В условията на глобализация и информационно общество особено актуални за системата на националната сигурност са проблемите на националното самоопределение. Националното самоопределение е духовнопрактически процес, резултат от който се явява развитието на националното самосъзнание и формирането на нацията. Националното самоопределение е специфично проявление на народния дух и на народната психология, насочено към придобиване на национална независимост и за създаване на устойчиви условия за гарантиране свободното развитие на националната култура, език и традиции. Националното самоопределение е базов фактор за държавно строителство и показател за национално достойнство. Етнодемографската криза в Република България и опитите за формирането на мултинационална държава са основни заплахи за българската национална сигурност.
Проблемите, свързани с национално самоопределение по отношение на отделните етнокултурни и етнорелигиозни общности, намиращи се в условията на друга националност, се разглеждат само в рамките на национални обществени организации и на просветнокултурни учреждения. На индивидуално равнище националното самоопределение се схваща като процес на етническа идентификация, който се съпровожда от дълбоко емоционално преживяване. Затова личностното национално самоопределение е индивидуално, гражданско право, а не групово право.
Исторически националното самоопределение е свързано с националноосвободителните борби против окупацията, анексията, колониализма и империализма. Развитието на националното самосъзнание и самоопределение дава възможност народите да съхраняват своята културна независимост, своите самобитни традиции, своя национален дух, своя национален език и своята национална религия. В съвременните обществени отношения, погледнато от планетарен мащаб, миграционните процеси и емиграции зад граница, ръста на политическите и икономическите свободи размиват процесите на националното самоопределение и затрудняват националната индентификация. Човек все по-често се оказва представител на няколко културно-национални общности. В тази ситуация се разширяват възможностите за използване опита на културния живот и дейност на една общност за успешната адаптация и изисквания на друга или други общности. В този случай правилното осъзнаване от индивида на своето представителство в множествеността на отделните етнокултурни и етнорелигиозни групи е от решаващо значение за устойчиво развитие на системата на всяка национална сигурност. Правилното разбиране на етнокултурните и етнорелигиозните различия, на другостта, от всеки отделен гражданин без да се накърнява националното самосъзнание и националният суверенитет, е основна характеристика на системата за защита на националната самобитност. Колкото по-забележимо човек е способен да приеме като равни със себе си различните според него хора (по културни, расови, религиозни и други признаци и свойства), като запазва и се гордее със своето национално самоопределение, толкова по-хуманистична и обществено-устойчива се явява националната му идентичност.
Ето защо устойчивото утвърждаване и развитие на българското културно-историческо наследство, на българския език и писменост, на българското източноправославно изповедание и на българското национално самосъзнание в условията на демокрация, глобализация и информационно общество са основните приоритетни направления на системата на българската национална сигурност. Те имат основополагащо и решаващо значение за утвърждаване на националния суверенитет, за гарантиране на обществената устойчивост и за държавното укрепване и просперитет на Република България.
Основни насоки на изследователската и на проектната дейност на всяка културно-просветна и културно-историческа организация в подкрепа на органите, които формират политиката и изпълняват регулативните функции в областта на сигурността могат да бъдат следните:
1.Теории за устойчиво развитие на обществото, държавата и нацията в контекста на членството на Република България в ООН, в ЕС и в НАТО.
2.Модели за стратегическо развитие на системата на сигурността в Република България при условията на глобализация и на информационно общество.
3.Институционални и структурни изменения в системата на сигурността на международно, регионално и национално равнище - ролята и мястото на Република България в тези процеси.
4.Социалният и националният фактори в развитието на съвременните общественополитически институти.
5.Глобализация и регионална интеграция в развитието на системата на сигурността в Република България.
6.Тенденции и перспективи на инновационното развитие на българското общество, държва и нация.
7.Икономическо, политическо и социално развитие на българите, живеещи зад граница.
8.Еволюция на системата на международните отношения в областта на сигурността и разработването на дългосрочни и краткосрочни прогнози в това отношение.
9.Актуални проблеми на международната и регионалната сигурност на Република България; предотвратяване и урегулиране на международни, етнорелигиозни и етнокултурни конфликти; противодействие на международния тероризъм, като глобален проблем.
