Днес Българската армия, която се развива и функционира в условията на правова държава, интегрирана в колективните системи за отбрана и сигурност на НАТО и ЕС, изживява мъчителна кадрова криза. Некомплектът на офицерски кадри достига почти 20%. Запазва се тенденцията на отлив на желаещи да се посветят на военната професия. Помръкна честта на пагона. Той вече не блести с неотразима светлина. Аз публикувах няколко доста подробни материала, посветени на военната професия и на честта на офицерския пагон, в които изразих своята гледна точка по тази проблематика. Това ме освобождава от необходимостта да повтарям изложените тези и виждания, свързани с престижа на офицерската професия.
Тук само ще маркирам основните причини и обстоятелства, които доведоха до срив на офицерската професия и до помръкване честта на пагона.
Армията съществува и се поддържа от суверена, за да осигурява военната защита на страната. Тя е институцията, която струва доста скъпо на българския народ. Обстоятелството, че вече 75 години живеем в мир, съвсем естествено снижава интереса и доверието на една част от българския народ към армията и службата в нея. Със свои непремерени приказки в това отношение някои политици и депутати „наливат масло в огъня“. Справедливостта обаче изисква да кажем, че въпреки всичко, в преобладаващото си мнозинство, народът продължава да уважава и обича своята армия.
От друга страна, Българската армия е далеч от бойната мощ, с която разполагаше някогашната Българска народна армия. Днешната армия е малочислена, с остаряло въоръжение и бойна техника, която със затруднение, да не кажа по-силна дума, може да изпълни конституционния си дълг. Разчитаме и вярваме, че НАТО ще гарантира нашата териториална цялост. Това влияе негативно на народното доверие във въоръжените сили.
Преминаването към професионална армия почти прекъсна връзката народ-армия. Офицерството се затвори в казармите и щабовете. За мнозина професионалните войници са наемници, които са в армията заради насъщния, а не в името на войнския дълг към Родината. Това също формира отрицателни нагласи към армията и военната служба.
Широко разпространено е мнението, че са променени предназначението и функциите на армията. Счита се от мнозина, че България поддържа експедиционна армия, която служи на чужди интереси чрез участие в международни мисии, харчи народни пари и дава свидни жертви.
Проявите на безредие и беззаконие във връзка с присвояването на войнски звания през годините на прехода, особено на най-високото държавно ниво, допълнително обезцениха честта на пагона. Служители от девоенизирани структури, които нямат нищо общо с въоръжените сили, както и граждани, включително и такива със спорна репутация, членове на чуждестранни казачески организации, се кичат с генералски и офицерски звания, което е пар екселанс обезценяване на тези звания.
В прехода, особено в първите му години, офицерското съсловие получи жестоки удари. То беше обвинено във всевъзможни грехове, а хиляди офицери бяха изхвърлени на улицата, без държавна помощ и подкрепа. Направи се и невъзможното офицерството да бъде полято обилно с помия, която и досега не е отмита. С мръсната вода изхвърлихме и бебето, а сега се чудим защо офицерската професия не е на почит и уважение.
Изреждането в този дух може да продължи. Но и казаното дотук е предостатъчно, за да се разбере по какви причини и как армията стигна до най-тежкия проблем, определян като кадровия колапс, от който поне за- сега не се вижда как ще се излезе. За измеренията на кадровата криза е изговорено какво ли не. Фактите са добре известни. Законодателните и социалните мерките на Министерството на отбраната, някои от които доста спорни и компромисни, също са публично достояние, затова няма да ги изреждам. Главното е, че се работи и се търси изход от ситуацията.
Тук ще споделя някои мисли само за един от факторите с потенциал да способства за излизане от кадровия колапс. Става дума за офицерството, което основателно се нуждае от помощ и национално усилие за възкресяване и защитата честта на неговия пагон.
Повдигам тази тема с известно чувство на неудобство, защото не рядко съм срещал съждения от рода на това, че за войнска чест в наше време могат да говорят само наивници, хора, които са замръзнали в миналия век. Смята се, че говоренето за войнска чест е кауза пердута.
Ще се разгранича за пореден път от подобни твърдения. Продължавам да мисля, че преобладаващата част от военнослужещите съзнават своя войнски дълг и защитават с делата си своята чест и достойнство. Същевременно, смея да твърдя, че въпросът за честта на пагона вече много години стои в периферията на вниманието на политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната. Създава се впечатление, че като приоритет е изведен въпросът за лидерството, докато войнската чест е оставена в неговата сянка. Вярно е, че още през 2010 година беше утвърден „Кодекс за етично поведение на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия“. Този сам по себе си полезен документ обаче касае въпросите, свързани с бизнес контактите, предотвратяването на корупционни практики и пораждането на конфликти на интереси от страна на военнослужещи и граждански служители. Кодекс за честта на пагона на българския офицер, което е нещо съвсем различно, просто няма. А мисля, че е повече от задължително да има такъв документ и то в срочен порядък. Поставяйки така категорично тази потребност, си давам сметка, че задължително ще трябва да дам отговор на три взаимно свързани въпроса.
Първият въпрос е що за документ, в контекста на разглежданата проблематика, е така нареченият „Кодекс за честта на пагона“. Видно е, че той обединява в едно три думи: - кодекс, чест, пагон. Кодексът по принцип и в общия случай е съвкупност от правила, норми, привички и убеждения. Честта е комплексно качество на човека, което се проявява във връзката и взаимоотношенията с другите хора. Тук ще се позова на една норма, залегнала в Кодекса на честта на руския офицер от 1904 г., в която се казва: „Душа към бога, сърце на жена, дълг към Отечеството, чест на никого“. Видно е, че честта е нещо много важно, нещо изключително лично и неприкосновено. Пагонът не е украса на униформата, а атрибут, който показва войнското звание и статуса на военния човек. Оттук Кодексът за честта на пагона може да се определи като документ, който съдържа в концентриран вид най-добрите нравствено-етични качества и принципите, съблюдавани и защитавани в служебната дейност и поведението на офицера, както и тяхната адекватност на клетвения обет и на изискванията, произтичащи от войнския дълг пред народ, Род и Родина.
Вторият въпрос се отнася до това защо трябва да се приема такъв документ и нуждае ли се армията и офицерският корпус от Кодекс за честта на пагона? Само ще точкувам и маркирам моите мотиви и аргументи за утвърждаване на такъв документ.
1. Войнската чест е единственото нравствено-етично качество, в името на което, с полагането на военната клетва, военнослужещият поема обет да я защитава, дори с цената на живота си. Сега този клетвен обет си остава едно пожелание, което не е получило съответстваща разработка и регламентация. Просто ние малко говорим за чест на пагона. Кодексът за честта на пагона може да положи началото на промяна на нагласите и да послужи за запълване на тази празнота.
2. Кодексът за честта на пагона на българския офицер е най-непосредствено свързан с належащата потребност да се излезе от кадровата криза в армията. Той, при умела политика, може да се окаже ефективен мотиватор на самочувствието на офицерството и фактор за формиране на положително отношение към офицерската професия, професия на дълга и честта, с която всеки доблестен българин трябва да се гордее.
3. Кодексът поставя честта на пагона на полагащото й се място, а то е в центъра на ценностната система на българския офицер, в основата на войнския му дълг и достойнство. Честта на пагона е ценност на ценностите на офицерския корпус. Животът на човека се ръководи от ценностната му система. Тя същевременно носи съществена информация за неговите нагласи, възприятия и мотивация.
4. Кодексът представя офицерската професия пред българската общественост в истинската й светлина, с нейните неизбежни рискове и предизвикателства. Той показва що за хора са офицерите, които доброволно поставят себе си и своите семейства на изпитания и под постоянно напрежение.
И третият въпрос е какво ще даде Кодексът за честта на пагона на българския офицер и на армията като цяло.
1. Кодексът осмисля достойнствата на офицерската професия. Той дава необходимото самочувствие и увереност в правилния избор на тази професия. Приемането на Кодекса ще бъде израз на вниманието, отношението и грижата на държавата за българското офицерство.
2. Кодексът събира на едно място принципите, изискванията и правилата за формиране, отстояване и защита на ценностите на офицерската професия и на свързаната с нея чест на пагона. В него се съдържа есенцията на извлечените от редица документи правила и норми на живот и публично поведение на офицерския корпус. Сам се убедих колко много време ми беше необходимо, за да изчета и извлека от десетките документи - стратегии, доктрини, закони, устави, правилници, наредби, програми, планове, атестационни формуляри, министерски заповеди, свързани с кариерното развитие и т.н., залегналите в тях правила, норми, изисквания, права, задължения и забрани, свързани с упражняването на офицерската професия и защитата на честта на пагона. А след това трябваше да се извърши съответно обобщаване, анализиране и подреждане въз основа на възприет модел и визия на въпросния документ.
3. Кодексът по своята същност е модел за достойна служба и безукорно поведение на българското офицерство. Той е своеобразен компас за ориентиране и поддържане на верния курс в служебната и обществената дейност. Кодексът може да изиграе ролята на своеобразна конституция, по която офицерите да организират и оценяват своята работа и поведение в обществото.
4. Кодексът за честта на пагона е изцяло съобразен със ЗОВСРБ и с изискванията на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Р. България. Той доразвива и конкретизира някои от залегналите в тях правила и норми, свързани със службата и публичното поведение на офицерството.
5. Кодексът съдържа ясни критерии, по които може да се оценява до каква степен офицерът поддържа в активно състояние и защитава честта на своя пагон.
Дотук мотивирах и аргументирах необходимостта от разработване и утвърждаване на Кодекс за честта на пагона на българския офицер.
Правя и следващата стъпка като предлагам на ръководството на Министерството на отбраната такъв проект на Кодекс, който прилагам. Това е само един работен вариант, плод на натрупания опит през над четиридесетгодишната ми служба като офицер от кариерата и на работата ми с хората, отдали се на военната професия. За мен не е толкова важно да се хареса моето творение. Самият аз все не го харесвах и затова го преправях и обогатявах десетки пъти през дългите дни на изолация от пандемията в родното ми село. По-важно е да се подкрепи идеята и още тази година армията да се сдобие с такъв документ.
* * *
Кодексът за честта на пагона на съвременния български офицер не е панацея. Наивно е да се мисли, че с неговото приемане ще се сдобием с вълшебен ключ за решаване на натрупаните проблеми, свързани с офицерската професия. Кодексът ще е само една важна стъпка на Министерството на отбраната към възкресяването на честта на офицерския пагон. Трябва обаче да е пределно ясно, че тази стъпка ще има знаково значение. Тя би показала, че с приемането на такъв Кодекс се поема курс към преосмисляне и преподреждане на приоритетите, свързани с офицерската професия и по-конкретно с честта на пагона.
Този акт безусловно ще отчита съвременните реалности, но по-важното е, че той ще е своеобразно връщане към националната памет и традиции, към заветите на нашите предци - герои във войните за национално обединение. Затова мисля, че Кодексът може да се окаже попадение на политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната, което ще даде допълнителен импулс за справяне с кадровата криза и с проблемите, свързани с престижа на офицерската професия.
Разбира се, че в това отношение предстои търпелива и целенасочена работа с ангажиране на всички армейски фактори, а също и на гражданското общество. Ще е необходим план за действие с конкретни дейности и практически мерки, както за популяризиране и придаване на публичност на Кодекса, така и за използването му в обучението и възпитанието на офицерския състав. Офицерството просто трябва да заживее със своя Кодекс.
Кодексът за честта на пагона е „огледалото“ на офицерската професия. Който не живее и не служи съобразно неговите критерии, правила и норми, ще вижда в това огледало деформирания си образ и сам няма да се одобрява. Няма да го харесват и околните. Затова повелята е - ако искаш да си авторитет и военен лидер, служи, работи и живей по правилата на Кодекса за честта на пагона на българския офицер.
ПРОЕКТ!
КОДЕКС ЗА ЧЕСТТА НА ПАГОНА НА БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР - 2020
1. Да се посветиш на офицерската професия, професия на дълга и честта, означава да подчиниш личния си живот на националния интерес и в мир и бран да служиш вярно и всеотдайно на своя народ и Родина.
2. Не забравяй, че със сакралния клетвен акт ти пое обет да защитаваш Отечеството, бойната светиня и своята войнска чест с всички сили и средства, включително и с цената на живота си.
3. Помни, че честта на пагона е ценност на ценностите, зазидана дълбоко в темелите на българските национални традиции и записана със златни букви в бойната история на българската войска.
4. Пази войнската чест като зеницата на очите си. Тя лежи в основата на офицерския дълг и има цената на светилище и съкровище, с които можеш да се гордееш.
5. Честта на пагона е най-висока духовна чистота, обединител на професионализма, принципите и правилата за доблестна служба и нравственото съвършенство.
6. Знай, че войнската чест е неотделима от честта на българската армия, на българския народ и на майка България.
7. Готви се за военен лидер, но бъди готов да приемеш без завист и злорадство лидерството на по-достойните от теб.
8. Силата на офицера е в задълбочените знания, високия професионализъм и достойните дела, подплатени с облагородяващо благородство и безукорно публично поведение.
9. Само офицер, чието верую е честта на пагона, може да бъде истински лидер, познавач на проблемите на войсковата служба, притежаващ визия за тяхното решаване и умения да увлича и води към постигане на поставените цели.
10. Отнасяй се с респект към командирите и началниците и с бащинско внимание и грижа за подчинените и техните семейства. Недопустимо е да се уронва честта и личното достойнство на подчинени и колеги.
11. Цени войнската дружба и приятелство. Егоизмът и двуличието са чужди на морала на офицера.
12. Честта на пагона и благородството са неотделими. Помагай без корист. Самоизтъкването и парадирането с другарската помощ и подкрепа рушат авторитета на офицера.
13. Помни, че достойният офицер е непримирим враг на безчестието и възторжен приятел на честността и добродетелта. Безчестието е равно на клетвоотстъпничество и предателство спрямо професията.
14. Ти прегърна професия с ограничени граждански права и свободи. Но това е единствената професия, облечена с народното доверие да разполага с военната сила на държавата. Бъди достоен за това високо доверие.
15. Войнската чест е несъвместима с нископоклонничеството и сляпото покорство. Не прекланяй гръб и стой изправен срещу предизвикателствата пред твоята чест и морал.
16. Офицерската чест не се купува с постове и пари, защото тя е неприкосновена и безценна.
17. Във взаимоотношенията си с хората бъди вежлив и толерантен. Уважавай мнението, аргументите и гледната точка на другите, дори и в случаите, когато те се разминават с твоите позиции.
18. Проявявай навсякъде и във всичко пословично благоприличие. Поддържай безукорна репутация, висок морал и почтеност. Недопустимо е да се използва служебното положение за лично облагодетелстване. Моралната деградация компрометира честта на офицера и професията в обществото.
19. Дръж на дадената дума. Не поемай неизпълними обещания.
20. Признай грешката си. Това няма да те принизи, а ще те възвеличи.
21. Не се натрапвай да си център на внимание. Ще съгрешиш, ако ангажираш събеседниците си само със собствените проблеми.
22. Офицерът респектира с визията си. Който петни мундира и хвърля сянка върху блясъка на пагона, е срам за професията.
23. Семейството е опората и крепостта на офицера. Не забравяй, че до всеки успял офицер стои вярна и подкрепяща го съпруга.
24. Бъди възторжен патриот и родолюбец. Проявявай нетърпимост към чуждопоклонничеството и националния нихилизъм.
25. Честта на българския офицер в международни мисии и коалиционни дейности се пази и защитава с висок професионализъм, националното самочувствие и достойно поведение.
Ген. м-р о.з. д-р Стоимен Стоименов