„Ооo времена , о нрави!”
...Когато сменяме времето летим.
...Ако е в неговата посока - остаряваме бавно...
Когато променяме времето, сменяме разписанията...
и животът ни става различен.., за да не закъснеем...
...................................................................
Когато сменяме времето, Слънцето изгрява по „старото”...
Колко е непроменливо „старото”...
И консервативно...
Дори Слънцето...!
Когато променяме времето – то е „наше”...!
Тогава умират младите..., а ние още сме живи...
...................................................................
Когато сменяме времето мислим само за себе си...
Когато променяме времето винаги е временно...
...Когато променяме времето, децата ни вече са други...
...Когато сменим времето, не знаем какво сме направили.
Когато сменим времето
Когато сменим/е/времето,
логичното става различно,
вярното става погрешно,
грешното – романтично.
Когато поставяме граници,
подменяме даже душите си.
Тук да обичаш – не трябва,
а нататък не е логично...
Когато приемем часовника
да ни тактува... мечтите...
Да решим, че са наши –
времето,
слънцето
и звездите...
Да сменим разписанията
на децата и на съдбите...
Да полетим във измислици,
гугализирали вярата...
Да изпратим децата си,
да живеят в чужда държава..,
.........................а ние смирено
.......... да очакваме... Изгрева
да свети в очите и
да топли гърдите ни...
И без да искаме
със новата логика,
подменили сме времето,
а така и тревогата...
Подменили сме Слънцето,
Любовта и Мечтите.
При нас грее слънце,
при тях са звездите...
Подместили Времето,
останали живи –
без революции и без съпротиви...
Вечно разминати със старите ценности,
с новата логика на нови наследници,
вгледани с утрото в чакани щъркели,
кръговратни и преданни,
космични и... същите...
Лазар Мурджев,
от стихосбирката „Фърчилката”, 2015
29 март 2014
