Вечерната Академия в Манхайм приветства своите гости на моноспектакъла „Песента на България – пътешествие през 8000 години история и култура“. В центъра на вечерта беше поетичният реферат на Йонка Христова, която представи нейната променлива и драматична история. Рециталът беше придружен от фотографиите на Йост – Йохен Вакер и от българска църковна и народна музика.
ПЕСЕНТА НА БЪЛГАРИЯ
Чуйте ме – аз съм България.
Една шепа земя в сянката на Балкана.
Разпъната на кръстопътя между Запада и Изтока.
Разсипана – от робства.
От безмилостна политика и икономика.
От всички забравена.
Пея, когато сълзи стягат гърлото ми.
Танцувам в огъня, за да изстине болката.
Децата ми търсят късмета си по чужбина.
Не ги спирам – майчина орисия.
Живея в сърцата им като незарастваща рана.
Чуйте ме – аз съм България.
Столицата ми
носи гръцкото име за мъдрост.
Долините ми ухаят на рози.
Песните ми летят в Космоса.
Аз съм България – и съм жива.
Йонка Христова
