България има нужда да остане в лоното на хуманистичната цивилизация на просветения разум. Това е цивилизация на братското единение на нациите, всяка от които съхранява неповторимостта на своята културна самобитност, вграждайки се в многообразния свят на европейския дух.
Тласкането на България към духовна орбита с цел да бъде приобщена към цивилизационен избор, подчинен на чужди на българските национални интереси, би имало пагубни последици.
Ако българската цивилизация постоянно се люшка между две цивилизации и поради това не може да постигне устойчиво равновесие на духа, за да придобие трайна представа за реалните си интереси, ценности и идеали, сиреч за своята национална идеология и културна идентичност, това е доказателство, че нейното оцеляване е застрашено. Съществена причина за това е и неосмислената адекватно истина, че Русия е вградена в българското светоусещане като предпоставка за обща духовна опора на нацията.
