Ако не знаеш къде си тръгнал, ще стигнеш някъде!!!
Древен китайски философ Лао Дзъ
БРОД е доброволен проект на широк кръг хора с различни професии, вярващи, че единението на българите е наложително и постижимо. В основата на проекта са представители на научната общност и Клуб „Сигурност”, подкрепени от национални и обществени съюзи и организации /тракийци, българското офицерство, славянските дружества, СЛРБ, Българи в чужбина, АБУЧ, неправителствени организации/.
...В резултат на проведените дискусии и генерираните за периода позиции, форумът „БРОД за България” издигна единението на българското общество като „национална кауза”...
Днес, в своя VII-ми дискусионен форум „БРОД за България” се обръща към елита на нацията, към хората – просветители, духовноносители на научната и културни общности, към лидерите на обществото, с апел за приобщаване на усилията ни в благородната кауза за единение, като БРОД към националните ни устои.
...Призовавам всички да възродим традиционния православен дух на заедността, който е спасявал нацията и възправял националното достойнство. Днес тук светата Българска православна църква ни е удостоила с авторитетно присъствие. Негово преосвещенство епископ Тихон се обърна към II-я Форум на БРОД, със запомнящото се и задължаващо послание:
„...Чувствайте себе си като онези войници на Термопилите, които трябва да задържат злото, докато зад тях редиците израснат и се калят...”.
„...Всяко разделение между нас е дълбок грях”, заяви с очи за България на форума ни в БАН преди три години г-жа Маргарита Попова.
...Затова днес тук са Тракийци, Славяни, Клуб 24 май, АБУЧ, Инициатива „Единение”, „Визия за България”, СЛРБ, СОСЗР, КООСО, АРЗ, НАС, БАА и др.
„...Да престанем да сме едно аморфно, раздробено общество, което е загубило голяма част от нормалните връзки помежду си...”, призова акад. Стефан Воденичаров.
А все пак, нашият път, нашият БРОД зависи от самите нас. И за да може той да се осъществи, е нужно създаване на „критична маса” от мнозинство, което да осъществи /ядрената/ реакция на ново/то/ българско възраждане. А това означава национално „освестяване”, духовно разбуждане.
Така проф. Нако Стефанов конструира БРОД като духовно-интелектуална революция. Тя следва да започне с диалог за това накъде да вървим и как да го направим. Една дискусия за настоящето и бъдещето на България.
България почти винаги е страдала не толкова от липсата на идеи и концепции, а от липсата на колективна воля и готовност да се обедини около една. Днес възраждането на нацията изисква нов мироглед, освободен от предразсъдъци и закостенялост. Това е трудна и дълбока трансформация, но в същото време и единствения залог за оцеляване и извисяване на националните устои, като гаранция за историческа жизнеспособност.
Форумът не е сборище на „утописти и наивници” /както би му се харесало да ни отъждестви някой/, нито е екстремистки събор на жадуващи да се „присламчат” към статуквото „патриотари”, нито нов политически проект, който някой би пожелал да „обсеби“…
Нека днес наложим тази нова културна нагласа, отразяваща една нова етика на духа, която открива шанс на гражданското общество да се превърне в общност от личности... България много рядко е била адекватна на себе си в своите решения, защото почти винаги е била принудена да се съобразява и се ръководи от правила, диктувани от други.
Изтъкването на всички кризисни явления в българската национална реалност има смисъл само ако целта е пробуждането на националното освестяване, концентрирайки цялата енергия на нацията върху постигането на възможна заедност. С мобилизацията на мъдростта и интуицията на научната и експертна общност, ентусиазма на младите и прозрението на нацията – за да намерим верния път към единството.
Аз искрено ви пожелавам на днешната дискусия живеца да намерим, защото днес сме тук, за да съградим мостове.
Мостът е пътят през бързата река, пътят към живота, пътят към спасението, пътят към дома, към надеждата, към другите – пътят ни нататък в бъдещето – от „другата страна”. Мостът е място за срещи, място за раздели и размени, зона, в която се разминаваме завинаги.
Той е „мостът на влюбените”, „мостът на истината”, „мостът на разделението“…
Също така има и „мост на въздишките” – той е пътят на осъдените до затвора и онова място, където той, мостът, разделя съдби и... „вижда” толкова много от живота.
Колю Фичето, с красотата на всяко преминаване по съвършената извивка през вековете назад. Майстори на нашата взаимност, на възможността да бъдем „заедно” и да продължим. Историята ни е богата на примери и можем дълго да пътешестваме, не само през имената на „майсторите”, но също и през фактите на нашето битие. Каблешков пише „кървавото писмо” и априлското въстание гръмва с първата пушка на моста в Копривщица. Априлското въстание, което възвестява жаждата за свобода и чрез саможертвата на героите, като своеобразен път, красив и тъжен, съдбовен мост към националната ни идентичност. „Мостът на дружбата”, като символ на приятелство или към днешна дата „Дунав мост”, но вече с масовата асоциация за пошлост, корупция, духовна мизерия... И понеже сме „на Дунава”, спомняте ли си, когато България разреши въздушен коридор и по този „въздушен мост”, нашият нов „голям брат” разруши първо всички мостове на комшиите... А защо първо мостовете?!
Мостът, разделящ и свързващ толкова много съдби, „виждащ” толкова много. Но кой е той?
Той е – пътят „нататък”. Нашият път – БРОД към бъдещето...
...Или, просто път на една тръба, която ще мине през България и ще я превърне в един мост на бъдещето... Фактът, предизвикал толкова много противоречиви страсти, в желанието си да се свързваме или разделяме, да бъдем заедно, да бъдем „за 1“ и „с кого”... Битката на извечните духовни и културни мостове между народите, страхът от освободителя, арогантността на слабия в жалки изяви на безсилна агресия. На Орлов мост мастити коментатори кръстосаха аргументи и между американските бази на българска територия, проектите „Белене”, „Шеврон” и „Южен поток” се разхвърчаха сериозни искри, които хаотично се лутаха от Брежнев до Афганистан, Ирак и Сирия, от източния фронт и цар Борис, до мостовете на дружбата, гарантирали ни „сигурност” и „вече“ здраво стъпили върху участието на наши военни контингенти в чужди държави...
...България, като възможния „мост на съвършенството” – кръстопътят на Балканите, мостът между Изтока и Запада, между Европа и Близкия Изток...
И докато Шипка и Плевен отстъпваха като исторически мостове на икономическите доводи за национални интереси и „фейковете“ за бъдещ просперитет, ситуацията продължава да протича и силно да наподобява размяна /но не на аргументи, а на заложници.../ Южен поток – мост за размяна на заложници. Миналото срещу настоящето и бъдещето върху новия стар мост на надеждата. Или мост на разделението...
А защо не новите мостове между поколенията?!
Рядко имаме и трудно постигаме равновесие и консенсус между настоящето и миналото. Трудно мечтаем и липсват стабилни устои към бъдещето. Паянтовите конструкции под краката ни са несигурни и мостовете към бъдещето вече трудно са „толкова” красиви и сигурни, а спомените за истинските майстори и за майстор Колю Фичето се отдалечават или стряскат с поредния репортаж от „Бяла”.
Тук и не на последно място е нужно да потърсим подстъпите към балансите в живота, палитрата и нюансите в тяхното разнообразие – руините на разрушените от омраза мостове, превърнали се /като моста на Ибър - Косовска Митровица/ в символи на разделението, довело човечеството до несъвършенствата и мракобесието на битието. Битието, предпоставило духовна мизерия и нищета на общочовешките ценности, разединили човечеството по признаци като раса, черни и бели, бедни и богати, леви и десни, християни и варвари, правоверни и гяури, арийци и цигани, болшевики и империалисти, глобалисти и терористи... Поради предопределението на природните закони и липсата на чисти категории /черно и бяло, добро и зло и т.н./ човекът е призван да съгради мостовете на баланса и пътя между полюсите на различията... И прехождайки през всички нюанси на живота, да постигне богатата цветност на ценностите, да се докосне до стойностите на възможното съвършенство.
„...Политическите сили продължават да търсят дивиденти от дейност, насочена срещу националното единение. Духовното и националното обезличаване на огромна част от българската нация се задълбочава. Сериозни политически спекулации се наблюдават с националната идея... /цитирам проф. Загоров/”. Великата идея за европейска общност, за европейско единение, е обоснована по един великолепен начин именно от Кирил и Методий. Славянските апостоли ратуват за „..една Европа на свободни нации, които, запазвайки самобитността на своята култура, език и национална духовна идентичност, постоянно умножават богатството на европейската култура, като всяка една от тях запазва великолепието на своята духовна другост и в същото време обединяват усилията си за мощта на единена Европа...”.
Този дух на сътворяването и съзиданието отхвърля категорично онези, които ни четат проповеди за демократичност през своя разрушителен и егоистичен инстинкт, от името на една пропагандна оскотяваща бездуховност на разрушението. Тъмницата на статуквото като демонично проклятие тегне като мерзост над съдбата на родината.
„Целият свят е една мечта, а мечтите си остават мечти”, беше онази велика мисъл на испанския драматург Калдерон де ла Барка, която вдъхновяваше революциите в Куба и Латинска Америка и дари човешкия дух със светлина.
„Крайно време е да включим прожекторите...”. Нека призивът на президента Радев го превърне в онзи „човек на светлината” /според мъдреца Дънов/, който ще ни подтикне към универсалните закони на живота и ще проправи БРОД за България към нов обществен договор.
Състоянието на държавата „..резултат от най-важната причина, а тя е политическа и това е неефективната институционална среда.”, заявява категорично българският президент и формулира, че „определено вече времето показва, че трябват хора с адекватно образование и култура.., с друг поглед за развитието на България и на света, с други идеи за бъдещето. И най-важното, с друга енергия и друг морал.
Бъдеще, Род, Отечество, Държава
Житейската ни цялост е поразена, а ние, обременени от памет, не сме в състояние да формулираме еднозначно в хаоса на асиметричната си глобалност какъвто и да е отговор на въпроса „накъде”...
5 юни 2018 г.,
София
VII-ми Форум БРОД за България
