Сега вашите сърца са корави, вие мислите само за себе си, за вашите обиди: че това е станало, онова не станало. Не, вие ще благодарите на Бога, че се грижат за вас на Земята. За всички нас се грижат толкова много, че ние трябва само да благодарим. Като станем сутрин, ние трябва да благодарим на Бога, че сме станали, че можем да гледаме хубавото небе, светлите звезди, пъстрокрилите пеперуди, увисналите с плодове дървета и всичките си братя и сестри. Това е красотата на живота. Вие тук сте се събрали да учите – и това е красиво. Много красива гледка е, дето сме се събрали да разискваме за най-хубавите работи. Какво по-хубаво от това? Но не сме тук само ние. Тази вечер от Невидимия свят има делегати, изпратени да ни видят.
Те казват: „Там, в София, има хора, които се занимават с Божествени неща, да им направим едно посещение!“
Вие ще кажете: „Нашият Учител ни забавлява, все трябва да ни позалъже малко.“
Тъй си мислите вие, но един ден ще разберете нещата в техния вътрешен смисъл.
„Разумният и неразумният слуга“, беседа от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), 3 -ти септември 1924 г.
Източник: Благовест
