…Светът, тръпнещ в тревоги и в очакване на събития и последици, е обсебил вниманието и съдбите на човечеството с тревожност и несигурност. Отечеството ни, сгърчено от неправди и безпътност.., се вихри в разпри и противоречия с разрушени устои и нарастващо безпокойство. В този пазарен свят- технологичен, синтетичен, бетонен и чужд. Държавата е абдикирала от светостта на своето предназначение, национални цели и социални приоритети. България е жадна за Възраждане.., за нов спасителен мироглед…България е болна за единство. В съдбовни за Отечеството времена , историята ни задължава да свием партийните знамена и всички да застанем под националния трибрат. Национален дух и енергия в единство е нужно за разрушената цялост на Отечеството ни.
Кой може да помири уязвената същност на българите, тяхната горест от безчестията на съдбата, от безумията на омразата и братоубийствената ненавист към ближните.?! Чие съзнание, та дори простило, ще приеме голготата на помирение с неправдата.?! Труден е пътят към единение на нацията. Този БРОД за България, който все още е непосилен. Нашият президент, достойно пое тежкия кръст на националната отговорност и поведе този порив – като полет на надеждата. Но днес вече очакванията са други, а безалтернативността плаши. Никога в съвременната история Родината не е била изправена пред толкова големи предизвикателства и опасности.
Нека тръгнем към една обща, върховна цел – добруването на нацията, добруването на българите..!
В какво можем днес да олицетворим, да посочим знак на българите?!
НВП Митрополит Антоний, цитирайки божието слово заяви, че… „Единни можем да бъдем само във вярата…“ Да, когато сме единни във вярата, можем да бъдем силни.
Да потърсим общи цели, заедно да бъдем за България..!
…С очи към Вярата, БРОД за България посочи „Кръста“ – забравения символ на величието на Априлската епопея за знак на идентичност и национално единение.
...С поглед към вярата и безкомпромисната символичност на своята съдба, Кръстът на свещеник Недельо Иванов – онзи кръстоносец на Априлската епопея, дал вярата и готовността за саможертва и единение в името на Свободата и Отечеството.
…Свели глави пред този идол на Вярата, този БРОД към съвестта на нацията, съпътствал народното освестяване на Оборище, Хвърковатата чета на Бенковски и отрязаната глава на войводата от Балкана до София…
Този страшен знак за турските поробители, дал силата на българския народ - изстрадал да вярва…
…С вярата на народа си, горди заставаме с признателността на цялото славянско и православно братство пред саможертвата на българите за своята Свобода.
…Пред освободения от Руската държава Кръст, върнат на българите след освобождението с преклонение пред православния символ на националната съвест– изразено с уникален надпис върху сребърна плоча ...от името на Московското и Петербургското славянски общества.
...А България жадува за смисъл... За възраждане и съхранение на дух , нация и държава…
Именно този комплексен ЗНАК, като събирателен образ на българската цялост, православната и славянска взаимност, дава шанс България да направи стъпка през този духовен Брод на вярата – СИМВОЛ НА НАЦИОНАЛНА СЪВЕСТ!!!
Днес в тежките дни на ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ за нацията и 144 годишнината от Априлската епопея, НАЦИОНАЛНАТА СЪВЕСТ се превръща в екзистенциална норма, критерий за национална пригодност.., което категоризира българският политически елит вече 30 години, като непригоден и вреден за Държавата.
...Това още един път налага инициативата, да бъде изграден скромен мемориал на Априлци в София – някъде на „жълтите павета“ където този „Кръст на Вярата“ – като диктатура на съвестта да бди над националната ни цялост, а кръвта от главата на Апостола да бъде острието до гърлото на Родоотстъпници и национални предатели.
Нека, нашият президент като обединител на нацията, отъждестви тази инициатива с каузата за единение на Българския Дух!!!
