КАУЗИ И ИДЕИaqmn->name

Закон за запасното войнство в Република България
Проект

Приемането на Закона ще допринесе за повишаване ролята на родолюбивото войнство в защитата на националната сигурност и ще отдаде необходимото и дължимо признание на хората на дълга и честта.

Глава първа
Общи приложения

 

Чл. 1.  Този закон определя обществените отношения, свързани със статуса и приноса на военнослужещите след освобождаването им от въоръжените сили и от служба в органите на МВР и в специалните служби за националната сигурност на Република България.

Чл. 2. Запасното войнство е неразделна част от военното съсловие,  включващо в състава си освободените от военна служба във въоръжените сили и от служба в органите на МВР и специалните служби, зачислени на военнен отчет или упражнявали като професия службата си в Сектора сигурност и отбрана.

Чл.3. (1) Запасното войнство сe се състои от български граждани- офицери, подофицери, сержанти и войници (матроси), ангажирани с  въоръжената защита на отечеството и подготовката на населението за отбрана и за действие при кризи от военен и невоенен характер.

(2) В мирно време, запасното войнство се подготвя за участие в изпълнение на мисиите, функциите и задачите възлагани на резерва и на мобилизационния ресурс на въоръжените сили на Р. България. 

(3) При положение на война, военно положение, или друго извънредно положение, запасното войнство от мобилизационния резерв постъпва на военновременна служба във въоръжените сили от момента на получаване на повиквателна заповед.

 Чл.4. Държавата създава условия, развива  и използва потенциала и експертизата на запасното войнство по въпросите на отбраната и сигурността на страната.

 Чл.5. (1) Защитата на честта и достойнство на запасното войнство е задължение на държавните власти и институции.

  (2) Държавата полага специални грижи и внимание за ветераните от войните и за военноинвалидите и военнопострадалите при изпълнение на войнският си дълг.


Глава втора
Запасно войнство и неговите граждански организации

 

Раздел I
Запасно войнство

Чл.6.  В категорията запасното войнство се включват:

1. бивши военнослужещи от състава на Българската армия, структурите на Министерството на отбраната и производните на тях през годините и от министерствата и ведомствата, поддържали войски в състава на въоръжените сили.

2. бивши служители от системата на Министерството на вътрешните работи и специалните служби, имащи или придобили военно звание с преминаването им в запаса и резерва.

3. бивши служители от Гражданска защита, имащи и придобили военно звание с преминаването им в резерва и запаса.

4. преминали курсове за доброволна и специална военна подготовка и зачислени в състава на резерва или запаса.

Чл. 7.  Не принадлежат и не са част от запасното войнство:

1. служители на МВР и на специалните служби които не се водят на военен отчет и не притежават военно звание в съответствие със ЗОВСРБ.

2. опетнилите честта на пагона, съдени и осъждани за престъпления от общ характер, шпионаж и във вредителство на националната сигурност.

3. притежаващи военни звания присъждани от институции и обществени  организации на други държави.Тези звания не са присвоени по реда на българското законодателство и не могат със съответните военни униформи да се използуват в Р. България.

Чл. 8.(1) Военнослужещи освободени от въоръжените сили и служители с прекратени служебни или трудови правоотношения от структурите по чл. 50 от ЗОВСРБ и от органите по сигурността ненавършили пределна възраст за водене на военен отчет придобиват статут на запасни или резервисти от въоръжените сили и в 14 дневен срок се завеждат на военен отчет с военното звание което притежават.

(2). Завеждането на военен отчет им дава възможност да се ползват с правата и задълженията по този закон, ако в други закони не е предвидено нещо друго.

Чл. 9. Със статус на ветерани (старейшини) от въоръжените сили са запасните от кариерата, навършили съгласно ЗРВСРБ,  пределната възраст за служба в запаса и резерва :

1. пенсионирани кадрови военнослужещи от Българската армия и производните на нея през годините и в структурите на Министерството на отбраната прослужили в редовете на въоръжените сили  необходимия стаж за пенсиониране.

2. пенсионирани кадрови военнослужещи от редовете на видовете войски на министерствата и ведомствата по смисъла на чл.50, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, отделяли  и поддържали войски във въоръжените сили, прослужили пълния срок на службата във войските.

Чл.10.  Качеството на ветеран (старейшина) от въоръжените сили на Република България  се удостоверява с военно-отчетната книжка, издадена от Централното военно окръжие и военните окръжия по места.

 

Раздел II
Граждански организации на запасното войвство

Чл.11. (1) Запасното войнство може да се сдружава в организации по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(2) Организациите могат да бъдат сдружения работещи в частна или обществена полза или фондации.

(3) Организациите на запасното войнство функционират в съответствие с Конституцията и законите на страната и не могат да си поставят политически цели, присъщи на политическите партии.

(4) Организациите на запасното войнство са институционализирани недържавни, непартиини и несиндикални организации с идеална цел.

(5) Сдруженията са неразделна част от общността на неправителствения сектор.

Чл.12 (1) Запасното войнство се обединява преимуществено във военно-патриотични и родолюбиви  граждански организации с предмет на дейност въпросите на националната  сигурност.

(2). Военно-патриотичните съюзи са неправителствени организации, чиито цели, задачи и способи за тяхното изпълнение са свързани с отбраната и подготовката на населението и въоръжените сили за защита на суверинитета, независимостта и териториалната цялост на страната.

(3) Родолюбивите организации работят за възпитание на своите членове, на подрастващото поколение и населението в дух на любов към род, Родина и Отечество, към запазване на националната памет, език и ценности, продължаване на българските национални традиции,  за единение на българската нация и преодоляване на конфронтацията и противопоставянето на българското общество.

Чл.13. Военно-патриотичните и родолюбиви организации работещи в обществена полза:

1. работят в интерес на своите членове, изразяват и задоволяват тяхните спецефични потребности и интереси.

2. провеждат общественополезна дейност в интерес на държавата, гражданското обществото и българските граждани.

Чл. 14.  Организациите на запасното войнство, освен общите за  граждански организации задачи, изпълняват и спецефични такива:

1. поддържат постоянна връзка и сътрудничество с военните формирования, структурите на Министерството на вътрешните работи и специалните служби и местната администрация  с оглед за здравяване на връзките с народа и подкрепа на общите усилия в сигурността и отбраната.

2. участват в изпълнение на стратегиите и програмите по военно-патриотичното възпитание и военнотехническата подготовка на населението и подрастващите на основата на акт на Министерския съвет или на министъра на отбраната.

3. поддържат и развиват военноисторическото наследство и провеждат мероприятия за опазване на честта, достойнството и бойната слава на Българската армия, видовете войски на министерствата и ведомствата и органите по сигурността.

4. работят за единение на запасното войнство и за повишаване ролята и отговорността на военно-патриотичните и родолюбиви организации в обществото и държавата.

 

Раздел III
Национално представителство

Чл. 15 (1) Военно- патриотичните и родолюбиви организации  могат по тяхно искане, да бъдат признати за национално представителни.  Редът, условията и критериите за признаването на организациите на запасното войнство  за национално представителни се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната или на министъра на вътрешните работи, съответно за организациите от сектора за отбраната и от сигурността.

(2) Организациите, кандидати за национално представителство по този закон трябва да отговарят на следните критерии:

1. да отговарят на изискванията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и да са с дейност в обществена полза.

2. да провеждат военно-патриотична и военно-родолюбива дейност в съответствие с чл.12 и чл. 44 от Конституцията на Република България и със Закона за юридическите лица с нестопанска цел

3. да включват в редовете си преимуществено запасни и резервисти по смисъла на чл.6 от настоящия закон.

4. да са организационно представени в не по-малко от две трети от областите и общините на Република България.

5. да включват в състава си лица с българско гражданство и с военно звание съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

6. да имат достатъчен състав за осигуряване на функционирането на структурите от регионален и местен характер.

Чл 16.  Национално представителните организации на запасното войнство съгласуват с ресорните ръководители на ведомства оторизирането на свои представители-служители съответно на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и на другите министерства и ведомства да организират взаимодействието и координацията на съвместната работа и сътрудничество.

 

Раздел IV
Историческа приемственост на организациите на запасното войнство

Чл. 17. (1)  Заповед № 4096/01. 12. 1944 г. на министъра на вътрешните работи, Постановление  на Министерския съвет №10/ 20.07.1948 г. и Протокол №7 обявяващи организации на запасното войнство за фашизирани и забранени се обявяват за невалидни и се отменят. (Общия съюз на запасното войнство, Съюз на офицерите от запаса, Съюз на подофицерите от запаса, Военния съюз и други военно- патриотични организации)

(2) По силата на ал.1 се създават възможности за възстановяване на историческата истина и се открива пътя за наследяване и приемственост между сегашните и забранените военно-патриотични и родолюбиви организации на запасното войнство.

Чл. 18. (1) Наследник и правоприемник на забранен съюз може да бъде организация на запасното войнство- юридическо лице, регистрирано по ЗЮЛНЦ и работещо в обществена полза.

(2) Условия за наследяване и правоприемство:

1. сдружението правоприемник да е изградено на доброволен принцип.

2. основната част от членския състав на сдружението да е от военното съсловие.

3. да има съвпадение в характера и предмета на дейността на  двете организации.

4. да има единство в целите и способите за тяхното постигане.

Чл. 19.  Ред и процедури за уреждане на правоприемство:

1. решение за обявяване на Сдружение за наследник и правоприемник на друг Съюз се взема  от висшия ръководен орган- общото събрание (конгреса) на  сдружението.

2. този въпрос се залага като отделна точка в дневния ред на Общото събрание (конгреса) .

3. решението съдържа правни основания, мотиви и аргументи за онаследяване.

4. решението намира място в Устава и Програмата на Сдружението.

Чл. 20. (1) Сдружението е наследник на:

1. историята и традициите на наследения Съюз.

2. документите на  Съюза, които не подлежат на архивиране по реда на Закона за Националния архивен фонд.

3. неговите символи, атрибути, отличия и ритуали- знаме, значка, девиз, марш и т.н.

 4. името на Съюза.

 (2) Сдружението е правоприемник на:

1. имотите на наследения Съюз.

 2. неговите пасиви и активи.

Чл.21. (1) Молбата с необходимите, съгласно българското законодателство, документи за признаване на правоприемничеството и онаследяването на друг съюз, се внасят в съда по компетентност за решение.

(2). Съдебното решение с придружаващите документи се депозират в Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието.

(3). След вписването, Сдружение е законен правоприемник и наследник на съответния съюз.


Глава трета
Запасното войнство
в системата за национална сигурност

 

Раздел І
Участие в развитието  и функционирането на системата за национална сигурност

Чл.22. (1) Системата за национална сигурност е сложна социална система от политики, стратегии, държавни органи, институции, специални и специализирани служби, които изпълняват строго определени функции и задачи в общо и синхронизирано право пространсто и осигуряват взаимодействие и координация на усилията и способностите на публичните власти, бизнеса, неправителствения сектор и гражданите за довеждане на държавата и обществото до състояние, което се характеризира като национална сигурност.

(2) Системата поддържа в оптимално състояние националната сигурност и способства за нейната ефективна управляемост и функциониране.

(3) Системата за национална сигурност съдържа стратегически документи, нормативна база, дейности и способности на специализираните държавни органи и общите действия на гражданското общество и неговите организации с държавния силов сектор.

Чл.23. (1) Запасното войнство участва пряко и косвено чрез своите организации във функционирането на системата за национална сигурност, на нейните подсистеми, елементи и компоненти.

 (2) Запасни военни, които се водят на военен отчет и служат в действащия и в мобилизациония резерв и запас, попълват съществуващия мирновременен некомплект и военновремените формирования на въоръжените сили и непосредствено допринасят за изпълнение на мирновременните и мобилизационни задачи в областта на отбраната на страната.

 (3) Въпрос на войнска чест и достойнство на запасното войнство е да участва в дейностите на доброволни формирования по осигуряване на вътрешната сигурност и обществения ред, преодоляване на кризи и осигуряване на гражданската сигурност.

Чл.24. (1) Във взаимоотношенията си с изпълнителната власт на централно и местно ниво, военно-патриотичните и родолюбиви организации изпълняват три взаимно свързани функции:

 1. функцията на партньор на държавните институции и специализирани органи при решаване на въпросите на отбраната и сигурността.

2. функцията на опонент в случаите когато тяхната експертиза се различава от политиките, намеренията и решенията на публичните власти.    

3. функцията на коректив на властите когато те възнамеряват или вземат погрешни решения в области на националната сигурност. 

(2) Във взаимодействието си с властите гражданските организации на запасното войнство прилагат механизмите на предоставяне на информация, на консултиране и на активно участие в дейностите от областта на отбраната и сигурността в които имат компетенции и експертиза.

Чл.25. Държавата осигурява възможност на военно-патриотичните и родолюбиви организации на запасното войнство да участват в разработване на политики и закони и във вземане на политически и управленски решения в областта на националната сигурност чрез:

1. пряко участие в управлението чрез формите на пряката демокрация- референдуми, гражданска инициатива, европейска гражданска инициатива и общи събрания на населението.

2. упражняване на конституционното право на предложения, петиции и сигнали.

3. консултиране на държавните институции и органи при разработване на политики и вземане на решения.

4. участие в публични обсъждания на проекти на стратегически документи и закони.

 Чл. 26. (1) Държавните власти и президентската институция способстват за институционизиране участието на гражданските организации на запасното войнство в разработване на политики, закони и решения по въпроси на отбраната и сигурността на страната.

(2) Представители на експертната общност на организациите на запасното войнство участват в работата на:

 1. Постоянната комисия за гражданско общество и медии и други постоянни, времени и консултативни органи на Народното събрание.

 2. Консултативният съвет за национална сигурност към президента на Републиката и Съвета за сигурност към Министерския съвет.

3. Консултатативният съвет по въпросите на запасното войнство.

4. Съветът по отбрана към министъра на отбраната.

5. Надзорният съвет на Национално осигурителния институт.

6. Други специализирани държавни органи, които се занимават с въпроси на отбраната и сигурността.

(3) Участие на местно ниво в работата на аналогиечни специализирани органи се осигурява от местните органи на държавната власт

 Чл.27. Взаимоотношенията на военно-патриотичните и родолюбиви организации на запасното войнство с държавните власти и институции да се уреждат с договори за сътрудничество и съвместна дейност.

 

Раздел ІІ
Запасното войнство и гражданската сигурност 

Чл.28. (1) Гражданската сигурност е такова състояние на държавата и обществото, при което е постигната ефективна защита на населението и националното стопанство при бедствия, аварии, катастрофи, нарушения на обществения ред и други извънредни ситуации и на тази основа се намалява уязвимостта, минимизират се вредните последствия и бързо се възстановява нормалния ритъм на работа и живот.

(2) Сигурността на българските граждани е основен критерии за ефективното функциониране на системата за национална сигурност.

Чл. 29. (1) Системата за гражданска сигурност включва системата за защита на гражданите и инфраструктурата при бедствия, аварии и катастрофи, дейностите по ликвидиране на последствията от тях и за установяване на нормалния режим на функциониране на националното стопанство, обществения ред и живота на гражданите.

(2) Тя се изгражда на принципа на деценрализацията и функционира с активното участие на гражданите.

Чл.30. Военно-патриотичните организации оказват съдействие на държавните органи и институции по въпросите на гражданската сигурност:     

1. участват в разработване на държавната политика в областта на гражданската сигурност.

2. предоставят своето експертно мнение за организацията, управлението и институционното изграждане на Системата за гражданска сигурност.

3. вземат участие в изработването на нормативната уредба на гражданската сигурност.

4. разработват и предлагат инструментариум за привличане на гражданите в осигуряването на собствената им сигурност.

5. участват в научното обслужване на Системата за гражданска сигурност.

Чл.31. Запасното войнство участва във военната подготовка и обучение на подрастващото поколение и населението въз основа на сключен договор с компетентните държавни институции.

Чл.32. (1) Военно-патриотичните и родолюбиви организациив набират измежду своите членове и гражданството доброволци и участват във формирането и дейностите на доброволни формирования в съответствие с „Наредбата за реда за създаване и организиране на дейността на доброволните формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последствията от тях“, приета с ПМС №123/25. 06. 2012 г.

 (2) Доброволните формирования са неразделна част от силите за реагиране при кризи.

 

Раздел ІІІ
Национална гвардия

Чл.33. (1) Създава се Национална гвардия с функции и задачи в помощ на специализираните държавни структури и органи за защита на населението и критичната инфраструктура при кризи от военен и невоенен характер.

(2) Национална гвардия е гражданска доброволна армия на двойно гражданско-военно подчинение:

1. на пряко подчинение и методическо ръководство на  заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната.

2. в мирно време е на непосредстено подчинение и ръководство на областните управители.

(3) Националната гвардия се състои от доброволни военизирани формирования на гражданите:

1. те се окомплектоват с личен състав основно от резерва на въоръжените сили и се ръководят от офицери от запаса и резерва. За целта се внасят необходимите изменения в ЗРВСРБ.

2. запасното войнство и населението получават възможност да участват активно в осигуряване на гражданската сигурност.

(4) Националната гвардия:

1. в мирно време изпълнява задачи по защита на стратегически обекти и оказва помощ на населението при природни бедствия, аварии, екокатастрофи, терористични актове, защита от нелегална миграция, оказване на хуманитарна помощ, провеждане на спешни евакуации, като взаимодейства с органите на Националната спасителна система и на ГД „ Пожарна безопастност и защита на населението“.

2. във военно време се включва в състава на силите за териториална отбрана и изпълнява задачи по военновремените планове.

Чл. 34. На Националната гвардия се предоставят необходимите за изпълнение на възложените й задачи правомощия, които не трябва да  създават риск от самоуправство и злоупотреба с права и власт.

Чл.35.Статутът, съставът, организацията, управлението, функционирането, правомощията и ресурсното осигуряване на Националната гвардия се регламентират с отделен закон.


Глава четвърта
Държавна грижа за запасното войнство, подпомагане и насърчаване на неговите организации

 

Раздел І
Държавна грижа за запасното войнство

Чл. 36. (1) Грижата на държавните власти, институции и службите за сигурност и обществен ред за запасното войнство се осъществява чрез дейностите и мерките за социална защита, социална интеграция, социално подпомагане и социално включване в обществено- политическия живот.

(2) Държавата осигурява на българското офицерство статус на елит на нацията и защитава чистотата на пагона и престижа на професията.

Чл. 37. (1) Държавата изгражда и развива система за адаптация на военнослужещите преди освобождаването им от въоръжените сили към гражданския начин на живот и за тяхната последваща трудова реализация. .

(2) На освободените от въоръжените сили и службите за сигурност и обществен ред се издава формализован документ „Квалификационна характеристика“ с описани умения и способности за изпълняване на определени граждански професии, която осигурява преференции за постъпване на работа при равни други условия.

(3) Създава условия за равни възможности на пенсионираните запасни за реализация на пазара на труда в съответствие с Кодекса на труда.

(4) Взема мерки за недопускане на дискриминационно отношение към пенсионираните военнослужащи.

 (5) Осъществява сътрудничество с работодателските организации и бизнес-организациите за осигуряване на равни възможности на запасното войнство за професионално и кариерно развитие, за повишаване на квалификацията и преквалификацията и на тяхната трудова и социална мобилност.

(6) Използва знанията и опита на запасното войнство в държавната администрация, особено в областите свързани с националната сигурност. Назнааване с предимство на длъжности, за които се изисква такава специализирана подготовка.

Чл. 38. (1) Държавата полага грижи за повишаване на жизнения стандарт и качеството на живот на запасното войнство.

(2) Провежда последователна политика за осигуряване на активен живот и равни възможности на ветераните на въоръжените сили за включване в обществения живот.

(3) Създава целеви фонд „Социално подпомагане“на пенсионирани служители изпаднали в тежко материално положение. На местно ниво също се формират целеви общински фондове в помощ на войни от запаса.

(4) Ежегодно се актуалзират и периодично се преизчисляват пенсиите на военнослужащите и служителите от МВР и службите за сигурност.

Чл. 39. Компетентните държавни органи реагират своевременно на въпросите и предложенията на войните от запаса и ги информират за взетите решения и предприетите мерки.

Чл. 40. Органите на МВР водят по места на отчет самотно живеещи и немощни бивши военнослужащи и служители от органите за сигурност и полагат грижи за тяхния живот и сигурност, за защита на тяхните домове и имущество.

 

Раздел II
Стимулиране и  привилегии  на запасното войнство

Чл.41. (1) Министърът на отбраната:

1. създава социални кухни, домове за пенсионирани военнослужащи, ветерани и военноинвалиди, военни клубове, центрове към тях, както и други звена.

2. при освобождаване от военна служба, с изключение на освобождаване поради дисциплинарно наказание“уволнение“ военнослужащите се ползват от правата по чл. 226д, ал.1, т.1,2.4-6 на ЗОВСРБ.

 3. пенсионираните военнослужащи, ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите изпаднали в тежко материално положение се подпомагат с парични средства при условия и ред определени с наредба.

(2) Ветераните на въоръжените сили:

1.  ползват безплатен диспансерен преглед за себе си и за членовете на своето семейство  от общопрактикуващи лекари и специалисти един път в годината.

2. ползване заедно с членовете на семействата си лечебните заведения и почивни домове на съответните министерства на основание на акт на министъра/ директора, началника / на съответната служба.

3. могат да закупят жилище от фонда на съответното министерство/служба, ако в хода на кадровата си служба и службата в резерва и запаса не са се ползвали от това си право.

. ползват столовете за обществено хранене на въоръжените сили, както и столовете на държавните и общинските ведомства и учреждения при условията на съответните служещи.

5. имат право на безплатни или с намалени цени  услуги от министерствата и ведомствата на основание на акт на съответния министър/ директор на служба.

6. могат да бъдат повишени еднократно в следващо военно звание след навършване  на  пределна възраст за военна служба в резерва и запаса, ако не са се ползвали от това си право след завършване на военната си служба. Това право не се отнася за присвояване на висши военни звания.

(3) Ветераните от въоръжените сили, изслужили 20 и повече години военна служба по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и предшестващите го нормативни документи по военната служба, навършили пределната възраст за служба в резерва и запаса и техните съпруги/съпрузи имат право допълнително на лечение един път годишно, но не повече от 7 (седем) дни, в лечебните заведения на съответните министерствата и ведомствата или на общините по местожителство.

Чл.42. (1) Непенсионираните военнослужещи от състава на въоръжените сили, изслужили 10 и повече години се ползват с правата на ветераните, записани в чл.41, ал.2 от закона, ако не се ползват с други по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.

(2) Съкратените предсрочно по договорите си с държавата военнослужещи от въоръжените сили в хода на реформите, на основание на решение на Народното събрание или постановление на Министерския съвет се ползват с правата  записани в чл.41, ал.2, т. 2, 3 и 5 от закона, ако не се ползват с други по закона за резерва на въоръжените сили на Република България.

(3) Останалите непенсионирани военнослужещи от състава на въоръжените сили, неотговарящи на условията на ал.1, 2 и 3 са със статут на членове на запасното войнство.

Чл.43. (1) Резервистите от доброволния резерв и запасните от мобилизационния резерв ползват правата си по този закон и по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, докато са в състава на формированията за мирно и военно време.

(2) Ветераните от войните и военноинвалидите ползват правата си по този закон и съответно по Закона за ветераните от войните и Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

Чл.44 (1)  При освобождаване от военна служба на военнослужещите  от Българската армия и структурите на Министерството на отбраната, излизащи в резерва и запаса се издава карта за медицинско обслужване в здравните заведения на Министерството на отбраната по образец утвърден от министъра на отбраната.

(2) Ветераните от въоръжените сили имат право да носят униформа  и отличителни знаци  на рода войска и военното формирование от което произлизат с отличителните знаци на резервистите, опрделени от министъра на отбраната при тържествени случаи.

(3) Ветераните от въоръжените сили с висше офицерско звание имат право на погребение с военни почести със съгласието на тяхните семейства. Разноските за погребението са за сметка на Министерството на отбраната.

Чл. 45. Запасното войнство е задължено да:

1.проявява активна гражданска позиция при отстояване и защита на националните интереси и сигурност;

2.  изпълнява ангажиментите си произтичащи от статуса на служещи в действащия резерв и в мобилизационен резерв и запас. 3. Да бъдат за пример на другите граждани на родолюбие, дисциплина и безвъзмездно служене на интересите на нашата родина Република България.

4. поддържа военната си подготовка и съдейства на държавните органи  за гарантиране на сигурността и обществения ред в рамките на законите на страната.

5. съдейства за военнородолюбивото възпитание на населението и подрастващото поколение.

6. съхранява и развива военните добродетели на българското войнство и пази честта на пагона.

 7.  работи за единението на запасното войнство и на обществото като цяло.

 Чл.46. Принадлежащите към запасното войнство офицери, подофицери, сержанти и войници (матроси) носят морална отговорност пред държавата, обществото и колегите от военното съсловие за:

1. опазване и защитата честта на пагона и на военния мундир;

2. своевременното явяване при оповестяване, подготовка и стриктно изпълнение на задълженията в действащия и мобилизационен резерв и в мобилизационния запас;

3. лично участие в общественополезна дейност в интерес на отбраната на страната и на военно-патриотичното възпитание на подрастващото поколение.

4. приноса си за укрепване на връзките народ-армия.

 

Раздел ІІІ
Насърчаване и подпомагане развитието на гражданските организации на запасното войнство

Чл.47. (1) Държавата провежда политика и подкрепя военно-патриотичните и родолюбиви организации за развитие на тяхния потенциал по осъществяване на дейности, каузи и инициативи в интерес на националната сигурност.

(2) Сдруженията с дейност в обществена полза се подпомагат от министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и ръководителите на други министерства и ведомства, поддържали сили в състава на въоръжените сили, на основание ЗЮЛНЦ, регламентирано с  нарочен акт на същите.

Чл.48. Във взаимоотношенията си с гражданските организации на запасното войнство, държавните власти и институции спазват следните принципи:

1. военно-патриотичните и родолюбиви организации са самодейни и самоуправляващи се общности, независими от държавните власти и институции.

2. партньорство, добронамереност и съблюдаване на тяхната организационна самостоятелност.

3. взаимно доверие и недопускане на опити за политизиране на организациите.

4. равнопоставеност при подпомагане и финансиране на организациите работещи в обществена полза в съответствие със ЗЮЛНЦ.

Чл. 49. (1)  Консултативният съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите към Министерския съвет се преобразува в  Консултативен съвет по въпросите на запасното войнство.

 (2) Консултативният съвет по въпросите на запасното войнство е координиращ и консултативен орган по работата с ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите и запасното войнство като цяло.

(3) Консултативния съвет:

1. оказва помощ и съдействие при провеждане на държавната политика по въпросите, свързани с ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите и запасното войнство.

2. обсъжда и приема становища по проекти на нормативни актове, установяващи и гарантиращи правата на запасното войнство, на ветераните от войните и на военноинвалидите и военнопострадалите.

3. съдейства за координацията и взаимодействието на държавните органи, органите на местното самоуправление и неправителствените организации с организациите на запасното войнство за осигуряване на необходимата обществена подкрепа на тяхната дейност.

4. установява и поддържа връзки с международни правителствени и неправителствени организации на запасното войнство, координира действията на организациите за осъществяване на  международното сътрудничество.

5. ежегодно изготвя доклад за работата си и отчита дейността си пред Министерския съвет.

Чл.50. Държавата подпомага финансово дейността на национално представените сдружения на запасното войнство чрез:

1. данъчни и други финансови и икономически облекчения и финансирания на дейности в съответствие с ЗЮЛНЦ и съобразно правилата за държавните помощи;

2. средства от бюджета на съответните ведомства и специални служби съобразно тяхните  закони и поднормативни актове;

3. недвижими имоти, управлявани от Министерството на отбраната и другите министерства и ведомства, по смисъла на чл.50, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се отдават с предимство за ползване от организации на запасното войнство с дейност в обществена полза, без заплащане на наем.

Чл.51. Министърът на отбраната подпомага военно-патриотичните съюзи, неправителствените организации със сфера на дейност в сигурността и отбраната, сдружения на военнослужащи, резервисти, запасни, ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, създадени като юридически лица за осъществяване на общественополезна дейност, като им оказва финансова или материална помощ в съответствие със ЗОВСРБ.

Чл.52. (1) Министерствата и службите, поддържали войски и сили в състава на въоръжените сили, предоставят на сдруженията  на запасното войнство от тяхната система, които са с дейност в обществена полза, за безвъзмездно ползване помещения и създават други условия за осъществяване на тяхната общественополезна и патриотична дейност.

(2) Помещения могат да предоставят и общините по искане на общинските организации на запасното войнство.

(3) Членовете на военно-патриотичните и родолюбиви организации за целите на своята дейност ползват общинските клубове на пенсионерите.

Чл.53. (1) Към Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи се създават структури за работа със запасното войнство на основание на акт на Министерския съвет или на съответния министър.

(2) Структурите:

1. организират изпълнението на решенията на Консултативния съвет по въпросите на запасното войнство;

2. организират и поддържат постоянна връзка с организациите на запасното войнство и подпомагат тяхната дейност;

3. провеждат изследвания  и анализи на запасното войнство и състоянието на ветераните от въоръжените сили и изготвят  предложения за административни актове за решаване на проблемите;

4. разпределят средствата от ведомствените бюджети между организациите на запасното войнство на основание на акт на съответния министър;

5. организират и ръководят дейността по предоставяне на клубове и помещения за осигуряване на дейността на организациите на запасното войнство и мероприятията за подобряване на живота и социалния статус на запасното войнство;

6. изпълняват други дейности, свързани със запасното войнство, определени в Правилника за приложение на закона.

(3)   В Министерството на отбраната се създава и води Централен регистър на ветераните от  въоръжените сили.


Глава пета
Контрол за изпълнение на закона

Чл. 54. Върху институциите, органите и дейностите свързани с изпълнението на закона се осъществява парламентарен, административен, съдебен и граждански контрол.

Чл.55. (1) Контролът на изпълнението на Закона цели да установи:

1. как държавните институции изпълняват задълженията си по закона.

      2.допуска ли се дискриминация по отношение на ветераните от въоръжените сили по отношение на трудовата им реализация .

3. осигурено ли е участието на запасното войнство в дейностите свързани с разработване на политики и вземане на решения в областта на националната сигурност.

4. използване ли се потенциала на запасното войнство и  какво е отношението на държавните власти към военната експертиза.

      5. ефективност на държавната помощ и подкрепа на военно-патриотичните и родолюбиви организации.

6. спазват ли се спецефичните права на запасното войнство.

(2) Да послужи за вземане на необходимите мерки за изпълнение на закона.

Чл.56. Народното събрание осъществява контрол върху дейностите на държавните институции свързани със запасното войнство и функционирането на неговите граждански организации чрез своите постоянни комисии от областта на отбраната и сигурността.

Чл. 57. Министерският съвет, МО, МВР и ръководствата на службите за сигурност и обществен ред контролират спазването на закона чрез своите инспекторати и специализирани контролни органи.

Чл. 58. Военно-патриотичните и родолюбиви организации упражняват граждански контрол на изпълнението на закона при спазване изискванията на Закона за достъп до обществена информация и Закона за защита на класифицираната информация.


Глава шеста
Административно наказателни разпоредби

Чл.59. (1) Който ползва права по този закон, без да отговаря на необходимите условия, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.

 (2)  Във всички случаи по ал. 1 ползването на съответното право се прекратява и виновните се заличават от Централния регистър на ветераните от въоръжените сили.

Чл. 60. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от длъжностни лица от съответната администрация на органите, които следят за спазването на законодателството в областта, в която е извършено нарушението.

 (2) Наказателните постановления по този закон се издават от органите по ал. 1.

Чл. 61. Актовете за установяване на нарушенията и наказателните постановления по този закон се съставят, съответно издават, обжалват и изпълняват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания.


Допълнителна разпоредба

 

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Военна служба" по смисъла на този закон е и кадрова и наборна по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ. бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 и 34 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82, 91 и 102 от 2006 г., бр. 11, 41, 46 и 59 от 2007 г., Решение № 9 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 68 от 2007 г.; изм., бр. 89 и 109 от 2007 г., бр. 13 от 2008 г., Решение № 2 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 28 от 2008 г.; 36, 43 и 102 от 2008 г.; отм., бр. 35 от 2009 изм., бр. г.).

2. „ Служби за сигурност“ са: ДАНС, ДАР и СлВИ, НСО, ГДБОП, ДА „ДАТО“, КПКОНПИ и ГД „Вътрешна сигурност“ , МВР.

3. „Служби за обществен ред“ са: ГД „НП“, ГД „ГП“, ГД „ПБЗН“, ГД“ Военна полиция“и Областни дирекции на МВР.

4. „ Военен отчет“ са дейностите на компетентите органи на МО по зачисляване и отчетността на резервисти и техника-резерв и на запасни и техника- запас за нуждите на въоръжените сили.

5. „Резерв на въоръжените сили“ са български граждани и техника за комплектоване на военните формирования в мирно и военно време и на структури по чл.50 ал.2 от ЗОВСРБ.

6. „ Запасни“ са лица , водещи се на военнен отчет, които не нямат сключен договор за служба в доброволния резерви отговарят на условията по ЗРВСРБ.

7. „Войски принадлежали в миналото към въоръжените сили“ са:Строителни войски, Войски на министерството на транспорта и Войски към Комитета по пощите и далекосъобщенията .

8. „Забранени с Постановление на МС № 10/20. 07. 1948 г.са: Общ съюз на запасното войнство, Съюз на офицерите от запаса, Съюз на подофицерите от запаса.

9. „Запасни от кариерата“ са бивши военнослужащи и служители от органите за сигурност и обществен ред, за които работата в тези държавни структури е било професия.

10. „Доброволното формирование“ еобщинска структура, която се формира на доброволен принцип със задача борба със стихиините бедствия, ликвидиране на последствията от земетресения, наводнения, пожари и други кризи от невоенен характер.

11. „Националната гвардия“ е полувоенизирана структура, изграждана на доброволен и териториален принцип, за защита на населението и инфраструктуратапри кризи от военен и невоенен характер.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§2. Правата по този закон, ако отговарят на изискванията, ползват военнослужещите от Българската армия и производните на нея през годините, структурите на Министерството на отбраната и в бившите Строителни войски, Войски на Министерството на транспорта, Войски на комитета по пощи и далекосъобщения бившата Гражданска отбрана и служителите в органите и структурите на МВР и службите за сигурност, придобили военно звание след освобождаването им от редовна служба.

§ 3. Правото на карта за медицинско обслужване по чл.8, ал.1 важи и за освободените от военна служба бивши военнослужещи от системата на Министерството на отбраната и бившите видове войски по смисъла на § 2 до влизането в сила на настоящия закон.

§4 В Закона за резерва на на въоръжените сили на Р. България (обн. ДВ., бр.27 от 29 март 2005г, изм. ДВ. бр.100 от 20 декември 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Чл. 8 придобива следната редакция: Към МС се създава Консултативен съвет по въпросите на запасното войнство.

2. Чл. 10 се изменя и придобива нова редакция формулирана в чл.49 ал.3  на настоящия закон.

§5 В Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. България ( обн.,  ДВ. бр. 35 от 12. 05. 2009 г.., ... бр. 13 от 16. 02. 2016 г. в сила от 16. 02. 2016 г., доп. бр. 17 от 01. 03. 2016 г. ) се праваят следните изменения :  Навсякъде в чл. чл. 226а, 226е, ал.1, 226 ж, ал. 2 и ал. 3 , 226з и 226м, ал.1 и ал.2, изразът „може да“ отпада.

6. Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в 6-месечен срок от обнародването му в "Държавен вестник".

§ 7. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

§ 68. Законът влиза в сила от_________


Мотиви
към законопроекта „Закон за запасното войнство”

Разработването на Закон за запасното войнство и за неговата роля в отбраната на страната и за гарантиране на сигурността на българските граждани е належаща необходимост. Приемането от Народното събрание на такъв закон е в унисон с европейската практика и изисквания по отношение на сигурността на гражданите. Известно е, че сигурността на европейските гражданите е изведена като приоритет в Стратегията за сигурност на Европейския съюз. Тя беше определена  като една от 10-те области на Спецефичната програма „Сътрудничество“ от Седма рамкова програма на Съюза, за която се заделиха 1,3 млрд. евро. Като част от ЕС, ние имаме задължението да спазваме неговите ръководни документи и правни регламенти.

В демократичният свят се наложи разбирането, че държавата сама не е в състояние да гарантира свободите и сигурността на своите граждани. Затова тя делегира част от правата си в това отношение на бизнеса и на неправителствения сектор. Така с обединените усилия на публичните власти и на гражданското общество се гарантират правата, свободите и сигурността на гражданите.

В Конституцията на Р. България, като страна част от европейското семейство, още в преамбюла, правата на личността, нейното достойнство и сигурност са издигнати като върховен принцип на демократичното устройство и управление на държавата.

Ние, като държава и общество, имаме нужда от законодателство, който да запълни белите полета в дейностите и участниците в защитата на сигурността на българските граждани.

Предлаганият Законопроект  е в унисон с държавната политика в областта на сигурността, която е конкретизирана и доразвита в Актуализираната стратегия за национална сигурност.

Стратегията изисква:

- сигурността на гражданите е основен критерии за ефективността на националната сигурност, точка 174 ;

- гражданите и тяхните организации участват активно във функционирането на системата за национална сигурност, а държавата съдейства за развитие на капацитета на гражданското общество и за осъществяване на дейностите в интерес на националната сигурност , точка 178 ;

 - държавните институции прилагат гъвкави форми за използване на професионалния капацитет и натрупания опит на българските граждани след освобождаването им от държавна служба в сферата на националната сигурност, т. 198.

Тези изисквания на Актуализираната стратегия за национална сигурност почти 9 години си остават само едно пожелание. Те не са законово регламентирани и осигурени.

Затова целта на настоящия закон е да запълни тази празнота като:

- създаде законова възможност, грижата за сигурността на гражданите да стане дело и на самите граждани;

- да се регламентира използването на потенциала и експертизата на запасното войнство в интерес на сигурността и отбраната на страната;

- да се регулират трайно обществените отношения свързани с консолидиране на грижата на държавните власти за запасното войнство и за неговите организации като фактор за защита на националната сигурност;

- да допринесе за повишаване на престижа на службата и  на професиите в армията и в органите за сигурност и обществен ред.

С настоящият Проектозакон се създават възможности за  изпълнение на тези цели и на цитираните изисквания на Актуализираната стратегия за национална сигурност.  За първи път в законодателен акт се регламентират обществените отношения свързани със сигурността на българските граждани и с ролята в това отношение на запасното войнсто и на неговите военно-патриотични и родолюбиви организации.

По- конкретно:

Първо: - Регламентира се един по-широк обхват на хората  свързани с отбраната и сигурността на страната. По силата на законите за структурите от така наречения силов сектор на държавата, пряко с отбраната и сигурността на страната в мирно време са ангажирани около 100 000- 110 000 души. С настоящият Проектозакон,  в по- малка  или по- голяма  степен, се създават законови възможности за  ангажиране в това отношение на  българските граждани които се водят на военен отчет. Техният брой е 1 250 000 души. Като към тази бройка  се прибавят и ветераните на въоръжените сили, които по някои данни са около 90 000 души, се получава една впечатляваща картина на съпричастните към въпросите на националната сигурност. По този начин се приближаваме към изискването  гражданите да се грижат за собствената сигурност.

Второ :- Създават се по-благоприятни условия и предпоставки за  успешно решаване на натрупаните през последните години проблемите в Националната отбранителна система, Националната система за вътрешна сигурност и обществен ред и в Нционалната спасителна система. Анализът на тяхното функциониране показва, че има въпроси за решаването на които няма регламент, или ако има такъв, той не е работещ. Да вземем за пример функционирането на Закона за резерва на въоръжените сили на Р. България. За седем години след приемането на този закон, само 13% от действащия 3 000-ен  резерв е попълнен. Обхванатите в системата за начална военна подготовка и в задължителната военна подготовка е нищожен. Данните показват, че средногодишно на 2 500 студенти един преминава задължително военна подготовка.  За гражданите бройката е средно 16 души на година. По тази причина е налице тревожна тенденция на застаряване на мобилизационния ресурс на страната. Понастоящем около ¾ от офицерите от запаса са на възраст над 45 години. Само 15% от войниците от запаса и резерва са под 35 години.

Трето: - За първи път в законодателен акт се регламентира работата за гражданската сигурност, която, както вече почертахме, е критерия за успешното функциониране на системата за национална сигурност.

Четвърто:- Прави се предложение да се регламентира създаването на Национална гвардия. Вярно е, че само в една страна, членка на Еевропейския съюз е създадена национална гражданска армия. Но като имаме предвид сериозните проблеми в сигурността на гражданите,  месторазположението на страната като източен фланг на НАТО и ЕС, потенциалните регионални конфликти и проявеното в редица случаи безсилие на публичните власти да се справят с възникващи стихиини бедствия и битовата престъпност, въпросът за Националната гвардия е съвсем основателен. Съществуващите доброволни формирования и войните от запаса и резерва са добра основа за формиране на такава структура. Не е за подценяване и факта, че гвардеец звучи доста примамливо, така, че кандидати за служба в Националната гвардия ще се намерят.

 Пето: - Въвежда се понятието „ветеран на въоръжените сили“. Това са бивши военнослужащи и служители от сектора за сигурност, преминали пределния срок за служба в резерва и запаса. За тези хора службата в органите за сигурност и отбрана е упражнявана като професия. Те са изпълнили задължението си да служат във въоръжените сили и в структурите по чл.50, ал.2 от ЗОВСРБ и са преминали в запаса.  Сега тези достойни българи са безлични като бивши военнослужащи. Те не са нито от резерва, нито от запаса. Назовавайки ги ветерани, каквито са си и по същество, те ще получат признание за своя не лек труд посветен на отбраната и сигурността на страната. В други страни ветераните са на почит. В САЩ има дори министерство на ветераните, което поема всички, които излизат от състава на въоръжените сили и им осигурява правата определени със закон.

Шесто: - В Законопроекта, в съответствише с изискванията на ЗЮЛНЦ са регламентирани въпросите на държавната грижа за запасното войнсто и за неговите организации. Предлага се създаване на специализирани органи на държавата, които да работят със запасното войнство и с тяхните организации. Това са Консултативния съвет към Министерския съвет, в какъвто да се преобразува съществуващия до сега Консултативен съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите и съответни структури в министерствата и ведомствата, които да се натоварят с координацията и взаимодействието със запасното войнство и техните организации.  В Министерството на отбраната, работата с организациите на запасното войнство и със запасните, е разпределена между дирекция „Социална политика” и Изпълнителна агенция „Военни клубове и военнопочивно дело”. Те обаче са затруднени да я организират и ръководят поради ограничения си състав и средства за това. В другите министерства и ведомства техните права не са защитени и не са създадени структури за работа със запасното войнство и техните организации.

Седмо: - За първи път се регламентират и въпросите за приемствеността на забранените от тоталитарната власт организации на запасното войнство, както и за националното представителство на военно-патриотичните и родолюбиви организации. 

Приемането на Закона за запасното войнство ще бъде стъпка в правилната посока. Той ще допринесе за повишаване ролята на родолюбивото войнство в защитата на националната сигурност и ще отдаде необходимото и дължимо признание на хората на дълга и честта.


Предварителна оценка
на въздействието на проекта на Закон за
 запасното войнство в  Република България

 

  1. Основания за законодателна инициатива:

Основанията за приемане на специален закон за запасното войнство са изискванията произтичащи от държавната политика за сигурност, намерили израз в Актуализираната стратегия за национална сигурност. Запасното войнство и в частност ветераните от Въоръжените сили на Република България са голямо и с по- особен статус съсловие от българското общество, което заема в него важно място и има специфични интереси и потребности. Това налага неговият статус в националната система за сигурност да бъде регламентирана с отделен закон. Досега няма единен нормативен акт, който да урежда отношенията между тази социална група и държавата.

 

  1. Заинтересовани групи:

От приемането на Закона за запасното войнство са заинтересувани българските граждани водещи се на военен отчет, чиито брой е около 1 250 000 души. Общият брой на пенсионираните и непенсионираните военнослужещи и бивши служители от министерствата и ведомствата с военно звание е около 200 хил. души. От тях с право на пенсия по член 69 от КСО, които основно се очертават като ветерани от въоръжените сили  са за 2019 година около 90 хиляди души. Още около 100 хил. души са тези, които имат 10 години служба в силовите структури, които не са пенсионирани. Разбира се, че са заинтересовани и държавата и гражданското общество.

 

  1. Анализ на разходи и ползи:

Прякото финансирането на дейности по проекта на закона е нищожна част от  републиканския бюджет. Така например до сега Министерството на отбраната изразходва годишно по около 90 000 лева за подпомагане на военно-патриотичните организации. Евентуалното завишаване на средствата свързани с изпълнението на този закон ще се определя от  условията и процедурите по ЗЮЛНЦ. Законопроектът ще спомогне за използване експертния потенциал на тази група българи в интерес на националната сигурност и отбраната.

 

IV.Административна тежест и структурни промени

Не се предвиждат увеличение на административната тежест, както и структурни промени. Не се налага промяна в регулаторни режими и допълнителни такси.

 

V. Съответствие с европейското законодателство

Проектозаконът за запасното войнство е в съответствие с европейската политика за сигурност и отбрана. Той не е свързан с прилагане на европейското законодателство, поради което не се налага да бъде изготвяна справка за съответствие с правото на Европейския съюз.

 

VI. Въздействие върху нормативната уредба

Приемането на Закона за запасното войнство ще наложи да се внесат изменения и допълнения в ЗОВСРБ, ЗРВСРБ и в ЗВИВПРБ. При положение, че се приеме нормата за създаване на структури (длъжности лица) за координация и взаимодействие с гражданските организации на запасното войнство, ще се наложат допълнения в Закона за МВР и в законите на специалните служби.

 

Проектозаконът за запасното войнство е разработен от генерал Стоимен Стоименов, член на УС на БРОД за България.