...Социално малоумие с патологична склонност към саморазрушение „в режим на взаимно избиване... Вниманието за другите е досада и трае секунди…“
„Мизерия, съмнение и … илюзия“..., написа ни скоро един от мъдреците на България – „Там някъде Горе, А може и Долу..., всъщност Там няма горе и долу…Някой преди нас е стигнал и ни очаква.......................... Бавно или бързо, рано преди да съмне или късно след залез, все някога ще стигнем. Момчета не бързайте, имаме много работа…!“ – продължава Светлин Русев. И този мой учител по „виждане“ (защото всички сме зрими) се обръща бащински и от висотата на безграничната си скромност ни нарича „момчета“... Каквито сме били, а може би следва и да останем такива…Винаги или поне докато сме Тук..., където има много работа за нас.
…„НАС“, „СМЕ...“ – накара ме да говоря в множествено число Светлин, някаква заедност – звучи като възможност…, възможност за спасение, възможна надежда или брод към поредната илюзия…и въпреки усилията и мизерията на духа заляла деня ни, зарязах новините и флота на НАТО в Черно море...и се огледах наоколо….
Вижте няколко неща, които ни се случиха докато съзнанието ни бедстваше в мракобесието и неустойчивостта на ценности, Британски референдуми и масов цинизъм.
….Иван Гранитски в препълнен салон на БАН в будителски дух представи изящната си книга „Образ и метафора“ по случай двадесетата годишнина на издателство Захари Стоянов…
…„В един свят, който се упражнява в езика на омразата..., да се напишат думи за любов е добро дело“ … каза Валери Стефанов пред аудиторията от всякакви „момчета“, препълнили знаковата зала „Яйцето“ в СУ „Климент Охридски“ за премиерата на „Поетика на любовта”… Подвиг на автора е не само фактът, че е допринесъл „такова“ знание за тъжното българско съзнание, не само че в нея „всичко е възвишено“ /тежката дума на Андрей Пантев/ – подвиг е, че един университетски преподавател по литература е напълнил залата на български университет с всякакви хора, които могат да получат тук /в Родината си/ възвишени послания. Тази книга е откровение и ние с бяла завист си казваме: „Ама това са мой мисли, той ме е изпреварил! „Тя..., ти става приятел“ – категоричен е проф. А. Пантев.
Ами ето ги тези „момчета зад прозореца“ – както преди години ги нарече Дончо Цончев в едноименната си книга /лек да е пътят му, зная че и днес е тук – с нас…/
Ето, че има – и кого да погледнем и да посочим на децата си извън трагедиите от телевизорите и картините от ликвидацията на красивата ни татковина…
Категорични са анализаторите за краха на националния суверенитет, на планираното унищожаване на културната ни идентичност и тотално отсъствие на държавен инструментариум и политическа воля за съзидание и градивност…
….Мракобесна разруха, в която изведнъж осъзнаваш, че думичката „сигурност“, „национален суверенитет“ и „доктрина“, отдавна не са съотносими към жалоните на своето отъждествяване – икономика, социална политика, международни отношения, армия, служби за сигурност, образование…абстрактни кухи понятия, символи единствено на собственото си отсъствие…
Всичко това категорично утвърждава дълго премълчаваната истина, че единствените устои на суверенитета и националната сигурност са КИН /културно-историческото наследство/ и оцелелите бисери от духовното ни войнство, точно тези съвременни апостоли на духа, даващи шанс за брод на националната ни съдба. Брод за българите – да оцелее вярата ни, да имаме път и да можем да гледаме децата си в очите…
Затова с удоволствие, благодарност и признателност прочитам имената на този интелектуален /апостолски/ елит в редакционната колегия на списание „Сигурност“…„Турският въпрос и държавната сигурност”, е трудът на Любомир Шопов, който категорично допълва букета от достойни хора, автори на жалоните, български, за да устоим и продължавам, за да видим и осезателно да отчетем факта, че в рамките на един календарен месец, с участието на научната и професионална общност на „клуб Сигурност“ и редакционната колегия на списанието са вече факт уникалният изследователски сборник на Тангра Танакра и „Българи и турци“, усилно разработван почти седем години, както и достойното усилие на Бончо Асенов, за систематизиране „митове/те/ и реалности/те/“ за ДС в новата му книга…
…Така прозрях думите на Светлин Русев и видях тези „момчета“ наоколо – тук, до нас, при нас, заедно…
...„Рицари на светлината“ е нарекъл Румен Ралчев последния том от богатото си изследване, посегнало и към пътя на Богомилите…
Нека и ние днес да потърсим и съзрем в нашите талантливи побратими наоколо, тези рицари – способни да ни преведат нататък…
Много работа ни чака…
МОМЧЕТА!
