Живеем в динамично време, когато се оформят глобалистични сблъсъци, от които ще зависи съдбата на човечеството в бъдещото столетие. Вече се оформят основните противоборстващи играчи. Англосаксонския блок и азиатско тихоокеанските водещи страни, Западноевропейските страни и славянските нации.
Какво е характерно за славянските народи, за техния бит, култура и национално самосъзнание.
Славянският въпрос, или въпросът на славянската взаимност, разглеждан и решаван въз основа на предполагано славянско единство, е занимавал и славяни и неславяни много отдавна. Могъществото на Русия, гледана като славянска държава и, естествено, като най-велика славянска сила, е едно обстоятелство, което винаги е плашило Западна Европа.
Въпреки това осъзнаването от водещите държави в ЕС е, че Съюзът пред лицето на нарастващите заплахи от американския глобализъм няма перспективи за просперитет без участието на Русия. Оценяват се три огромни предимства на Русия : вътрешният пазар, природните ресурси и военно-отбранителният потенциал.Събитията в международната политика се
развиват по такъв начин, че членството на Русия в ЕС може да стане много по-рано от предвижданията и на най-големите оптимисти. Това ще е колосален исторически успех за стария континент : разделението между Изтока и Запада, между славянството и латинските народи да остане само неприятен спомен от миналото. А това е и естественото, необходимо и щастливо развитие, което ще промени не само Европа, но и света. Така че, в един прекрасен ден славянският свят ще осъмне отново сплотен и единен под диригентската палка на всесилната историческа необходимост. И тъй като ЕС е много разнороден в цивилизационно-етническо отношение, той ще бъде съюз не само на суверенни държави, но и на различни цивилизации.
Теоретичното изследване на славянството и осмислянето на неговата история и бъдеще не преследва идеологически или политически цели за утвърждаването на някаква изключителност. Всяка цивилизация съдържа в себе си общочовешки ценности и е форма на развитието на историческия процес.Но всяка цивилизация в различните си стъпала на еволюция трябва да се оценява в сравнителен план с общото течение на историята. Цивилизацията не е нещо вечно и неизменно. Тя е жив и развиващ се организъм, който преминава последователно през фази на раждане, разцвет и упадък. Историята в това отношение не е пристрастна и неумолимо оценява със собствената си мяра за прогрес, която не се подава на интриги и заго-вори, а още по-малко на подкупи.
Историята и същността на славянството, една от великите цивилизации на човечеството, са били общо взето много често идеологизирани и политизирани.
Не може да се крие, че невежеството е една от главните причини на кривата и несправедлива оценка за славяните отделно като народи и общо като цялост. Даже и в последно време, от края на миналото столетие и първото десетилетие на настоящето, западни учени, при все че до известна степен се запознаха с културните прояви, с книжнината, с художествения живот и научните влогове на славяни в европейската духовна съкровищница, по традиция или по предразсъдък, се опитват да поставят въпроса за славянския съюз и славянското единство върху научна основа, все пак не намират достатъчно основание да приемат едно славянско единство или поне славянска взаимност и изтъкват, че за единство можело да се говори донякъде само предвид на езикословните отношения на славяните, но че в историческо, културно и социално-икономическо отношение, подобно единство не е било, нито има изгледи да се сбъдни.
Славянството е много различно в условията на живот. Начинът на живот е близък до природата и до обикновения човек. Заради това най-характерен белег на неговата цивилизация е, че тя е непосредствено свързана със самия човек. Тя не е развила авторитарна държава и поради това липсват и авторитарни личности, класово господство и експлоатация.
В славянската цивилизация на преден план доминират човекът, човечността, човеколюбието, задружността. Тя е най-висшият и последователен тип хуманистична цивилизация, позната на историята. Тези качества закономерно и естествено произтичат от условията и направленията, по които тръгва славянската цивилизация.
Чрез фактическото завладяване на славянските страни САЩ опитват стратегия за отслабване, ако не и разрушаване на самата Русия, която е главният им съперник на полето, където те се смятат за безусловни господари – военната сфера. Около Русия от НАТО и САЩ се създава мощен военен кордон. Войната в Афганистан и Ирак беше използване от САЩ като претекст и опит за настаняването на силен военен контингент в азиатски републики от ОНД. Славянството отново се разединява. В Украйна действат мощни външни сили за противопоставянето й на Русия. Беларус е обект на интензивен международен натиск с цел промяна на политическата и икономическата система, които са суверенно право на народа.
Славянските народи имат свой модел на бъдещо обществено-икономическо устройство, при което всеки народ, запазвайки културно-историческите си традиции, ще придобие допълнителни източници за своето развитие.
Ситуацията в света носи конфликтен характер, дестабилизиращ международните отношения. Причина за това е сблъсъкът на двете концепции за световния ред – солидаристичната и глобалистичната. За световния ред в момента в света се води остра политическа и икономическа борба, която периодически приема опасната форма на война.
Борбата за световния ред, пораждаща огромно напрежение и опасност, се води между водещите цивилизационни системи – от Китай и Русия, през Централна и Западна Европа, до Северна Америка. Полюсите в борбата на тези водещи цивилизационни пространства са от единия край – Русия, от другия край – САЩ. Иначе казано, борбата за световния ред по естествен начин се води основно между Русия и САЩ.
Русия, на практика, е възникнала от обединението на славянски племена в национална държава, която в процеса на историческото развитие се преобразува от еднонационална в многонационална държава, запазваща всички свои народи.
САЩ са глашатай на глобалистичния световен ред, базиран на хегемонията на САЩ и създадените от тях наднационални организации. Самите САЩ са държава, възникнала от многонационални групи колонизатори, мигранти и бежанци, а също и африкански роби, след геноцида над изконното индианско население, известно със своите високи морални качества и с привързаността си към своя многоплеменен пранарод.
Глобализмът може да бъде определен като висш стадий на капитализма, все по-малко зависим от суверенните интереси и решения на националните държави и все повече зависим от интересите и решенията на САЩ като главната капиталистическо-глобалистична държава, диктуваща на света своите концепции, както и от интересите и решенията на подчинените на САЩ международни организации.
Славянската алтернатива предполага рационално използване на факторите на общественото производство, което се определя не от интересите на външни инвеститори, отделни социални групи или индивиди, а се постига благодарение на процедурата на утвърждаване от всеки народ на стратегията на неговото развитие от представителните органи на народовластието на всички нива на властта.
Славянската духовна традиция възприема държавата като гордост и историческо постижение на своя народ, създадено не за съзерцания отстрани, а за отговорно управление на процесите на общественото развитие, когато пълнотата на правата се балансира от отговорността за резултатите.
Славянската Алтернатива има за основа преодоляването на разкола между народните духовни ценности, християнската традиция и социализма като обществен строй, основан на народовластието и справедливостта.
Новите реалности в Европа и глобализиращия се свят поставят и нови задачи. Славянските страни в Обединена Европа представляват една значителна част като население и територия. Западната и източната цивилизация се срещат в Обединена Европа. Те все повече ще си влияят взаимно особено ако в близко бъдеще Украйна, а по всяка вероятност и в определен бъдещ период и Русия, заемат полагаемото им се място в обединена Европа. Влиянието на двете цивилизации няма да попречи на запазването на националната идентичност на отделните страни. Големите очаквания са в обединена Европа да отпадне противопоставянето между отделните държави, като на преден плен излязат обединяващите фактори на общочовешките ценности, на единението на европейските народи. Това означава формиране на нова психология на хората, които да почнат да разбират предимствата на Обединена Европа. Планетарната информационна система дава възможност събитията в целия свят да се следят едва ли не ежеминутно. Крум Лазаров, главен секретар на Славянското дружество в България
Идеята за единна Европа е обективност, която вече се осъществява. Същевременно обаче не би трябвало отделните народи да се обезличават. Ето какво пише великият хуманист Виктор Юго.: „Ще дойде ден, когато всички ние, всички нации на континента, без да загубите отличителните си белези и националното си своеобразие, ще се слеете неделимо в някакво висше братство и ще образувате европейско братство“. Друг велик хуманист Жан Жорес казва следното: „Човешкото единство може да се реализира във вид на свободна федерация, на автономни нации, които са отхвърлили насилието и се подчиняват на общите закони на правото. Това не е унищожаване на отечествата, а тяхното облагородяване. Те се възвишават за човечеството, без да губят от своята независимост, оригиналност и свободата на своя гений“.
Мястото на България винаги е било в европейското семейство. Ние, обаче, бидейки в него, трябва да запазим нашата гордост за това, че сме потомци на траки, прабългари и славяни, че сме дали четмо и писмо на славянските народи и на него пише и чете една значителна част от населението на Европа.
