Въведение
В съвременната турбулентна геополитическа обстановка важно условие за разбиране на явленията и процесите е ясната представа за факторите и силите, влияещи върху събитията и тяхната динамика. В този смисъл важно и актуално е знанието за ролята и мястото на Великобритания в гореспоменатата обстановка. И тук не става дума само за миналото, както и мястото и ролята на Британската империя в това минало. Става дума за наличието на „скритата държава“, която, по своите размери, е най-голяма както по територия, така и по население в света... Казано по други начин, става дума за т.нар. „Общност на нациите“ (The Commonwealth of Nations), която определено може да бъде характеризирана като най-голямата „държава“ в света днес.
Тази „скрита“ държава включва страни, разположени в Азия. Това определя необходимостта, когато наблюдаваме, анализираме и оценяваме динамичната ситуация в Азия, континентът, който днес играе ключова роля в световното производство, както и в демографската картина на света, да вземаме предвид и гореспоменатата „тайна“ държава. Тъй като, без да вземаме предвид фактора-„тайната“ най-голяма държава, нашите анализи, оценки и прогнози ще страдат от това да са далече от реалните явления и процеси.
Относно Британската империя
Официално се смята, че Британската империя води своето начало от 1497 г. с т.нар. пътешествие на Джон Кабът (John Cabot), комуто е възложено от крал Хенри VII Английски (Henry VII of England) да открие път през Северна Атлантика до Азия. Но фактически Британската империя се формира с колонизирането на Ирландия през XVI век, която колонизация следва прецедента на Норманското нахлуване още от 1171 г.
В историята на Британската империя се признава наличието на два големи етапа: Първата Британска империя (1583–1783 г.), характеризираща се с владения на три континента – Африка, Азия и Америка, от които най-значителни са тези в Новия свят. Азиатските, а най-вече африканските колониални владения, са незначителни. Друга характерна черта на британците по това време е търговията с роби, където те се проявяват като най-активна сила. Краят на този етап е белязан със загубата на 13-те американски колонии, които се отделят от империята след Американската война за независимост (1775 – 1783 г.);
Карта на Първата Британска империя през 1763 г. – най-голямо нейно владение са североамериканските колонии, които Великобритания губи след Американската война за независимост (1775 – 1783 г.)
Началото на Втората Британска империя се датира от 1783 г., когато започва да се създават съвкупност от владения, „над които никога не залязва слънцето“.
Обикновено се отбелязва, че краят на Втората Британска империя е след Втората световна война с извоюването на независимост от редицата владения на империята. Въпросът е доколко това е така или истината в това отношение е доста по-различна? През 1922 г. Британската империя включва владенията, колониите, протекторатите, подмандатните и други територии, управлявани или администрирани от Обединеното кралство. Тези владения произхождат от задграничните колонии и търговски пунктове, създадени от Англия в края на XVI и началото на XVII век. В своята върхова точка на развитие тя е най-голямата империя в историята на човечеството, като в продължение на повече от столетие е и най-голямата световна сила. В този момент Британската империя обхваша около 458 милиона души, което е една четвърт от населението на света по това време. Тя заема повече от 33,700,000 квадратни километра (13,012,000 квадратни мили), което също е почти една четвърт от земната площ на пет континента – Европа, Америка, Азия, Африка и Австралия. Именно затова за империята се говори, че „слънцето никога не залязва над Британската империя“, тъй като слънцето винаги грее на поне една от многобройните ѝ територии.
Приема се, че след Втората световна война Британската империя се разпада, а нейните бивши владения създават нещо като „протоколна организация“ с „носталгичен характер“. До 1946 г. тя е наричана Британска общност (на англ.ез. British Commonwealth of Nations), а след това Общност на нациите (на англ.ез. Commonwealth of Nations). А накратко просто я споменават като „Общността“ (на англ.ез.The Commonwealth). Тя е приемана като доброволно обединение на суверенни държави, в което влизат Великобритания и почти всички нейни бивши доминиони, колонии и протекторати. Членове на Общността са също Мозамбик, Руанда, Намибия и Камерун, някои от които в миналато не са били британски колонии. Но в това разбиране има доста неистини. И първата е тази, че „Британската общност“ не е създадена след Втората световна война, а през 1931 г. в разцвета на Британската империя. На конференции на имперските територии през 1926 г. и през 1930 г. се приема т.нар. „Уестминстърски статут“. Този статут става юридическо прикритие за доминирането от страна на Обединеното кралство на владенията в новата политическа, икономическа и информационна ситуация. Официално доминионите са обявени за независими държави. Но в действителност някои от тях остават отделни кралства, като немного са тези, които знаят, че Канада и Австралия са все още кралства, начело на които е британската кралица.
През 1949 г., във връзка с обявяването на „независимостта“ на Индия, се приема т.нар. Лондонска декларация. Според тази декларация Индия се съгласява да признае британския монарх като „символ на свободната асоциация на независимите държави членки на Британската общност и като глава на Британската общност“. В бъдеще тази формулировка е приета и от други членове на организацията. Не може да не се признае, че в Общността не влизат бившите владения на Великобритания в Близкия Изток. Но причината за такова „изпускане“ на тези страни се смята, че е във връзка с постоянния вътрешен конфликт в „англо-саксонската зона“ между САЩ и Обединеното кралство. При което Щатите налагат своята доминация върху богатите на нефт територии.
И така какво имаме в „сух остатък“ в Общността:
1. Главата на Обединеното кралство, в случая днес това е кралица Елизабет II (Queen Elizabeth II), която е призната за ръководител на Общността. Щаб-квартирата на Общността е в Лондон.
2. Всички граждани на страни-членки на Общността са признати за британски поданици.
3. Английският, във всички страни от Общността, има статут на държавен език, като нерядко той е и единственият официален език.
4. Върховен съд за страните-членки на Общността е английският съд, така наречения „Съдебен комитет на Тайния Съвет“.
5. Дипломатическите отношения между страните от Общността се извършват с посредничеството на британците. Дори и формално страните-членки нямат посланици в рамките на Общността, а „комисари“. Официалното наименование на Министерството на външните работи на Великобритания е „Министерството на външните работи и по въпросите на Общността“.
Днес Общността включва 54 страни от 6 континента, с население от 2.700 милиарда души, което е над 1/3 от населението на Земята, а територията е 35 милиона квадратни километра. Дали може да наречем Общността на нациите „скритата“ най-голяма държава в света?
Използвани източници
1. „Annex B — Territories Forming Part of the Commonwealth“ (PDF). Her Majesty’s Civil Service. September 2011. Archived from the original (PDF) on 2011-12-06. Последно влизане 19.11.2013.
2. „BBC News – Profile: The Commonwealth“. news. bbc.co.uk. February 2012.
3.„About us“. The Commonwealth. Последно влизане 03.10.2013.
4. Historical Dictionary of European Imperialism. Westport, Connecticut: Greenwood Publishing Group. 1991. pp. 297–298. ISBN 978-0313262579.
5. „The role and future of the Commonwealth“. House of Commons. Последно влизане 18.03. 2013.
