Департаментът по Национална и международна сигурност към Нов Български университет събра на трибуната на ежегодната Международна научна конференция разнообразни и допълващи се идеи и концепции по въпросите на глобалната сигурност. Модератор бе проф. д-р Николай Радулов, а конференцията откриха ректорът на Университета по библиотекознание и информационни технологии проф. д.н. Стоян Денчев, д-р Минчо Спасов и д-р Маргарита Попова, заместник-председател и главен секретар на Българска стопанска камара. Тази година темата „Глобални заплахи и интегрирана сигурност. Сигурност в Черноморския регион“ даде повод на редица професори, главни асистенти, докторанти от водещи университети у нас, професионални служители към МВР, Българската народна банка, редактори на тематични списания да изнесат докладите си относно различни аспекти на глобалната сигурност и сигурността в Черноморския регион.
Сред основните заплахи за сигурността бе очертана ролята на политическите катаклизми за усилването на мигрантските вълни от Близкия изток и неспособността на европейските страни да се справят с тях. Държавите са изправени пред все по-притискащата ги необходимост от приемането на мерки за интеграция на бежанците според европейските културни ценности, за посрещане заплахите от привнесения тероризъм, за справянето с европейската демографска криза, с управление на Шенгенските граници на ЕС, управление на финансовите механизми и потоци като основно средство на терористичните организации. Обсъдени бяха взаимоотношенията на ЕС с икономически развиващата се Южна Азия, вечно бълбукащия котел на Балканите и ситуацията в Македония, както и с различни точки от света, където е необходим диалог и стратегическа позиция. За сигурността в Черноморския регион бе отреден отделен панел, поради днешната политико-икономическа и военна конюнктура. Както и поради политическите сътресения, придаващи на региона нестабилност. Той е портата, през която минава огромна част от бежанския поток. През акваторията и територията на черноморските държави преминават важни газопроводи, обезпечаващи тяхната енергийна независимост и осигуреност. Етническите местни конфликти, както и „вноса“ на чужди, неевропейски националности, взривяват европейската етнокултурна и религиозна карта, променят икономическия й облик. Черно море е една от основните зони, където се преплитат интересите на ЕС, НАТО, САЩ, Русия и Турция. По акваторията му чертаят вектори военни кораби, демонстриращи борба за надмощие, сила и влияние под национални флагове на враждуващи страни.
По време на дискусиите състоянието на глобалната сигурност бе подложено на дисекция. Потърсиха се отговорите на проблемите в самите причини за съществуването им. Как? Ще се опитаме да направим съпричастни читателите на сп.„Сигурност“ към тези значими проблеми като публикуваме резюме на докладите, представени на конференцията.
Откриващият доклад на проф. Стоян Денчев бе посветен на заплахата от изчезването на националната държава. Той посочва, че основите на сигурността на националната държава се коренят в нейната „култура, ценностите и възприятията спрямо действителността, които се базират изключително на изградената народностна и национална идентичност“. Изследванията и анализите на автора за неолиберализма твърдят, че той „подчинява смисъла на човешката същност и на въпроса за икономическия „порядък“. Издига потреблението и консуматорския манталитет във „висша“ ценност“. Отчита се спада на доверието към днешните либерални демокрации и техните лидери, които не защитават „интересите на националните общества в полза на транснационалния капитал и бизнес“ (за примери са посочени Брекзит и избора на Доналд Тръмп, политиката на Путин, Ердоган и Виктор Орбан, като алтернатива на налаганите „норми и принципи на социално-политическия модел, предполагащ грубо „администриране“ и контрол върху глобализма и предизвикващ драстично изкривяване и нарушаване на обществената комуникация“). А „налаганите общи норми, например в рамките на ЕС, в повечето случаи не се изпълняват и не защото има някаква организирана съпротива от страна на страните членки, а защото те влизат в непреодолимо противоречие със спецификата на онова, което определяме като нации“. Освен това, авторът оценява неолиберализма като неспособен да се справя с възникващи кризи или да предотвратява задаващи се такива, за което свидетелство е, че в „Европа се извършват кървави атентати, пожарите в Западните Балкани са на една искра разстояние, Европа се развива на няколко скорости, набират сила популистки партии и лидери и се задълбочава огромното социално неравенство“.
След него думата взе г-жа Маргарита Попова. Тя окачестви темата за сигурността като „по-актуална от всеки друг път“, а корупцията като „глобална заплаха“ и заплаха за националната ни сигурност. Докладът й начерта линията на поведение и мерките, които са необходими в борбата с корупцията – „институционалната архитектура, кадровия потенциал, структурите за анализаторска и научна дейност, които да бъдат непрекъснато в помощ на системата за национална сигурност. Трябва да се проследи връзката между двете системи – за антикорупция и за национална сигурност, и да се провери възможността за контрол над тях, за изграждане на национален, социален, стратегически капитал, подготовка на кадри, способни да провиждат и обучават, и да градят национална ценностна система.“ Г-жа Попова призова организираната престъпност и корупцията да се разглеждат в съда като неразделни елемента на едно общо проявление. Ключът към справяне с корупционните практики като застрашаващи националната ни сигурност г-жа Попова заложи в „интегрираната антикорупционна архитектура“ и ясно дефинираната „архитектура на системата ни за национална сигурност“. В доклада си тя дава пример с прокуратурата, където се наблюдават аранжировки на волята на разследващите прокурори от по-висшестоящите. Тя бе категорична, че „един оперативен орган трябва да бъде централизиран, в противен случай не може да си изпълнява оперативните задължения“.
За черноморския регион изнесе своя доклад д-р Тихомир Стойчев. Регионът е анализиран в редица аспекти, които оформят днешния му облик и повлияват с еднакъв интензитет сигурността. Анализът започва от историческите предпоставки за днешното съперничество, което наблюдаваме там, конвенциите, регулиращи правото на ползване на Черноморската акватория за военни и невоенни цели, породилите се и неразрешени до днес териториални спорове и претенции, възбуждащите се все по-често етнически конфликти и антагонизъм. Територията е поле на прокси война, където много велики сили се борят за влияние. Разгледани са горещите конфликтни точки – Приднестровието, Абхазия, Нагорни Карабах и Южна Осетия, Украйна, Крим, Азербайджан, Армения. Политическата нестабилност там, породена от сепаратистки движения и национализъм, води до икономическа неефективност, нелегален трафик, екстремистки и криминални образувания. Като ключови предизвикателства са формулирани „енергийната и регионална сигурност, просперитет, жизнен стандарт, мира и сигурността“. Черно море е пресечна точка на мрежа от газопроводи, които провеждат и икономическите интереси на засегнатите страни. Пространно са анализирани най-вече противопоставянето на Русия и НАТО, които демонстрират мощта си с цел по-голямо влияние и присъствие в района. Черноморската зона и националната сигурност на България са неразривно обвързани. „Стратегията за национална сигурност на България определя особеното значение на страната ни за междудържавните отношения, като изтъква необходимостта от прилагане принципа за ненамеса във вътрешните работи на страните от Балканския полуостров и Черноморския район. България разглежда Черноморския регион в контекста на развитие на сътрудничеството в икономиката, търговията и сигурността, мрежа енергоносители и енергийни пазари.“ Позовавайки се на официални документи на редица организации за черноморско сътрудничество, д-р Стойчев заключава, че „бъдещето ще зависи от по-нататъшната демократизация и икономическа интеграция, сигурност, политическа стабилност, трайно разрешаване на конфликти и отказ от употреба на сила“, за което се препоръчва регионално сътрудничество и допускане на недържавни играчи да играят роля в изработването на решения.
