Митрополит Дометиан: „Да носим в сърцата си Господа Исуса Христа и неговата заръка – Блажени миротворците, защото така ще се нарекат синове Божии; Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани; Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога! Да черпим от източника на живота, Господа Исуса Христа, в обновен духовен живот, не само в красиви одежди, не само в пищна трапеза, но и във взаимност в нашите взаимоотношения, в братство със съседите, със съгражданите и с всеки срещнат човек. И Витлеемската звезда ще носим в сърцата си, за да ни огрява и да ни сочи пътя към Правдата, Истината и Мира.”
На 11 ноември 2017 дядо Дометиан щеше да навърши 85 години. Събитието, по повод честването на годишнината, се ръководи от Негово високопреподобие архимандрит Филип, предстоятел на подворието на Московския и на цяла Русия патриарх в София; бе организирано с благословението на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Сред присъстващите бяха Негово превъзходителство посланика на Руската федерация в България Анатолий Макаров, НВП Наум, Русенски митрополит, НВП Григоий, Врачански митрополит, Негово високопреподобие архимандрит Антим – протосингел на Видинска епархия, Негово високопреподобие архимандрит Пахомий – ректор на Софийската уховна семинария Св. Йжоан Рилски, Негово високопреподобие архимандрит Василий – протосингел на Софийска епархия,
Негово преосвещенство Мелнишки епископ Герасим - главен секретар на Светия Синод на Българската православна църква:
„Божията заповед е да се обичаме един друг. И дядо Дометиан изпълни тази заповед. Той беше представител на една цяла епоха в Българската православна църква. С него си отива едно поколение, което трябва да бъде заместено от достойни наследници.“
Велички епископ Сионий - духовен син на митрополит Дометиан, игумен на Троянската света обител „Успение Богородично“:
„Девизът на дядо Дометиан бяха смирените монашески слова от Св. Антонио Велики: „Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.” Дядо Дометиан имаше благодатния дар на утешение, благодатния дар да създава около себе си мир, да благолавя и насърчава.“
Владика Сионий обяви, че подготвя малка книга със спомени за Дядо Дометиан, „за всички, които искат да си спомнят за него и за тези, които ще черпят благодатни сили и поучения от словото му. В тази книга ще опиша за всичките му духовни чада, за неговите сродници, за неговите приятели и за всички тези, които е довел до Христовата вяра...
Когато бях ръкополжен с титлата Велички, той дойде при мен и ми каза: „Ти прие титлата на Св. Климент Охридски. Ти трябва да не спестяваш на хората това, че трябва да пазят чисти сърцата си и душите си, ако искат да вървят в пътя Христов, както е правил Св. Климент.” Разказа ми история за сокола, който стоял на рамото на българския владетел. Царят казвал на този сокол най-съкровените си мисли и молитви и соколът с крилата си отнасял при Бога съкровените молитви и чувства на царя. Тогава дядо Дометиан продължи: „Със същите крила гаргата отива на мършата.“
Главният мюфтия на мюсюлманите в България, д-р Мустафа Хаджи:
„Религиозните хора не се страхуват от смъртта, защото знаят, че човешките същества не изчезват. Те само преминават от едно измерение в друго. Когато се срещнах с него той ми каза нещо на турски: „На пазара не се ходи без пари и в гроба не се ходи без вяра.” Обществото, в което днес живеем, има неоходимост да се върне към корените си, към духовността, с която е закърмено тяхното потекло и отечество. Дядо Дометиан раздаваше добрина от сърце и знаеше как да обича истински. Затова той беше и обичан.“
Прожектираният филм се състоеше от кадри с участие на митрополит Дометиан в различни предавания.
Интервю на Диана Найденова с Митрополит Дометиан: „Ако трябва да правим измерения само с материалните богатства и изисквания, то и на това има отговор: Какво ще спечеиш ако придобиеш и цял свят, а погубиш и навредиш на душата си? Съзнанието може да се променя, но не бива да поощряваме онова, което разорява човешката духовна същност. Църквата не е полицейска институция. Тя привлича оня, който има достатъчно духовни антени, да може да възприеме онова, което е добро за човека, за неговата душа, за неговото възраждане. Ние само търсим вината. Но има един израз: Какво ти даде на държавата, че само чакаш от нея? Св. Цар Давид в своята поезия казва: „И рече безумецът – Няма Бог! Само един безумец, който не дава сметка за своето съществувание, за своята същност, за своя стремеж в живота.” „След нас – потоп”. На тази база живеят много хора от нашето съвремие. Трябва ли да ги толерирам?! Нека говорят – разумно, смислено, красиво, с взаимно уважение, само за добри неща и да се обичат хората!”
