Президентските избори на 25 октомври т.г. са с предизвестен финал. Има един главен герой, един доминиращ глас. И това е все по-утвърждаващата се Илияна Йотова. Разбира се, има и други кандидати, но едни са за второстепенна роля и за общия хор, а други – само да напомнят за „славното“ си минало. Илияна е с обиколки напред, дори Юсейн Болт не би я застигнал.
Имаше и един потенциален кандидат – ерудит и човек от най-висока проба – проф. Вълчев, декан на ЮФ на СУ – но научната и интелектуалната подкрепа е недостатъчна в политическото бикоборство. Неговото участие би придало по-благороден характер на надпреварата. Но той надигра всички, особено десницата. След като усети пиратското нахлуване в неговите териториални води (бракониерите на ГЕРБ – СДС) – се оттегли. Считам, че проф. Вълчев е перфектният вариант за Главен прокурор на Републиката.
Президентските избори ‘26 са многоочакван политически спектакъл без антракт, без интрига. Почти моноспектакъл само от една част. Завесата ще се спусне още на първи тур. Който очаква по-дълго изпълнение и завръзка, значи нищо не разбира от политика и народ, жадуващ решителна вътрешна и външна промяна. А Илияна, заедно с Радев, е олицетворение на тази промяна. Втори тур е елементарна хипотеза и виртуална заупокойна молитва за жълтопаветниците и майкопродавците. Ето защо десницата, бленуваща балотаж, ще получи мираж. Ще си направи харакири. Буфосинхронистите (суперакадемика Денков, красивите и свръхумните Мирчев и Василев) и изпадналият в безпътица Б.Б. завинаги са прокудени от играта.
Президентските избори са старт за първи реален мандат на Йотова и финал за условен трети мандат на Радев. Йотова без Радев би спечелила на втори тур, защото е изключително силна кандидатура. Йотова с подкрепата на „Прогресивна България“ и Радев вече е спечелила изборите с рекорден резултат. Още на 25 октомври рано следобед.
И тук от първостепенно значение за спасителния за България тандем е верният отговор на въпроса: „Кой е Румен Радев?“ Коя е тази мащабна фигура, която фокусира най-различни и противоположни гледни точки, позиции. Главоблъсканицата е налице. Следва опит за сериозен отговор:
-
ляво патриотично бащино огнище; центристко и интернационално актуално поведение;
-
социализъм и Гагарин; школата „Максуел“, Алея на славата и Мойсей;
-
защитник на ОВД, привърженик на НАТО;
-
израснал с МИГ-ове; утвърдил се с F;
-
русофил, евроатлантик, европейски българин;
-
путинист, тръмпист, маджарин…
Румен Радев е с една крачка, подобно на Нийл Армстронг, преди времето. Казано другояче – винаги е в унисон с времето и неговото продължение. Ето защо меродавният отговор на философския въпрос: „Чий и кой е Румен Радев?“ – звучи така: Той е геополитик! При това от най-висок държавнически ранг.
Неговото верую е многополюсният свят. Неговата международна политика е без „образ на врага“. Неговата жизнена мисия е България.
Държавническият му поглед е панорамен – включва Запад и Изток, Север и Юг. А късогледите и кривогледите от опозицията са в плен на западния свят и играят еничарите на този свят. Безпросветни и излишни!
Шанс за новия президент Йотова е аурата на Радев, неговото мощно енергийно поле, неговият оптимистичен хоризонт за Родината. Двамата реабилитират нормалността в българската политика.
