ЗАД НОВИНИТЕ

Понастоящем ЕС внася 53% от енергията, която потребява. Зависимостта от вноса на нефт е почти 90%, от природен газ - 66%, и в по-малка степен по отношение на твърдите горива - 42% и на ядрено гориво – 40%. ЕС плаща за внос на енергия над 1 млрд. евро на ден, като това е над 1/5 от общия внос на ЕС. ЕС внася нефт и нефтопродукти за над 300 млрд. евро, от които 1/3 от Русия.

През януари 2014 г. Европейската комисия публикува стратегическа програма на ЕС за енергетиката и изменението на климата до 2030 г. Тя планира да постигне три основни цели:
1. Намаляване на емисиите на парникови газове с 40% в сравнение с 1990 г.;
2. Увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия с най-малко 27% в сравнение с 1990 г.;
3. Възобновяване на усилията за енергийна ефективност, разработване и прилагане на нови показатели и извършване на необходимите промени в управлението, за да се гарантира конкурентоспособността и сигурността на енергийната система на ЕС.

Държавите от ЕС, обаче, не разполагат със собствени енергийни ресурси, за да отговорят на вътрешното търсене на енергия, с изключение на Обединеното кралство, Нидерландия и Норвегия.

Голямо стопанско значение има добивът на нефт и природен газ за Обединеното кралство, Норвегия, Нидерландия, Румъния, находищата на черните и кафявите въглища в Рурския и Саарския басейн за Германия, в Горна Силезия за Полша, в Северно- чехския и Острава-Кавринския басейн за Чешката република. Така основният ресурс в производството на електроенергия в Полша са въглищата, делът му надхвърля 80%, в Германия и Нидерландия делът му е съответно 42% и 38%, което е много по-високо от средното за ЕС. В Обединеното кралство делът на въглищата рязко спада до 24% през 2015 г., което прави възможно спирането на производството на електроенергия, използваща въглища до 2025 г.

В електроенергийния сектор на повечето страни от ЕС (Франция, Белгия, Германия, Великобритания, Полша, Швеция и др.) ролята на ТЕЦ и АЕЦ е голяма. Изключенията са Норвегия и Исландия, където водноелектрически централи са основният тип на електроцентрали. Ядреното гориво играе важна роля, като представлява около 26% от целия добив на енергия. Във Франция тя представлява повече от 4/5 (82,8%), в Белгия е по-малка от 3/4 (71,2%), в Словакия е почти 2/3 (64,1%), а в други страни делът на ядрената енергия в първичното производство е по-малък от 1/2.

След аварията в атомната електроцентрала „Фукушима-1“, в Япония, през 2011 г., привържениците на развитието на ядрената енергия в ЕС са под натиск от страна на еколозите и обществеността. Експертите на ЕС обаче в препоръките за развитие на ядрения енергиен съюз посочиха необходимостта от изграждане на нови атомни електроцентрали във връзка със завършването на живота на редица стари станции. Много страни от ЕС – Полша, Чехия, Великобритания, Франция, Италия, Финландия, България, Унгария и Румъния – обявиха планове за изграждане на нови атомни електроцентрали на тяхна територия.

Европейският съюз също така си постави цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 80— 95% от равнищата от 1990 г. до 2050 г. Енергийната стратегия на ЕС включва няколко сценария, но всички те отчитат продължаващата зависимост от вноса на енергия от други държави.

Европа ще продължи да се опитва да диверсифицира доставките на газ, включително чрез организиране на доставки от Африка, Близкия изток, както и нови доставки на втечнен природен газ от САЩ.

Енергийната сигурност на Европейския съюз се разглежда в аспект на:
- Сигурни доставки на газ;
- Законодателството на ЕС помага за предотвратяване и реагиране на потенциални прекъсвания на доставките на газ;
- На 23.02.2021 г. Европейската комисия публикува проучване относно пречките пред европейските енергийни пазари на дребно, което има за цел да оцени тяхното значение и да предложи възможни начини за преодоляване на тези проблеми. Проучването включва окончателен доклад, 28 специфични за всяка държава ръководства (за всяка държава членка, с изключение на Малта, Норвегия и Великобритания) и доклад за класирането на индексите на европейските бариери.

Европейската комисия разглежда енергийната сигурност в следните аспекти:
Сигурност на електроснабдяването
Интегрираните енергийни пазари и системи изискват от държавите от ЕС да си сътрудничат по- тясно, когато предотвратяват и управляват кризите с електроенергията.
Като част от пакета „Чиста енергия за всички европейци“ Регламент (ЕС) 2019/941 относно готовността за поемане на риск в електроенергийния сектор, който е в сила от 4.07.2019 г., изисква държавите — членки на ЕС, да си сътрудничат, за да гарантират, че при криза с електроенергията електроенергията отива там, където е най-необходимо.

Регламентът гарантира, че държавите членки въ­веждат подходящи инструменти за предотвратява­не, подготовка и управление на възможни кризи в електроенергийните пазари в дух на солидарност и прозрачност. С него се въвеждат също така общи ме­тодологии на европейско равнище за установяване на кризисни сценарии и за оценка на краткосрочна­та и сезонната адекватност между производството и потреблението на електроенергия, за да се запази стабилността на мрежата и да се избегне недостиг.

В духа на солидарност държавите-членки трябва да постигнат съгласие за мерки за оказване на съдействие една на друга за предотвратяване и управление на кризи, по-специално с цел опазване на обществената безопасност и личната сигурност. За да помогне на държавите от ЕС да изготвят и договорят за прилагането на този механизъм за помощ, Комисията публикува препоръка относно ключовите елементи на справедливото обезщетение и други ключови елементи, които да бъдат включени в техническите, правните и финансовите договорености между държавите членки за прилагането на механизма за помощ съгласно член 15 от Регламент (ЕС) 2019/941.

Диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на газ

Много страни в Централна и Югоизточна Европа са зависими от един доставчик за повечето или за целия си природен газ. За да се помогне на тези страни да разнообразят своите доставки, Южният газов коридор има за цел да разшири инфраструктурата, която може да донесе газ за ЕС от Каспийския басейн, Централна Азия, Близкия изток и Източния средиземноморски басейн.

Първоначално приблизително 10 милиарда кубически метра газ ще текат по този маршрут. Предвид потенциалните доставки от Каспийския регион и Източното Средиземноморие, тази сума може потенциално да бъде увеличена в бъдеще с 10-20 млрд.м3 на газ годишно.

Действията на ЕС за разширяване на Южния га­зов коридор включва запазване на инфраструктур­ните проекти, необходими за коридора, в четвър­тия списък на ЕС на проекти от общ интерес. Това са проектите за изграждането на газопровода Trans Anatolia (TANAP) и трансадриатическия газопровод (ТАП) за транспортиране на газ от Азербайджан до Италия през Грузия, Турция, Гърция, Албания и Адриатическо море в тясно сътрудничество с дос­тавчиците на газ в региона, както и в тясно сътруд­ничество с транзитните държави, включително Азербайджан, Грузия, Турция и Албания, „Северен поток-2“. „Ceвepeн пoтoĸ 2“ e гaзoпpoвoд c дължинa oт 1234 ĸилoмeтpa, тpъгвaщ oт Pycия зa Гepмaния пpeз Бaлтийcĸo мope. Toй e пpoдължeниe нa пъp­вия „Ceвepeн пoтoĸ“ и тpaceтo минaвa пpeз вoдитe нa пeт дъpжaви - ocвeн Pycия и Гepмaния oщe Дa­ния, Финлaндия и Швeция. Πo oтнoшeниe нa дъл­жинa и ĸaпaцитeт тoй e пoчти идeнтичeн нa пъpвия гaзoпpoвoд. Paзлиĸaтa e в тoвa, чe пpeминaвa пpeз южния бpяг нa Финлaндcĸия зaлив.

Сигурност на газоснабдяването

Регламент (ЕС) 2017/1938 относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ отменя Регламент (ЕС) No 994/2010. В него се определя рамката за готовността на ЕС за извънредни ситуации и устойчивост на смущения в газовия режим. Неговите разпоредби се основават на по-добър обмен на информация, регионално сътрудничество между държавите от ЕС в регионални групи за оценка на общите рискове за доставките (обща оценка на риска) и за разработване на съвместни превантивни и спешни мерки и уведомяване на националните си органи за големи дългосрочни договори за доставки, които могат да бъдат от значение за сигурността на доставките от страна на предприятията за природен газ, както и улесняване на постоянния двупосочен капацитет за всички трансгранични междусистемни връзки между държавите от ЕС от операторите на преносни услуги, освен ако не е предоставено освобождаване от забраната.

Подготовката на симулации на газопреносни системи в целия ЕС, извършвани от Европейската мрежа за пренос на газ (ENTSOG), осигурява преглед на високо равнище на основните доставки за ЕС.

Основна цел на регламента е да се въведе механизъм за солидарност, който ще влезе в сила само в случай на крайна газова криза. Това ще помогне да се гарантира, че най-уязвимите потребители ще продължат да имат достъп до газ, дори при трудни условия.

Механизмът за солидарност е основна стъпка в развитието на устойчивостта на ЕС по отношение на прекъсванията на доставките на газ и спомага за реализирането на принципа на солидарност, който е в основата на енергийната политика на ЕС в по-широк мащаб. Подобно сътрудничество и взаимопомощ са предвидени в електроенергийния сектор в Регламента относно готовността за поемане на риск (ЕС) 2019/941.

За да улесни задачата на държавите от ЕС, Комисията издаде документ с насоки относно техническите, правните и финансовите елементи, които следва да бъдат включени в споразуменията.

На 14 декември 2020 г. между Германия и Дания беше подписано първото двустранно споразумение за солидарност.

Координационната група по природния газ е постоянна консултативна група, която има основна задача да координира мерките за сигурност на доставките, особено по време на кризи. Групата подпомага Комисията при наблюдението на адекватността и целесъобразността на мерките, които трябва да бъдат предприети съгласно Регламент 2017/1938, както и да служи като платформа за обмен на информация относно сигурността на доставките на газ между основните заинтересовани страни. Сред членовете са националните органи, Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER), Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (ENTSOG), Енергийната общност и представители на промишлените и потребителските асоциации.

Нефтени запаси в ЕС

Нефтът представлява почти 35% от енергийния микс на ЕС. Въпреки че преходът към алтернативни енергийни източници е в ход, понастоящем страните от ЕС все още са зависими от вноса на суров нефт и нефтопродукти. Поради това е от жизненоважно значение да се поддържат запасите от извънредни ситуации, които да се използват в случай на прекъсване на доставките.

Съгласно Директивата на ЕС за запасите от нефт (2009/119/ЕО) държавите от ЕС трябва да поддържат запасите от суров нефт и/или нефтопродукти, които са в размер най-малко на 90 дни нетен внос или 61 дни потребление. Запасите трябва да са леснодостъпни, така че в случай на криза те да могат да бъдат разпределени бързо там, където са най- необходими. Страните от ЕС трябва да изпращат на Европейската комисия обобщена статистическа справка за своите запаси в края на всеки месец. В това резюме трябва да се посочи броят на дните на нетния внос или потреблението.

По време на криза в доставките Комисията отговаря за организирането на консултации между

държавите от ЕС. Изтеглянето на запасите не следва да се прави преди такава консултация, освен в много спешни ситуации.

Координационната група по нефта е постоянна консултативна група, която улеснява координацията между държавите от ЕС и с Комисията.

Безопасност при нефт и газ в крайбрежни води

По-голямата част от производството на нефт и газ в Европа се извършва в офшорни райони. След излизането на Обединеното кралство от ЕС, което експлоатираше 363 офшорни инсталации, понастоящем в европейските води се намират около 193 инсталации. Предвид голямото търсене на енергия в ЕС, тези операции спомагат за сигурни доставки на енергия.

Групата на европейския съюз на органите за морските превози и природния газ (EUOAG) е форум за обмен на информация и експертен опит между националните органи на ЕС, трети държави, промишлени асоциации, Европейската комисия и други заинтересовани страни по всички въпроси, свързани с предотвратяването на големи аварии и реагирането в свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води. EUOAG е създадена през 2012 г. с Решение 2012/C 18/07 на Комисията и е упълномощен да обсъжда, подпомага и дава становища на Комисията, а така също:
• изготвя ръководства, стандарти и разпространява най-добрите практики в индустрията;
• осигурява бърз обмен на информация между Комисията и националните органи;
• насърчава консенсус между участващите страни относно най-добрите регулаторни практики;
• споделя информация за прилагането на националното законодателство и политиките на ЕС;
• подпомага Комисията при мониторинга на изпълнението и прилагането на съответното законодателство на ЕС;

Освен това EUOAG насърчава най-добрите практики и високи стандарти за безопасност при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води по целия свят. Официалните членове на EUOAG са национални органи на ЕС, които отговарят за регулаторния надзор на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и свързаните с тях области на политиката. Норвегия присъства на срещата като наблюдател. Освен това следните страни присъстват на пленарните заседания:
• органи от Египет, Израел, Ливан, Черна гора и Обединеното кралство;
• промишлени асоциации и синдикални организации: Асоциация на корабособствениците от Европейската общност (ECSA), Международната асоциация на доставчиците на сондажни съоръжения (IADC), Международната асоциация на морските изпълнители (IMCA), Международната организация на производителите на нефт и газ (IOGP) и IndustriAll;

Представители на офшорната индустрия, съюзите, трети страни, академичните среди, научноизследователските организации, НПО, съответните агенции на съюза и други заинтересовани страни могат да участват в работата на EUOAG по покана на председателя.

Лицензиране на нефт и газ

Националните правителства имат контрол върху нефта и газа на своите територии. Те определят областите, в които фирмите могат да търсят и произвеждат тези ресурси. При предоставянето на лицензи за тези области те трябва да спазват набор от общи правила на ЕС, за да се гарантира лоялна конкуренция. Правилата за лицензиране на нефт и газ са определени в Директивата на ЕС за проучване, проучване и производство на въглеводороди (94/22/ЕО):
• най-малко 90 дни преди крайния срок за подаване на заявление за нов лиценз, дадена държава от ЕС трябва да публикува цялата информация за лиценза в Официален вестник на Европейския съюз;
• Лицензирането трябва да бъде отворено за всички заинтересовани дружества и страните от ЕС и трябва да предоставя лицензии по справедлив, конкурентен и безпристрастен начин. Дружествата от държави извън ЕС могат да кандидатстват и ако държавата, от която идват, позволява на дружествата от ЕС да се конкурират за лицензи на нейна територия;
• При издаването на лицензи държавите от ЕС могат да вземат предвид въпроси като националната сигурност, обществената безопасност, общественото здраве, сигурността на транспорта, опазването на околната среда, опазването на биологичните ресурси или планираното управление на въглеводородните ресурси;

Критична инфраструктура и киберсигурност

Традиционните енергийни технологии стават все по-свързани със съвременните цифрови технологии и мрежи. Тази нарастваща цифровизация прави енергийната система по-интелигентна и дава възможност на потребителите да се възползват по- добре от иновативните енергийни услуги.

В същото време цифровизацията създава значителни рискове, тъй като повишената експозиция на кибератаки и кибернетични инциденти потенциално застрашава сигурността на енергийните доставки и неприкосновеността на личния живот на данните на потребителите.

Киберсигурността и свързаните с нея предизвикателства се развиват с бързи темпове, поради което Европейската комисия предприе редица мерки за справяне с нея. Ключово сред тях е създаването на всеобхватна законодателна рамка.

Рамката се основава на:
• Стратегията на ЕС за киберсигурност (JOIN (2013)01 окончателен) ;
• Директивата за мрежова и информационна сигурност (Директива за МИС) 2016/1148;
• Пакет за киберсигурност (JOIN (2017) 450 final) от септември 2017 г., който включва и Акт за киберсигурността.

Специалното проучване № 492 на Евробарометър, проведено през 2019 г., показва, че 86% от гражданите на ЕС са съгласни, че трябва да има по-тясно сътрудничество в областта на киберсигурността в областта на енергетиката между държавите членки, за да се гарантира достъпът до сигурна енергия.

Широкообхватната стратегия на ЕС за Съюза на сигурност, представена през юли 2020 г., има за цел да гарантира европейската сигурност както в физическите, така и във всички сфери на обществото. Като признава необходимостта от специфични за сектора инициативи, особено в енергийния сектор, стратегията очертава предстоящата инициатива за по-голяма устойчивост на критичната енергийна инфраструктура срещу физически, кибернетични и хибридни заплахи. Това ще осигури равнопоставеност за енергийните оператори през граница.

Въпреки че съществува цялостна правна рамка за киберсигурността енергийният сектор представя някои особености, които изискват особено внимание на изискванията:
• реалното време – някои енергийни системи трябва да реагират толкова бързо, че да могат просто да не бъдат въведени стандартни мерки за сигурност, като удостоверяване на команда или проверка на цифров подпис, поради забавянето, налагано от тези мерки;
• каскадният ефект — електропреносните мрежи и газопроводите са силно свързани в цяла Европа и далеч отвъд ЕС. Едно прекъсване в една държава може да предизвика прекъсване на доставките или недостиг на доставки в други области и държави;
• комбинирани наследени системи с нови технологии — много елементи на енергийната система са проектирани и изградени много преди да започне да се използват съображенията, свързани с киберсигурността. Това наследство сега трябва да взаимодейства с най-съвременното оборудване за автоматизация и контрол, като интелигентни измервателни уреди или свързани уреди, както и устройства от „Интернет на нещата“, без да бъде изложена на киберзаплахи.

„Интернет на нещата“ е начин на взаимодействие с глобалната мрежа, при което „умните“ ви устройства се свързват помежду си, което ви позволява да ги управлявате така, както желаете от разстояние или дори без директната ви намеса – само на база на правила, които сте задали предварително.

През април 2019 г. Европейската комисия прие специфични за сектора насоки (препоръка C(2019)240 final и SWD(2019)1240 final) за прилагане на хоризонталните правила за киберсигурността. Тези насоки целят повишаване на осведомеността и подготвеността в енергийния сектор.

Освен това пакетът „Чиста енергия за всички европейци“ може да спомогне за преобразуването на енергийните системи в Европа, като същевременно се поддържа високо равнище на сигурност, не на последно място по отношение на укрепването на киберсигурността на цифровата трансформация в енергийния сектор. Регламентът относно готовността за управление на риска ще даде мандат на държавите членки да включат мерки относно киберсигурността в националните си планове за оценка на риска, докато новият регламент относно електроенергията изисква от Комисията да разработи мрежов кодекс относно киберсигурността в електроенергийния сектор.

Енергийни доставки и пандемии

Комисията си сътрудничи със съответните експертни групи в областта на енергетиката, за да се гарантира достъп до енергия, готовност за риск и трансгранична координация.

На 2.06.2020 г. Европейският парламент приема Работен документ на службите на Комисията за енергийна сигурност: Най-добри практики за справяне с рисковете от пандемията

Този документ обобщава 20 най-добри практики за справяне с рисковете в енергийния сектор, свързани с пандемията COVID-19. Той е изготвен след видеоконференцията на министрите на енергетиката на ЕС относно осигуряването и икономическото възстановяване в енергийния сектор, състояла се на 28.04.2020 г.

Краткосрочни:
• Осигуряване на енергийни доставки;
• Свободното движение и наличието на енергийни специалисти;
• Свободно движение и достъп за инспектори по сигурността на Евратом;
• Достъп до компоненти и суровини, които са от решаващо значение за енергийния сектор;
• Достъп до защитно оборудване и медицински тестове за енергийните работници;
• Непрекъснатост на работата на критичната енергийна инфраструктура;
• Предпазни мерки за повторното нарастване на търсенето на енергия;
• Предпазни мерки в случай на кибернетични заплахи и хибридни заплахи.