Лазар Мурджев: В този дух върви и проекта БРОД към България, който ще предстаим в рамките на нашите коментари и подготвените изказвания, свързани с националната сигурност.
„Малцина разбраха какво се случва.
Мнозина предпочетоха да мълчат.
Малцина си позволиха да роптаят.
Пострадаха авторитета и качеството на службите.
Стигна се до разединяване на една от най-ценните и уважавани прослойки – офицерската.
Нарушено беше развитието на българското общество.
Остава пред очите на остатъците от българския народ да се разруши и унищожи и държавата.”
Това са извадки от страниците на сп. Сигурност – една голяма тема, която днес само ще маркираме като възможният консенсус на българското общество по нея ще бъде решаващ и за жизненото пространство на единението.
Давам думата на д-р Тихомир Стойчев за кратко изказване.
Тихомир Стойчев:
Уважаема г-жо вицепрезидент,
Уважаеми приятели и колеги,
Много се радвам, че такъв форум най-сетне се състоя. Въпреки всичко една голяма част от тук присъстващите са участвали и в предходни дискусии, макар и под други формати, в които много сме си говорили за сигурността. Констатирали сме не един път, че ние всъщност, говорейки за едно и също, някъде се разминаваме в определенията и формулировките. Това, което сме го писали, сме се постарали да се прочетем взаимно, да се обогатим, да се допълним. И ще си позволя няколко неща да ви припомня.
От момента, в който имаме националната идея на България, постепенно формиран национален идеал, ние с всяка следваща стъпка сме се опитвали да ги замъглим, да се отдалечаваме от тях, втурвайки се в различни посоки на някакви имагинерни, други цивилизационни или надцивилизационни общности. Появата на България тук, след дългия път, историческия етап, който тя е извървяла, зрелостта, която нашето общество беше постигнало – трябва да ги върнем.
Днес може много да говорим за национална сигурност, но трябва да си припомним няколко думи, до които заедно стигнахме – за онова, което в древността е извадено като заключение какво представлява политиката – че политиците, които ни предлагат политиката като наука и като способност да управляват общество, държава, всъщност ни предлагат чудо, тайна и авторитет. На нас ни се случиха гръмотворни чудеса, чудни хора управляват държавата, чудни хора владеят до вчера националния и обществен капитал, чудни хора искат да се впишат в световната капиталистическа общност, в системата на обръщения на банковия и индустриалния капитал, превръщайки България само и единствено в придатък, респективно и нейното население.
Когато гледахме различните разрези на сигурността и се обединяваме около тях, физическото пространство, метапространството, т.е. взаимоотношенията, духовното пространство, а вече в условията на четвъртата индустриална революция имаме техногенна сигурност и т.н., трябва да си даваме сметка и за тях. Третото измерение на това пространство – културно-духовното пространство, сме го загърбили. Отдалечаваме се от него, а то е онова, което рамкира позиционирането на съвременна България с нейните исторически, цивилизационни, европейски приноси. Няма защо да се срамуваме, няма защо да се молим да бъдем приети в Шенген, да имаме или да нямаме евро и т.н., защото нашето място отдавна е в Европа преди да е имало други европейски държави и това всички добре знаем.
През брод се преминава, когато се държим за ръце или се държим за някаква устойчива стабилна опора – т.е. нека да тръгнем от националната идея и националния идеал, като се опитваме да се доближаваме до него, и да отидем към национална доктрина. Всички формати, които присъстват днес на тази дискусия съм чувал, че говорят за нея.
Да уеднаквим разбиранията си заедно, разширявайки формата, за базовите понятия национална сигурност, национален интерес, суверенитет, подкрепяйки пълноценен обществен диалог. Не е дадено право на нито един от нас или каквато и да е наша общност по тези важни въпроси да говори. От там може да изведем жизненоважните интереси, които междувпрочем личат в Конституцията, бяха записани в Стратегията за национална сигурност, приета през 2011 г., в сега актуализираната някои неща са допълнени, но главно с акцента да покажем, че един от сегментите на нашата цивилизационна общност – Русия, е голямата опасност за България и за Европа.
Да подготвим и наложим приемането на национална доктрина, нейното предварително и продължително обсъждане, разработване с привличане на широки интердисциплинарни кръгове от личности и групи. Да направим преглед на сега съществуващите 150 стратегически документа, които е приела България. Различни. Стратегически документи и политиките за тях. Стратегията за Национална сигурност я прие парламента. На другия ден, обаче, новият парламент беше забравил, че е гласувал тази стратегия и заговориха „Дайте да си определим националните интереси и националните приоритети”. Те са разписани. Има 7 приоритета, 7 ключови политики по тях – въпросът е в тяхната динамика те да се развият и аз мисля, че сме в състояние да обединим собствените и да привлечем нови усилия и възможности в тази посока.
Да направим обективен анализ на съвременните предизвикателства, рискове и заплахи, като оценки да предоставим на властите и наложим да се съобразяват с тях. Да настояваме държавните институции да се включат незабавно в диалога. Неясно как се формираха рисковете и заплахите досега. Американската разузнавателна общност беше доста разединена в последните две години. Началникът на военното разузнаване на САЩ каза „Вие какво очаквате – ако притискаме отвсякъде Русия, че тя няма да реагира?”. Американската разузнавателна общност направи 385 страници доклад за рисковете и заплахите за следващите 50 години. Знаете ли какво са включили в определението „хибридна държава” – държава, която фактически има недемократична власт, в която властват олигархията и скритите договаряния.
За въставащите идентичности ни предупреждават, но ние сме го извели много по-отдавна. Още 2004 г. института за философски изследвания на БАН стана инициатор да се съберем различни групи и да дискутираме проблемите на исляма, радикализацията. Нищо не се случи. Изграждането на екипи, които да започнат тези 7 приоритета и политики – екипи поне 7 до 9 трябва да бъдат изградени, да се направи комплекс от ключови текущи политики, на които в съответствие с наложената Стратегия, може да се налага тяхната актуализация. Сред основните да намерят място политиките за противодействие на престъпността във всички нейни форми /тук слагам и международния тероризъм, който е вид високоорганизирана престъпност/, разбира се организираната престъпност, която е големият бич за България. Насилието и корупцията са техните инструменти. Защо изваждаме пред скоба корупцията и се борим с нея – изваждането пред скоба значи политическо декларирано нежелание да се справим с тези явления. Оценка на несъответствията между законите и конституцията, както и тяхната приложна интерпретация.
Жената-майка, детето, образованието, училището, труда и т.н. са фиксирани в Конституцията. В законите и прилагането на законите те са силно деформирани и отсъстват. Затова ще бъде и демографската критична ситуация, за която проф. Стефанов говори.
Благодаря!
