„Всекой български поданикъ е длъженъ да служи въ военна служба, по наредений за това закон“.
Конституция на Българското княжество, Делъ V, За военната служба, т. 71
Избрах за мото на настоящия материал този текст на първата родна Конституция, защото всъщност с него се даде стартът на задължителната военна служба в редовете на българската войска. Това е и завещание на първостроителите на Третата българска държава към идните поколения - да изпълняват с чест и достойнство своя войнски дълг към Отечеството. Предавана от поколение на поколение, преди 12 години българските политици решиха да сложат край на тази национална традиция.
На 25. 11. 2007 г. от 11.00 часа Министерството на отбраната организира пред Паметника на Незнайния воин специално тържество,посветено на преустановяването на задължителната наборна служба.
Паметният комплекс, част от който е и Паметникът на Незнайния воин в град София, е свято място, символ на българската национална памет, на честта, родолюбието и саможертвата на българските войници пред олтара на Отечеството. Добре известно е, че Вечният огън, който е неразделна част от комплекса, олицетворява връзката на сегашните поколения с миналите и показва почитта на потомците към героизма и саможертвата на знайните и незнайни герои от войните за национално обединение.
Не знам дали с този акт може да се говори за връзка и почит, но под звуците на български бойни маршове войници от набор 1988 г. ІІІ- та смяна получиха като награда личните си бойни дрехи и почетна грамота, подписана от министъра на отбраната и началника на ГЩ на Българската армия.Със зачеркването на наборната армия беше изтръгнат из дъно коренът на една свята национална традиция-всеки пълнолетен български гражданин да служи задължително в родната казарма и да е подготвен с оръжие в ръка да брани свещените български земи от всякакви агресори и поробители.
Българският войник- наборен и от запаса, в пет войни за национално обединение, покри с неувяхваща слава бойните си знамена. За безсмъртните воини, които оставиха костите си по бойните полета на България и Европа, патриархът на родната поезия Иван Вазов, в стихотворението си „Новото гробище над Сливница“, написа:
„Българио, за тебе те умряха“,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко, бяха!“
Този стих е изписан на Паметника на незнайния воин, за да напомня на поколенията цената на свободата и как трябва да се брани и защитава от всеки български гражданин териториалната цялост на майка България.
Затова продължавам да мисля, че премахването на наборната военна служба не е повод за награди и тържества, още повече това да става пред символа на бойната слава на българския войник.
В съдържателно отношение статията се състои от три дяла: въвеждане, просперитет и залес на войнишката служба; алтернативи на наборната военна служба и рестарт назадължителната войнишка служба.
1.Хронология на просперитета
и залеза на наборната военна служба
Началото на задължителната срочна военна служба е положено със „Закона за земание на новобранци в българската войска“, утвърден с Указ № 180/25. 10.1880 година. На следващата година, при голям ентусиазъм и чувство на гордост, в Българската земска войска постъпва първият набор срочнослужащи. От тогава досега изминаха 138 години. В 118 от тях във войската има наборна военна служба, а в 30, по чужда и собствена воля, няма такава или съотношението е приблизително 4:1 в полза на наборната армия.
Историята свидетелства, че наборната служба е най-добрата инвестиция в държавата. Ситуацията се променя след края на Първата световна война, завършила с национална катастрофа. По силата на Ньойския мирен договор като победена страна България няма право на наборна армия. Наборната армия се разпуска, а задължителната военна служба се преустановява. Като вид компенсация на тази забрана през 1920 г. се създава трудова повинност. Доброволната армия съществува от 1919 до 1938 година, когато с подписването на Солунското споразумение нашата страна получава правото да възстанови задължителната военна служба на наборен принцип.
Новото положение и възстановяването на наборната военна служба получават своята регламентация със „Закона за военните сили на Царство България“, утвърден от Н. В. Царя с Указ №15, публикуван в ДВ, бр.133, от 15 юни 1940 година.
По силата на воените клаузи на Парижкия мирен договор,подписан на 10 февруари 1947 г., българската войска трябва да се сведе до 65 000 души. Задължителната военна служба е запазена, но се изисква да се извършат сериозни съкращения на личен състав.
След деветосептемврийската промяна 1944 г. и в двете конституции- Димитровската, приета на 06.12.1947 г. и Живковската, утвърдена на 18. 05. 1971 г., защитата на Отечеството е определена като„...върховен дълг и въпрос на чест за всеки български гражданин“, а военната служба като „...задължителна за всички граждани“.
През месец февруари 1958г. е приет „Законът за всеобщата военна служба“, ДВ. бр, 13 от 14.02.1958г. В точка 1 на Основните положения на този закон се посочва, че „...военната служба е задължителна за всички граждани“, а точка 3 гласи „Всички мъже- граждани на Р.България без разлика на раса, народност, вероизповедание, образователен ценз, социален произход и положение, са длъжни да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили“. Тридесет и седем години по-късно този закон е отменен с §14 т.1 от Преходните и заключителни разпоредби на „Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“ (ЗОВСРБ)- ДВ. бр, 112/27. 12. 1995 г., в сила от 28. 02.1996 г.
В годините на Студената война и блоковото деление България изгражда и поддържа многочислена и добре подготвена и въоръжена наборна армия, призната за най-боеспособната на Балканите и за една от най-силните армии в Европа. Казармата се възприема като школа за възпитание и изграждане на войнски и граждански добродетели в срочнослужащия състав. Тя превръща младежите в мъже и ги подготвя за живота. Неслучайно в тези години е популярно сравнението, че жена, която не е раждала и мъж, който не е служил в казармата, нищо не знаят.Българската народна армия е в основата на Националната система за сигурност на тоталитарната държава.
През този период се полагат големи грижи и за развитие на гражданския компонент на бойната мощ на въоръжените сили. Изградена е и функционира стройна система за подготовката на населението за отбрана.
Тази система включва такива развърнати и с потенциал структури каквито са Гражданска отбрана и Организацията за съдействие на отбраната. В средното училище се изучава учебен предмет „Военно обучение“, който се преподава в 9-ти и 10-ти клас и завършва с провеждане на двуседмични военно-полеви лагери. Студентите от висшите учебни заведения полагат изпит „Организация на защитата на населението и народното стопанство“.
Промяната на 10. 11. 1989 г. слага началото на преходния период от социализъм към капитализъм, който е белязан с провеждане на организирани и стихийни действия за демонтаж на тоталитарната система за сигурност и изграждане на нова такава, адекватна на демократичната държава.
Още от първите години на прехода се заражда, а впоследствие и затвърждава тенденцията за намаляване срока на наборната военна служба като път, водещ към нейното окончателно премахване.
Законът за всеобщата военна служба определя двегодишен срок на наборната военна служба.
През месец юли 1990 г. Седмото велико народно събрание гласува промяна в Закона за всеобщата военна служба, с която редовната военна служба е намалена от две на една година и шест месеца за завършилите средно и по- малко образование и една година за висшистите.
През месец декември 1997 г. срокът на наборната военна служба е намален още един път съответно на една година и на девет месеца за висшистите.
През 2001 г. влиза в сила нова промяна в ЗОВСРБ, с която срокът на наборната военна служба е намален съответно на девет и на шест месеца.
Важна място в тази кардинална промяна заема решаването по новому на въпросите, свързани с подготовката на подрастващото поколение и на населението за отбрана.
Известно е, че в България, независимо от формата на държавно устройство и управление, защитата на Отечеството винаги е възприемано като най-висок дълг пред род и Родина.
Това е национална ценност и свята традиция, която е прокламирана и в четирите конституции на Третата българска държава.
В Конституцията на Р. България (Обн., ДВ, бр.56 от 13 юли 1991г.) чл.59 ал.1, дългът по защитата на Отечеството, вече не се определя като „върховен“. Не знам какви са били мотивите на бащите на Конституцията и на великите депутати за тази същностна корекция, но лично аз не виждам кой друг дълг към обществото и държавата може да стои по-високо в ценностната ни система от защитата на Отечеството, от това да я има България като свободна, суверенна и независима държава. Добре е, че в следващата алинея 2-ра на същия този член се посочва,че „Изпълнението на войнските задължения, условията и редът за освобождаване от тях или за замяната им с алтернативна службасе уреждат със закон“. Такъв закон се приема няколко години по-късно. През месец декември 1995 г. 37- то Народно събрание гласува новия ЗОВСРБ, в който за пръв път задължителната военна служба е наречена наборна военна служба. Съгласно чл.98 на Закона „Всички мъже граждани на Р. България, които са навършили 18 години, подлежат на наборна военна служба“.
Военната реформа и последвалите съкращения на личен състав правят обаче тази законова норма практически неизпълнима. Непосредствено след приемането на България за пълноправен член на НАТО, около 70 000 наборници чакат по-малко или повече, а някои с години, да бъдат призовани на действителна военна служба, тъй като въоръжените сили нямат възможност да поемат наборния контингент.
На 31. 12. 2001 г. със „Закона за преобразуване на Строителни войски(СВ), Войските на Министерството на транспорта (ВМТ) и Войските на Комитета по пощите и далекосъобщенията (ВКПД) в държавни предприятия“, посочените войски са закрити. Във вида им при закриването СВ са създадени с Указ на Президиума на Народното събрание №400/24. 04. 1969 г., а ВМТ – с Указ №147/27. 01. 1975 г. В тези войски, които бяха неразделна част от въоръжените сили, служеха ежегодно няколко десетки хиляди войници, главно от малцинствата и негодни за наборна служба в армията. Наред с огромния им принос за изпълнение на стопанските задачи, тези войски играеха важна ролякакто за възпитанието и ограмотяването на неграмотните войници,така и за придобиване на разряд по една или повече професии. Това им позволяваше да се реализират впоследствие в гражданския живот. Със закриване на тези войски техният ежегоден контингент от около 25 000- 30 000 младежи- наборници остана в патова ситуация.
В годините на прехода престана да функционира и системата за подготовка на младежта и населението за отбрана. От 01. 09. 1990 г. началното военно обучение, като самостоятелен учебен предмет в средното училище, беше премахнато. С Постановление на Министерския съвет №72/ 30. 04. 1992 г. Организацията за съдействие на отбраната (ОСО) се разформирова. Създаденото да поеме основната част от нейните функции „Управление за предказарменна подготовка на младежта“ в състава на Министерството на отбраната имаше кратък живот. През 1999 г. то също беше разформировано, а огромна част от наследената от ОСО материално-техническата база беше разпродадена на безценица, подарена или доразграбена.Гражданска отбрана претърпя повече от 7 реорганизации и промяна на подчинеността й и в крайна сметка загуби голяма част от потенциала и базата, с които разполагаше.
Икономическата криза, необмислените реформи, чистките и гоненията на командния състав на армията се отразиха пагубно на живота и подготовката на войнишкия състав.
През годините на прехода настъпиха съществени изменения по отношение отбиванетона наборната военна служба:
– Промени се характерът на службата. Войниците бяха ангажирани преди всичко със спомагателни и стопански дейности, носеха наряди за охрана на обезлюдаващата се военна инфраструктура за сметки на бойната подготовка;
– Бедността се стовари с пълна сила и върху армията. Имаше периоди, когато възникнаха затруднения с изхранването на войниците. Командирите се принуждаваха да ги пускат в домашен отпуск в почивните дни, за да се хранят по домовете си. Майки носеха храна на децата си в казармата. Липсваха средства и ресурс заводене на бойната подготовка;
– Силно се влоши социално- психологическият климат в някои части и поделения на въоръжените сили. Зачестиха извращенията на дисциплинарната практика и издевателствата над младите войници.
Случиха се и някои трагични събития, които станаха център на общественото внимание и създаваха негативни нагласи по отношение на наборната служба. Ще припомня само три случая:
На 25. 12. 1990 г. 10 войници по време на учение се удавиха в река Върбица край Момчилград.
На 01. 08. 1995 г. на околовръстното шосе при катастрофа и възникнал пожар загинаха 14 войници от поделение на Войските на Министерството на транспорта.
На 27. 12. 2003 г. 5 български военнослужащи бяха убити при атака на българската база в Кербала, Ирак, а 27 тежко ранени.
В обществото се наслагваха настроения, че в армията убиват деца на България. Почернени майки създадоха „Комитет на родителите на загиналите и пострадалите в казармата“. От Комитета изнесоха данни, че само през 1995 г. в армията са загинали 40 войници.
В резултат на всичко това, на промяната в средата за сигурност и на външно-политическата ориентация на страната, се стигна до дискусия в институциите и в обществото за премахване на наборната военна служба.
Въпросът се обсъждаше на различни нива и формати. Такива обсъждания се проведоха в Парламентарната комисия за отбрана и при президента на Републиката. Началникът наГЩ-БА докладва, че за преминаването към професионална армия ще са необходими около 32 милиона лева. Той информира, че към 01. 01. 2008 г. степента на професионализация на Сухопътните войски ще достигне 90-95%. Министерството на отбраната и Генералният щаб изготвиха разчети за необходимите средства и време за пълната професионализация на въоръжените сили.
Така в крайна сметка нещата стигнаха до решение на Правителството за законодателна промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили в Р. България, целяща преустановяване на наборната военна служба и преминаване на въоръжените сили на професионален принцип на изграждане и функциониране.
След завършване на законовите парламентарни процедури, на 28. 06. 2007 г. се състоя решителното второ четене на Проектозакона за отбраната и въоръжените сили на Р. България в пленарна зала. Беше инте ресно да се запозная със стенограмата от пленарното заседание, да видя мотивите на народните избраници за премахване на задължителната наборна служба. Най-големите противници на наборната служба се оказаха депутатите от Обединените демократични сили. Техните мотиви се концентрират около констатацията, че наборната служба е атрибут на минали времена, че тя спъва и пречи на развитието и професионалната реализация на младите хора и че чрез професионализацията ще преминем от съветски на натовски стандарти за изграждане на армията. Депутати предлагат професионализацията да се въведенезабавно до края на годината, а не както се предвижда по План 2004 това да стане от 01. 01. 2010 година.Разбира се има и защитници на тезата, че не трябва да се избързва с преминаването към професионална армия.Решителното гласуване се провежда на другия ден- 29. 06. 2007 г. За промените, които касаят отпадането от Закона на Глава осма, Раздел ІІ- Наборна военна служба и приемане на новия §8 със „за“ гласуват 121 народни представители, един е „против“ и двама „се въздържат“. По този начин почти с пълно болшинствосе приема §8, който гласи: „Законът влиза в сила от 01. 06. 2006 г., поставя се запетая и добавката е“...с изключение на параграфите 3а, 3б, 4а, 7а и 7б, които влизат в сила от 1 януари 2008г“. (ДВ. бр. 56/11 юли 2006 г.). Така от първия ден на 2008 година, наборна армия вече не съществува.
На следващата година- 26. 01. 2007 г., след 7-часово заседание, парламентът приема на второ четене с 190 гласа „ за“, 37 „против“ и 3-ма „въздържали се“ поправката на член 9 на Конституцията, съгласно която отпада задължителната наборна военна служба, считано от 01.01. 2008 г. (ДВ. бр.12, от 06. 02. 2007 г.). Няма да коментирам доколко законосъобразно е първо да се промени законът, а след това Конституцията.
Главното в случая е, че с цитираните промени в ЗОВСРБ и в Основния закон на страната, се сложи точка на една национална традиция с 127 годишна давност, каквато е задължителната срочна служба на всички пълнолетни български граждани.
По този начин се затвори една ярка страница във военната история на страната.
2. Алтернативи на наборната
военна служба
Прекратяването на наборната военна служба отвори дълбока празнота в осигуряването на въоръжените сили с необходимите човешки ресурси.Държавата се изправи пред неподозирана проблемна ситуация.
От една страна, настъпи срив в окомплектоването на армията с личен състав. Започна процес на падане престижа на службата в армията и на военната професия.
От друга страна, политическата класа и най-вече управляващата нейна част, не вземаше необходимите решения, а се правеха опити с палиативни мерки да се зашие отворилата се пробойна в отбраната на страната.
Хората казват, че денят се познава от сутринта и ако това е вярно, „утрото“ предвещаваше трудна професионализацията на армията.
Още от самото начало нещата забуксуваха. Само ще маркирам някои от проблемите, които се появиха в първите пет години след премахването на наборната военна служба. Какво се случваше:
– армията губеше конкуренцията на други работодателиза привличане накачествено попълнение за професионални войници;
– с всяка изминала година се увеличаваше некомплектът от професионални войници, сержанти и офицери;
– засилваше се текучеството в армията;
– появиха се затруднения по отношение осигуряването на мобилизационния ресурс, които и до ден днешен не са преодоляни. По съвсем пресни данни на началника на Централното военно окръжие,- само 15% от войниците от мобилизационния ресурс са под 35 години. За офицерите картината е още по-мрачна. Три четвърти от офицерския ресурсе над 45-годишна възраст. Анализът на Окръжието показва, че през следващите 10-15 години, ако нещата не се променят, няма да разполагаме с достатъчно подготвени граждани за защита на Отечеството;
– прекъсна се връзката народ- армия;
– офицерското съсловие се затвори в казармите и щабовете.
Системата за подготовка на населението и подрастващото поколение за отбрана беше разбалансирана. След шест години бездействие, се пристъпи към изпълнение на чл.59 ал. 2 на Конституцията, който повелява „Подготовката на гражданите за защита на Отечеството се урежда със закон“.
Започна се с нормативната уредба.
Разработи се и се прие Закон за резерва на въоръжените сили на Р. България (ЗРВСРБ), който влезе в сила от 10. 06. 2012 г. Още в чл.1 на този Закон се посочва, че той „урежда подготовката на гражданите за защита на отечеството...“, което съгласно чл.3а „...се извършва на доброволен принцип“. В Глава трета „а“, озаглавена „Подготовка на гражданите за защита на отечеството“, е регламентирано провеждането на военната подготовка в средното училище, на студентите и на гражданите. Изрично е посочено, че извършваните разходи са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната. (Членове 56, 57, 58 и 59).
На следващата година в ЗОВСРБ се внесе допълнение в задълженията на министъра на отбраната, регламентирани в чл. 25 със следното съдържание: Чл.25 (15а) „Разкрива и осигурява дейността на курсове по начална и/ или специална военна подготовка към гражданските висши училища, военни академии, висши военни училища и средни училища съгласувано с тяхните ръководства, с кметовете на общини и с министъра на образованието и науката при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет“.
В съответствия с изискванията на тези два закона, с Постановление на МС № 43/22-и февруари 2013г. се утвърди „Наредба на Министерския съвет за условията и реда за разкриване и осигуряване дейността на курсове по начална и / или специална военна подготовка във висшите училища и за подготовка на учениците от средните училища“.
Със заповед на министъра на отбраната ежегодно се обявава каталог на курсовете по начална военна подготовка.
В цитираната Наредба се предвижда учениците от 9-ти и 10-ти клас в средните училища да преминават задължителна подготовка в рамките на по 5 учебни часа от определените в учебните планове часове на класа.
За студентите е предвидено военната подготовка да е доброволна. Началната военна подготовка (НВП) е в размер на 90 часа, а специалната военна подготовка (СВП) не по-малко от 90часа.
За гражданите е предвидено военната подготовка да бъде организирана също на доброволен принцип.
Ръководството на МО предприе необходимите мерки и за създаване на структури и на условия за началната и специалната военна подготовка. В Националния военен университет (НВУ)„В.Левски“ се създаде Център „Професионално и продължаващо обучение“, а в град Плевен се формира Единен център за начална военна подготовка. Предвиди се възможността такава подготовка да се извърши още в Центъра за подготовка на специалисти град Сливен и във военните колежи.
Към този момент, много надежди се възлагат на доброволната военна подготовка, която не е български патент. Такава се извършва и в редица други страни. Например във ФРГ доброволна военна подготовка се води от 2011 г. Тя е с продължителност 23 месеца и по оценка на военното ръководство на страната дава добри резултати. Доброволна подготовка има още в Норвегия, Литва, Румъния, Сърбия, Македония.
В България концепцията за доброволната военна подготовка не сработи.Тя се оказаха с минимален ефект и без съществено влияние за решаване на натрупаните проблеми свързани с окомплектоването на армията с личен състав.
По данни на ЦВО за периода 2014-2018г. са обучени 516 студенти по НВП и СВП. Това прави средно ежегодно 0,06% от студентите или в цифри на 2500 студенти един е преминал начална военна подготовка.За гражданите за същия период начална военна подготовка са преминали 180 души или средно по 36 души на година. Само 27 души са преминали специална военна подготовка. При положение, че на военен отчет се водят над 1 млн. 250 хил. души това е по-малко от капка в морето.
Законът за резерва също не проработи. За 6 години в доброволния резерв, който наброява 3400 души, са попълнени едва 17% от длъжностите.
В търсенето на работеща формула се стигна до решението за въвеждане на срочна служба в доброволния резерв.
Тази идея намери израз в разработването и предлагането на Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Този Проект беше публикуван на сайта на Министерството на отбраната на 06. 08. 2019 г. за всенародно обсъждане. В §1 ал.4 на Проектозакона се посочва, че „Срочната служба в доброволния резерв включва период от време, през който пълнолетен български гражданин преминава военна подготовка и изпълнява задачи в състава на военни формирования от въоръжените сили като резервист“. Конкретните въпроси, свързани с този вид служба, са разработени в нов раздел на Глава ІІІ, озаглавен „Срочна служба в доброволния резерв“.
Има разлика между Срочната служба в доброволния резерв и Службата в доброволния резерв. Тя се свежда до продължителността на службата по договора, която може да бъде 10 пъти по-кратка, до страните по договора, до характера на службата, която през цялото си времетраене е активна, до възнагражденията, отпуските, стимулите и привилегиите.
Основните положения на срочната служба в доброволния резерв се свеждат до:
– службата се изпълнява от резервиста до 6 месеца;
– службата преминава на три етапа:начална военна подготовка; специална военна подготовка и служба във военни формирования;
– договорът за срочната служба се подписва от резервиста и министъра на отбраната или упълномощено от него лице;
– средствата за тази служба са за сметка на бюджета на МО;
– работодателят на резервиста не е страна по договора, но получава съответна компенсация от МО.
Основателен е въпросът с какво срочната служба ще бъде по-примамлива от Службата в доброволния резерв, та да е предпочитана от повече кандидати за резервисти?
Примамливостта на срочна служба в доброволния резерв се свързва преди всичко с осигуряването на солиден социален пакет и на някои други стимули и привилегии, свързани с последващата професионалнареализация на резервистите във въоръжените сили или в гражданския живот. Срочната служба в доброволния резерв не е кадрова военна служба.Режимът за прекратяване на договора е по-либерален.
Без да подценявам тези нововъведения, смятам, че те не са достатъчно убедителен мотив за да очакваме наплив на кандидати за срочна служба в доброволния резерв. Затова съм по-скоро песимист, отколкото оптимист за успеха и на това начинание. Песимизмът наделява над оптимизът, че срочната служба в доброволния резерв ще реши кадровия колапс в армията поради следните съображения:
– няма основание да се смята, че отношение към армията и военната служба се е променило към по- добро;
– запазва се принципът на доброволностза придобиване на начална и специална военна подготовка и за носене на срочна служба в доброволния резерв;
– възприетият подход е едностранчиви не обединява в комплекс политическите, икономически, финансови, социални, духовни и чисто военни фактори;
– няма система за подготовка на младежта и граж-
даните за защита на Отечеството. Без обединени усилия, координация и взаимодействие възприетия модел е обречен на неуспех;
– не е възможно проблемите да бъдат решени с подходите които са ги породили, а в случая е така;
– не е ясно по какъв начин могат да се привлекат на срочна служба в доброволния резерв младите хора, които учат или работят в чужбина, при работодатели небългарски граждани. В Проектозакона този казус не се разглежда.
Като отчитам аргументите и възраженията на работодателски организации, съм умерен скептик, че Проектозаконът въобще ще стигне, камо ли да мине през парламента. По-скоро разглеждам лансирането на идеята за срочна служба в доброволния резерв като подгряване на общественото мнение за последващо възстановяване на наборната военна служба.
3. Рестарт на наборната
военна служба
Без ни най-малко да подценявам усилията и новите идеи на политическото и военното ръководство на армията, които все пак са движение в правилната посока, те не са нищо повече от малки стъпки по пътя на изграждане и въвеждане на ефективна система на подготовка на гражданите за отбраната на страната. Поради това може да се очаква, че рано или късно ще се стигне до възстановяване на наборната военна служба. Изложените дотук аргументи до голяма степен дават отговор на въпроса мит или реалност е възможността за рестарт на наборната военна служба. И този отговор е - възстановяването на наборната армия е реалност, но тя ще стане факт, когато политическата класа и обществото узреят за едно такова решение. Днес това е малко възможно. Има много „за“ и „против“ възстановяването на задължителната наборна служба. Това налага да се работи по този въпрос търпеливо и координирано. Трябва да се измине пътят на предварителната подготовка за рестарта на наборната военна служба. В противен случай идеята може да бъде посрамена.Нека припомня, че преди три години господин Каракачанов, от името на парламентарната група на Обединените патриоти, внесе в Народното събрание Проектозакон за възстановяване на наборната военна служба. На 21.07.2016 г. законопроектът беше разгледан и отхвърлен от Парламентарната комисия по отбрана. Така че министър Каракачанов и политическата сила, която представлява, имат горчивия опит на неуспеха.
Затова ръководството на Министерството на отбраната, съдейки по изявленията на самия министър, провежда политика да се „бърза бавно“. Съвсем наскоро на празника на ВМС, състоял се на 12 август, вицепремиерът по сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов заяви пред журналистите в прав текст, цитирам дословно: „Този въпрос,(разбирай възстановяване на наборната военна служба) помнете ми думата, дали ще е по мое време, или след мен - един ден ще бъде решен“! Подобни изявления министър Каракачанов не прави за пръв път. На бойния празник на град Пловдив,състоял се на 05.07.2018 г., той заяви: „Въпрос на време е възстановяването на наборната военна служба. Това ще стане някой ден, неизбежно е, въпреки опитите на съпротива и неразбиране на някои политици“. На 18. 09. 2018 г. пак пред журналисти министърът оповести данни от социологическо изследване, според което 71% от обществото одобрява връщането на задължителната военна служба, а 82 % са за връщане на Строителни войски. Надявам се, да се поръчат и проведат и други социологически изследвания, включително и само сред младите хора на възраст от 18 до 33 години.
Аз не се наемам да предложа рецепта за цялостно и по- бързо решаване на разглеждания казус, но имам визия за приоритетите на подготвителната работата по възстановяването на наборната военна служба.
Ето накратко някои идеи, тези и виждания.
Военната наука и бойната практика учат, че когато се взема решение, задъжително се тръгва от уясняване на задачата и оценка на обстановката. Ако приложим този подход и в нашия случай,трябва приоритетно да се изясни в каква среда ще се работи- благоприятна или „враждебна“, какви ще са трудностите, препятствията иподводните камъни,които ще препятстват работата по възстановяване на наборната армия и как те да бъдат неутрализирани.
Преди всичко,ще пречи липсата на консенсус в държавата, между политическите сили и в обществото по отношение въвеждането на наборната военна служба.Трябва да сме наясно, че въвеждането на задъл жителнато военна служба не може да се осъществи без увеличаване на числения състав на въоръжените сили, за което също ще е нужен консенсус. Не са малко противниците на наборната армия. За мнозина, в това число политици и учени, задължителната служба е анахронизъм, отживелица,присъща на изостаналите страни, отминал етап в развитието на въоръжените сили и още какво ли не. Нейното възстановяване не било нищо повече от една екстравагантна идея. Сигурно те имат своите мотиви и аргументи, които трябва да бъдат чути и уважени.
На следващо място-проблем ще бъде мотивацията на една част от младите хора да служат във Въоръжените сили. Днешните младежи, които са родени, израснали и възпитани в условията на сбъркания преход, имат други интереси и наклонности и по-различна ценностна система. Някои робуват на чужди идеали, обладани са от национален нихилизъм, харесват свободията, склонни са към злоупотреба с алкохол и наркотици. Трудно ми е да си представя какви войници ще бъдат младежите, които са изрисувани като коледни елхи, с пиърси по уста, носове и вежди, със симпатии към джендърството и т.н. С това не искам да отрека факта, че имаме и прекрасни млади хора и те не са никак малко, с които можем само да се гордеем.
Трето. Решаващите фактори за изграждането и възпитанието на подрастващото поколение в наше време имат малък коефициент на полезно действие.Това за съжаление се отнася и за така наречения свещен четириъгълник, който в единство е главният фактор за патриотичното и родолюбиво възпитание на младите хора. Както е добре известно,страните на този четириъгълник са :
– Семейството, което загуби традиционната си ценност. Сега 60% от новородените деца са извънбрачни, а 20% от децата не са припознати от бащите. Е, как при това положение семействотоще бъде възпитатаелен фактор?
– Училището, ами то е в бездихание. Образованието е в криза. Има недостиг на учители.Ученици бият учителите си. Болшинството ученици завършват курса на обучение, без да са подготвени за живота. Някои излизат от средното училище полуграмотни. Детската престъпност и престъпленията спрямо деца не са никак за подценяване.
– Църквата. Атеизмът все още не е преодолян. В училищата не се изучава вероучение. Българската православна църква и другите вероизповедания се затрудняват да изпълняват своята възпитателна функция.
– Армията, не може да се каже, че е школа за възпитание и изграждане на войнски и граждански добродетели в младото поколение. Едно изследване на Галъп интернешънъл показва, че 47% от българите не биха се сражавали за родината, а само 25% са изразили готовност да я защитават с оръжие в ръка.
Друга сериозна трудност е възстановяване на унищожения казармен фонд. Както е известно болшинството казармени райони бяха разпродадени или предоставени на съответните общини. Стотици казармени райони вече ги няма.
На следващо место, трудно ще се осигури необходимият финансов ресурс.
И накрая- проблем ще бъде обхватът на наборниците. Както е известно, след закриване на наборната военна служба 10 набора не са изпълнявали дълга си като наборни военнослужещи.А това са по мои изчисления между 300 000 и 350 000 души. Те, сегашните и предстоящите набори, трудно биха били обхванати в системата на редовната военна служба. Голяма част от тези млади хора са в чужбина и не е ясно как ще се заставят и мотивират,за да се завърнат в страната и отбият войнския си дълг.
Трудностите са си трудности, но който го е страх от мечки да не ходи в гората.Работата на държавните органи, конкретно на Министерството на отбраната и на структурите на гражданското общество по подготовката за възстановяването на наборната военна служба според мен трябва да протича по няколко приоритетни направления.
Първото направление е свързано с изграждане на положително отношението на младите хора и обществото към въвеждането на наборната военна служба. Това е задача с повишена трудност.Затова е целесъобразно да се организира и проведе добре планирана и организирана национална кампания в подкрепа на възстановяването на наборната военна служба. Началото на такава кампания може да се сложи с провеждането на научно- практическа конференция посветена на темата за задължителната наборна оеннаслужба. Тя трябва да бъде широко отразена от медиите, а нейните материали да се направят публично достояние. Може да се изградят Национален и местни обществени съвети в подкрепа на рестарта на наборната военна служба. Работен и координационен орган на национално ниво може да бъде Централното военно окръжие, а по места- неговите териториални структури за водене на военния отчет. В Съветите и провеждането на Кампанията би било добре да се включат представители на всички национално-отговорни фактори, всички власти, заинтересованите държавни институции, бизнес-организации, медиите,структури на гражданското общество,особено военно-патриотичните и родолюбивите организации,военни от кадъра и запаса, студенти, ученици, преподаватели, учени, публични личности, общественици.
Вижданията и идеите за възстановяване на наборната военна служба трябва задължително да стигнат и до българите в чужбина. Определена роля в това отношение могат да изиграят Министерството на външните работи, Агенцията на българите в чужбина, Асоциацията на българските училища в чужбина, неправителствени организации, обединяващи българи, живеещи в чужбина, електронни и печатни медии на българи в чужбина и други.
Аргументи на кампанията в подкрепа на наборната армия могат да бъдат:
– влошаването на средата за сигурност иновите предизвикателства, рискове и заплахи за отбраната и сигурността, каквито са международният тероризъм, киберпрестъпността, хибридните войни;
– ролята на наборната военна служба като сърцевина на системата за подготовка на подрастващото поколение и на населението за военна защита на страната;
– безуспешните досегашни усилия за справяне с проблемите на армията, свързани с некомплекта на военнослужащи;
– тревожната тенденция, свързана с осигуряването на подготвен мобилизационен ресурс;
– трудностите за попълване на въоръжените сили с качествени кадрови войници;
– възпитателната функция на армията и ролята й за изграждане на войнски и граждански добродетели в младите хора, а за някои и за придобиване на професия;
– откъсването за шест месеца от преките ангажименти в никакъв случай не може да доведе до сриване на професионалното развитие и квалификацията на срочнослужащия. Напротив, има воински специалности, които ще надградят професионалните
компетенции.
Аргумент в подкрепа на наборната армия е и обстоятелството, че редица други страни, включително развити и незастрашени от сериозни заплахи за своята сигурност, дори членки на НАТО, се ориентират към въвеждане на задължителна наборна служба. Понастоящем в 11 страни от Европа има задължителна военна служба. В шест държави – членки на Алианса- Турция, Гърция, Дания и трите прибалтийски републики наборната военна служба също е задължителна. От 01. 07. 2017 г. Швеция върна наборната военна служба. Австрия също я възстанови. Понастоящем във ФРГ се води сериозна дискусия за възстановяване на наборната служба, която беше преустановена през 2011 година. По инициатива на президента Макрон във Франция се дебатира въпроса за военната подготовка на 16-годишните ученици. Дебати,дори и практически действия има и в Унгария. Така, че България няма да е бяла лястовица, ако рестартира наборната военна служба.
Лесно оборимо е и често лансираното твърдение, че издръжката на наборния войник е по-скъпа от тази на професионалния военнослужащ. В това отношение се правят опити от противниците на наборната служба да се манипулира общественото мнение.При обсъждането през 2016 г. на Проектозакона на Обединените патриоти, тогавашният министър на отбраната, който беше от противниците на този Проектозакон, съобщи, че ежемесечната издръжка на професионалния войник е 1397 лв., а на наборния- 2236 лв. Може би се използват различни методики за изчисляване на разходите, но според данните, изнесени от министър Каракачанов, месечната издръжка на кадровия войник възлиза на 1200 лв., а на наборния- 400 лева, тоест три пъти по- малко. Склонен съм да приема за реалистични данните на министър Каракачанов.
И тъй като сме демократична държава, в която властта произтича от народа и принадлежи на народа, не трябва с лека ръка да се подминава и пренебрегва предложението на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва да се проведе референдум по въпроса за възстановяване на наборната военна служба, за да се чуе и отчете и мнението на суверена по този въпрос.
Второто приоритетно направление е да се разработи пакета от проектодокументи, свързани с възстановяването на наборната военна служба. Подготовката за възстановяването на наборната военна служба в документално отношение е дело на държавата в лицето преди всичко на МО. Предварителната работа може и трябва да се върши и без да е взето съответстващо политическо решение от правителството. Министерството разполага със специалисти и експертиза за подготовка на всичко необходимо за връщане към наборна армия. Известно е, че са сформирани работни групи, които подготвят нормативни и работни документи, изготвят различни разчети и експертни становища. Такива документи могат да бъдат:
– Визия за модела, формите, съдържанието и ресурсното осигуряване на наборната военна служба;
– Национална програма за въвеждането на наборната военна служба с обхват 2020- 2030 г.
– План за действие на МО с обхват 2020- 2025 г.;
– Пилотен проект за наборна военна служба. Експериментиране във военно формирование;
– Разчети за ресурсното осигуряване на наборната военна служба- логистика, финанси, капацитет за поемание на наборници и осигуряване на команен и преподавателски състав;
– Пътна карта за последователността на изпълнението на Програмата и Плана за действие;
– Проектозакон за задължителната наборна военна служба.
Всички тези проектодокументи, по решение на ръководството на МО, трябва да стават публично достояние, потях да се провеждат коментарии и дискусии.
Тук си позволявам да маркирам само някои от параметрите на Модела на наборната военна служба:
– окомплектоването на армията с личен състав да стане на основата на смесен принцип - професионален и наборен в съотношение 50:50;
– да се регламентират четири вида задължителна наборна служба: служба във войскови военни формирования; служба в доброволния резерв; служба във формирования за логистично осигуряване и подготовка на територията и инфраструктурата на страната за отбрана и алтернативна срочна служба.
– наборна военна служба да обхване всички български граждани-мъже на възраст до 33 години. Специално да се обмисли и регламентира формата и вида на наборната служба на наборите от 1989 до 1999 година.
– срок на наборната военна служба - от 6 месеца до една година в зависимост от вида служба, войнската специалност и образованието на наборника;
– за жените да се предвиди възможност за доброволна наборна военна служба;
– малограмотните и неграмотни и без професии младежи могат да изслужат наборната си военна служба в Държавно дружество „Главно управление строителство и възстановяване“ (бившите Строителни войски), след извършване на съответните реорганизации и трасформации с продължителност на службата 12 месеца.
Третото приоритетно направление е свързано със създаването на система за военната подготовка на младежта и гражданите. В центъра на тази дейност е целесъобразно да застане Съветът по сигурността към Министерския съвет и неговия Секретариат. Трябва да се помисли за субектите и обектите на системата, за структури, елементи, компоненти, принципи на организиране (доброволен, задължителен), форми на подготовка, мотивация и ресурси. За средното училище би било добре да се въведе учебен предмет „Военно дело“ с хорариум от 90 часа, като една трета от него да е за практически занятия. За студентите и гражданите може да се запази организацията, регламентирана със ЗРВСРБ като се извърши съответното надграждане.
Във всички етапи на подготовката за въвеждане на наборната военна служба голяма роля могат да играя военно-патриотичните и родолюбиви организации и родолюбивото българско гражданство. Вече има натрупан опит в работата за обединяване на усилията и съвместна дейност по национални каузи. Нека си спомним инициативите „Брод за България“, „Една детска сълза, една молитва“, общите действия по инициатива на СОСЗР в защита на българските пенсионери, подписката и протестите по този повод в град София. Запасното войнство може да стане инициатор за разгръщане на национално непартийно движение за възстановяване на наборната военна служба, за подготовката на младежта и гражданите за защита на Отечеството,за действия при кризи от военен и невоенен характер и при други извънредни ситуации. Запасното войнство има експертиза за решаване на широк кръг от въпроси, свързани със сигурността и отбраната на страната. В зависимост от ситуацията, могат да се задействат функциите на патриотичните и родолюбиви организации като партньор,опонент и коректив на политиката и действията на публичните власти в областта на подготовката за защита на Отечеството.
Тук безценна може да бъде ролята на специализираните по военната тематика сайтове, списания и вестници. Имам предвид сайтовете „Пан бг“, „Отбрана. ком“, „Брод за България“, списанията „Сигурност“ и „Военен глас“, вестник „Българско войнство“, към които интереса на читателите е оправдано голям.
– – –
Когато говорим за наборна военна служба, всъщност иде реч не само и не толкова как да служат младите хора- задължително или доброволно, а за подготовката им за изпълнение на върховния дълг по защитата на Отечеството и гарантиране на сувернитета, независимостта и териториалната цялост на страната.
Бъдещето на света и Европа, на съюзи и коалиции, в тази динамична и бързо променяща се среда за сигурност, е непредсказуемо. Историческата памет помни как са отивали в небитието империи, които са смятани завечни и непоклатими.Съдбата на България обаче не може да се поставя под съмнение.Затова наш неотменим дълг е да се готвим за „зима“, пък ако е„лято“, ще живеем спокойно, в разбирателство, сигурност и мир в Европа и света.
