Лазар Мурджев:
Ген. Тодор Бояджиев ни призова „Към БРОД за България“ трябва да се появи една много силна компонента – БРОД към България. И мисля, че нашият кръг трябва да подкрепи тази идея. Трябва да поставим едно начало и държавата и политиците да разберат, че това е средство, с което да се изправим срещу демографската катастрофа, в която сме в момента“.
Но нека нашият доайен да се вмъкне в дискусията. Той винаги е актуален, а духът му – млад и дързък.
Ген. Тодор Бояджиев:
Ако не знаеш къде си тръгнал, ще стигнеш някъде!
(древен китайски философ Лао Дзъ)
Ако не ти пука къде си, не може да се загубиш.
(закон на Мърфи)
Днешната ни дискусия на VII-мия форум на БРОД за и към България показа, че знаем накъде сме тръгнали, и че ни „пука“ къде сме. Той показа и, че сме наясно какво трябва да се направи и промени, но потвърди, че лутането продължава. Защото все още няма ясна визия „КАК“?
Поуките от историята, поне до сега, са ясни. По пътя на революциите целите остават утопия, не се реализират и „революцията изяжда децата си“.
Потвърждава се максимата, че демократичният строеж на обществото, без да е съвършен, е най-доброто от всичко известно.
И че нещата се случват, когато сме ЕДИННИ!
С Ъ Е Д И Н Е Н И Е Т О П Р А В И С И Л А Т А!
Така би трябвало да бъде!
Така е изписано над парадния вход на Народното събрание.
За съжаление, нашите избранници не вдигат глава, не четат и не изпълняват повелята на суверена. Или по-точно, четат я по новому, следвайки нов „цивилизационен“ избор и нови псевдолиберални принципи – „РАЗЕДИНЕНИЕТО ОСИГУРЯВА ВЛАСТТА!“ А властта очевидно е сладко нещо и всеки иска да я обладае.
Сигурно ще загорчи, но ще припомня неща, казани и написани преди повече от век и то не от българофоб, а от „чужденец“, който е обичал България:
- За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората – да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. (13.12.1881);
- България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
- Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
- Българите са много неопитни и самонадеяни. Със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдещността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници със своя си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие... (в писмо от 20 феврyapи 1880 г.)
Предполагам, че познахте кой го е казал и написал? Константин Иричек (1854 – 1918) – чешки историк.
Но да не бързаме да се сърдим на бай Иричек. Нали сами се самоиронизираме като разказваме как в ада никой не охранява казана на българите, защото сами не пускат никой да излезе от него. Нали българин е казал, че ако у нас се роди гений, то ще е геният на завистта. Нали наши най-висши държавници говорят за „лошия материал“, и че трябва „да си сменим чипа“.
Няма да е честно ако не цитирам още един небългарин, но по-българин от повечето българи, който доста лични проблеми си създаде, като отстоя позицията, че българите са дали азбуката на славянството, че България е „ДЪРЖАВА НА ДУХА“ и имаме „най-древната от всички съществуващи култури“. И той, академик Дмитрий Сергеевич Лихачов, предложи и постигна това в Русия да започне и да се чества 24 май.
Очевидно тук е мястото да цитирам президента Румен Радев, който в ексклузивно интервю за БТА от 29 май, седмица след знаковото си посещение и срещи с Медведев и Владимир Путин, сподели: „Русия също трябва да извърви своя път към думите на видния руски учен акад. Дмитрий Лихачов, че България, като люлка на славянската цивилизация, е дала духовното начало на Русия. Русия също трябва да уважава нашата история и културни достижения“.
Логично е да се запитаме как така позволихме в държавата на духа, да я докараме дотук?
Само една илюстрация!
Как „духът“ позволи немислимото? В общественото съзнание да се имплантира огромната манипулация – между оперативното понятие „сътрудник“ и моралната категория „доносник“ да се сложи знак за равенство. Не стотици, хиляди честни и достойни българи да бъдат дамгосани с това чудовищно, несправедливо обвинение, защото са помагали, много често с поемане на личен риск, в служба на страната си.
Къде е катарзисът, който обещаваха?
Още ли не виждаме, че това „решение“ разделя нацията, че разединява, че се ползва за противопоставяне, за котерийни цели? И продължава да се насипва в паничката на една вредна за единението на нацията „институция“ бюджет, надхвърлящ средствата, заделяни за националното разузнаване?
Какво още след „случая“ Юлия Кръстева, учен от световна класа и с международно признание, трябва да се случи, за да видим в тази история ръката на родния „гений“ на завистта и злобата?
Има светлина в тунела, макар че все още мъждука:
Отказ от идеята за черноморски флот на НАТО;
„Отлагане“ (засега) обсъждането и ратификацията на Истанбулската конвенция в българския парламент;
Случаят „Скрипал“ и обявяването за „персона нон грата“ на руски дипломати в международен план, но без България.
Тези първи лястовици за събуждане духа на националното достойнство не дойдоха отвън.
Те бяха първи израз за това, че нещата се случват когато сме ЕДИННИ.
Когато няма червено, синьо, зелено и пембяно, православни, католици, юдеи, мюсюлмани, когато отново сме народ, обединен под трибагреника. И това ражда надежда!
Това е изходът!
ЕДИНЕНИЕ!
БРОД за и към България
Бъдеще, Род, Отечество, Държава.
Крайно време е да потегляме!
