Ние нѣмаме и религия, която да внася безсмъртие у човѣка; азъ казвамъ, че дѣйствително православна религия още не сѫществува въ свѣта. Като казвамъ това, нѣкои може да ме попитатъ, къмъ коя религия принадлежа; отговарямъ: къмъ никоя съврѣменна куха, безъ съдържание, религия. Азъ ще ви кажа къмъ коя принадлежа и ще ви опрѣдѣля какво нѣщо е религия — най-кратко опрѣдѣление. Религията е връзка между любовьта и мѫдростьта. По-добро опрѣдѣление на религията отъ това нѣма. Онзи, който е намѣрилъ тази връзка — любовьта да дѣйствува въ душата му и мѫдростьта въ ума му — той има религия, той разбира закона и самото безсмъртие. Тази религия ни прави подобни на Бога. Какъ може да бѫде човѣкъ подобенъ на Бога? Да не умира, защото Богъ е безсмъртенъ. Па и Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е Отецъ вашъ съвършенъ“, а не може да бѫде човѣкъ безсмъртенъ, ако не е съвършенъ. Ще попита нѣкой: „Ами защо светиитѣ умрѣха?“. Защото понесоха грѣховетѣ на хората. Когато се освободимъ отъ грѣхове, ние не ще умираме, а ще дойдемъ въ онова положение, което е сѫщината на туй учение живѣене въ любовь и мѫдрость. Човѣкъ, който нѣма тази мирова любовь, не може да бѫде религиозенъ и безсмъртенъ. Споредъ туй опрѣдѣление схващайте ме добрѣ — да не умирашъ значи да си господарь на всички положения въ живота: да ти е еднакво радостно и когато страдашъ, и когато се радвашъ, да ти е еднакво когато губишъ, и когато печелишъ.
Мировата Любовь. Публична бесѣда, държана на 19 августъ 1919 г., Прѣображение, въ Читалището „Надежда“, гр. Търново, послучай срѣщата на ученицитѣ отъ Бѣлото братство.
Източник: Благовест
