„По обратния път към дедите и по бъдния път на децата ни...“ – с тази мисъл подготвихме и проведохме българска изложба в немската столица. Изложбата премина под заглавието „С четка и игла“ като на нея бяха представени авторски картини на Петя Константинова и български народни шевици от личната колекция на д-р Ваня Велкова.
Събитието се състоя в Института за езици, изкуство и култура в Берлин. На откриването на 18 януари 2019 г. присъстваха студенти и преподаватели от различни страни, български и немски граждани. Фолклорната формация „Сборенка“ от Берлин поднесе прекрасни танцови изпълнения. Облечени в български носии, участниците представиха хора от различни региони на България. Публиката лекичко потропваше с крак в ритъма на музиката и захласната аплодираше танцьорите.
В приветствието си към гостите директорката, г-жа Маргит Боймкер, посочи, че е изключително радостна Институтът за езици, изкуство и култура в Берлин да бъде домакин на събитието. Същевременно тя изрази възхищението си от българското изкуство, от очарованието на картините и българските шевици. Директорката сподели, че настоящата изложба е прекрасен повод да се научи повече за българското модерно и традиционно изкуство, за България, както и за град Пловдив, който през тази година е Европейска столица на културата.
Г-жа Петя Константинова поздрави сърдечно присъстващите и пожела на всички да се насладят на красивите картини и шевици, да усетят българската атмосфера.
Д-р Велкова приветства гостите и благодари на организаторите на изложбата. Тя разказа за високата стойност на българското везмо, уникалността, богатството и трайната символика на българската везбена орнаментика и цветни съчетания. В словото си подчерта древните корени на българските шевици, произхода на имената им, националното своеобразие, изтъкна голямото трудолюбие на българката, нейното фино чувство за естетика, умението й да претворява заобикалящия я свят в багри и образи.
Г-жа Петя Константинова е следвала в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Софийския университет „Климент Охридски“. За себе си тя споделя: „Макар че получих образование в съвсем различна сфера, рисуването е моят начин да изразявам себе си, то е продължение на мислите ми и на самата мен.“ „Промените се случват, независимо доколко са планирани и очаквани и понякога излизането от познатия ритъм не е катастрофа, а нова възможност.“ „Надявам се, че съм успяла да предам в творбите си тази вяра и копнеж по сбъдването на мечтите.“ „В момента живея и работя в Прага, работата ми позволява да пътувам и да не съм зависима от конкретна локация. Използвам всяка възможност за изява в родината си и периодично участвам в различни арт формати, изложби и фестивали там.“ Изложбите на Петя Константинова се радват на успехи в много страни, сред които Чехия, България, Германия, Люксембург... Някои от заглавията на картините са: „В края на януари“, „Всичко ще бъде наред“, „Добре дошло у дома, мъниче!“, „Легенда за драконовата планина“, „История от вътрешния двор“, „Пъстра е нощта“, „Зима в Родопите“...
Д-р Ваня Велкова е следвала в България и Германия. Живее в Берлин и се занимава с преподавателска дейност. Чуждестранен кореспондент е на български вестници и радио. От години изучава българския фолклор, народни носии и шевици, диалекти и легенди, истории на родове и селища в България. Носии и шевици от нейната колекция са представени в България, Швейцария, Колумбия, Германия. Основател е на Българското училище в Хамбург и един от основателите на Асоциацията на българските училища в чужбина. Носител е на редица отличия, сред които Грамота и медал „Българино, знай своя род и език!“, Грамота от Регионалния исторически музей – Пловдив „За заслуги и принос за съхраняване историческата памет на Пловдив“, „Българка на годината“ – 2016 г.
В рамките на изложбата бе излъчен филмът „Нежна сила“, изготвен от Национален форум за единение „Брод за България“ (инициативата „БРОД към България“). Това бе първото представяне в чужбина на филма за д-р Ваня Велкова. Посредством филма гостите имаха още една чудесна възможност да видят многообразието на българския фолклор и живата ни връзка с родните корени, език и история.
Българската изложба в Берлин допринесе за това да се заговори още веднъж за България, за град Пловдив – Европейската столица на културата през 2019 г., за нашето древното наследство, добродетели, модерно изкуство... Палитрата от картини, багрите на шевиците и носиите, българският трикольор, питката, баницата, българското вино и музиката съвсем спонтанно приканиха всички гости да се хванат на хоро, да научат стъпките, да се усмихнат широко и да попитат: „Какво още ще ни разкажете за България?“
С грейнали усмивки гостите споделяха: „Тази изложба ни отведе в България и ни очарова с букети от символи и цветове, поставени във всяка картина и шевица.“ „Завладяни от българското традиционно и модерно изкуство, ни се иска и ние да посегнем към четката и иглата и открием тънкостите в създването на красотата.“
Нашата история е низала с годините българско изкуство и то ще има бъдеще. Изкуството ни иде от привързаността към родния дом, от обичта към баба и дядо, мама и татко, към рода и езика ни, към нашата страна и природа, към сиянието на родното слънце и богатата българска душевност, вплетена в шевиците и картините, песните и легендите... Родното ни изкуство е като жива кладенчова вода, която винаги ще отпиваме и с пълни шепи ще я поръсваме из света... За да се знае България...
