Това са Юджийн Скайлър, който от юли 1876 г. до юли 1878 г. е изпълнявал длъжността генерален консул и секретар в дипломатическата мисия на Съединените щати в Константинопол, и амриканският журналист Джанюариъс Макгахан. Техните разследвания и статии, свързани с турските зверства по време и след потушаването на Априлското въстание, възпрепятстват британското правителство да скрие докладите за случилото се. Истината е, че британското правителство не желае да се конфронтира с Османската империя, още повече, че я възприема като бариера срещу експанзията на руските интереси на Балканите.
Скайлър започва да учи в университета в Йейл, когато е само 15-годишен. Там защитава и своята докторска степен, след което завършва право в Колумбийския университет. Макгахан е до голяма степен самоук. Воден от своята любознателност, 24-годишен, той пристига в Европа, за да изучава френски и немски език. По време на Френско-пруската война владеенето на двата езика се оказва голямо предимство. Нает е от „New York Herald“, за да отразява медийно войната.
Интересът на Скайлър и Макгахан към българите има руска връзка. През 1863 г., когато завършва Юридическия факултет, Скайлър се среща с офицери от руски флагмански кораб, изпратен в Съединените щати по време на Американската гражданска война. Тази среща се оказва повратна точка в живота му и пробужда неговия интерес към Русия. Скайлър решава да се възползва от възможността да научи още един език (руски език).
През лятото на 1867 г. е назначен за консул на САЩ в Москва. При смяната на правителството във Вашингтон през 1869 г. обаче, Скайлър загубва поста си. Новият американски пълномощен министър в Русия през този период – Андрю Къртин, му предлага длъжността секретар в дипломатическата мисия в Санкт Петербург.
Въпреки дипломатическия си пост, Скайлър не се страхува да критикува политическата обстановка и ръководството на страната, в която е акредитиран. През 1872 г. той пише доклад за живота на евреите в Русия. В доклада застъпва идеите си за човешките права, които през ХХ в. ще бъдат приети във Всеобща декларация за правата на човека. Същите принципи го мотивират за написването на Доклада за турските издевателства в България.
Джанюариъс Макгахан също пътува в Русия. Заминава след Френско-пруската война, за да търси приключения. Изучава руски език, сключва брак с рускиня и продължава своята журналистическа дейност.
През 1873 г. Скайлър предприема пътуване до Централна Азия и пише: „Това е една от тези възможности, които не трябва да се изпускат... Не мога да кажа точно кога ще се върна, ако изобщо се върна, тъй като в този регион има война и обстановката е нестабилна“.
В Русия Скайлър среща Макгахан, който по-късно ще се присъедини към него в разследването на зверствата над българския народ. Макгахан придружава Скайлър и в Централна Азия.
По време на пътуването си Юджийн Скайлър е силно разтревожен от все още съществуващото робство и недостатъците на руската администрация. Той купува роб като „...видимо доказателство, че тук се продават роби“. Възнамерява да го „заведе в Санкт Петербург и да го предаде на персийския пълномощен министър, за да бъде освободен и върнат у дома“. По тази тема Скалйлър пише: „... (Руското) правителство е много разтревожено от моите запитвания и разследвания. Те се опитаха да направят престоя ми колкото е възможно по-приятен, но по въпроса за закупения роб – ме измамиха и лъжеха постоянно.“
Преживяванията на Скайлър в Русия са добра основа за последващите му разследвания в България. Правителството в Санкт Петербург, за разлика от това в Константинопол, е много по-склонно да приема критиките му. Скайлър напуска Санкт Петербург по свой избор.
През януари 1876 г. Скайлър е назначен за генерален консул и секретар на дипломатическата легация на САЩ в Константинопол. На път за османската столица, той се отбива в Лондон, Париж и Белград, където остава известно време. Именно там за първи път се запознава с политическата обстановка на Балканите. Скайлър пише: „Имам чувството, че се намирам в далечен различен свят, където интересите и страстите, които изпитвам, са нови за мен. И все пак приех обстоятелствата със сърдечност, която не подозирах, че притежавам, а ... дните, които прекарвам тук…са пълни с премеждия“.
Скайлър пристига в Константинопол, точно когато мълвата за турските зверства, извършвани над българското население, набира популярност. По същото време двама американци, Джордж Уошбърн, директор на Робърт Колеж в Константинопол, спонсориран от САЩ, и Албърт Лонг, преподавател в същия колеж и бивш протестантски мисионер по българските земи, се стремят да получат подкрепа за българите пред тогавашния британски посланик, Сър Хенри Елиът. Когато Елиът обръща гръб на техните молби и отрича верността на докладите, Уошбърн и Лонг разказват на Макгахан за турските жестокости, извършвани над българския народ.
Макгахан следва своя приятел Скайлър в Константинопол. Той съзнава, че Русия следи турската политика спрямо българите и решава да популяризира истинските факти.
Въпреки недоволството на британското правителство, на 23 юни в „London Daily News“, публикува обвиненията на Лонг срещу Високата порта. Макгахан пише: „Мрачни слухове се разпространяват из Константинопол през последния месец за ужасяващи зверства, извършени в България. Досега съм се въздържал да разгласявам тези слухове или да заява открито това, което съм чул, но се оказва, че информацията притежава определена последователност и достоверност“. В отговор на написаното Турските власти заплашват да изгонят всички американски мисионери и да закрият училищата им. Британският министър-председател Бенджамин Дизраели се опитва да дискредитира историите, идващи от България, просто като „клюки на раздумка“.
Докато британският посланик Елиът търси начин как да замаскира случилото се, Скайлър е изпратен от американския министър-резидент Хорас Мейнард да разбере истината за случващото се по българските земи. За тази цел той пътува до Пловдив с Макгахан и Херман Шнайдер, репортер от вестник „Kölnische Zeitung“. Към тях се присъединява руският генерален консул в Пловдив, принц Церебелев.
Скайлър има двама преводачи – български студент от Робърт колеж Роберт на име Петър Димитров и грък на име Антонио, служител в американската дипломатическа мисия. Скайлър, подобно на Макгахан, владее руски език и според него историите свързани с българите са „ разказани на език, който много прилича на руския, и който лесно може да бъде разбран“. С течение на времето той започва да разбира достатъчно български, за да може да проследява разговорите и да проверява какво му казва преводача.
На 23 юли Макгахан и Скайлър пристигат в Пловдив, „центърът на окръга, в който бяха извършени жестокостите“. Фактът, че разследването е независимо и не е обект на турските власти, разкрива пред Комисията източници на информация, които до този момент остават скрити. „Освен българи, чуждестранни консули, гръцки търговци, германци, наети от Султаната, американски педагози и дори турци, предоставиха доказателства за случилите се безчинства“. Макгахан допълва Скайлър като споделя, че именно той има „... способността да открива скритите неща“.
Скайлър и неговият екип „...посещават всички окръжни градове и селата, които биват опожарени от башибозуците, за да видят със собствените си очи руините и да чуят със собствените си уши историите на местното население. Това понякога налагало да пътуват между пет и петнадесет часа на ден под парещите лъчи на августовското слънце и по пътища, трудно проходими за файтони“.
Въпреки че турските власти се опитвали да принудят Скайлър и другарите му да приемат въоръжен ескорт, те отказвали. Отказвали дори да остават в турски къщи или да имат охрана на местата, където нощували, тъй като това би възпрепятствало свободния им контакт с местното население. След като разпитал много свидетели и сравнил техните разкази, Скайлър заключил, че „въстаниците всъщност са оказали малка или нулева съпротива. В много от случаите те предавали своето въоръжение още при първото му поискване.“ Жестокостта на турските войски и на нередовните башибозушки орди е била неописуема. Села, които не са се вдигнали на въстание и села, чието местно население се е предало, също са били подложени на терор. Скайлър провежда своето изследване и придобива персонално наблюдение за районите около Пловдив, Сливен, Търново и част от провинция София. Личните наблюдения и събраните истории разкриват зловещи подробности. Той изчислява, че най-малко 9 000 къщи са изгорени и 10 984 души са убити. Ако се включат и данни от по-отдалечени райони, общият брой на жертвите ще надхвърли 15 000.
Скайлър иска сведения от турските власти за ивършените от тях зверства. Единственото, което получава, са неясни и неверни обвинения към българските въстаници, изтъкващи, че те са реалните виновници за насилствените актове. Като резултат от своето проучване, той установява, че само две мюсюлмански жени са станали жертви. Двете жени, убити в Панагюрище, „... носили оръжие в ръцете си и загинали по време на хватка между българи и група, която е отказвала да се предаде на въстаниците.“ Скайлър заключава: „Нито турски жени, нито турски деца са били убивани хладнокръвно. Мюсюлманки не са били насилвани. Нито един мюсюлманин не е бил изтезаван. Нито едно турско село, с изключение на Юруци, не е било атакувано или опожарено. Никоя мюсюлманска къща не е била ограбена и никоя джамия не е била осквернена.“
На 3 август Скайлър пише писмо до годеницата си, мис Кег, като в него само загатва за ужасите, които е разкрил. Пропуска обаче по-голямата част от зверствата, описани в неговия доклад. Той обяснява за затворите, напълнени с бунтовници само три месеца след потушаването на въстанието. Разказва за много българи, които са били екзекутирани без дори фиктивен съдебен процес. Сред екзекутираните били свещеници и учители, „... яростният гняв се е стоварил особено върху свещениците и учителите, смятало се, че именно образованието стои в дъното на това желание за свобода на българите.“ Скайлър обаче вярва, че разследването му е имало непосредствено благоприятно въздействие. Много затворници били освободени, 150 за един ден, а екзекуциите, поне за момента, били прекратени. Но справедливост не можело да се очаква. Извършителите на масовите убийства (т.е башибозуците) получили повишение и награди, вместо наказания. Що се отнася до оцелелите българи в районите на потушеното въстание, добитъкът им бил отнет от турците. Те нямали повече животни, с които да превозват дървени трупи, за да възстановят домовете си и се страхували да отидат на полето и да приберат изобилната реколта от зърно. Скайлър предвижда бъдеще, изпълнено с глад, студ и евентуална гибел.
В писмо от 14 август Скайлър описва как е спасил двама души от екзекуция. Вижда ги в тежки окови във влака за Ямбол. Трябвало да бъдат екзекутирани на следващия ден в Сливен. Той незабавно телеграфира на министър Мейнард, а принц Церетелев съответно на руското посолство в Константинопол. Скайлър отбелязва пред турския околийски управител, че ще бъде държан лично отговорен, ако мъжете бъдат екзекутирани преди да се получи отговор от султана. На следващия ден пристига телеграма от Константинопол: „Дадени са заповеди да бъдат спрени всички екзекуции за политически престъпления, които предварително не са били оповестени“. Скайлър споделя, че макар да е спасил живота на двамата бунтовници, тях сигурно ги очаква доживотен затвор в тежки окови.
Благодарение на статиите на Макгахан в „London Daily News“, „английската и американската общественост разбират за ужасяващия начин, по който турските власти потушават Априлското въстание“. Докладът на Скайлър, станал обществено достояние, е твърде неудобен за султана. Той се оказва официално потвърждение на публикациите на Макгахан. Описаното тежко положение на българите в Османската империя предизвиква голям отзвук сред общественици и важни политически фигури. Принцът на Румъния награждава Скайлър с медал „Bene Merenti“ за специални заслуги към човечеството. На 29 януари 1877 г. Уилям Гладстон пише на Макгахан: „За мен беше чест, че имах възможността да прочета Вашия доклад... Това е по своему ужасяващ документ. Чрез изготвянето му сте направил голяма услуга в името на народа на моята страна, ако не и на цялото християнство“.
Правителството на САЩ никак не било доволно от получения резултат. Американският държавен секретар Хамилтън Фиш отзовава Юджийн Скайлър, заради грубо нарушаване на дипломатическия протокол. На 30 януари 1877 г. Фиш пише на американския пълномощен министър в Константинопол – Хорас Мейнард, че „нерегламентираната кореспонденция на Скайлър с частната преса и частни лица по теми, свързани с вътрешните работи в Османската империя, е грубо нарушение на параграф 1751 от Устава на Държавния департамент и това е достатъчно основание за неговото отзоваване“. Скайлър е „нарушил правомощията си“. Въпреки това, Мейнард защитава своя подчинен, като пише, че „разследването на Скайлър е направено след получено одобрение на турските власти“. Това се оказва и единственият вариант, по който да бъдат оправдани и защитени от експулсиране американските преподаватели от Константинопол. Държавният секретар „смекчил позицията си“, в отговор пише:
„Президентът се колебае да отзове г-н Скайлър единствено поради опасения, че този акт може да бъде представен погрешно, като явна липса на съчувствие към пострадалите от турските издевателства българи. Той се надява, че случилите се недоразумения няма да бъдат повторени. Необходимо е да се убеди дипломатът да бъде отзован, но да се има предвид неговата ефективност и интелигентност до момента, и ако друг пост привлече вниманието му, би срещнал топло одобрение за него.“
През юли 1878 г., Скайлър е отстранен от поста си в Константинопол поради антитурското си отношение и „нерегламентираната“ си дейност. Въпреки това, той продължава своята дипломатическа кариера. Назначен е като първи американски пълномощен министър в Румъния и Сърбия. Приносът на Скайлър за освобождението на България не може да бъде отречен. Сестра му може би малко преувеличава като пише: „До голяма степен турците са го считали за отговорен за войната с Русия.“ Когато британското общество се разбунтува срещу Османската империя, Дизраели става безсилен да я защити пред Русия. Последвалата Руско-турска война проправя пътя към българско освобождение и независимост.
Проф. Бернард Кук, Д-р Дейвид Мур
Университет Лойола, Ню Орлиънс
04 май 2017 г.
Панагюрище
Още по темата:
Четвърти национален дискусионен форум Брод за България
