна нищета, рядко е била толкова очевидна.
Всичко това обяснява раздразнението сред олигархичните гиганти в САЩ и техните Европейски съюзници, което предизвикаха речта на българския президент Румен Радев пред Петербургския форум 2019, почти изцяло посветена на идеята за устойчиво развитие като светоглед и нравствена философия на ХХI век, както и репликата на руския президент Владимир Путин в интервюто за „Файненшъл Таймс“, че „либералната идея е остаряла“, казани в кратък период от време, когато се провежда срещата на Г-20 в Осака, Япония в края на месец юни 2019 година.
Алтернатива на съвременната порочна цивилизация, след като тя се основава върху капиталистическия модел на развитие с неговите дълбоко порочни принципи и генетично присъщите нему неизлечими метастази, може да бъде хилядолетната мечта на човечеството за Рай на Земята, независимо от различните наименования и интерпретации, които се използват в различните религиозни, философски и политически учения. Смисълът на  тази формула за алтернатива на обществено устройство, независимо от това какви диверсионни похвати се използват, е ясен като бял ден: светът да се обърне към разума и устойчивото развитие като общество на благоденствие за всички. Вместо това, рицарите на цинизма предлагат нова ирационална „алтернатива “: или „Приятелски капитализъм “ или „Социализъм за глулаците “.

Клуб „24 май “

на горе