Аз, Лазар Мурджев, независим и свободен човек, православен и горд гражданин на геополитическата случайност – Република България /древна европейска държава/ и настояща страна-членка на Европейския съюз, заявявам отказа си да бъда управляван от настоящото правителство на моята страна и невъзможността си да приема представителите на правосъдната система – в лицето на главния прокурор, като институция на справедливостта... Отказвам да приема, че е възможно в ЕС да има територия, завладяна от мафията и превърната в машина за източване на европейски фондове под флага и опеката на лицемерието на евро-атлантически служби и структури. Както скоро го формулира един уважаван правен експерт – „...ЕС, разбиран като организация за насърчаване на свободата, демокрацията, правовата държава, социалния просперитет.., радетел за взаимодействие и солидарност между народите на Европа, а днес за България – ЕС е просто структура за раздаване на еврофондове и протекторат за международна престъпност.“
Видимо за всички е, че това правителство отдавна е загубило своята легитимност и в България брутално са потъпкани правата на човека.
Не мога повече и не искам да бъда управляван от войнстваща арогантност, безпардонна простащина и очевидна престъпност. Осъждам и никога няма да простя в себе си разрушаването на последните устои на държавата, и то под демагогията на постоянно натрапваните принципи на демокрацията и свободата, които в България вече не са лъжа, а перверзия.
Отказвам да приема от десетилетия, абдикацията на държавата от истинското образование и наука, което е превърнато в инструмент за раздаване на дипломи, бизнес – поддържащ умишлен и целенасочен процес на антиселекция, с цел блокаж на бъдещето. Именно този процес, наложи и предпостави, поставянето на необразовани, некадърни и арогантни послушковци на стратегически властови позиции, което се превърна в стандарт. Винаги съм отказвал да приема за нормално хора със скандално образование и ниска квалификация, с липса на доказана обществена и национална отговорност да заемат каквито и да било управленски и административни длъжности, камо ли висши, което системно е изразявано в публикациите на списание „Сигурност“. Беше лустриран и унищожен всякакъв шанс за приемственост /научна, професионална, развойна/, също предпоставено на обществото, като изискване на „демокрацията“. Демографската катастрофа е първата стратегическа рожба на антибългарския проект, в който ни забиха „милата родина“ и от „земен рай“ се превъплъти в демократична вещица, от която всичко нормално бяга, а „силният български дух“ /според Лихачов и посолството на САЩ/ се концентрира на „Терминал-2“.
Ето защо категорично заявявам, че, упражнявайки конституционното си право за свобода на словото, ще продължавам искрено и убедено да проправям пътя на истината и съвместно със светлите умове на приятелите, съратниците и съмишлениците от експертната, научна и професионална общност на Клуб „Сигурност“, Националния Форум за Единение „БРОД за България“ и редколегията на списание „Сигурност“, ще бъдем активни в отстояване правото си на съпротива срещу узурпацията на държавната власт, срива на националния суверенитет и липсата на справедливост. Ние ще прокламираме нашите каузи и идеи, анализи и послания в търсене спасителен БРОД за Бъдеще, Род, Отечество, Държава. Публикациите в списание „Сигурност“ и в сайта brodbg.com и посланията към читателите от 10 години насам, са практически лозунгите, заглавията и плакатите на днешните протести, опорните точки за инициативите на президента, а и на някои кампании на водещи дипломатически мисии.
Нашето дарение за Русенци – паметникът на Елиас Канети, /единственият нобелист на България/ – едно прекрасно творение на Георги Чапкънов, изработен по наша инициатива и с такава драматургия, съпътстваща реализацията му, която се превърна в незаменим и незаобиколим пример за ценностната нищета на политическата система и статуквото.
Инициативите на БРОД дадоха Устои, наложиха на българското общество посоки и жалони за път и поведение, които е достойно да бъдат следвани. Но и възбудиха амбиции, не изцяло чистоплътни и правоверни, които девалвираха истинските наши послания за единение и дадоха шанс на „зли езици“ да ни „приравняват към статуквото“, а президентът накараха да бъде „боязлив“ и нерешителен.
Списанието и активните поддръжници на БРОД за България – достойни българи, учени, генерали и офицери бяха репресирани пряко, като наши автори, членове на редколегията, издателят включително, бяха привличани в различно качество от поръчкови дела на Прокуратурата... Както и косвено тормозени чрез тенденциозни проверки от НАП, медийни предавания, статии и внушения от мижитурките-храненици, тролове-злепоставящи колегията и целите ни...Не на последно място – наложените ни ограничения за разпространение, натиск върху симпатизанти, възпрепятстване на бизнес, ограничаване на дейности и на кариерно развитие, заплахи и обструкции... Един от най-ефективните ни проекти, създаден с логистичната подкрепа на „Lеfer Consultdnts Group“от Израел – център за специализирано обучение и практическа работа „СУБО“, с уникални за България възможности за подготовка, включително и на службите за сигурност е блокиран за работа. След много усилия, сондажи и привличане с ангажименти за обективност на всякакви нива началници, включително и министър на МВР, в нашата експертна общност се наложи убеждението, че прокуратурата и някои служби, явно си поставиха за цел да си създадат „оперативни предпоставки“ и отвързаха лайнохвъргачките си, да бълват в пространството купища клевети, измислици и небивалици, като им заложиха терминология, с която отредиха на нашата високо отговорна и патриотична кауза определения като „подривна дейност, паравоенни формирования, руски проект, задкулисие, хибридна война...“ и още купища абсурди. Разбира се, жалки и смешни изстъпления, които лесно бихме подминали и оборили, ако не са били ползвани от поръчителите като параван /изкуствено създаване на обосновани предположения и сигнали/ за самосезиране на заинтересованите от злепоставянето и блокиране на дейностите ни. Това се потвърди от споделена информация и публикации на разследващи журналисти за практиките на тези институции, както и от разкази на някои от самите привлечени дописници.
При наличие на охранителни структури в страната, със състав, близък до този на националната полиция и сериозно надвишаващ кадровия ресурс на БА и въоръжените сили, каква ли опасност крие един скромен и красив проект на Клуб „Сигурност“.?! Просто някой има нужда от „актив“ и е много лесно да замажеш некомпетентността си, да омажеш неудобните, да се издигнеш в очите на слепите – белким спечелят атлантическа признателност.
Този обект е уникален, изряден и безопасен, но въпреки това и усилията на генералитета и цялата общност на Клуб „Сигурност“, включително и проф.Сачев – активен съратник в целият процес на изграждане – научен ръководител на „СУБО“ и настоящ съветник в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Парламента, въпреки всичко това – обектът не работи.../Как да назначат ръководителя на този „опасен подривен център“ на такава длъжност в Парламента, ако имаше капка истина в тези твърдения/ Да не говорим за Деница Сачева, защото ще се окаже, че резервен премиер си има „Клуб Сигурност“ и дали утре няма да изкарат и нея „най-успешния руски проект“.?! ...Питам аз и отговор не искам.
Разбира се, истината ще бъде дълбоко законспирирана, на нас ще се формулират административни причини и някой местен поплювко ще се вихри безотчетно, плюейки върху честта на пагона, въпросът е да не работим, защото сме „опасни“ /вечна категория/.
Но, нека се знае – този обект е благословен от НВП Митрополита Дометиан и Бог скоро ще отреди кой колко е грешен...
Днес мога спокойно да погледна в очите всички – от децата и студентите, които все повече посягат с интерес към нашата специфична тематика и идеите ни, до тези, които конформистки се нагаждаха безпринципно и се самопредлагаха като „древни професионалистки“ на всяка конюнктура на статуквото и обезличиха всичко свято.
Бекграундът на нашите каузи и идеи е публичен и достъпен в 100-те книжки на списание „Сигурност“ – за всеки един от месеците на последните близо 10 години. Нашата колегия доказа, че активната гражданска позиция, въоръжена с истината, е в основата за отвоюване на колективната човешка свобода, достойнството на личността и националната идентичност.
Аз, в лично качество го правя, защото го дължа на хората, с които започнахме това дело – сред които и синът ми, който не се отказа по пътя и днес, списва списанието като главен редактор.., въпреки всичките негативи, които получи за това в личен план. Правя го в името на дедите – за техните идеи и саможертви, за да бъдем достойни в паметта им, както и за родителите ни, които трудно живеят и разбират какво се случва с животът им днес. Не на последно място това го дължа и на себе си, за да продължа да се считам за достоен човек, свободен и духовно честит. Правя го и защото обичам безкрайно този занаят и Родината си и вярвам, че приемственността на идеите и каузата могат да се отстояват...И, начело с истината, нашето дело е „златният инструмент“ за доброто и справедливото.., и единствената възможна подкрепа на свободните и разочаровани хора, съсипани и ужасени от гнета на държавата- мафия, наречена България.
Днес е лесно да кажеш много неща... Дори е доходно.
Защото и голямата част от яхналите протестите и решили точно днес да крещят 10 годишните тези на списание „Сигурност“ са също част от тази мафия. Но днес е „разрешено“, даже е модерно...Но е и жалко! Така се потвърждава вярата ми в думите на Дявола /Булгаков/: „фактът е най-упоритото нещо на този свят, а малодушието е най-страшният човешки порок“.
Бъдещето е неясно, по-вероятно лошо. Олигархията на статуквото и политиците се надяват да използват този протест. Някои от тях /подкрепени от трибуквените си покровители из посолствата/, вероятно ще успеят. Предстоят години на нерадост и разочарование – икономическо, политическо, социално.., цивилизационно.
С пълното съзнание за очакваното, нашата експертна общност, въпреки наложената липса на алтернатива, заявява: „Държава, която е завладяна от мафията, е недопустима в ЕС, настоящото положение е нетърпимо, противоконституционно и незаконно.“ Но начинът, по който се реализира новият антибългарски проект, ни кара да симпатизираме на премиера, който е превърнат в жертва на кукловодите си.
Моят личен протест не се е променил от десетилетия. Не приемам, че хората на една подредена и суверенна малка държава с име и история, е възможно да допуснат управниците на страната да я затрият и опростачат... И то в името на идеи и свещени понятия като свобода и демокрация. Това не е корумпирано управление, това е нечовешко и жестоко управление, което осквернява конституцията на страната, ликвидира от десетилетия суверенитета и независимостта ѝ – това е мафия, наречена с извратената фразеология „Статукво“ и „Преход“ /с 30 годишна безпощадност/! Това е грабеж на една държава и ако си слушаме като мижитурки личните медии на това статукво, ако не протестираме срещу това зло, ако търсим „по-малкото зло“, а не истината..– обречени са и държавата и децата ни!
Има мигове в човешката история, които не трябва да се пропускат. Пропуснеш ли ги, нямаш шанс за поправка. България няма нужда от паравоенни охранителни структури и гражданска война, която завинаги да счупи и без това крехките основи на фасадната ни демокрация. Но една българска Голда Меир /премиер на Израел 1974 г./ ни е нужна веднага! И бързам да я цитирам, като спасителен БРОД за България: „Ако искате да построите държава, в която нейните синове и дъщери ще се завърнат, ако искате да построите държава, която те ще напуснат само по време на ваканционния сезон, ако искате да изградите държава, в която няма да има чувство на страх за бъдещето, тогава направете само две стъпки:
1- Приравнете корупцията към предателството и корумпираните служители към предателите до седмо поколение.
2- Направете трите професии най-добре платените и уважавани - военни, учители и лекари. И най-важното - работа, работа и работа, защото никой, освен вас, няма да ви защити, никой няма да ви храни, освен вас самите, а страната ви е нужна само на вас и никой друг. Когато това стане не просто думи и обикновен лозунг, а се превърне в начин на живота ви, значи сте постигнали целта си ...“
Колко е достъпно, актуално и възможно това за България, онзи КОД за Възраждане на Отечеството, онзи различен път, спасителен БРОД за всички ни, за традиционните ни ценности, за здравата държава и достойнството ни в този многополюсен свят, в който свободният – православен български дух може да си поеме въздух...
