brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Какво друго ми трябва?

Драгомир Шопов 28 Ноември 2018 

Какво друго ми трябва?
Само един лист и един молив.
Имам въздух, има хляб и вода.
Нищо не искам, за нищо не моля.
Свобода!


На 27 септември 2018 г. в Централния военен клуб в София бе отбелязана 80-годишнината на поета Драгомир Шопов. Вечерта бе водена от Йордан Антов, директор на издателството за българска литература „Лексикон“, издало два юбилейни тома на Шопов – избрана поезия и избрана публицистика. За жизнения и творчески път на поета говори Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели. Приветствени адреси получи от президента Румен Радев, Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, Съюза на ветераните от войните на България, Славянското дружество в България и др. Шопов получи множество отличия, сред които Почетен плакет на СБП и най-високото отличие на СБЖ „Кристално перо“.

В заключителното си слово, като благодари на всички, юбилярят сподели:

Някои признават, че не знаят как са достигнали такава голяма възраст като моята. Аз, напротив, знам! Толкова много неща видяха очите ми, толкова много преживя сърцето ми, че имам усещането да съм живял сто години. Маркес говори за сто години самота. А моите години не са самота. Те са пълни с много хора, които съм обичал и които са ми давали кураж да продължавам да живея. Години на радости и съмнения, на любов и разочарования, на сълзи и усмивки, на загубени и съхранени надежди и приятелства… И на думи, думи, думи, с които се опитвах да построя къщата на своите стихове за възрастни и за деца, както и публицистиката си, почерпена от всичко, което е около нас. Никога не съм забравял какво казва Йордан Йовков за думата: „Думата е страшно нещо. В нея са затворени изразните средства на всички изкуства – бои, линии, форми, движения, звукове“. Няма да ви изненадам, ако кажа, че съпротивата на думите е велико изпитание за твореца.

Орисниците са пожелали да се родя в интелигентно семейство. И сега си спомням огромната библиотека у дома и книгите, много от които с дарствени автографи за моите родители. От Михаил Кремен, братовчед на баща ми. Слушах го захласнат, когато говореше за великия Яворов, негов най-близък приятел. Книгите на Чудомир. Той беше поверил на баща ми, известен адвокат, да се занимава с неговите съдебни проблеми. У дома често звучеше гласът му, беше толкова весело. Семейството ми другаруваше с Младен Исаев, със старозагорските големи поети – двамата Ивановци : Хаджихристов и Мирчев, с Димитър Гундов и Атанас Душков… Аз бях добър познат с Христо Радевски и Борис Делчев, с Багряна, Дора Габе и Ламар, с Павел Матев, Николай Хайтов и Георги Джагаров, с Марий Ягодов, Дамян Дамянов и Иван Спасов, с Андрей Германов. И още, и още… Всички те имат съществена роля за развитието ми като гражданин и творец.

Преди малко споменах за орисниците. И се сещам как веднъж възрастният, изпълнилият тогава 90 години писател, литературен историк и езиковед Стефан Попвасилев ми разказваше за своя приятел акад. Михаил Арнаудов. Той употреби един израз, който няма да забравя: „Арнаудов се удари в политиката.“ Каза го укоризнено, защото Арнаудов бе министър в правителството на Багрянов и едва се спаси жив от Народния съд след 9 септември 1944 г. Аз също се ударих в политиката – бях, знаете, народен представител, председател на БЗНС, главен редактор на вестник „Земеделско знаме“... За моя радост ударът в политиката не ми нанесе непреодолими беди. Благодарен съм й, защото тогава много обикалях страната, срещах се с най-различни хора, с проблемите на живота и разтворих сетивата си за всичко добро и лошо в него. Това ми помогна и в творческата ми работа. Издал съм 39 книги. Благодаря на Бога!

Добри хора, добри българи, мъчно ми е, тревожно ми е, че сме свидетели на едно ужасно социално разслоение на обществото ни, когато корупцията се шири без никакви препятствия по всички етажи на политическия и стопански живот, когато властима-
щите, богати и самозабравили се, не проявяват дори минимални усилия, за да чуят стоновете на бедните, ограбените, гладуващите и лъгани българи. Болно ми е, че държавата е абдикирала от своите основни задължения. Тя нехае за съдбата на българския писател. Той не я интересува, което е съвършено погрешно. Сега се лансират некадърни писачи, финансирани от съмнителни богаташи, медиите са отворили широко вратите си за всякакви литературни паразити. А истинските, даровитите писатели ги няма. Позорно е това! Нима някои институции и овластени неграмотници знаят, че съвсем наскоро ние ще отбележим 105-годишнината на СБП? Ако се опитам да надвия зловредното празнодумство на днешното ни време, политическите крясъци, лъжите, нападките и клеветите, вярвам ще чуя гласа на големия Хайтов и ще различа ясно думите му: „Зловонията в една яма не се премахват като се парфюмира въздуха в нея, а като се махне боклука!“ Нека с общи усилия и по законов път да премахнем боклука, който пречи на живота ни. Благодаря на съпругата си Галя, която бе неотлъчно до мен. Галя, целувам ти ръка!

НА ГАЛЯ
„И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.“
Р. Бърнс

Подскача пъстро птиче ято
върху астмата. И сладни
дъхът на циганското лято
след всички преживени дни.

И ако нещо те тревожи –
набързо гръб му обърни.
Тревогата е невъзможна
след всички преживени дни.

Видяхме много. А какво ли
очаква ни на старини? –
Но Бог за нас да се помоли
след всички преживени дни.

Ти пак по нашата пътека
за отдих малко поседни.
Тя вече не е никак лека
след всички преживени дни.

И вярно е, че ни остава
по-малко време. Погледни:
животът май че побелява
след всички преживени дни.

Така да бъде! В белотата
се стапят злите тъмнини
и уж е есен, пък е лято
след всички преживени дни.


Поезията на Драгомир Шопов, един от най-ярките съвременни поети, разкрива посланията му към света и към самите нас. Тези лирически късове са изпълнени с хармония и тяхната доброта е насочена само и единствено към хората, чието морално съзнание съзижда иносказателни светове. Стихотворенията и поемите му притежават въздействаща асоциативност, която е приглушена понякога от мелодична меланхолия, но понякога избухва с несдържан гняв към несправедливостите на битието. Лириката на Драгомир Шопов е изтъкана от духовни послания, чийто разнопосочен стилистичен похват конструира обаятелни стилистични въздействия. Метафоричните откровения са подчинени на добродетели с проекция към читателя, уморен и обезверен от житейската неравнопоставеност. И на преден план се извисяват темите за обичта към отечеството, към родителите и любимата. Те са обусловени от първозванно предопределение, защото няма изобщо любов, както не съществува и абстрактно нещастие. Неразривната триада – отечество, родители, любима – съдържа космоса на всепоглъщащата обич, без която бедна и пуста като ограбен храм е човешката душа. В поетичната вселена на Драгомир Шопов рефлектира филигранната метафоричност на пространствените видения, чиито социални мотиви са сигнали за нравствено пробуждане.

Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2019 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук