Кога България стана независима?
Затова редно е да се запитаме какво честваме на 22 септември? Казват, честваме „независимостта” си. Тя била обявена на 22.09.1908 г. с манифест на Феринанд в Търново. Но не е така дори формално. България прокламира независимостта си, когато приема Търновската конституция, вместо Органическия устав, на 16 април 1879 г. Органическият устав трябвало да закрепи статута на България според решенията на Берлинския конгрес, основно от които е нейният васалитет спрямо Портата, изразен освен всичко друго и в плащането на ежегоден данък. Нищо подобно няма в Търновската конституция – по всичките си характеристики тя е основен документ на новосформирана независима държава. България с един акт отхвърля решенията на Берлинския конгрес. Защо тогава Османската империя не реагира, защо не изпраща войски да наложат решението на международния конграс, за което тя има всичките правни основания? Ами защото в България има руски войски, които гарантират българския суверенитет от външна намеса. Въобще суверенитетът е силово отношение. Ако не можеш да се противопоставиш на външната агресия, го губиш.
Всички български правителства след Освобождението – консервативни и либерални, следват независима вътрешна и външна политика. Добра или лоша, но тя е независима. България не плаща, предвидения в Берлинския договор данък на Портата и назначава свои дипломатически представители в други страни без одобрението на султана. Още на 19 юли 1979 г., само две седмици след съставянето на първото българско правителство, княз Батенберг подписва указ за изпращане на дипломатически агенти в Турция, Румъния и Сърбия. Дипломатически агенти са изпратени в Русия (1883), Австро-Унгария (1889), Гърция (1896), Англия, Германия и Италия през 1903 година. По Берлинския договор България няма право да участва самостоятелно в международни конференции, нито да подписва международни договори. Но тя го прави. Още 1880 г. с подкрепата на Русия тя участва в конференцията на крайдунавските държави в Галац, Румъния, и гласува отчитайки националния си интерес. Което пък предизвиква недоволството на Австро-Унгария и води до падането на Цанковото правителство. В същия дух на отстояване на своя национален интерес и суверенитет България, пак през 1880 г. и въпреки протестите на Портата, се присъединява към Международната телеграфна конвенция от 1875 г. Тъй като в основата на международното право и дейност са международните договори, можем да приемем, че със сключването на поредица от международни търговски споразумения България утвърждава националния си суверенитет в международните отношения. Такива са сключени с Австро-Унгария през 1896 г., а с Русия, Англия, Франция, Италия и Сърбия през 1897 г.
Какъв бе смисълът на обявената от Фердинанд „независимост” на 22 септември 1908 г.?
За съжаление голямата част от българските граждани не познават тези факти, макар че би трябвало те да се изучават в училище, върху тях не се акцентира и не се дискутират в медиите, когато се говори за „независимостта”. Но когато човек се срещне с тях и се замисли, не може да не се запита, аджеба, каква независимост постига Фердинанд и струва ли си цялата тупурдия, която предизвиква манифестът от Търново? Отговорът не е толкова сложен. Фердинанд идва на българския трон в момент на тежка криза, предизвикана от свалянето на княз Батенберг. Представен е на българската делегация от австрийски офицер във Виена, т.е. България го поставя на престола по внушение на австро-унгарската държава! И Фердинанд през цялото си царуване не прави друго освен да обслужва тази държава и близката с нея Германия в груба вреда на българските национални интереси. Така е и при обявяването на „независимостта”.
Както се знае, Манифестът е обявен на 22 септември 1908 г. А на 23 септември (!!!) Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина! По Берлинския договор Австро-Унгария окупира Босна и Херцеговина за срок от 30 години. Този срок вече е изтекъл на 1 юли 1908 г. и Австро-Унгария трябва да се оттегли от провинцията. Освен ако Берлинският договор престане да действа... Ерго, кой друг, ако не австрийският агент Фердинанд може да го наруши? И Фердинанд обявява „независимостта” на България, с което нарушава Берлинския договор, а Австро Унгария още на другия ден анексира Босна и Херцеговина. Действието на Фердинанд е изцяло в услуга на чужда държава и както ще видим по-долу в пълна вреда за България. То нарушава самото понятие за независимост и суверенитет. Не акт на обявяване на независимост, а акт на нарушаване на българския суверенитет и подчиняването й на чужди интереси е манифестът от 22 септември 1908 г., прокламиран от чужд агент. Фердинад Лисицата, неслучайно му викат така, не обръща внимание на многократните постъпки на руската и английска дипломация, България да изчака. Важно е да се знае, че Русия и Австро-Унгария вече са се договорили за ревизия на Берлинския договор. Но в случай на общо действие за промяна на договора, Русия също ще има своите придобивки, а Австро Унгария не го желае. Номерът с България минава. Въобще историята с обявяването на независимостта е много жалка, за нищо възвишено не става дума, никакъв български интерес не се защитава. За съжаление ситуацията се повтаря и до днес. Ако изключим времето на цар Борис III, България непрекъснато е в състояние на „ограничен суверенитет”, понятие употребявано за социалистическите страни в съветската епоха, но напълно валидно и днес в посткомунистическата епоха на „прехода”. „Новите ценности” на Петър Стоянов или „началниците от Брюксел” на Бойко Борисов са само евфемизми за обозначаване на такова състояние.
Последствията
Последствия за България от събитията на 22 септември са изключително тежки. Това е времето, когато с Англо-руския договор от 1907 г. вече са се оформили основните противостоящи групировки, които ще се сблъскат в Първата световна война. Заставайки на страната на Австро-Унгария, България фактически предопределя бъдещата си позиция – участник в коалицията на губещите. Направо трагични са последиците за българската кауза в Македония. След младотурската революция от юли 1908 г. българите в Македония са на голяма почит. ВМРО, което подпомага младотурците, прави преход към легална политическа дейност. Създават се български политически партии, които изпращат представители в османския парламент. Има перспектива пред българската дипломация да помогне за разширяване на така желаните и вече започнати от младотурците реформи в Македония. Министърът на външните работи ген. Ст. Паприков, който е добре запознат със ситуацията, полага огромни усилия да достигне до разбирателство с Портата. В Истанбул на 14 септември е изпратен за преговори и Калчо Хаджикалчов. Само в рамките на една седмица е постигнат огромен напредък. Турция се съгласява с одържавяването на частта от Източните железници на територията на България, предприето от българското правителство, съгласява се и с обявяването на независимостта на България. Това, което иска, е съюзнически договор. Ще рече още един успех за нас. Като се има предвид, че в този момент нещата в Македония стоят отлично за българите, такъв съюз би закрепил техните придобивки и би ги развил. Но не, Фердинанд Лисицата, австрийският агент, обявява своя Манифест, който разрушава всичко.
Манифестът се отразява негативно на отношенията ни с Русия и Англия, по-конкретно замразява се действието на Българо-руската военна конвенция от 1902 г., толкова важна да ни пази гърба от Румъния, при положение че при случая с убийството на румънския журналист Михайляну от ВМОК през 1900 г. отношенията ни със северната съседка стигат почти до война. Естествено, развалят се отношенията с Портата, което е основната причина за коренната промяна в отношението на младотурците към българското движение в Македония. Въпрос за който българската историческа наука срамежливо мълчи. Оттук нещата в Македония непрекъснато се изострят, за да се стигне логично до Балканската и Междусъюзническа войни, до ПСВ и последвалите ги национални катастрофи, а от там и до трагедията с комунизма, защото точно следвоенната криза в България е основният източник на екстремистки настроения и свързаното с тях разпространение на съответните им идеологии – земеделска и комунистическа.
Септември е хубав месец, но той не може да стане май, както мечтаел поетът. Случило се е така, че България в различни политически епохи и условия е чествала цяла поредица от фалшиви септемврийски празници, отразяващи критични събития в нашата история – 6, 9, 22 и 23 септември. Не е ли време да започнем да наричаме нещата със собствените им имена? Септември не е май и загубата на суверенитет не може да се нарича свобода или „обявяване на независимостта”!
