Дагоберт Енглендер е роден през 1848 г. в град Баден край Виена, починал на 77 год. възраст във Виена на 20 юли 1925 г., капитан на историческия за България австрийски пътнически кораб „Радецки“.
Любовта, с която капитан Дагоберт Енглендер е събирал документи, свързани с живота и делото на Христо Ботев, с епопеята на Козлодуйския бряг, съхранявани близо век, говори за голямото уважение, което той е имал към българският народ и неговата героична история. И този факт потвърждава това, което четем в неговия дневник:
„...Те бяха герои, достойни за вярната памет, която отечеството им е запазило за тях... Но идеите и делата на тия, които умряха с тая смърт за отечеството, бяха благословено семе, което богато изкласи... От това време произлиза високото уважение, което храня към българите...”
Щабът на параход „Радецки” - Драгоберт Енглендер I кап., Щрузд – II капитан, Вукомирович – контрольор, Вилхем Хаздел – машинист.
Снимка: Институт за исторически изследвания
ПИСМО ДО БЪЛГАРИЯ
/От Юно Силвия Енглендер/
Моят баща Алойс Енглендер, често е говорил с възхищение относно приключенските пътешествия на великия му чичо капитан Дагоберт Енглендер, на коръба DDSG "Радецки". Моят баща често ни напомняше, че битката за свободата е от върховна важност и точно затова моят пра-чичо Дагоберт Енглендер е действал по този начин.
По време на това историческо пътешествие по Дунава на път към България на 17-ти май 1876 г., той е качил на борда на кораба борецът за свобода и поет, Христо Ботев, заедно с 200 от неговите мъже. Тези мъже са се качвали на борда на различни спирки, преди самия Христо Ботев да се качи. Двамата мъже са се познавали предварително, защото втория капитан на кораба е българинът Димитър Петрович. И двамата капитани са били свободни масони. Поради тази масонска връзка Христо Ботев достига България. Димитър Петрович е бил и австрийски гражданин, и той е бил този, който е имал изисквания лиценз, позволяващ му да управлява кораба по Дунав в посока Османската империя. Дагоберт не е имал подобен лиценз, въпреки че корабът е бил под негово командване. Христо Ботев е пожелал да напусне кораба, заедно с неговата чета на Козлодуй. Това е било много опасно за акостиране място за кораб с големината на "Радецки", защото водите са били плитки и трудни за маневриране. Въпреки това, капитан Енглендер го е направил.
Малко след това османска група също е пожелала капитан Енглендер да качи техните войници на борда на неговия кораб, за да им помогне да дебаркират на Козлодуй с намерението да атакуват Христо Ботев там. Дагоберт Енглендер отказва молбата им, като по този начин е застрашил собствения си живот.
Впоследствие Дагоберт е бил обвинен от австрийските власти, защото е бил съучастник на Ботевите действия в избягване на пленяването му. Докато все още е бил на кораба Христо Ботев написва писмо, предназначено да предпази капитан Енглендер от всякакви потенциални правни последствия, като в самото писмо заявява, че е взел кораба със сила. Дагоберт Енглендер по-късно става т. н. "Главен централен корабен инспектор" на DDSG и умира през 1925 г.
По тази причина борбата за справедливост и свобода се вграждат в семейната ни история до ден днешен. Моят баща ми помогна да повярвам в мотото: "Никога не си почивай, когато се случи несправедливост".
Виена, 11-ти март, 2026 г.
Юно Силвия Енглендер
Снимка: Иван Тренев
