Животът, който е в нас, е съвършен. Удоволствията, страстите, неправилните мисли и чувства ограничават естествените прояви на Живота.
Животът може да бъде само добър. Лош Живот няма. И когато се казва, че Животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош. В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист.
Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен.
Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот.
Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа.
"Учителят говори", Георги Радев по беседите на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).
Източник: Благовест
