В актуализираната стратегия за национална сигурност на РепубликаБългария, приета с Решение на Народното събрание от 14.03.2018 г. (обн., ДВ, бр. 26 от 23.03.2018 г.) Черно море и Черноморския регион са споменати в седем раздели. Но само в три от тях има посочени общи констатации и изводи. В раздел 39. е записано: „Република България разглежда Черноморския регион в широкевропейски и евро-атлантически контекст с цел задълбочаване на сътрудничеството между държавите в сферата на икономиката, търговията и сигурността. Особено голямо значение този регион придобива в контекста на развитието на мрежата за пренос на основни енергоносители, свързващи страните производителки с енергийните пазари в Европа. Важността на региона нараства предвид активната роля на страната ни за поддържане на международния мир, както и ангажиментите й по охраната на външните граници на ЕС.“ Същевременно в раздел 40 е отбелязано, че: „Кризата в Украйна и незаконното анексиране на Кримския полуостров водят до трайно нарушаване на геостратегическия и военния баланс в региона на Черно море. Разрастват се противоречията и в областта на икономиката и културата.“ Особено смущаващо е декларативното заявление, изявено в раздел 145: „Повишаването на присъствието на НАТО в Черноморския регион демонстрира съюзническа солидарност и решителност за отбрана на територията на Алианса в случай на евентуална агресия. Република България участва в реализирането на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз чрез Единна европейска система за сигурност и отбрана в рамките на НАТО.“
Според изявленията на Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър, Евгений Примаков, Ричард Холбрук, Майкъл Манделбаум, Франц Тимерман и други безспорни световни (авторитети) експерти в областта на сигурността „който владее Черноморски регион, той владее целия свят“. Територията на Черноморския регион е територия, върху която се е формирала българската държава, народ и култура. Нека посоча, че столицата на Стара Велика България или т.н. „Кубратова България“ е била Фанагория, а на наследника на Одриското царство, – Боспорското царство е съответно – Папигей. Тези мощни за времето си антични градове са били разположени от двете страни на Керченския пролив, свързващ Черно море с Азовско море. Историческата истина показва, че от античността до днес Черноморско-Азовската зона е изконна историко-географска, етнокултурна и етногеографска българска територия. Най-много от всички държавни обединения, които граничат с Черно и Азовско морета, ние, българите, исторически имаме правото да участваме не само като равнопоставен партньор, не само като присъединяваща се към европейски и към натовски инициативи страна, а като страна-инициатор във формирането на съвременната политика на сътрудничество, координация и съвместна дейност в областта на икономиката и на културата, и най-вече за създаването на устойчив регионален модел за обща сигурност. С този външнополитически маниер на пълно послушание по отношение на Европейския съюз (ЕС) и НАТО българският народ и българската държава няма да имат в бъдеще нито силна армия, нито независимо политическо управление, нито суверенна държава.
Разпадането на социалистическата система доведе до създаването на принципиално ново геополитическо пространство. Наличието на многополярна, многополюсна структура на днешните международни отношения в региона на Черно море изискват различен подход, съответстващ на равнището на българската външнополитическа практика и стратегически национални интереси. Трябва окончателно да се разбере, че бъдещето на Република България не минава през Босфора, а чрез активното й участие в процесите за формиране на новите международни отношения в региона на Черно и на Азовско морета. Новите политически реалии изискват нашата страна да стане активен участник в тези отношения, особено в сферата на сигурността. Особено сега, когато тя отстоява своята суверенна държавност и когато тя избира насоките на своите политически и системни ориентири. Нека посочим, че в района на Черно море се формират и ще продължават да се формират нови държавни образувания, които ще търсят да се определят като самостоятелни и суверенни. Около Черно и Азовско морета има не само държави-членки на НАТО и на ЕС.Черно море се явява и активна пресечна точка на интересите, както на Евроатлантическата, така и на Евроазиатската доктрини. Дали авторите на актуализираната концепция за национална сигурност са отчели започнатия проект за изграждане на плавателен канал между Каспийско и Азовско морета, който е наречен показателно„Евразия“. Той ще бъде допълнен с паралелна железопътна линия, свързваща Народна Република Китай с Черноморския регион. Тази жп линия е част от грандиозния проект „Един пояс, един път“ на китайския президент Си Цзинпин, към който се присъедини и Република България, както и други държави-членки на ЕС и на НАТО. Ескалиралите етнополитически конфликти и движения за национално самоопределение бяха манипулирани и стимулирани от глобалните икономически интереси на транснационалните компании. Редица днешни коментатори, включително и в нашата страна, оценяват институционалното съдържание на съвременните конфликти в качеството им на нови социално-политически явления, а не като резултат от политизирането и радикализирането на етнокултурни и етнорелигиозни противоречия. Тези противоречия сега имат ново съществено съдържание и не могат да се представят единствено и само чрез характеристиките на т. н. „студена война“. Те не могат да се разрешават с познатите средства, като военно присъствие и натиск, поддържане баланс на силите, мироопазващи мисии и др. Днешните провокирани конфликти придобиват статус т. н. „моделни конфликти“. Чрез тях етнокултурни, етнорелигиозни, социорелигиозни, племенни,лингвистични групи реализират своите социокултурни и по-скоро културономични ценности и по този начин идентифицират себе си,своето ценностно разбиране за устройството на света, за постсъвременния цивилизационен модел на развитие. Необходимо е да се разбере, че национална сигурност е синоним на национална идентичност и че в основата на тероризма стои кризата на ценностите. Кризата в ЕС основно се дължи на факта, че той по същество е икономо-политически съюз, а културата е изведена в друга съюзна структура – Съвет на Европа.
Съвременната геополитическа реалност изисква трансформация на междудържавните отношения с оглед на нововъзникналите субекти на световната общност. Изграждането на постсоциалистическата архитектура на българските външнополитически връзки не само в Черноморския регион протича в условия, при които действат разнополярни фактори с определена хетерогенност и с динамична противоречивост. Отстояването на независимост при тези условия и ориентирането на Република България към състоятелни политически и стопански системи преминава през процес на отслабване на зависимости в това отношение от страни, олицетворяващи имперски традиции и стремежи. Ето защо, създаването на устойчив интегративен икономически организъм на държавите, които граничат с Черно, с Азовско и с Каспийско морета изисква не само поддържането на връзки с такива страни, които членуват в ЕС и в НАТО. Необходимо е да се поддържат и последователно провеждат дългосрочни и последователни външно-политическа и външноикономическа политики, чрез сключването на двустранни и многостранни договори преди всичко за икономическо и за културно партньорство и съгрудничество, за поддържането на отношения на ненамеса във вътрешните им работи, за противодействието на тероризма и на религиозния екстремизъм, за постигането на траен мир в Черноморския регион, а по този начин и за постигането на сигурност и в района на Азовско и Каспийско морета.. За разлика от страните с развити демократични традиции и с утвърдени публични политики, при новата политическа реалност, в някои от тях, които граничат с Черно море, все още съществуват рецидиви от близкото минало, като доминиращи лидерски позиции в провеждането на държавната политика, застъпването на тясногрупови интереси на държавно-административния, на стопанския и на партийно-политическия им елит. В глобален аспект днес се извършва трансформация на обществените отношения. Формира се нов тип обществен модел. Информационното общество преминава в т.н. „партньорско“ общество. Това общество на споделената отговорност за споделена сигурност. Либералната доктрина се провали. Тя води до конфронтация между Изтока и Запада, между ЕС и НАТО. Тя доведе до радикализирането на основните религиозни конфесии, до нарастване на екстремизма, национализма и тероризма. Евроатлантическата и Евроазиатските доктрини не трябва да се конфронтират в Черноморския регион. Черноморският регион от ябълка на раздора трябва да се превърне в територия на формирането на новите партньорски взаимоотношения - взаимоотношения на споделена отговорност за споделена сигурност. Класически пример на организация, която поддържа колективната сигурност е ООН. Но операция „Пустинна буря“, резултат от прилагането на либералния подход, практически изчерпа списъка от примери, в които дадена форма на колективна сигурност е действена. Концепцията на кооперативната сигурност е прототип на партньорската сигурност. Този модел предполага подробна кодификация на нормите на поведение на държавите в взаимоотношенията си една към друга, като във вътрешната си политика те също трябва да се придържат към съгласуване на ценностите, на принципите и на нормите. Безспорно Черноморският регион се превръща в глобално съсредоточие на комуникации – икономически, политически и културни.Република България трябва да играе активна роля в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС), създадена през 1999 г. Тя се занимава също с борбата срещу замърсяването на Черно море, противодействие на организираната престъпност, на наркотрафика и на тероризма. Необходимо е да се каже, че в ОЧИС участват много държави, които не са крайбрежни черноморски страни, като Република Молдова, Република Сърбия, Република Албания, Република Азербайджан, Република Армения и други. Република България може да стане кръстопът на мултимодални транспортни коридори, съединяващи Север - Юг и Запад – Север, както и страните от Индийския океан, от Средиземноморието с тези от Европа. Република България трябва да развие още по-активна политика за иницииране на Балкански съюз, изграден на взаимно-изгодна основа за колективно участие в ОЧИС и осигуряването на сигурността в Черноморския регион. Материална основа на този съюз се явява взаимноизгодното икономическо сътрудничество. Съвременната икономическа интеграция трябва да премине през регионализацията, а през федерализацията. Ето защо, първоначалното осъзнаване на необходимостта от концептуално определяне на характеристиките на постсоциалистическия мироглед и неговата коренна промяна се явява необходимо условие за изграждането на една нова, съвременна Национална стратегия за сигурност на Република България със съответния План за действие. Необходимо е предварително да се извърши функционален анализ на състоянието на системата за сигурност, като се разгледат основните проблеми и се изведат главните приоритети. Главен, и то изпреварващ,приоритет в тази нова дългосрочна национална стратегия за сигурност на Република България се явява осигуряването на стабилност и устойчивост цялостното развитие на Черноморския регион. Черноморският регион трябва да остане зона на мира. На тази основа се крепи и развитието на целия свят.
