Източник: ПогледИнфоТВ
Снас е известният швейцарски журналист и публицист, общественик и депутат Ги Меттан. Поканихме господин Ги Меттан, защото тук, в България предстои издаването на неговата книга „Запад-Русия: една хилядолетна война“. Все пак за един човек, който живее в Швейцария е необясним интересът към Русия и хилядолетната война срещу нея. Откъде се породи при Вас?
– Първо има един личен интерес, защото през 90-те години със съпругата ми отидохме в Русия и успяхме да осиновим, одъщерим едно малко руско момиченце. И по тогавашните закони ние получихме и руски паспорти. И чрез този личен повод, личен семеен повод интересът ми към Русия се разшири и аз пожелах да разбера и да познавам много повече историята, хората, развитието, цивилизацията.
Но в страната, в която живее, хората дълго време са възпитавани в друго отношение към Русия.
– Тъкмо затова, защото събитията през 2014 година, когато беше направен един истински преврат в Украйна и беше изгонен легитимният президент на Украйна Янукович, аз бях потресен от яростната реакция, русофобската реакция на моите колеги журналисти по повод това събитие.
Вие сте председател на Съюза на швейцарските журналисти?
– Да, аз съм създател и бях дълги години директор на Швейцарския клуб на журналистите, който го оставих на колегите през 2019 г., защото все пак времето върви и трябва да има една приемственост.
Къде да търсим корените на русофобията, защо както казвате в книгата си „..така обичаме да ненавиждаме Русия“ ?
– Аз също бях заинтригуван от този въпрос и започнах да изследвам тази тема, търсейки истинските корени, началото на тези настроения и тази тенденция на поглед върху Русия и достигнах до схизмата между католици и православни – 1000 години назад. До момента, в който Карл Велики, пожелава да създаде една голяма империя като контрапункт на голямата Византийска империя. Стигнах до тези корени и до този момент, когато, противоречията, противопоставянето между тези две империи в геополитически план – пораждат корените на този феномен, схизмата между католици и православни през XI в.
Добре, скоро българите ще прочетем тази книга, но кажете ни в аванс – каква цел си поставихте с нея?
– Именно, за да разберем настоящите, актуални геополитически събития и противопоставяния, ние трябва да погледнем къде се намират корените на това явление. Защото аз забелязах една постоянна тенденция в моите изследвания, че когато Русия е силна, русофобията избухва с голяма сила. Когато Русия има моменти на отслабване, тя затихва и Русия започва да става обичана.
Почти всичко, което днес се представя за Русия на Запад е в лоша светлина. Дори и тук при нас.
– Точно така, да. Да, това потвърждава току-що казаното. През последните 15-20 години, когато Русия започна един свой възход на развитие, влезе в силна фаза, тогава русофобията се засили. Защото тя започна да поставя под въпрос легитимността на тази западна хегемония, и властване над останалите страни. Една силна Русия разклати този образ на хегемона.
Липсата на информация, спирането на телевизионни програмируски, канали, радиостанции и т.н. – това, което не се е случвало и в онези така мрачни тоталитарни години – в Швейцария така ли е? Какво се случва с така наречената свобода на медиите, която много се пропагандира от Запада?!
– За съжаление, тенденцията е същата. Формално Швейцария не цензурира, не забрани руските медии, но прилага всички санкции на Европейската общност. И фактически това моментално пресече нейния образ на една неутрална страна, с който беше известна.
Г-н Меттан, защо днес не ни позволяват ние сами да преценим кой е лошият, кой е добрият, на базата на информацията, която получаваме? Виждаме напоследък тя е изцяло едностранна.
– Да, за съжаление това е същата реалност и при нас. Аз съм от 40 години журналист, изследовател и нас са ни учили, при прохождането в професията, че трябва да бъдем обективни, да имаме предвид абсолютно всички обстоятелства и всички мнения... Всичко изчезна! Не се търси тази многозначност и плуралност на мнения. Прилагат се едни морални догми и ни казват „Ето, това е добро“– „Това е лошо“ и вие сте длъжни да следвате доброто и да плюете, така да се каже, върху лошото, без да се съмнявате в догмите, които ви се дават.
Но това го казват определени медии, на които определени хора, от много години осигуряват много пари.?!
– Да, за съжаление констатацията е точно такава, тъжна. Последните 40 години медиите, може да се каже, еволюираха в кавички, тоест регресираха. Многостранността на мнения беше задушена и една шепа собственици на такива медии диктуват всички закони. В Швейцария са три големи групи. Във Франция са пет-шест личности, които си разменят клишетата и ги лансират за масова консумация.
Да, искат да ни превърнат и много хора са станали вече като овце...
Много популярна и в България дума –„овце“, Вие знаете в какъв смисъл... Списание „Сигурност“ публикува едно Ваше интервю с Мария Захарова. Кое Ви провокира да се срещнете с нея?
– През месец юни тази година бях поканен в няколко руски университета да участвам в конференции и имах честта и възможността да срещна мадам Захарова, която се съгласи да даде едно дълго, почти двучасово интервю. И реших, че това ще бъде изключително интересно и полезно за западния читател, за западните хора да получат все пак информация от извора, от самата Мария Захарова за намеренията, поводите, доводите на руската страна в един такъв сериозен конфликт.
Как в Швейцария коментират военния конфликт в Украйна?
– Като в България, като в цяла Европа.
Усмихвам се, защото като се върнах, това интервю ми отказаха да го публикуват навсякъде в Швейцария. /Успях все пак да го публикувам на немски, в немската част в един седмичник./ Но, ето тук, в България, благодарение на списание „Сигурност“ интервюто видя, че европейските демократични традиции и свободата на словото са оцелели… В Интернет интервюто циркулира доста. Беше разпространено, но никъде не излезе на хартия.
Добре, но какъв беше аргументът да не го публикуват?
– Обичайното клише, че не трябва да се позволи на руската пропаганда да проникне и да разсее съмненията в правотата на Запада...
Николай Колев в предаването „Делници“ Ви попита, какво е Вашето определение за русофобията? Дешифрирайте ни я от „евро-атлантическа“ гледна точка.
– Това е организираната омраза срещу Русия. Успяхме да го констатираме чрез бойкота на руски музиканти, руски изпълнители, спортисти, които нямат нищо общо с военните събития. Как може да бъде забранен Достоевски, Чайковски, Прокофиев. И виждаме със съжаление, че западната култура се държи както беше в 30-те години на миналия век в Германия – забранявайки абсолютно всичко, което не е официална политика. Това е нечуван феномен в Запада, по отношение особено на културните събития.
Опитвам се да си спомня откога не сме гледали руски филм и не сме чували руска песен в националните медии .?!
– Вие отговорихте на въпроса си.
Най-добрият зрител, читател, слушател е добре информираният.
Вашата книга ще бъде преведена на български. Мислите ли, че така ще бъдат информирани повече хората.?!
– Точно така мисля.
За мен ще е изключително удоволствие и чест отново да гостувам на списание „Сигурност“ и прогресивната общност на „БРОД за България“ и да разширим разговорите върху тази толкова крещяща тема.
