КАУЗИ И ИДЕИ

Единение на българското войнство

Единение на българското войнство

19 Февруари 2020

Призовавам Ви, господа генерали и офицери, експерти, извън всякакви организации и структури, като достойни хора да загърбим различията и да покажем на България - пример, как в името на добруването на Родината – Единението е възможно.

Инициативата на БРОД за България и КООСО от 2015 година за единение на българското войнство, преминала през близо 5 годишни колизии на вътрешни битки, през стереотипите на закърняло – старо мислене и деформациите на болното българско общество е отново на дневен ред.

Днес, колегията на сп. Сигурност предлага на Вашето внимание репортаж от проведената среща на добра воля между СОСЗР и КООСО, както и извадки от началото на процеса за единение, с послание към късата памет на „героите“ – активни участници в провала и забавянето на това благородно усилие.


ОБЩО МНЕНИЕ: НЕОБХОДИМО Е ОБЕДИНЕНИЕТО НА ЗАПАСНОТО ВОЙНСТВО

Автор: Спирдон Спиридонов

Това, обаче трябва да се случи на принципна основа. Около това се обединиха днес ръководствата на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и Конфедерацията на обществени организации от сферата на отбраната и сигурността. (КООСО). Домакин на срещата бе Конфедерацията.

Ние обединяваме 29 организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. 12 от тях са в София, съвсем скоро предстои учредяването на още две, каза полковник от запаса Иван Иванов, председател на КООСО. Ние сме единни, посочи той, нямаме вътрешни противоречия, имаме и приет документ за пътищата за обединение на запасното войнство. И припомни, че утре, 13 февруари, се навършват две години от подписването на Споразумението за сътрудничество между КООСО и СОСЗР. Преди две години документът бе определен, като първа сериозна стъпка за обединение на запасното войнство у нас. Целта на споразумението бе „да способства за развитие на взаимноизгодно сътрудничество и взаимодействие в интерес на българското войнство, за превръщане на неговите организации в действен обществен  фактор, в средище за  изява и защита на интересите и потребностите на съюзните членове”.

Ние, подчерта полк. Иванов не отричаме водещата роля на СОСЗР в този процес. КООСО не е алтернатива на СОСЗР, допълни той. В този ред на мисли председателят на СОСЗР генерал от запаса Златан Стойков заяви, че Съюзът няма намерение да поглъща нито една от съсловните организации и търси обединение в името на всички, които са служили във Въоръжените сили и останалите структури от системата на националната сигурност. Той съобщи, че има изграден Координационен съвет на запасното войнство, който работи по изпълнение на споразумение между военно-патриотични организации за подготовка и провеждане на Обединителен конгрес /формулиран като принципи и необходимост от ген. Стоименов и публикувани в списание „Сигурност“ преди 3 години/ . Планирани са три общи събрания на председателите на сдруженията, подписали споразумението през февруари, юни и октомври. Изводът на ген. Стойков е, че на този етап, макар и по-бавно се върви към обединение. От двете страни бе изразено разбирането, че процесът се подкрепя от президента и министъра на отбраната. СОСЗР и КООСО са на общо мнение, че е крайно необходимо приемането на закон за запасното войнство. Двете организации са разработили проекти, които са в процес на обсъждане.

Полк. Иванов прие поканата на ген. Стойков за участие в Третия национален събор на запасното войнство, който ще се проведе на 19 и 20 септември т.г. край Ямбол. От КООСО се ангажираха да участват и в конференцията на 18 септември, която ще обсъди ролята на запасното войнство за изграждане и укрепване на националната сигурност. В срещата участваха от КООСО още заместник-председателите полковник от запаса Цанко Цанков и Лазар Мурджев, генерал-майор от запаса д-р Стоимен Стоименов, и полковник от запаса доц. Захарин Марков, а от СОСЗР – заместник-председателят генерал-майор от запаса Васил Върбанов и главният секретар полковник от запаса Павел Станев.


ПРИЗИВ КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ В ОБЩЕСТВЕН ФОРУМ ЗА ЕДИНЕНИЕ

Автор: Лазар Мурджев | 17 март 2015 г.

Уважаеми приятели, колеги,
Господа офицери,

Нека дадем начало на днешния „форум”, с благодарност към всички, които се отзоваха на нашата покана…
Добре дошли!

Същевременно заявявам, че не успяхме организационно и технологично да поканим много хора, които бихме желали да са тук, а други, може би, пропускаме поради незнание.
Форумът е обявен и отворен за съмишленици, нека не остане впечатлението, че има предпочетени и игнорирани.
Просто, поставяме едно начало и дано в следващите форуми да участват всички желаещи!

Амбициозното предизвикателство, което поставя Дневният ред на Отечеството днес пред нас е огромната необходимост на нацията от пример. Пример от нас, призваните, възпитаните и обучените да бранят Отечеството и да удържат устоите на държавността, което ни задължава не само да бъдем отговорни. Можем категорично да заявим пред тази компетентна аудитория, без никаква нужда от обосноваване, че:
България е страна на конфронтацията и противопоставянията.
Българският народ е разединен и разделен по десетки признаци.
Ние сме най-бедната държава в ЕС.
Българската нация се топи.
Политическата конфронтация е нанесла най-тежките рани на Българското общество и подобни форми на омраза и озлобление историята ни не помни.
Станахме свидетели на: ликвидиране на селското стопанство, свидетели на криминалната приватизация, на създаването и процъфтяването на ъндърграунда.
Упорито наблюдаваме срива на здравеопазването, краха на образователната система…
Престъпността заля държавата.
Безнаказаност и липса на справедливост доминират в ежедневието ни.
Въоръжени сили и отбранителни способности, мобилизационни възможности и т.н. са теоретични понятия за съвременната Българска армия.
Службите за сигурност, като заложници на прехода, обречени на всякакви обръчи от влияние и постоянни реформи са изгубили изцяло предназначението си и принадлежността към Българската национална сигурност.

Няма държава в света с такъв процент лустрирани, уволнени, съкратени и зарязани на произвола на съдбата офицери – практически огромна част от националния експертен и оперативен потенциал е извън Армията и Службите за сигурност. Така статуквото и Комисията по досиетата създадоха предпоставки и наложиха конюнктурни корпоративни елити, а националната експертиза /рамо до рамо с националната сигурност/ остана низвергната в резерва и запаса, затънала из социалните си неволи.
Според доклад на партньорска служба от 2014 г. за фактор с възможности за влияние в процесите на българското общество е посочена „Офицерската общност от запаса и резерва”. Анализът е безкомпромисно точен. Изводите гласят: Действащите офицери в БА са малко, а целият състав на МО и въоръжените сили, дори като гласоподаватели не са фактор.
Чуждите анализатори характеризират състоянието на „офицерската общност” като дълбоко разединено и фрагментирано на фракции, сдружения и съюзи, които наброяват над 50 армейски и над 80 организации на офицери и бивши служители на службите, МВР и полицейски такива.
Тези и още много други основания и примери, които можем да дадем, ни задължават да си направим оценка…

Естествено, че всеки от нас носи своята отговорност и вина… Ние, днес, няма да търсим виновни, а на базата от натрупания опит и мъдростта на годините да потърсим жалоните за единение. Българското офицерство, разузнавателната общност по презумпция и по конституция са стожерите на държавността.
За 25 години десетките мултиплицирани структури, НПО, съюзи и сдружения не постигнаха убедителни, ефективни и значими резултати за единението на бранша и нацията.

Днес, ние поканихме личности и експерти и независимо от нашите пристрастия, принадлежност и лични интереси да дискутираме и дадем своя морален, професионален и човешки принос за прокарване пример – „БРОД” за единение на българската нация.
Призовавам Ви, г-да генерали и офицери, експерти, извън всякакви организации и структури, като достойни хора да загърбим различията и да покажем на България пример, как в името на добруването на Родината – Единение е възможно. Говорим за единение /не обединение/.
Да се съсредоточим върху възможностите, приоритетите и жалоните на възможността за единение. Да инициираме този форум на българското офицерство, защото ако българските офицери не са в състояние да застанат зад тази кауза и да изградят този „БРОД за единение” - България е загубена.
Още един път призовавам всички, без пристрастия и емоции и излишно вглеждане в миналото, да възродим в този дискусионен форум за единение традиционния православен дух на заедността, който е спасявал нацията и е възправял националното достойнство.


ОТКРИТО ПИСМО
до председателите на военно-патриотичните съюзи, българското офицерство и служителите от националния сектор за сигурност и отбрана

Автор: генерал- майор о.з. д-р Стоимен Стоименов | 6.12.2017 г.

Уважаеми колеги,

Като един от Вас, се обръщам към всички Ви, с апел да си подадем ръце и заработим заедно за единение на българското войнство и за обединение на военно-патриотичните (ВПС) и родолюбиви организации в интерес на сигурността и просперитета на България.

В името на тази цел, по инициатива на новия председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) ген. Златан Стойков, на 27-ми ноември т.г., се проведе специална среща, на която участваха представители на около 35% от ВПО.
В своето изложение, ген. Стойков очерта вижданията на ръководството на Съюза за протичане на обединителните процеси и за решаване на актуалните въпроси на запасното войнство. Той представи и защити позицията на Централния съвет, че обединението  трябва да се осъществи на основата на СОСЗР, под формата на колективно членство на ВПС. Тази първа по рода си среща, безспорно беше полезна. Тя обаче постави повече въпроси и даде по- малко отговори.
Предстои на 19-ти декември нова среща на представителите на военно-патриотичните и родолюбиви организации. По този повод се обръщам към всички единомишленици да се включат в дискусията по каузата за единение на запасното войнство и обединение на ВПС, да изкажат публично своята гледна точка, да проявят активна гражданска позиция.

Уважаеми колеги,
Моето мнение е, че единението и обединението трябва да вървят едновременно, ръка за ръка. Това са двете страни на медала. Ако няма единение на запасното войнство по общи цели, интереси и приоритети, няма как да се случи и обединението на ВПС.

Днес българското войнство не е единно. Разделени сме по различни линии. Делим се по партийна принадлежност и симпатии на различни политически сили. Разделени сме на натовци и антинатовци, на завършили учебни заведения в бившия СССР и в държави, членки на Алианса. Не сме единни в отношението си към  Русия и по-конкретно по такива чувствителни въпроси като застрашава ли тя нашата национална сигурност и ще воюва ли българската армия с Руската федерация при евентуален въоръжен конфликт с НАТО. Друга разделителна линия преминава по отношение разполагането на чужди бази, тежки въоръжения и ядрено оръжие на територията на нашата страна. Разделя ни и отношението към проведените реформи в армията и съкращенията на личен състав и бойна техника. Щекотлив въпрос, който също ни разделя, е отношението към Държавна сигурност и към нейните служители. В СОСЗР има две асоциации, чиито членове са бивши служители и т.н. Много трудно е при наличието на толкова различия и противоположни мнения да седнем на една маса и да разговаряме като единомишленици. Затова предлагам първо да постигнем съгласие по общите цели, интереси и приоритети. А тези по които имаме различия, да ги оставим за решаване в бъдеще. Такъв компромис сега ни е необходим, ако искаме да продължим заедно напред.

Уважаеми колеги и съмишленици,
Ако постигнем единение по целите, интересите и приоритетите на запасното войнство, тогава ще бъде по-лесно да дадем тласък на обединителните процеси. Постигането на обединението на ВПС около СОСЗР също е свързано с преодоляване на не малко предизвикателства и препятствия от обективен и субективен характер. Предлагам акцентът на нашата дискусия да се постави върху следните принципни въпроси:
ПървоПроблем ли е за обединението на ВПС обстоятелството, че СОСЗР не можа успешно да издържи проверката на времето и да се превърне през годините на прехода в надежден изразител и защитник на интересите и потребностите на запасното войнство. Съюзът се оказа във важни моменти беззъб, без необходимото влияние в държавата и обществото при решаване на жизненоважните за пенсионираните и съкратени при чистките военнослужещи. Той така и не се превърна в незаобиколим фактор в това отношение. Резултатът е разочарование на офицерите и сержантите, отлив от членство в Съюза и роене на ВПС. Затова тук главният въпрос е, ще пречи ли този товар от миналото на обединението на ВПС в СОСЗР.
ВтороПринципен е и въпросът, примамлив ли е днес СОСЗР за българското войнство и за военно-патриотичните и родолюбиви организации. Могат ли да се посочат качествените характеристики, които правят Съюза притегателен център за запасното войнство. Дискусията на Деветият конгрес изнесе на показ много нелицеприятни неща за съюзната дейност като: Ръководството на Съюза е откъснато от местните организации; Съюзът се управлява еднолично, провежда съглашателска политика с управляващите за сметка на грижата за хората; Няма ги острите форми на протест, като митинги и шествия пред сградите на държавните институции; В центъра на неговото внимание са представителната и международната дейност; Областните и общинските организации не се подпомагат финансово, а голяма част от членовете на Съюза не плащат членски внос и не участват в съюзния живот; Офицерите и сержантите са разочаровани от дейността на централното ръководство на Съюза. Тази ситуация не е стимул за присъединяване на нови организации към СОСЗР. Тя е по-скоро задържащ фактор за обединението. Новото ръководство на Съюза е амбицирано да промени състоянието на нещата , но това може да се случи в бъдеще време.
 И трето – През годините, в една не малка част от ВПС,  се формираха негативни нагласи и настроения спрямо СОСЗР. Този факт никак не е за подценяване, когато говорим за обединение около Съюза. Определен негативизъм поражда изтъкването на добре известните четири организации начело със СОСЗР, обединени в председателски съвет, обявили се за национално-представителни, каквато в действителност е само една. При тържествени мероприятия техните председатели са винаги на първия ред, те се изказват, техни членове се награждават най-често. Тях ги приемат президенти и министри. Някои от тях  си присвояват правото да говорят от името на всички и да представляват целокупното запасно войнство. Съюзът се шири в няколко етажна сграда, печели от наеми за предоставени офиси на частни фирми, а другите ВПО, изнемогват и се чудят къде да се съберат на заседание или съвещание. Дразни проявяваното на моменти пренебрежителното отношение към другите ВПС и техните председатели. Иначе моите уважения към трите други организации и към техните председатели. Те имат специфичен членски състав, който заслужава само признателност и дълбоко уважение. Има и други важни въпроси на обединението, които трябва да се дискутират в спокойна и делова обстановка.

Сърцевина на дискусията обаче си остава в крайна сметка принципният въпрос – реалистично и постижимо ли е да се стигне до съгласие, носеща платформа на единението на запасното войнство и на обединението на ВПС, да стане СОСЗР. И още – ще намери ли ръководството на Съюза печеливша формула за мотивиране на неорганизираните до сега офицери и сержанти да станат членове на Съюза. По-нататък, ако се гласува доверие на СОСЗР, той да бъде обединителят на организациите на запасното войнство, има ли надеждна гаранция, че това доверие ще бъде оправдано. Ето теми за градивна дискусия.

Колеги,
Единението на запасното войнство и обединението на военно-патриотичните организации е кауза, която няма алтернатива. Но алтернативни решения, по отношение на проекта и модела за постигане на това единение и обединение на ВПО, са повече от необходими.
Предлагам на дискусия алтернативен проект за постигане единение на запасното войнство и  обединение на ВПО.
Същността на този проект е да се учреди нов съюз с работно наименование Общ съюз на българското войнство (ОСБВ).
Предлагам новоучредения Съюз да стъпи на следните принципни положения и опорни точки:
1. Общият съюз на българското войнство e нов съюз, създаден от равноправни субекти (ВПО). Той не е формална шапка на съюзите и организациите, а широко представителен, действен и незаобиколим фактор в обществено-политическия живот на страната. Предимство на този проект е, че новият съюз ще заработи на чисто и няма да е обременен със слабостите, проблемите и противоречията от минало време.
2. ОСБВ се изгражда на конфедеративен принцип, което означава, че влизащите в него организации и съюзи запазват своята автономност, самостоятелност и самоуправление. Те се ръководят от своите управителни органи и провеждат дейностите си, като наред със своя Устав, спазват и общите изисквания залегнали в Устава и програмните  документи на Общия съюз.
3. Основен принцип на организационно изграждане и функциониране на ОСБВ е пропорционалността на представителството на съюзите и организациите с делегати на конгресите на Общия съюз, както и в  неговите ръководни органи.
4. Предметът на дейност на ОСБВ са разработването на общата политика, изразяването и защитата на общите интереси и потребности, както и оказването на помощ и съдействие на своите членове по специфични за тях въпроси.
5. Членството в ОСБВ се урежда с неговия Устав. Допуска се индивидуално, колективно и асоциирано – индивидуално и колективно членство в Общия съюз. Може да се вземе решение, ОСБВ да се отвори за членство в него на кадрови военнослужещи, на организации и служители – бивши и настоящи от системата на МВР и специалните служби.
6. Длъжностите на председателя и на зам. председателите на ОСБВ са изборни и се заемат на ротационен принцип от представители на съюзите с продължителност на мандата четири години. Първият мандат за председател на Общия съюз по право се полага на най-голямата организация. ОСБВ се представлява от неговия председател.
7. За организирано протичане на подготовката на Учредителния конгрес се формират Инициативен комитет и Председателски съвет. Инициативният комитет функционира до създаването на Председателския съвет, който се състои от председателите на съюзите и организациите, инициатори за учредяването на ОСБВ.
8. Основните ръководни документи – Устав, Програма и План за действие се изготвят от работен колектив, в който се включват представители на всички инициатори за създаването на ОСБВ.
9. Работните проекти на основните ръководни документи се предоставят за обсъждане в съюзите и от  цялата общественост.
10. Учредителният конгрес се насрочва  от Председателския съвет и се провежда в съответствие с нормите на Устава, който официално ще бъде приет на конгреса.

Уважаеми колеги,
Такава е моята гледна точка по каузата за единение на българското войнство и за обединение на военно-патриотичните и родолюбиви организации. Бих се радвал, ако се включите активно в дискусията по това мое предложение. Ако ви харесва този модел, подкрепете го.


АРМИЯ, ДЪРЖАВА, НАРОД

Автор: ген. Кирил Цветков | 19.06.2015 г.

Целият свят е фронтова държава. Ние, както сте забелязали, военнородолюбивите организации променихме малко пулса на своята политика. Вместо да се насочим да говорим само за армия, отбрана, недостиг на въоръжените сили и средствата за отбрана, международна и военно политическа обстановка, се насочихме към друг  проблем – проблемът за единението, проблемът за националната идентичност, защото без общо национално единение, колкото и стратегии и доктрини да се приемат, те стават безпредметни, защото няма кой да застане зад тях.

БРОД за България е създадено като продължение на усилията ни за обединение на нацията, определяне на приоритетите за устойчиво развитие на страната, опит да намерим решение по прилагането на Хартата за общо национално единение.

Ако не бием камбаната за ново българско Възраждането, то това Възраждане никога няма да настъпи. Приемаме стотици стратегии и доктрини, и какво от това - нищо не се променя, всичко върви по старому. Затова гледаме по-широко върху нещата, които определят сигурността и в частност отбраната, защото сигурността фактически акумулира в себе си всичко.

Ние нямаме реално работеща икономика.  И тези проблеми трябва да обсъждаме, а не само международната обстановка, отбрана и сигурност, което никой не го интересува в тази държава.

Кое е вярното и кой определя правилата на играта в тази държава? Европа около нас „ври и кипи”. Никога не е била така близко до конфликт и всички са разтревожени от това, само ние не сме разтревожени. Забравяме вековната истина, че всичко, което се прави в тази държава е за по-голяма сигурност. Здрави хора означава по-здрав състав. По-образовани хора, означава по-качествен състав, по-добра икономика – по-добро въоръжение и техника. За какво ни е супер модерна техника, високо отбранителна системи, кибер защити, за които сега се отвличаме да говорим, ако няма интелигентен, подготвен и здрав персонал, който да ги използва. Всичко е свързано в един общ възел и не може да се лишиш от едното за сметка на другото. Ако днес направиш наклон към една страна, следващия път трябва да наклониш към другата, за да има равновесие в системата наречена държава.

Забравена след 45 години църквата взе своето място и възстанови триединството – Народ, Църква, Армия. Сменихме петолъчките, написахме „С нами Бог” на бойните ни знамена и… какво от това?! Нищо не се промени в армията – останахме същите хора, остана същата подготовка, същото въоръжение и техника. И така полека-лека под сянката на войнстващия  лъже патриотизъм, привидния Европеизъм и Атлантизъм, не и без външна намеса и въздействие стигнахме до днес: нацията ни е разделена на кланове, групи, етноси, партийни съсловия. Армията е изгубила връзката си с народа след професионализацията, остана сама и без опора и вече признава, че се затруднява да изпълнява задълженията си по Конституция. Триединството крепило народ и държава векове наред е разрушено.

И БРОД за България трябва да е камбаната, която ние бием непрекъсната и постоянно да ни връща в правия път и да сочи правия път. Така че в нашите ръце е всичко и това е началото. Надежда има –тя е във всеки един от нас - заедно да намерим Брода за България и верния път.

на горе