Рожденият ден е денят,
в който небитието бута дверите на живота.
И дверите се отварят.
Рожденият ден е началото на житейския път –
протегнат като призив, пожелан като обещание.
Рожденият ден е един единствен,
но ние го празнуваме много пъти.
Празнуваме го толкова пъти,
колкото ни е отредил Господ.
Честваме онзи непознат и болезнен ден,
за да подсетим хората за факта на нашето съществуване.
Рожденият ден е спомен за нас самите –
попаднали в неизбежното на живота.
Рожденият ден е биографично място,
откъдето броим дните и сънищата си.
Рожденият ден е нарцистичното ни отражение
в дълбокия житейски поток.
Рожденият ден е библейска тръба –
през нея долавяме как се върти колелото на живота.
Колелото върви бавно в утрините на изгрева
и ускорява ход в часовете на залеза.
Рожденият ден е битийна загадка,
чието послание ни предизвиква чрез кодовете на Последния ден.
Рожденият ден е завещанието да сме живи,
макар че герои като Ахил и Леонид са бързали да умрат.
И знаели, че има защо.
Рожденият ден е празник и приключение,
споделяне и жестове на съпричастие.
Рожденият ден е вярата, че някой ни обича,
надеждата, че ни пази с близостта си.
Всичко останало е биография.
Всичко останало е справка за небесните бюрократи.
