След една година, ние, последователите на каузата „Брод за България“ сме отново тук – в люлката на родолюбието, в светилището на българската народност, в оазиса на свободата – града-герой Панагюрище. И защото нашият „Брод за България“ не е поредното недоносче на политическо инженерство и свидна „рожба“ на партийните приспособленци, прикриващ животинския им стремеж към богатство и власт, ние, които сме тук в тази зала, и хилядите честни и мислещи българи, с най-дълбоко чувство на признателност и пълно доверие, приветстваме представителите на великия американски народ, на народа на свободолюбива Италия, нашите сънародници – уважавани и достойни партньори в Международната комисия на военните историци в дните, когато честваме подвига на шепата сърцати българи, които с безпримерната си саможертва наредиха Отечеството ни сред малкото страни в света, станали символи на борбата за национална индентичност, свобода и право на човешко щастие!
Преди година, от тази трибуна с възторг говорихме за Джанюариъс Макгахан – всепризнатия еталон за честност и изключителен професионализъм в журналистиката, верния син на Америка, който изцяло отдаде невероятната сила на перото си и младия си живот за изпълнението на напълно осъзнатите от него благородна цел и непреодолим порив за спасяването на един малък, но горд и славен народ, от жестокостта и религиозния фундаментализъм на османския поробител. И не бихме могли днес, когато отдаваме почит на Макгахан, отново да не си спомним пророческото откровение на Виктор Юго: „Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушат…Трябва да се сложи край на империите, които убиват. Нека обуздаем фанатизма и деспотизма. Стига войни, убийства и кланета“.
След жестокото потушаване на Априлското въстание, будната съвест на Макгахан се трансформира в океан от енергия, който избухна и заля целия свят с едничката мисъл – да бъде спасен народът на България! И нека отново високо да кажем, че едва след публикацията в петергбургския вестник „Голос“ на репортажите на американския журналист за случващото се под Балкана, православният велик руски народ, вдъхновяван от своята интелигенция, се надигна в защита на братята си славяни и подкрепи Царя Освободител Александър Втори за обявяването на война на Османската империя.
Саможертвата е руска, но искрата е американска! Това е урокът на историята, но действителното осмисляне на този урок от поколенията е днешният наш неразплатен дълг пред историята и паметта на героите!
Малка България, ежедневно, разпилявайки народа си по света, днес търси БРОД по Пътя към благоденствие и просперитет! Вече 27 години продължава българското мъчителното и изтощително блуждаене и лъкатушене между великите сили и по пътеки с еднопосочно движение, без изход! Сега, във времето, когато няма антагонистични идеологии, когато за всички граждани частната им собственост е свещена, когато всеки има правото и възможността да получи толкова свободата, колкото му е необходима, властелините на света, които и да са те, трябва да помислят и за съдбата на всички хора в цялото им многообразие! Да защитят ценността на човешкия живот, да гарантират правото на лично щастие на всяко живо същество, да съхранят за идвашите след нас хармонията в природата и красотата в междуличностното и международно общуване!
Нима ще чакаме новата, втора мисия на Спасителя! Нима отново е нужно да гори факелът на поредното Априлско въстание, или отново да поемаме Поибренския си Кръст и да развяваме знамето на Райна Княгиня, следвайки народния гняв, който ще възпламени пожара по земите на днешните империи!
По думите на Мика Зенко, американски експерт по въпросите на външната политика и националната сигурност, публикувани на сайта на авторитетния американски Съвет за международни отношения (CFR), през 2016 година, без санкция на ООН и в повечето случаи без разрешение на съответните правителства, САЩ са хвърлили 26 171 авиационни бомби в седем страни по света. През 2015 година тази цифра е била само с 3000 бомби по-малко. От тези небесни „подаръци“ са загинали стотици хиляди човешки същества!
Ето защо, днес на света е нужен нов, колективен и мощен глас, наследил и събрал в едно положителната енергия на Макгахан, съвестта на Виктор Юго и жертвоготовността на Достоевски, който глас да покаже Пътя, извеждащ ни към ерата на разбирателството и взаимопомощта. И като че ли, вече е наложително, всички заедно, да попитаме „изключителните“: „Вие, поне разбирате ли днес, какви ги свършихте?“ Защото е дошло времето, когато Някой трябва да оправдае натрупаните през годините на дългото очакване вяра и надежда у човечеството, което помни и е готово да следва заветите на бащите-основатели на САЩ, прокламирани в Декларацията за независимостта от Филаделфия: „Всички човеци са създадени равни и техния Създател ги е дарил с определени, неотменими права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие. Винаги, когато една форма на управление стане разрушителна за споменатите цели, право на човеците е да я променят или да я забранят, и да създадат ново управление, полагайки в основите му такива принципи, които, според тях, в най-голяма степен ще повлияят за тяхната безопасност и собственото им щастие“.
Ние искаме, ние настояваме – Америка и Русия да се обединят и да помогнат на света, да помогнат на България сама да намери своя БРОД към доброто, към благоденствието и просперитета!
Това е свещеният дълг на Великите към Историята, скрепен и с пролятата по българските земи кръв на априлци от 1876 година!
Брод за България
04 май 2017 г.
Панагюрище
Още по темата:
Четвърти национален дискусионен форум Брод за България
