Не e важно кой е изрекъл злокобните думи: „Там, в Къкрина е!“. Не го е предал нито поп Кръстьо, нито някой друг българин. Предадохме го ние - всички българи. Предадохме въжделенията му. Не изпълнихме завета му за „Чиста и свята Република” и докато не го изпълним, нямаме право да споменаваме святото му име. Ще го оскверним! А до тогава, та дори и после, той мълчаливо, но упорито ще ни пита от своето невзрачно тефтерче: Народе????
Ще пита, но няма да получи отговор. И не е вярно, че го носим в сърцата си! Там носим срама от предателството на идеалите му. По всичко личи, че този срам ще го носим вечно – от памтивек, за векове. Не! Ние не го заслужаваме. И той нас не заслужава. Никой от нас не е достоен за него. Никой!
На този ден, по това време, преди сто четиридесет и осем години подобно на Исус Христос са го извели, за да го разпнат не бесилото. Не за да го убият, а за да го превърнат в спасител на греховните ни души и да го увековечат! Днес, в негова памет, можем да сторим само едно: Да укротим егото си и да паднем на колене, за да му поискаме прошка...
Дълбок поклон пред мъченическата му саможертвата!
