Лазар Мурджев:
Вчера изпратихме във вечния му път Александър Дяков – една „легенда“ на българския дух. Неговата Лъвица – Майка България с трите гърди Мизия, Тракия и Македония я „ръкоположихме” с ветото на автора за „символ“ на тази „силна компонента“ към „БРОД за България“, насочена към българите творци, учители, личности в чужбина.
„Майка България, буквите и духът на единението“, Рада Коджабашева, заповядай!
Рада Коджабашева:
Устоите за национално единение са философска концепция за осъзнаване на обща значимост, основана на духовната цялост, предопределена през генетичния заряд в исторически, творчески и обществен план. Това е онази връзка между хората, която фактически ги свързва в цялостен организъм, способен да оцелява, расте, развива, способен на памет, мисъл, мечти, достоен за място.
През духа и материята тече енергия, а неин носител е генът. 25 процента от българския ген живее и твори далеч от първоизточника си, далеч от Родината.
Може да говорим за единение на нацията само ако говорим за 100-те процента от нея.
Национален дискусионен форум БРОД за България анализира българите в чужбина като реализиран творчески потенциал, като онази част от нас, която живее с мисълта, че българската нация е основоположник на писмеността и християнската вяра на цялото славянство, носител на творчески ген, значимо подписал се в световната история на науката и изкуството, стойностна величина, създаваща с една четвърт от цялото си благо и за други народи;
Онази част от нас, която търси подкрепа за изграждане в чужбина на граждански, културни и образователни структури, но има и нужда от подслон в България, място за духовна среща за споделяне, за потвърждаване на единството и идентичността, място за съвместност без определения на локацията, а в определеност на реализацията на „Да Бъде!“ истината за историята, вечността на буквите и словото, утвърждаването на творческия ген в градежа на българското развитие.
Най-високата точка в човешките нужди е самореализацията. Именно този резултат е нужно да се събере и представи не там, където се е осъществил, а тук, където изначално се е породил.
БРОД към България е символен проект. И се реализира чрез символа Майка България – Лъвицата с трите гърди Мизия, Тракия, Македония. Един проект от осемдесетте години на миналия век на скулптора Александър Дяков, символно носещ в утробата си българския дух, история и гениалност.
В нея е мястото, и то в дигиталния свят, даващ видимост от всички посоки, да съберем и съхраним творчеството на тези 25 процента, които носят България в сърцата и поколенията си далече от нея.
Направени са сериозни постъпки, съвместно с български културни и просветни организации в чужбина, за реализация на символния дигитален музей Майка България.
Подобно на Българската православна църква, която е духовният обединяващ фактор на българите в чужбина, съмишлениците на БРОД за България поеха създаването на Културно-информационен център в България за българите творци в чужбина под знака на Лъвицата. Това е място за споделяне на талант, на родова гордост, обмен на идеи, място за осъзнаване на единението, свързване на духа в изложби, концерти, литературни вечери, дискусии, форуми.
Два от тях, в Русе и Пловдив, се подготвят за работа. КИЦ София ще реализираме с Министерството на културата, защото вярваме, че институционалната ни Родина е част от реалната ни Родина.
БРОД към България е път към единство през творчеството и красотата. Верен път за устоите на единението на нацията.
Макар и далеч, българите творци в чужбина носят родния дух и ние го виждаме.
В работата на Джон Атаносов /САЩ/ – баща на компютъра, доктор Петър Петров /САЩ/, създател на електронния часовник, Асен Йорданов /САЩ/, ръководил екипа, създал първия транспортен самолет, изобретил въздушната възглавница в колите, Иван Нончев /САЩ/ – изобретател на уникалния двигател на модула Орел за прилуняване, Димитър Чернев /САЩ/ – създател на слънчевите батерии, Румен Антонов /Франция, Великобритания/ – изобретил автоматичната скоростна кутия, .и още много.
В творбите на Елиас Канети /Шевейцария, Австралия, Франция / – нобелов лауреат по литература, Жул Паскин – принцът на Монмартър, описан в книгата на Хемингуей „Подвижен пир“, Анна дьо Ноай Франция, най-голямата френска поетеса, правнучка на Софроний Врачански, муза на Марсел Прус, Христо Явашев /САЩ/ – скулптор и художник, Мирослав Пенков /САЩ/ – автор на романа „На Изток от Запад“, Йонка Христова – автор на моноспектакъла Песента на България и още много.
В таланта на Никола Гюзелев, Борис Христов, Райна Кабаиванска, Силви Вартан, Васко Василев, Йордан Камджалов… и още много.
В дейността на учителките от АБУЧ – Ирина Владикова, Снежина Мечева, Петя Цанева, Боянка Иванова, Ваня Велкова, държащи в сърцата и ежедневните си усилия българската писменост и традиция, в хора на Десислава Стефанова, вдигнал на крака световната публика с българските народни песни, и още много…
В Лондон, Мадрид, Берлин, Киев, Кишинев, Охрид, Одрин…
В Албания, Сърбия, Гърция, Румъния, Русия, САЩ…навсякъде ………
Генът ни извира оттам, откъдето българската земя роди хан Аспарух, княз Борис, Климент Охридски, поп Богомил, Паисий Хилендарски, Кольо Фичето, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Вапцаров….и много, много още…
Днес, разхвърлени във времето и пространството, светлините на българското измерение могат и нека бъдат събирани, от всички ни, в едно, за да е мощен синтезът на енергията на националния ни дух.
Защото, както казва скулпторът Александър Дяков – „Духът е по-силен от материята, но не защото е могъщ. Той е способен да преодолее дори чудовищно осакатяване на тялото с кротката сила на красотата, която блика от неговата божествена същност“.
