Лазар Мурджев:
„Не да се обединяват, а да мислят по един и същи начин по въпроси, които засягат интересите на обществото”, заявява ген. Тотомиров, който е сред нас, един от последните началници на генерлания щаб на Българска армия, когато имаше българския армия.
Ген. Тотомиров, ще отправите ли една желязна реплика?
Ген. Цветан Тотомиров
Чудя се от къде да започна. След толкова неща, които бяха казани. Бих искал да кажа един цитат, писан в един учебник за войника преди много време.
„В първо време на моето служене, в градовете и селата имаше обикновено две партии – партия на старите и партия на младите. И те се надпреварваха коя да допринесе за по-голяма полза за общото и работеха без да се ругаят и хулят. Сега партиите у нас са легиони. Борят се, хулят се, клеветят се, гонят се до изтребление и стават оръдие в ръцете на чужденци, за да напакостят на Отечеството, на противниците си. Няма милост, няма народно самосъзнание. А България е хубава и богата. Всички могат да живеят в нея честно. Не са малко доброжелателите на българите.“
Питам се как актуално звучи този цитат и днес. Въпреки, че е писан на 15 май, 1926 г. в един учебник на войника, озаглавен „Поучение на войника – гражданин“. Тук добре анализираме всичко онова, което е казано в уводната част на този учебник. И колкото пъти съм чел тази уводна част, ми изникват най-различни мисли как след Ньойския мирен договор, България е била в същото положение, в което сме и сега и как са успели нашите предци да преодолеят всичко това. Искам да обърна внимание и на заглавието на този учебник – „Поучение на войника-гражданин“. Смятало се е, че казармата е едно общонародно училище за младежите в нашата страна. Смятало се е, че те подготвят младото поколение като не само бъдещи защитници на нашата страна, но и като граждани като хора, готови да поемат съдбата на страната в свои ръце. Аз не съм голям привърженик на възвръщането на наборната военна служба, за която напоследък много се говори, но в същото време поставям въпроса Коя е тази институция, която успя да вземе това, което правеше някога казармата за нашата младеж? На следващо място бих казал – без ликвидирането на неграмотността, някакво единение трудно може да се направи. Имаше цитати, че нашите деца до 16-годишна възраст са около 41% неграмотни. Това, в сравнение с другите европейски страни, е голям процент и по принцип знаем, че най-добре се манипулира бедния и неграмотния. А ако е съчетано – беден и неграмотен, той е на 100% манипулиран. Но трябва да се види и премахването на неграмотността в тези, които заемат определени постове в държавата. Те са хората, които творят, които правят, които могат да дадат. Ние тук с вас можем много да говорим, но нашите възможности са до някъде ограничени. Ако тия хора не са си на мястото, трудно можем да постигнем това единение в нашата държава и да сведем всеки най-добре да мисли за бъдещето й. Крайно време е нашите политици да не мислят само за този мандат, който го имат, а да станат държавници и да мислят за бъдещето на България.
Благодаря за вниманието!
