(БЕЗ) НАМЕСА

Целта на КНР, както на всяка държава, е да осигури мир и развитие за своето население, сигурна и стабилна вътрешна и външна среда, в която благосъстоянието на всички да се подобрява. Механизмът за постигане на тази цел е взаимодействие с другите държави чрез универсална международна организация като ООН или регионални организации като ШОС и специфични формати като БРИКС, или с глобални инициативи като новия път на коприната „Един пояс – един път“.

Проектът е насочен към формирането на нова интегрирана структура на регионалната икономика и изграждането на големи енергийни и комуникационни връзки в Централна, Западна и Южна Азия, стигащи до Европа по протежението на Новия път на коприната и Новия морски път на коприната с цел установяване на благоприятна среда за устойчиви и оперативно съвместими трансгранични инфраструктурни мрежи в държавите и регионите между ЕС и Китай.

Три са приоритетните посоки на сътрудничество по линия на Икономическия пояс „Път на коприната“: от Китай през Централна Азия и Русия с Европа (Балтийско море); от Китай през Централна и Западна Азия до Персийския залив и Средиземноморския регион; и от Китай до Югоизточна и Южна Азия и Индийския океан. Приоритетните посоки на сътрудничество на „Морски път на коприната – 21 век“ са две, съответно от китайските морски пристанища през Южнокитайско море до Индийския океан с продължение към Европа, и от китайските морски пристанища през Южнокитайско море към южната част на Тихия океан.

Най-известният търговски маршрут от древността до наши дни, който свързва азиатския и европейския континент, е т.нар. Път на коприната. Пътят има над двайсетвековна история, която води началото си от китайския град Сиан и стига до източния бряг на Средиземно море, откъдето китайската коприна се продавала на търговците от цяла Европа. От момента на известяването му, Новият път на коприната, става една от най-изследваните и най-дискутираните теми в научния смисъл, както и в популярния. Китай от години изгражда своята позиция като мощна. Реализирането на този проект от гледна точка на скалата и размерите, е уникално и събужда различни гледни точки.

Целта на статията е анализ на концепцията Новият път на коприната от гледна точка на международните икономически и политически отношения, които може да предизвика в световните държави.

ЕС е най-големият търговски партньор на Китай и осигурява 14% от външната търговия на Китай. Китай е вторият по големина търговски партньор на ЕС, след САЩ. През 2016 г. вносът на ЕС от Китай е бил на стойност 344 млрд. евро, като в същото време износът на ЕС за Китай е 169 млрд. евро. Европа е един от петте най-големи източници на преки чуждестранни инвестиции в Китай.^[1]

Проблем за европейските инвеститори на китайския пазар е принудителният трансфер на технологии, слабото прилагане на правата върху интелектуалната собственост и дискриминационно отношение, докато китайските предприятия получават държавни протекции и държавни субсидии чрез данъчни кредити и суровини, предоставяне на земя и други мерки.

Китай от 15 години е член на Световната търговска организация, а клаузата в споразумението на Китай за членство в СТО, което позволява на други страни да я определят за непазарна икономика, изтече през декември 2016 г. ЕС обаче обяви, че няма даде статут на пазарна икономика на Китай, за да продължи да налага антидъмпингови бариери на китайските стоки, които се внасят на цени, по-ниски от нормалната стойност за вътрешния пазар. Според доклад на вашингтонския Институт за икономическа политика (Еconomic Policy Institute), от септември 2015 г., между 1.7 и 3.5 млн. работни места в ЕС ще са застрашени, ако отпадне на възможността за налагане на мита върху стоки с понижени цени вследствие дъмпинг. От тях между 779 300 и 1 558 700 работни места са в производството. По информация от ЕК в момента има 52 антидъмпингови мерки срещу Китай в ЕС, които покриват 1.38% от вноса. Основните засегнати индустрии са стоманата, машиностроенето, химическата и керамичната промишленост.^[2]

Китайската народна република без съмнение е една от най-важните играчи в съвременната икономика и политика. Новият път на коприната е огромно предимство за държавите, които ще бъдат включени. Това е една възможност за държавите да се развият икономически. Целта на пътят на коприната е да се улесни размяната на търговия между държавите, които участват в проекта. Бъдещето на тези държави ще бъде свързано с увеличение на инвестициите и възможност за нови работни места на пазара на труда. Към днешна дата, Пътят на коприната път има не само търговско, но и изключително важно макроикономическо и политическо значение. Прекосявайки границите на десетки страни, той играе ролята на своеобразен културен мост между отделните нации от двата континента. Спокойно може да се каже, че той е олицетворение на онази връзка между Европа и Азия, която е просъществувала през вековете и не се влияе за конкретните кратковременни сблъсъци между различните национални интереси.^[3] Най-големият геополитически проблем на Китай е икономиката. Вътрешно и външнополитическите проблеми на Китай произтичат от икономиката.

Инфраструктурата и международните инвестиции са чудесна възможност за развиващите с страни. Инициативата ще укрепи и Русия, която е важен партньор на Китай, а през нея преминава железопътният маршрут на Новия път на коприната. Благодарение на въвеждането на улеснение на транспорта, могат да изчезнат проблемите, относно транзита на стоки на руска територия. Китай вече разполага с гигантски ресурс от знания и работна сила. Както е известно, китайците изградиха най-дългите в света скоростни магистрали и железопътни линии и са в състояние да направят същото в която и да било друга точка на планетата.^[4]

Карта № 1. Новия път на коприната от Китай до Централна Европа

В новия път на коприната Полша е включена като участник. Благодарение на географското положение на Полша има шанс да се превърне във важен пункт на железопътния маршрут, която е голяма възможност за бъдещото развитие на търговията и инфраструктурата. Казахстан, Русия и Беларус образуват митнически съюз в рамките на Евразийския икономически съюз, следователно стоките, които са транспортирани от Китай към ЕС, когато пристигат в Полша надхвърлят само две митнически граници. Република Полша може да стане портал за Европа от Китай. Тук стоките ще преминават митническата граница и ще бъдат разпределяни в други европейски страни.

Полша има шанс да се развива на международната сцена, както и да се развие инфраструктурата, благодарение на китайските инвестиции и средства от Азиатската инвестиционна банка. Полша е и най-голямата европейска страна, която принадлежи към групата 16 +1, т.е инициатива за сътрудничеството на Китай с Централна и Източна Европа. Официално обявената цел на Инициативата „16+1“ е активизиране на сътрудничеството между Китай и 16 държави от Централна, Източна и Югоизточна Европа, 11 от които са членки на ЕС (България, Румъния, Унгария, Латвия, Литва, Естония, Полша, Чехия, Словакия, Словения и Хърватия), а останалите представляват т.нар. „Западни Балкани“ (Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия и Черна Гора). Началото и бе поставено през 2012, т.е. в годината, когато сегашният китайски лидер пое кормилото на властта в Пекин, а малко по-късно премиерът на страната Ли Къцян стартира поредица от посещения в различни точки на света, рекламирайки възможностите на проекта ЕПЕП, станал известен и като „Новия път на коприната“, и подписвайки многобройни меморандуми за намерения със заинтересованите да се включат в него държави. ^[5]

Новият път на коприната създава много нови възможности за търговия. Това е голям шанс за вносителите, които внасят стоки от Китай, благодарение на което се увеличава възможността за транспортиране на стоките. Предприемачите, които решат да изнасят стоки, също ще се възползват от пътя. В момента броят на вносни стоки от Китай надхвърля количеството на стоки, които са изнасяни за Китай. За да може да се приложи инициативата и търговията да върви в двете посоки.

Скоростта на железопътния транспорт разкрива възможности за износ и на хранителни стоки. Тук може да се мисли за разширяването на полските стоки не само за китайския пазар, но и за пазарите на страните от Азия. Може да се очаква, че повечето от държавите, които участват в проекта, ще се конкурират на китайския пазар. Ще бъде предизвикателство за полските производители да направят стоките си все по-иновативни и конкурентни.

Дали новият път на коприната е надежда за Полша и Европа? Самата концепция е от голямо значение за китайския народ и един вид по-широк геополитически план. Той се нарича още – „Един пояс, един път“. Китай възнамерява да похарчи милиарди долари за изграждане на железопътна мрежа между Европа и Азия. Те трябва да имат както практическо, така и чисто икономическо измерение. Цената на транспорта по море е много по-висока и отнема повече време ( до няколко месеца) в сравнение с железопътния транспорт, както и в съпоставка с въздушния транспорт, който е изключително скъп и недостатъчно ефективен.

Защо точно Полша? Приемайки тази инвестиция Полша ще изпълни една от ключовите роли. Благодарение на подходящото географско разположение, отговаряйки на изискванията за железопътна инфраструктура и интереса към бизнеса, в Република Полша ще бъдат създадени модерни превантивни центрове и логистични центрове, а стоките, които ще пристигат по железопътен път ще се придвижват по река Висла и по този начин ще бъдат транспортирани до други страни на стария континент. Търговията може да достигне до неизвестни размери, което дава надежда за ускоряване на икономиката и да се избегне от капана на средното развитие.

Новият път на коприната има шанс да се пресече с други международни търговски коридори, между които е Север-Юг, който свързва Балтийско море с Адриатическо и Черно море. Това може да доведе до допълнително увеличаване на  развитието на транспорта. Полша също има квалифицирана специализирана база: логистика, шофьори, ИТ специалисти, инженери и др. Необходими са обаче законови промени, без които целият процес може да се окаже труден, включително и ролята на Европейския съюз и редица други търговски споразумения. Периодът, в който ще се изминава пътят от Китай до Полша е около две седмици.

„Европа е напълно различна в културен аспект спрямо Китай. В Европа е трудно да се приеме загубата на личния живот както е в Китай“ ^[6]–  споделя професор Рафал Мрувка. Ако проектът на Новия път на коприната бъде успешно реализиран, то в дългосрочен план е възможно също да се промени настоящият политически и икономически световен ред.

Очаква се, че до 2027 Пекин ще инвестира в реализацията на тази стратегия невероятните 1,3 трлн. долара. Тоест това ще бъде най-голямата инвестиция в цялата история на човечеството, 11 пъти по-голяма, отколкото прочутия План Маршал - единствената програма, която би могла да се сравнява с ЕПЕП^[7](„Един пояс, един път“). Търговията между Китай и останалия свят се активизира и китайците значително увеличават благосъстоянието си. Правителството балансира между различните интереси в крайбрежната зона на Китай и вътрешните райони. Основният геополитически проблем на Китай е, че, за да може да се развива, той трябва да участва в международната търговия. Основната причина другите държави да купуват китайски стоки е тяхната цена. Те са по-евтини, заради разликата в работната заплата. Още от първата година на своето управление, посещавайки Казахстан през есента на 2013 г., в Астана, Си Дзинпин издига идеята за създаване на Новия път на коприната, а по-късно в Индонезия — идеята за създаване на на Морския път на коприната. Заедно те представляват инициативата „Един пояс и един път“.

В рамките на реализацията на инициативата „Един пояс, един път“ се предполага създаването на пет транспортни коридори:
- Северна линия A: Северна Америка (САЩ, Канада) - Северната част на Тихия океан - Япония, Южна Корея, Японско море, Владивосток) - китайските градове Хунчун, Яндзи, Чанчун - Монголия - Европа (Северна, Централна, Източна, Западна, Южна);
- Северна линия Б: Пекин - Русия - Германия/Европа;
- Централна линия: Пекин - Джънджоу - Сиан - Урумчи - Афганистан - Казахстан - Унгария - Париж;
- Южна линия: Цюанджоу - Фуджоу - Гуанджоу - Хайкоу - Южнокитайско море - Ханой - Куала Лумпур - Джакарта - Коломбо - Калкута - Найроби - Атина - Венеция;
- Медианна линия: Лянюнган - Джънджоу - Сиан - Ланджоу - Синдзян - Централна Азия - Европа.

Някои учени в Европа все още вярват, че влиянието на Китай в Европа е само резултат от желанието на Европа да реализира своите политически и икономически интереси чрез сътрудничество с Китай, а не в резултат на привлекателността на китайската идеология и ценности. Европа вярва, че отношенията трябва да имат повече общи интереси и по-малко да говорят за общи ценности. Основните европейски ценности: Западът, пост-суверенитетът, постмодерните. Нарастващият Китай в очите на много европейци остава нещо по същество „различно“.

Според китайците много от онези, които взимат решения в Европа, са станали по-песимистични при оценката на бъдещото цялостно стратегическо сътрудничество между КНР и ЕС и са заключили, че сътрудничеството между Китай и Европа е „нито стратегическо, нито партньорско“.

Надежда Станулова, магистър по национална сигурност, военна академия „Г. С. Раковски“