Честит празник, скъпи сънародници!
Днес е ден на Отечеството ни България!
Вдигнете високо знамената!
Трети март е ден за почит и упокой на онзи рояк апостоли, направили решителната стъпка към възстановяване на независимата българска държава. Преминали в столетията през народната нива, посели хиляди благодатни семена, оставили дом и младост, и грижи за великата идея за духовна и национална свобода, за обединение на българските землища под едно знаме, за единение на нацията, за достойни бъднини.
Днес е ден тук да прелеем сили у нас и у децата ни от една трагична и величава епоха, когато „из цели векове страдания и океани от унижения“ като вулкан изригва Априлската епопея и приковава погледа на Великите сили с техните вечни и хладни интереси към настоящето и сетнините на Балканите. Приковава вниманието им за сетен път към една деспотична империя, робски угнетила българи, сърби, румънци, гърци, арменци, черногорци и все по-малко подозираща, че всички те в 19-я век „на свободата и равноправието“ вече не са безропотна рая и безлична маса от поданици, а народи с формирано национално самосъзнание.
Трети март е ден за дълбок поклон и признателност към хилядите знайни и безименни синове и дъщери, офицери и пълководци, лекари, медицински сестри, фелдшери, санитари, доброволци, учени, журналисти, и художници в руската армия, оставили костите си по българските земи – руси, украинци, белоруси, литовци, румънци, финландци. Да сведем глави пред воинската чест, доблест и саможертва на колективния образ на героя! Да затуптят сърцата ни в едно пред подвига на опълченските отряди от бунтовници и харамии от всички краища на българските землища, обърнали хода на войната в решителния момент с безпримерен героизъм и саможертва. С обединени усилия и титанична воля опълченците покоряват върха, станал символ на ценности, дълбоко вкоренени в националното ни самосъзнание и самоопределение. Затова никакви безпросветни слова не са в състояние да ги унижат или заличат – тези съкровени ценности са свободно и независимо Отечество, човешко и национално достойнство, духовно възмогване, достоен живот за нас, децата ни, родителите ни и почит за героите.
Да помълчим и си спомним, че и напред в годините след Руско-турската война 1877-1878 г. българските воини никога не забравят националнообединителния идеал, не продават националната чест и лъвски бранят българските знамена. Ни едно от знамената ни не пада в плен – воините дават себе си, живота си за отечеството. Победите и себеотрицанието им и днес са част от знанията по родолюбие за защита на Отечеството.
Трети март е ден за прослава на българския воински дух!
Днес светът е различен. Днес трябва да отстояваме мъдро и равновесно отношение към историческите категории и към идеалите. Ботев и Левски са нашите идеали от 19-я век. Те са нашите първи 7 години – не само с познаване на портретите им, а и с делата им, с поезията, с пламенната Ботева публицистика, с образа на Балкана, където и днес още броди жив духът на Караджата.
Скъпи сънародници, родолюбци, нека днес оттук клетва да дадем:
Да не подменяме историята!
Да радеем всички заедно за родолюбиво образование, поверено в ръцете на просветени и патриоти. И никакви финанси и програми, в които да четем за съжителство и присъствие, а за робска участ, продължила пет века из българските землища, но никога не изтрила от сърцата и от душите ни идеала за национално обединение, за възход и напредък на Отечеството ни!
Да осигурим достойни старини на пострадалите в годините за защита на родината, които днес останаха много малко, но са на последното социално стъпало!
Да почитаме родителите, загубили децата си в казармата!
Нека клетва да дадем за единение на народа ни в и извън родината в името на реалистични и прагматични каузи и да кажем, че не желаем войните да бъдат средство за решаване на междудържавни отношения!
Нека не забравяме доброто, помощта и пожертвователността за човешките общности!
Нека пазим паметниците, които народът ни е издигнал като символи на културно-историческата памет.
Народе наш – чуваш ли Шипка, този „връх чутовен“, дивната слава на който ще се носи „като някой ек, от урва на урва и от век на век“.
Чуваш ли как в един глас изричаме: „Със сърце за България!”
3 март 2016 г.
Връх Шипка
