БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

Г-н Иван Иванов Станчов:

• „Най-важното за мен е равновесието в природата, в живота на човека, в отношенията между хората.”
• „Изглежда трябва да се обърнем повече един към друг. И към тези малки, но толкова важни неща – взаимопомощ чрез нормално човешко общуване... Не ми се струва толкова тежко, нали?”
• „Аристократизъм?! За мен аристократ е човек, който е възпитан на уважение към другия. Аристокрация е контактът между хората – един човек, ако уважава другия, той е аристократ. Да помагаш на другия, това е култура.”
• „За мен благотворителността е култура. Има жестове, които дават надежда. Благодарение на тях продължаваме напред.”
• „Може сами да прокарваме пътища на доброто. Много е приятно да помагаш на другия. Аз го правя за себе си.”
• „Ако не вярваме – нищо няма да направим. България има нужда от много работа и много вяра.”
• „Промяната иска време. Всички, ако работим единно, ще оправим нещата по-бързо. Хайде да видим как МОЖЕ да стане.”
• „Ако имаш един сън и ти си единственият, който го сънува, вероятно това ще остане сън, ако достатъчно хора го сънуват, ще стане реалност... Това ни трябва, трябват ни повече хора, българи, да сънуват, че тази България, може да стане това, което трябва да е.”

Из двуезичното издание „Аз съм българин и вървя с народа си” на Българското училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон, Великобритания, 2024 г.

***

На 22 юли 2024 г. в Националния студентски дом на площад „Народно събрание” в София се откри XVII-та годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ).

Форумът премина под надслов „Образованието като грижа и ценност” и събра български учители и директори, работещи в български училища зад граница, представители на български държавни институции, дипломати, журналисти, издатели и други.

На Годишната конференция, която с годините се превърна в традиция за АБУЧ, бе представено изданието „Аз съм българин и вървя с народа си”, подготвено от Българското училище „Иван Станчов” към Посолството на Република България в Лондон, Великобритания.

Изданието е финансирано от Министерство на образованието и науката (МОН) на България като част от проекта „Неразказаните истории на българите”. Още на първата страница се посочва: „Целта е да бъде съхранено духовното наследство, завещано от Иван Станчов и неговата фамилия, като част от историческата памет за бъдните поколения.”

Българо-английското издание е богато илюстрирано с архивни снимки, предоставени от Националния исторически музей в София и „Карин дом” във Варна. Съставител е Снежина Григорова-Мечева. Превод на английски език – Надежда Григорова. Редактор и коректор – Жанет Аргирова. Художник на корицата – Любомир Павлов. Издателство „ЖАР - Жанет Аргирова”, 2024 г.

Изданието се определя като „брошура”. Въпреки че, според мен, предвид цялостната информация и впечатляващия снимков материал на 110 страници, това е „книга” – чудесно структурирана от г-жа Снежина Мечева, с умело подбрани и вплетени в текста цитати от г-н Станчов. Книгата се чете и препрочита на един дъх, защото е увлекателна. Връща ни към далечното минало... Понася ни към бъдещето... Зарежда ни със знание, дарява ни с гордост, учи ни на родолюбие и човеколюбие, вяра и всеотдайност, скромност и благородство... В мъдрите слова на г-н Иван Станчов ярко прозира апелът за единение на българите, за уважение един към друг, трудолюбие и вяра в силата на българския дух.

• Прадядото на Иван Станчов

Прадядото на г-н Иван Станчов: Яни Димитров Станчов (1826-1905 г.) бил значима личност в Свищов. Владеел пет езика и бил представител на австрийска параходна компания в града. Основател е на първото читалище в Свищов, дарител на църкви и училища. Семейството му е познавало видните българи Георги Раковски, Панайот Хитов, Филип Тотю, Христо Ботев. В дома му е намирал убежище Васил Левски. Известно е, че по време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.  руският император Александър II няколко пъти е отсядал като гост в представителната къща на Яни Станчов. След 1878 г. Яни Станчов бил окръжен управител на град Плевен.

• Дядото на Иван Станчов

Дядото на г-н Иван Станчов: Димитър Янев Станчов (1863-1940 г.), роден в Свищов, бил високо образована личност за времето си и притежавал впечатляваща култура. Той е български дипломат от Третото българско царство, личен секретар на княз Фердинанд Сакскобургготски, дипломатически агент в Букурещ, Виена, Санкт Петербург, външен министър, посланик във Великобритания, Франция, Белгия, Италия, Холандия... През 1913 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет. Носител е на висши държавни отличия и награди.

• Бащата на Иван Станчов

Бащата на г-н Иван Станчов: Иван Димитров Станчов-старши (1897-1972 г.) е роден в Санкт Петербург, Русия. В книгата „Иван Д. Станчов. Дипломат и градинар” Иван Станчов казва за бащи си: „През 1928 г. баща ми постъпва на служба  в българското Външно министерство. За него думата „служба” имаше особено значение, когато ставаше въпрос за държавна служба. Да бъдеш „държавен служител” означаваше да служиш на своя народ”. „Още докато е в София баща ми помага на български евреи да заминат за Турция.” Иван Д. Станчов бил дипломат в Рим и български генерален консул в Галац. Подпомага преселването в България на таврийски българи. От юни 1944 г. е генерален консул в Истанбул. „Новата власт го отзовава от поста му на 5.01.1945 г. Той отказва да се завърне в България и през май 1945 г. заминава при семейството си в Швейцария.” През 1946 г. цялото семейство емигрира в САЩ. Иван Д. Станчов е  носител на държавни награди от различни страни.

• Иван Иванов Станчов-младши

Иван Иванов Станчов-младши (1929-2021 г.), наричан още Джон, е роден в София като син на Иван Димитров Станчов-старши и американката Марион Мичел Станчов. Получил образованието си в престижен университет в Щатите и владеещ осем езика, в това число български, той е трето поколение български дипломат. До завръщането в България професионалната му дейност преминава в САЩ, Бразилия, Франция, Великобритания...

През 1990 г., след 47 години изгнание, г-н Иван Станчов се завръща в България. През 1991 г. е назначен за посланик на Република България във Великобритания и първи български посланик в Република Ирландия.

Част от огромната му дейност, която разгръща като посланик във Великобритания, е свързана със създаването на български църковен параклис в Лондон. Същевременно възобновява идеята за българско читалище с библиотека, организира благотворителни изложби и празници. Българското читалище се превръща там в културен и духовен храм за българите.

От 1994-1995 г. г-н Станчов е министър на външните работи на Република България. Съветник е по външнополитическите въпроси на България на двама нейни президенти.

По настояване на г-н Станчов, през 1994 г. семейство Станчови основава фондация „Карин” и дарява фамилния си дом, построен през 1908 г. и разположен в Морската градина във Варна. Там е открит „Карин дом” – социален дом и най-известната такава институция в България, в която български деца с физически и умствени увреждания получават грижа и рехабилитация. За да съществува този дом през всичките години,  г-н Иван Станчов се труди неуморно, с огромна душа и сърце за децата и България. Девизът на „Карин дом” е „Посланици на доброто”.

В Лондон г-н Станчов създава фондацията „Friends of Bulgaria”, която работи предимно за благотворителни каузи в България.

През 2007 г. на Националния исторически музей в София са дарени около 300 експоната, притежание на фамилия Станчов.
 
Автор снимка: Национален исторически музей – София
Национален исторически музей – София, галерия „Станчови”, на витрината: книгата „Аз съм българин и вървя с народа си” на Българското училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон, Великобритания, 2024 г.

От 2010-2015 г. г-н Станчов е Почетен председател на Националния консултативен съвет на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи на Република България. След смъртта на г-н Станчов Дипломатическият институт носи неговото име.

Г-н Иван Станчов е носител на цяла плеяда от ордени и отличия както от България, така и от много други страни на света.

• Иван Станчов за Българското училище, студентите и общността в Лондон

Известно е, че през 1991 г. МОН закрива повечето български държавни училища, осъществяващи от години дейност към дипломатическите представителства на България в различни страни по света. През юни 1991 г. Българското училище към Посолството на България в Лондон, развиващо дейност от 1987 г., също е закрито. Посланик Станчов е обезпокоен. Желае на всяка цена да съхрани училището. Решава обучението на учениците по български език през септември 1991 г. да продължи, макар и без финансова издръжка от България. Той бързо се свързва с български държавни фирми в Лондон, които започват да подпомагат финансово училището. Броят на учениците нараства. И още един твърде съществен въпрос. Въпреки отказа на МОН да признава удостоверенията на учениците за проведеното им обучение в Българското училище в Лондон – вече не финансирано от България, г-н Станчов активно съдейства удостоверенията да бъдат признавани. Негова е също идеята в Българското училище в Лондон да се създаде нова традиция, а именно училището да бъде посещавано от български държавни лица.

Благодарение на активната дейност на Посланика, български студенти завършват следването си в Лондон. Получили места в престижни университети, тези студенти нямали възможност да се издържат в голямата столица. Узнавайки това, посланик Станчов решил трудностите. Той предложил на студентите да живеят безплатно в сградата на Посолството като от своя страна те полагали труд – отговаряли за хигиената и извършвали други помощни дейности. Днес тези българи са успешни в редица сфери.

Заслугите на г-н Иван Станчов за Българското училище в Лондон и българската общност в Лондон и Великобритания трудно можем да изброим...

• Иван Станчов за АБУЧ

През август 2007 г. в Пловдив бе основана АБУЧ.  На 16 юли 2008 г. в Парламента на Република България се проведе Първата конференция на Асоциацията на тема „Българските училища в чужбина и новата държавна политика на българите зад граница”. На нея присъстваха над 120 представители на български училища по света, представители на различни български институции, организации, депутати, духовници, научни специалисти, журналисти, общественици, издатели.

За да подкрепи делото на всички български учители и училища зад граница, г-н Иван Станчов, макар и на възраст към 80 г., пристигна от Варна специално за форума. В изказването си пред делегатите той настояваше българската държава да поеме с отговорност българските училища в чужбина, с което на хилядите български деца извън България да се осигури дългосрочно и гарантирано обучение по роден език. Конференцията е с историческо значение.

Първа конференция на АБУЧ в Парламента на Република България, 16 юли 2008 г., София
Отляво надясно: г-жа Боянка Иванова – директор на Българското училище „Джон Атанасов” в Чикаго, САЩ, г-жа Снежина Мечева – директор на Българското училище към Посолството на Република България в Лондон, Великобритания, г-н Иван Станчов – дипломат и общественик, Ваня Велкова – директор на Българското училище в Хамбург, Германия, г-жа Меглена Любенова – зам.-директор на Българския образователен център „Св. Климент Охридски” във Вашингтон, САЩ, д-р Ирина Владикова – директор на Българо-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий” във Виена, Австрия

• Иван Станчов – първият Почетен член на АБУЧ

В продължение на години г-н Иван Станчов активно подкрепяше родолюбивата дейност на АБУЧ. В негово лице Управителният съвет Асоциацията и колеги от български училища в чужбина намираха опора и разбиране, получаваха мъдри съвети и напътствия. С него обсъждаха идеи и бъдещи проекти.

За безрезервната му подкрепа на националната идея да има Образование по България в чужбина и съществения принос за АБУЧ г-н Иван Станчов бе избран за Почетен член на Асоциацията.

• Патрон на училището

На 7 декември 2016 г. Иван Станчов става патрон на училището. На тържеството официално се оповестява името:

Българско училище „Иван Станчов” към Посолството на Република България в Лондон, Великобритания

Присъстват официални лица и гости. В чест на новия патрон на училището учениците представят концерт. Денят е забележителен! А г-н Иван Станчов – със сълзи от радост, уважение, благодарност... Рожденият ден на г-н Иван Станчов – 1 април става патронен празник на училището.

„Българското училище в Лондон с гордост и отговорност носи името на г-н Иван Станчов! Наричат го „НАШИЯ ПОСЛАНИК”...!”

„За Иван Станчов България беше изстрадана мечта и най-накрая постигната реалност. Предците му са го възпитали да я обича на всяка цена, въпреки болките на прогонените. Иван Станчов не мразеше – обичаше и живота, и хората.” – из книгата „Аз съм българин и вървя с народа си”, Българско училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон

„Нека знанието за тези хора да се предава от поколение на поколение и признанието към тях да е завинаги.”– из книгата „Аз съм българин и вървя с народа си”, Българско училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон

„...ако достатъчно хора го сънуват, ще стане реалност... Това ни трябва, трябват ни повече хора, българи, да сънуват, че тази България, може да стане това, което трябва да е.” – Иван Станчов:
Дипломат
Държавник
Визионер
Общественик
Дарител
Аристократ
Благодетел
Естет
Приятел
Градинар
„Джентълмен, но равнопоставен с всички. С децата – по детски, с възрастните – като с равен, с аристократите – на висота.”
БЪЛГАРИН...!
ЧОВЕК...!
Такъв ще го запомним г-н Иван Станчов!

С дълбоки уважения
към личността и делото на г-н Иван Станчов,
към г-жа Снежина Мечева, директор и учител в Българското училище „Иван Станчов” към Посолството на Република България в Лондон (1989-2023 г.), един от инициаторите и основателите на АБУЧ и нейн говорител (2007-2023 г.), Почетен член на АБУЧ, носител на редица награди, „Българка на годината” – 2013 г.,
към издателския състав на книгата „Аз съм българин и вървя с народа си”,
към Българското училище „Иван Станчов” към Посолството на Република България в Лондон, Великобритания!

Д-р Ваня Велкова,
инициатор, основател, първи директор и първи учител в Българското училище в Хамбург, Германия (2000-2010 г.),
един от инициаторите и основателите на АБУЧ през 2007 г. и член на Управителния й съвет (2007-2013 г.),
„Българка на годината” – 2016 г.