Лазар Мурджев: Мисля, че днес имаме един уникален букет, който, като цел на БРОД за България, е да намерим варианта да стоим заедно в него и да намерим пътя.
Ген. Цвектов вложи страхотни усилия последните 10 години, за да направи какво ли не по темите, за които говорим. Изкушавам се да го цитирам: „Забравена, след 45 години църквата взе своето място и възстанови триединството – Народ, Църква, Армия. Сменихме петолъчките, написахме „С нами Бог” на бойните ни знамена и... какво от това?! Нищо не се промени в армията – останахме същите хора, остана същата подготовка, същото въоръжение и техника. И така полека-лека под сянката на войнстващия лъжепатриотизъм, привидния Европеизъм и Атлантизъм, не и без външна намеса и въздействие стигнахме до днес: нацията ни е разделена на кланове, групи, етноси, партийни съсловия. Армията е изгубила връзката с народа след професионализацията, остана сама и без опора и вече признава, че се затруднява да изпълнява задълженията си по Конституция. Триединството, крепило народ и държава векове наред, е разрушено.”
Ще дам думата и на нашия доайен ген. Боджиев да завърши или да обобщи днешния ден като един от нашите мъдреци. Заповядайте, ген. Цветков!
Ген. Кирил Цветков:
За 7-ми пореден път провеждаме нашия дискусионен форум БРОД за България, търсим този брод и както виждам не го намираме. Много навременни и пълни с болка думи бяха изказани и от модератора, и от изказалите се относно катастрофалното състояние, в което се намирала нашата Родина. Възникнаха много въпроси, които основно се свеждат до това: „Как и защо се стигна до това състояние” и „Кой е виновен”. Всеки задава и си задава тези въпроси, търси отговор, но не предлага изход, не предлага този БРОД, за който сме се събрали да го намерим и да го дадем на Държавата и на Гражданите. После ще обясня защо така пледирам. Много говорим, с много красиви фрази и обяснения, все умни и премислени от всеки от нас, но ни трябва изход от тази говорилня. Мисля, че всички знаят как и защо се стигна до това състояние, но също мисля, че виновните сме Ние. Ние с главно Н. Ще обясня това мое твърдение.
Нали Ние, учредителите и участниците в този форум или движение БРОД за България, сме частица от това объркано и уж , както се казва, общество без изход, вървящо към гибел. Ние не сме ли огледално копие на разделената България, за която говорим. Сред нас има всякакви – и добри, и лоши, демократи, консерватори, социалисти, либерали, комунисти, въобще симпатизанти и членове на политически партии и движения, както и бедни и богати.
Нали Ние разделихме народа, страната по партиен, етнически, имуществен, малцинствен и не знам какъв още принцип. Нали ние създавахме и създаваме партии, сдружения, движения, форуми като нашия, избираме хората, които да ни управляват. Избираме, но после не ги питаме защо така ни управляват. Вярно е, че има дефицит на лидерство, за който говорите, но Ние създаваме този дефицит. Ние избираме лидерите в лицето на президента, партиите, народните представители, кметовете, общинските съветници, от които се формират националните и местни органи. И Народното събрание и местните съвети са като Нас, като този форум, сбор и отражение на обществото ни и всеки търси и предлага БРОД, както го разбира.
Какво е Европейският парламент, който издава директивите? Сбор и отражение на разделена Европа. Разделена като нас, на бедни и богати, на леви, десни и центристи, която също търси БРОд за Европа, за всички нас, но не успява да го намери. Защото и тя страда от дефицит на лидерство, управлявана от хора, облечени от нас във власт, от които също никой не търси отговорност за действията. Но те също са едни и същи, представители на партии, уж ориентирани вляво и вдясно течения, немърдащи от центъра. И там лидерите търсят БРОД, но са подчинени на тези, които ги предлагат и избират, заслепени от манията за величие и власт. И те мечтаят за обединена и силна Европа по своему, за Европа под чехъл, за поредното възстановяване на Свещената Римска империя, в която всяка жаба и народ да си знае мястото, определено от тях. И затова Европа е разделена и всеки търси своя път. И правят неистови опити да я напуснат. Тези лидери не разбират историческата роля на Европейския съюз, призван да пази и съхранява богатството от народи, култури, традиции, ценности, а не да ги превръща в провинции, изпълняващи безропотно волята на своите нови господари. Не искат да разберат тези европейски лидери, че хората в Европа са различни и в това е богатството на Европа. Не искат да разберат, че не могат да създадат уж единна, но аморфна европейска нация, европейски граждани, които по същество са си граждани на своите страни и в никакъв случай няма да приемат да бъдат граждани на Европа в сърцето си, а ще бъдат по право такива. Не искат да разберат, че всеки опит да се формира такава нация, е обречен на провал, на катастрофа, която заплашва да разруши Съюза. Ние се обединяваме в Обединена Европа, за да си помагаме и заедно да вървим напред, а не да бъдем управлявани, поучавани и контролирани как да вървим в бъдещето.
Но нали Ние избираме и изпращаме своите представители в Европейския парламент и в Народното събрание. Но те там не са наши представители, а представители на политическите партии, които са ги издигнали и които са членове на общоевропейските сдружения и партии. Кой им търси отговорност за това, което вършат? Нали Ние сме ограничени от закона да им търсим отговорност, нали те са създали тази защита от своите избиратели. Ние ги изпращаме да работят за България, но те са задължени да работят за националните и общоевропейски партии и те нямат изход. На какво разчитаме? Ние не можем да ги променим. Трябва да променим тези, които ги издигат.
Нали ние сме властта, наричани от Конституцията Суверен на властта. Това право ни е вече отнето в името на демокрацията, която прие, че правото да решават принадлежи на избраните от народа. Всичко е вярно, ако работи в името на народа и за държавата. Няма дефицит на хора, които да могат да управляват. Има дефицит на лидери, защото правото на гражданите да решават кой лично да ни управлява на национално и местно ниво ни е отнето.
Нали уж Ние сме властта, съгласно Конституцията, която всеки оплюва и се опитва да промени в угода на лидерите ни, които уж са наши представители. Мечтата ни беше парламентарна република, а сега вече говорим за нещо друго, което щяло да работи по-добре – президентска. Вярно е, че избираме силови играчи за лидери, защото не вярваме на елита, на умните и знаещите. Вярно е, че не сме узрели за демокрация и още много трябва да научим, за да си избираме лидерите както в развитите западни страни, където всеки избор е добре премислен и пресметнат. Но мислим ли какво ни очаква, когато тези силови играчи поемат абсолютната власт.
Нали Ние разделихме православната ни църква, която ни пренесе през безвремието на петте и половина века до наши дни. Разделихме я, оставихме я да се гърчи в предсмъртната хватка на Вселенската и Руската църква, на католическата и на десетки други вероизповедания, които пълзят и заливат страната с техните емисари. Нали и Ние разделихме мюсюлманите в България, вместо да ги съберем и заедно да работят и да търсят този БРОД за България, нашата обща Родина.
Нали Ние изгонихме децата си по света да търсят друга родина, защото с действията си разрушихме тази Истинската, защото не намерихме БРОД към бъдещето, който сега търсим. Но нали Ние също им даваме чужди имена, не български, за да преуспеят с новите там, навън и да не се срамуват с имената на предците си. Нима Никол, Елен, Кристин, Майкъл, Дейвид, Жан ще им дадат по-голямо самочувствие. Ние, Ние ги обричаме още от раждането да не се чувстват българи и сега водим спор и дискутираме какво става с младите, защо ги няма тук, сред нас, да търсят БРОД за България.
Защо, защо, защо? Защото забравяме или не желаем да си спомняме. Забравяме и все започваме отново. От началото. Така е и в държавата и ние сме нейно творение. Всеки, дошъл на власт отрича направеното от други и иска да блесне с нещо ново. Говорим за единение и работим против единението. Говорим за младите, че ги няма сред нас, но не ги търсим и не ги подкрепяме.
Сега ще ви прочета няколко извадки от един документ.
„Ние, долуподписаните,
разтревожени от продължаващата непоследователна държавна политика, конфронтацията и разделението в обществото, от липсата на доверие в институциите и национален идеал и от дефицита на лидерство, като констатирахме и се съгласихме,
че основните предизвикателства пред обществото днес са проблемите на бедността, намаляващата конкурентоспособност на страната, миграцията, демографската криза, образованието, здравеопазването и укрепването на държавността, което пряко рефлектира върху сигурността на държавата и гражданите и устойчивостта на нацията,
приемаме и предлагаме
на всички загрижени за съдбата на нацията, националното единство и устойчивото развитие на страната институции, национално отговорни и национално представени партии, съсловни, синдикални и обществени организации и граждански сдружения тази
ХАРТА ЗА ОБЩОНАЦИОНАЛНО ЕДИНЕНИЕ
1. В Република България живее и твори бъдещето си единна българска нация, без разлика на политическа, етническа, религиозна, духовна и културна принадлежност. България е навсякъде, където живеят българи и цари български дух. Всяка дейност, насочена против единството на българската нация и националната ни идентичност, е престъпление.
2. България изживява преди всичко духовна криза и основни приоритети за укрепване на нацията и устойчиво развитие на страната са: всеобщо образование на населението; формиране на кадри, необходими за управлението на страната и отраслите на националното стопанство; преодоляване на изоставането в науката; съхраняване и развитие на националната ни идентичност и култура в глобализиращия се свят.
3. Кризата в България има и социален характер и основни национални приоритети в социалната сфера са: преодоляване на безработицата и съизмеримо със средното за ЕС заплащане на труда и пенсионно осигуряване; диференцирано социално подпомагане съобразно приноса към обществото и състоянието на индивида; осигуряване на достъпно за гражданите обществено здравеопазване; профилактика на всички граждани и лечение на децата със средства на държавата.
4. Основни икономически приоритети за устойчиво развитие на страната са: изграждане на конкурентоспособна, проектноориентирана, регионално структурирана и приложима икономика, биоземеделие и високоефективно животновъдство; осигуряване на енергийна сигурност и независимост чрез развитие на собствени източници и диверсификация; защита на националните пазари.
5. Основни национални приоритети, осигуряващи функционирането и защитата на държавата и гражданите са: преодоляване на конфронтацията на политическата сцена; провеждане на национално отговорна външна политика; осигуряване на устойчива жизнена среда и обществен ред за гражданите; възстановяване на боеспособността на въоръжените ни сили и ефективността на националните структури за сигурност.
Задължаваме се,
на основата на Конституцията на Република България и посочените и възприети от всички приоритети за укрепване на единната българска нация и устойчиво развитие на страната, във взаимодействие с държавни и национални институции да работим и внесем за приемане от Народното събрание на
Национална доктрина на Република България
Спомнихте ли си? Това са ваши думи, ваше решение. Взето през м. декмври 2014 г. Преди това имаше призив, изпратен от нас до всички институции. Призив, върху текстовете на който лично работеше и присъстващата на този форум г-жа Маргарита Попова, тогава вицепрезидент на Р. България и патрон на конференцията по националната идентичност. Беше 2014 г. Сега сме 2018 г. и повтаряме същото. Определихме работни групи, седем на брой, да работят по национална доктрина, нормативни документи, по инициативи. Сега пак ще определяме в декларацията работни групи. И какво стана след това?
Ето ви проект на Национална доктрина, за който говори д-р Тихомир Стойчев, че трябва да се разработи. Пак Ваше творение след почти една година работа на работния екип, който ръководих, избран от Вас. 96 точки са в него в общата и секторните политики. Не е триста страници, нито цяла книга. Някой да го е чел? Само три организации изпратиха становища и предложения за корекции по проекта. Още е проект и е качен на сайта на ОСВО и Асоциацията на СВ. Изпратен е до всички и не е качен на сайтовете и не е четен от никой. Какво говорим сега. Забравяме. Забравяме, че и този дискусионен форум е следствие от тези решения.
Забравяме, че организирахме и подкрепихме през 2015 г. една национална инициатива „Една детска сълза – една молитва“. Под патронажа на г-жа Маргарита Попова. Колко приказки имаше срещу нея. 15 граждански организации са подписали меморандума. Някой да си спомня това? Забравихме! А там са младите, подрастващите. А инициативата живее и набира сили без Вас, без Вашата подкрепа по места. Близо милион деца са участвали в различни инициативи, в рамките и под девиза й. Химна й звучи, но колко от Вас са го чували и запели, а той звучи актуално „Българийо, върни децата си. Българийо, дай им вярата…!“ А сега говорим къде са младите. Те са там, в инициативата, в движението „Приятели на армията“. Но Вас ви няма там. Двама – трима души се опитваме да поддържаме огъня и това е част от борбата да посочим БРОДа, по който да тръгнат младите.
Говорим за единение. Направихме го през 2012 г. 28 организации се обединиха около доброволен Обществен съвет по въпросите на отбраната. Той влезе в общественото пространство с поредица от действия. Този БРОД за България, който сме сега, е негово творение, неговата обществена трибуна. Списание „Сигурност” е неговата рожба, неговата трибуна. Забравихме и подменихме идеята. Направиха всичко основните съюзи на запасни да го обезличат. Сега започваме отначало да работим за единение и обединение. Защо! Защо винаги забравяме и започваме отначало.
Бъдеще, Род, Отечество, Държава. БРОД. Та нали ние сме и в началото и в бъдещето, нали ние сме продължителите на Рода. Нали това е нашето Отечество. Нямаме друго. Търсим държавата. А питаме ли се дали тя търси нас? Проблема Граждани – Държава стои пред всички за решение. Това са двата стълба на Единението, на Съединението, на Бъдещето. Каква е връзката между тях? Спойваща или разединяваща? Какво е държавата за нейните граждани и каква е държавата за тях? Защо има надписи: „Обичам Родината, мразя Държавата” по стените. Къде е мястото на Родината и защо децата ни търсят друга родина? Защо Държавата я няма за нейните граждани и тях ги няма в решенията на държавата? Може ли без гражданите и държавата да търсим БРОД за България? Затова в проекта на Национална доктрина, разработен от Вас, е записано като девиз „Да върнем държавата на гражданите и гражданите в държавата”. Но жалко е, че изглежда никой не си спомня за това.
Търсим БРОД, търсим Единение, търсим Съединение. Та БРОДът е за всеки от нас, във всеки от нас. Всеки да намери своя БРОД към България, да го даде на своите деца, внуци, приятели, познати. Тогава и за цялата България, за нашата прекрасна и несравнима Родина, ще има БРОД към Бъдещето.
О.р генерал лейтенант Кирил Цветков
Председател на Обществения съвет по въпросите на отбраната и на Асоциацията на Сухопътните войски на България
