В математиката има положителни и отрицателни величини. Пред положителните величини винаги се туря знака плюс, а пред отрицателните - минус. В духовният живот отрицателна величина е всяка величина, в която енергията е изразходвана безразборно, неразумно. Положителна величина наричат всяка величина, в която енергията е изразходвана разумно. Тогава природата определя отрицателната величина със скърбта, а положителната величина с радостта. Радостта е плюс, скърбта е минус. Понеже в духовния свят време и пространство не съществуват, то радостта и скърбта може да се сменяват моментално. Запример, може да си най-големият грешник, говоря по човешки, оцапан с най-черните грехове, но ако в твоята мощна душа се зароди онова свещено чувство на 35 милиарда любов, веднага всичките ти грехове се заличават. И обратното е вярно. Може да си един ангел, но ако в душата ти някъде се зароди най-малкото користолюбиво чувство, моментално може да те смъкнат вътре в ада. Тъй щото, дигането и падането е постоянно, и Всеки стои или пада според закона на Любовта, според своето поведение, което има към Бога. Този закон е закон на Божествената Правда. Там Правдата се прилага еднакво. Всеки пада или става според онова, което мисли, чувствува и действува.
„Царе - слуги на Господа“, беседа от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) 7 септември 1924 г.
Източник: Благовест
