Пловдив съхранява богато мозаечно наследство, в което художественото майсторство разкрива духовния и културния живот на древния Филипопол. Композициите от III–VI век са украсявали жилища, обществени сгради и храмове. В геометричните плетеници, растителните орнаменти, птиците и митологичните сцени са въплътени вкусът, вярванията и представите за красота на някогашните жители на града.
Мозайките на Епископската базилика, Малката базилика и късноантичната сграда „Ирини“ ни позволяват и днес да оценим прецизността на изпълнението и богатството на композиционните решения. Всяка частица е намерила своето място чрез внимателен избор, а цялото свидетелства за въображението и опита на създателите си.
По материали на фондация „Балканско наследство“.
Тази връзка между материала, търпеливия труд и художественото виждане остава съществена и за съвременния мозаист. На нея е посветен разговорът с художника Стамат Иванов, чийто творчески път е свързан с Пловдив. За избора на материалите, за замисъла и неговото осъществяване той разказва чрез личния си опит — опита на творец, посветил живота си на мозайката.
Уважаеми господин Иванов, бихте ли се представили накратко?
Казвам се Стамат Димитров Иванов. Роден съм на 24 март 1942 г. в Нова Загора. Навремето с моите родители дойдохме в Пловдив и оттогава живея в този град. Целият ми живот преминава в Пловдив: образование, работа, семейство, професия.
Как и кога започнахте да се занимавате с мозаечно изкуство?
Знаете ли, винаги съм мечтал да правя нещо хубаво и стойностно. Природата е красива, своеобразна и искам да я изразявам в нещо, например върху платно или чрез някакъв отрязък в материал. Така се стекоха нещата, че след като завърших химия, отидох за една година в Мъглиж като учител. Професията ми е учител по химия и физика, но тя не ме привлече.
След това в Пловдив се срещнах с Анастасия Кметова, а тя е голям майстор на монументалната керамика. Години наред изработваше монументални пана, участваше във всички изложби, а аз започнах да работя с нея. Имахме пещи и, да Ви кажа, увлякох се по това изкуство. До края на живота на Анастасия бях изпълнител и на нейни мозаечни пана. След това продължих да творя в този дух.
Първата мозайка, която изработих, беше навремето в Руската книжарница в Пловдив. После ме поканиха да отида на Бузлуджа и осем месеца работих там. След като завършихме този проект, получих много предложения за изработване на монументални мозайки. Изработил съм над тридесет в цялата страна. Покрай тях съм създал и редица малки пана за изложби. С това се занимавам до днес.
Къде в Пловдив можем да видим Ваши творби?
До Общината, на ул. „Гурко“ № 4, има едно дърво, изваяно от метал, керамика и мозайка. Друга моя мозайка може да се види в Археологическия подлез на Понеделник пазара. Имам творби и в гимназия, и църква в Пловдив…
В кои други градове можем да видим Ваши произведения?
В хотел „Плиска“ и в зоопарка в София, а също във Варна, Добрич, Златни пясъци, Албена… Много са…
Разкажете ни за Вашите учители и майстори, които са Ви насърчавали да творите.
Най-добрият ми учител беше Анастасия Кметова, моята съпруга. С нея работихме заедно петдесет години. А първият ми учител беше Георги Бояджиев, синът на Златю Бояджиев. След това мой учител беше известният проф. Илия Илиев. От години и досега работя с художника Георги Иванов – Жорж Трак.
Кога бяха последните Ви участия в изложби?
Едната изложба се състоя през 2019 г., когато Пловдив беше Европейска столица на културата. Другата се проведе през май 2025 г. в Асеновград. И на двете бяха представени творби на различни майстори.
Освен в България, в кои други страни е представено Вашето творчество?
Имам над двадесет и пет мозайки в Лондон, Финландия и Канада.
С какви материали и инструменти работите?
В основата на мозайката стои създаването на цялостна композиция от малки частици/парченца камък, мрамор, стъкло, керамика... Аз работя предимно с така наречения класически смалт – това са стъклени парченца. Първо материалът се излива в калъпи и се правят така наречените „тесери“. Чрез техния цвят, големина и подреждане художникът изгражда линии, фигури, светлосенки и движение. Инструментите са чук, гилотина и клещи с диамантени върхове. През последните години навлязоха и нови материали, които са много ефектни. Понякога използвам също природни материали.
Искам и още нещо да добавя. Цветът е в самия материал, а отделните частици взаимодействат със светлината. Затова при възприемането на една творба значение имат както композицията, така и повърхността, осветлението и мястото на зрителя.
Какви материали сте използвали за изработването на картината „Морско дъно“?
Фонът е от италиански облицовъчни плочи и смалт. Добавил съм естествени камъчета, охлювчета и рапани за ефект. Има и малки перли като детайл.
Какво е всъщност за Вас малкият детайл в една картина?
Той дава есенцията. Той е акцентът. Акцентът живее. Общува с останалите части на картината и така се получава една цялостна палитра.
Какви са сюжетите във Вашите мозаечни пана?
Обичам природата и искам в паната ми да има птици, риби, цветя… Цялата флора и фауна ме привлича. Да вземем например една морска картина: колко красива е в нея морската костенурка! Тя е нещо уникално. Имам, разбира се, и някои модернистични сюжети.
Кое Ви вдъхновява да творите?
Всичко, което събужда добри чувства, ме вдъхновява. Да Ви кажа, преди време реших да изработя един саксофон на мозайка. Преди това обаче ми бяха нужни цели два месеца подготовка. Изучавах този инструмент, а един ден ми хрумна да попитам моя внук, който е музикант, и приятелите си: „Когато чуете звука на саксофон, какъв цвят си представяте?“.
Моят внук каза: „Виолетов цвят.“ Другите казаха: „Син цвят.“ И аз обединих тези два цвята. Получи се невероятно красива картина! В нея има и смалт, и метал, за да може да се изяви добре инструментът.
Ще ни разкажете ли повече за корените на мозаечното изкуство?
Мозаечното изкуство идва от древността и има история, която е на повече от пет хилядолетия. Сред ранните свидетелства за тази техника са украсите на монументални сгради в Месопотамия през IV хилядолетие пр. Хр.
В Древна Гърция майсторите използвали естествени речни камъчета. С внимателен подбор на светли и тъмни тонове създавали орнаменти, животни и сцени с човешки фигури. Постепенно се разпространили и мозайките от обработени частици. Те позволявали по-прецизни очертания и по-богати цветови преходи.
Римляните превърнали мозайката в широко разпространено изкуство на архитектурната украса. Тя покривала подовете на вили, бани и обществени сгради. Наред с геометричните композиции се появявали митологични сюжети, морски създания, ловни сцени, животни и подробности от всекидневния живот. При особено прецизните произведения дребните тесери следвали очертанията на фигурите и създавали ефекти, близки до живописта. Още тогава майсторите включвали стъкло, когато търсели цветове, които камъкът трудно можел да им даде.
С разпространението на християнството мозайката придобила ново значение. В късноантичните и византийските храмове тя украсявала стени, апсиди и сводове. Стъклените тесери и златните фонове придавали особена светлина на свещените сцени.
Сред най-забележителните съхранени ансамбли са мозайките на Равена от V–VI век, включително в „Сан Витале“, мавзолея на Гала Плацидия и „Сант Аполинаре Нуово“. В тях се срещат античната художествена традиция, християнската символика и влияния от Изтока и Запада.
Мозайката заема важно място и в ранното ислямско изкуство. В Голямата джамия в Дамаск от началото на VIII век стъклени, златни и сребърни тесери участват в богати архитектурни и растителни композиции.
През следващите столетия традицията продължила да се развива в Италия. Във Ватикана майсторите достигнали изключителна прецизност при пресъздаването на живописни произведения чрез стъклени тесери.
В началото на XX век мозайката получила ярко архитектурно приложение в произведенията на Антони Гауди и неговия сътрудник Жузеп Мария Жужол.
Българските земи също пазят значително мозаечно наследство. Особено богат пример е античният Филипопол. В Епископската базилика в Пловдив са съхранени два мозаечни пласта с обща площ около 2000 квадратни метра, изпълнени поетапно през IV–VI век. Геометричните композиции, птиците и растителните мотиви свидетелстват за високото майсторство на местните ателиета.
Ние трябва да продължим това изкуство.
Критичен ли сте към Вашите творби, когато ги погледнете след време?
Да, критичен съм. Критиката е градивна. Понякога човек пропуска някои неща. Но, знаете ли, винаги мисля за хората, които ще гледат моите мозайки, и си задавам въпроса: „Ще оценят ли творбите ми като красиви? Как ще ги възприемат? Какво ще видят в тях? Творбите ми доказват ли моя професионализъм?“
Какво искате да оставите като послание чрез Вашите творби?
Искам хората да виждат и да обичат красивото, защото именно то облагородява човека.
Колко време отнема изработването на една мозайка?
Това зависи предимно от площта и от тематиката на творбата. Ако е декоративна мозайка, става по-бързо. Но когато има човешки фигури, образи, е много трудно.
Какво е според Вас отношението на съвременния човек към изкуството?
Тези, които създават изкуство, винаги се интересуват и от други изкуства. Например музикантът ще се загледа в една мозаечна картина. Актьорът, писателят също ще се загледат в мозайката и ще ѝ се наслаждават. Те търсят интрига, вдъхновение, нещо, което да привлече погледа и да развълнува сърцето на човека.
И още нещо: когато гледаме една художествена творба, трябва да се питаме: „Какво е искал да каже с нея авторът?“. Много е важно да търсим отговора на този въпрос. Важна е и връзката между твореца и зрителя.
Предавате ли своите знания и умения на ученици?
Много се радвам, че имам ученици, които искат чрез материала да създават красота. Първата ми ученичка е Анни Христова, след нея беше Снежа Тодорова.
Какви качества са необходими на бъдещия мозаист?
Мозаистът се нуждае от търпение, прецизност, въображение и чувствителност към цвета и материала. Работата изисква продължителна съсредоточеност и взискателност към всеки детайл. Самият човек трябва да има усет към красивото, както и желание да създава красота.
Особено важно е умението да вижда цялостната композиция, докато подбира и подрежда отделните частици. Всяка от тях има значение чрез мястото си сред останалите. Необходими са и постоянство, наблюдателност и готовност да променя вече изпълненото, когато художественото решение го изисква. С опита се развива усетът как камъкът, стъклото и светлината могат да изразят творческата идея.
Какво е за Вас един обикновен ден?
Когато човек е млад, всичко му се вижда лесно. Тогава има време за всичко. Но колкото повече напредва възрастта ми, толкова повече си мисля, че всеки ден е скъпоценност. Говоря лично за себе си. Всеки ден трябва да правя нещо, за да оставя следа.
Имам много идеи и проекти за осъществяване. Но, да Ви кажа, понякога направо съм си губил времето. Всеки ден човек трябва да прави нещо хубаво.
Спред Вас какво е любовта?
Любовта е отговорност. Емоцията е емоция, тя е задължителна, но любовта дава резултати.
Мислили ли сте да отидете в чужбина и да останете там да живеете и работите?
Не. И с моята съпруга Анастасия Кметова не сме мислили за това. Многократно са ме канили да остана в Канада, защото там мозаечното изкуство е много високо ценено. Имало е възможности да отида зад граница и да печеля и пари, и уважение. Но не съм искал. Тук, в България, ми е най-добре.
Какво е за Вас Родината?
Родината е връзка между личния ни живот и историята, към която принадлежим. В нея има нещо съвсем конкретно: място, език, близки хора, познати улици, гласове. Наред с тях живее и наследеното — разказите на предците, обичаите, паметта за събития, които са се случили далеч преди нашето раждане, но имат значение за това кои сме днес.
Родината са приятелите, роднините, семейството: баща, майка, братя и сестри… В Родината на човек му е по-топло, чувства се на мястото си. Бил съм в чужбина, но там има пари, „ОК“, усмивки и толкоз.
Родината е наследство, което опознаваме, и връзка, за която се грижим.
Как възникна идеята в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Истанбул да изградите чешма с мозайка?
Моят работодател е художник монументалист и прави добри дарения. В един момент научил, че нашата църква в Истанбул се нуждае от красива чешма. Направихме проекта и я изработихме. Чешмата е дарение от фондация „Филипопол“.
Интересното е, че прототипът ѝ е в Пловдив, където има една чешма от месинг и с месингови чучури. При чешмата в българската църква „Свети Стефан“ чучурите са от мрамор, вградени в бетона. Тя е облицована с мозайка отвътре и отвън. Моят работодател направи и друго дарение – даде злато за изработването на покрива на църквата. Идеята за чешмата е на Жорж Трак, а аз съм изпълнител на мозайката.
Вие сте изключително деен човек. Откъде черпите сили да творите, да търсите мотиви и сюжети, да осъществявате идеите си?
В Библията се говори за надеждата, вярата и любовта, а най-голяма от тях е любовта. Любовта към изкуството, към професията, към технологията на мозайката… Любовта към хората, желанието да им покажа красивото. Любовта е двигателят за всичко.
Иконата присъства ли във Вашето творчество?
Три от иконите ми се съхраняват в частни колекции в София. Иконите, предназначени за храмове, са в Пловдив и в село Калояново.
Според Вас кое изкуство е най-близко до мозаечното?
Най-близко до мозаечното изкуство е музиката.
Имате ли свободно време и как го прекарвате?
Ако се освободя, ще имам. Да, имам време за моите приятели, които са чудесни. Общувам с хора от цяла България. Обсъждаме интересни идеи и мисли.
Имате ли любим цвят?
Много интересен въпрос и Ви благодаря, че ми го зададохте. Обичам оранжевия цвят. Като цяло обичам топлите цветове.
Бяхте споделили, че се подготвяте за първата си самостоятелна изложба. Кога предвиждате да се състои тя?
Сега съм на половината път. Работя с ентусиазъм. Искам да подготвя още творби и след това ще Ви поканя на моята изложба. Надявам се да бъде скоро.
Вашата съпруга също е била голям творец. Разкажете ни повече за нея. Какво вдъхновение беше тя за Вас?
Мога само да кажа, че Анастасия Кметова беше многостранна личност. Винаги и навсякъде правеше всичко със сърце и с пламък. Петдесет години живяхме заедно. При нея всичко беше открито и това много ми харесваше. Живяхме щастливо.
Анастасия беше земна, истинска, откровена, вдъхновена… Голям, голям художник! Майстор от класа! Беше завършила монументална керамика, а правеше и миниатюрни творби, „пет на пет“.
Какво от живота можем да поставим в това „пет на пет“?
Първо любовта… Едно сърце... Любовта и пак любовта…!
Уважаеми господин Иванов,
Благодарим Ви, че приехте поканата за това интервю!
Пожелаваме Ви здраве и творческо дълголетие!
Скъпа д-р Велкова,
Благодаря Ви за поканата и за интереса към мен и моето изкуство! Благодаря и за сърдечните пожелания! Обещавам да остана верен на всичко, което ми пожелавате.
Снимки: д-р Ваня Велкова, личен архив
