Уважаеми гости на VIII-я Национален дискусионен форум, ние сме свидетели как се засилва напрежението в света. Знаете, че вече имаме нападение с дронове срещу Саудитска Арабия, съответно обвинение от страна на Щатите, че виновник е Иран, завчера в Сената на САЩ се казва, че трябва да бъде нападнат Иран. За съжаление подобен скок в напрежението в света наблюдаваме не само в зоната на Персийския залив, ние наблюдаваме и тук в Източното Средиземноморие, наблюдаваме и в Черно море. Така че въпросът затова къде сме ние в цялото това световно напрежение е изключително важен. Днес, при условие, че имаме едно дистанциране между Турция и САЩ, а Турция е на второ място след Щатите по своя военен потенциал в НАТО, трябва да кажем, че въпросът затова какво ще става с атомните бомби B61, които са в база „Инджерлик“, става много сериозен. Доколкото излязоха в официалния печат сведения подобни атомни бомби се предполага да бъдат разположени в Гърция и, забележете, в България.
Тук даже започнаха да ни подготвят по този повод. Знаете, че известни личности от т.нар. Атлантически клуб, заявиха, че в България е хубаво да имаме ядрено оръжие. Вие може да си представите при днешните условия, предвид Договорът за ракетите със среден и малък обсег на действие, за какво стана дума. Днес вече се говори за възможността да се използва тактически ядрено оръжие при локални конфликти. Разполагането на ядрено оръжие в България означава, че срещу България може да се използва тактически ядрено оръжие. Това означава край на българската нация и държавност, нека да си го кажем. Оттука въпросът за действително България да се обяви за зона без ядрено оръжие е ключов въпрос за сигурността и съществуването на нашата страна. Това трябва да бъде ясно на цялото наше общество, което за съжаление не осъзнава тази опасност. Българското общество и много други опасности не осъзнава, каквато е и демографската катастрофа на България.
Не само България, ние трябва да се борим Балканите да станат зона без ядрено оръжие. Ние трябва да се борим срещу враждебния език, който напоследък стана едва ли не норма, включително и на нашето Министерство на външните работи, враждебния език срещу Русия. Кои сме ние? Ние трябва да си зададем този въпрос. И трябва ясно да отговорим: България е майката на Славяно-православната цивилизация. Ние сме майката, ние сме създали една цивилизация на основата на нейната писменост и на основата на нейната традиционна религия. Откъде тръгна писмеността? От България. Откъде Славянската православна цивилизация получи своето православие? Да, от Византия, но чрез България, от България. И оттук особената роля, особеното място, което трябва да играе нашата страна. Тя в никакъв случай не трябва да бъде източник на такъв враждебен език. А именно това наблюдаваме. Нещо повече: Днес ако ти мислиш по различен начин, ако ти разглеждаш Русия като свой приятел, като свой брат, ти едва ли не си враг на България. Това са безумия. Вие разбирате ли до какви безумия се стигна у нас? Не друг, нашето Министерство на външните работи говори с такъв враждебен език по отношение на Русия. За съжаление такъв враждебен език разпалва пламъчета на една вътрешна гражданска война.
Една гражданска война, която у нас продължи от 1918 г. с Войнишкото въстание до края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в. След това, във връзка с индустриализацията на България и нейното развитие, успешно, определено трябва да кажем успешно, защото България беше на 26-то място в света по индекс на човешко развитие, по данни на ООН. Днес в тази криза на неолибералния свят у нас пак някой иска да пали огънчетата на гражданската война. Това не бива да се позволява. Било то институция, организация или който и да е друг. Особено в условията на една демографска криза, важен е въпросът за единението на българите, не примирението, а единението на българите. Едно единение става въз основа на сегашните проблеми и на онази бъдеща перспектива, която ние поставяме пред България. Ето тези въпроси ние трябва да решаваме. И всякакви опити за гражданска война, да се разпалват такива пламъци, всякакъв враждебен език срещу страни, с които ние имаме дълбока, повтарям, най-дълбока историческа, цивилизационна и всякаква друга връзка… Нима забравихме кой освободи България от турско робство.
От най-големите, от всичките злини в света – най-отвратителна е неблагодарността. Тук се отрича ролята и значението на Червената армия, която влезе в България. Повтарям, не окупира, тя влезе в България. Ами, извинявам се, това не е освобождение, това е спасение. Имайте предвид, че всички наши съседи имаха намерение да откъсват парче от българската земя. Една Гърция искаше границата да минава на 30 км. от Пловдив и на 90 км. от София. Турция поставя въпроса, че тъй като тя не е участвала във войната, трябва да бъде компенсирана. За сметка на кого?! Да не говорим, че тогава се очакваше, ако не беше влязла Червената армия, 26 турски дивизии бяха готови да влязат в България. Какво щеше да остане в България, ако беше влязла Турция?! Не искам просто даже да гадая. Румъния беше поставила въпрос, че в резултат на това, че тя се присъединява към Антифашистката коалиция, тя трябва да бъде компенсирана като ? се върне Южна Добруджа. Ако се беше присъединила Югославия, която не го направи само поради редица други причини, защото бяха дошли на власт определени сили. Тогава какво щеше да остане? Говореше се, че границата с Югославия трябва да мине на 16 км. от София. И аз питам не е ли това спасение, второ спасение на България. След тази Руско-турска, не освободителна, спасителна война. Русия ни спаси тогава, разберете. Ние бяхме нация пред изчезване.
Ето затова е изключително важен дългът на България. Какъв трябва да бъде той – да, ние сме член на НАТО, ние сме член на Европейския съюз, но повтарям, ние трябва да градим мостове с Русия. Ние трябва да сме инициатори на диалог, а не да се присъединяваме към онази враждебна политика и онзи враждебен език, който се употребява спрямо Русия. Ние трябва да кажем „Не“, българската общественост трябва да каже „Не“ и да въздейства на нашите политици именно в тази посока.
България трябва да бъде мост, България не трябва да гори мостове.
