ЗАД НОВИНИТЕ

Калейдоскоп: Путин и Невашингтонския консенсус

Калейдоскоп: Путин и Невашингтонския консенсус
Aвтор:  Георги Вацов 

09 Юли 2021

Горбачов и Елцин станаха лесна плячка за ухажването и парите на „изключителните“. 

Защо, когато хората обмислят собствените си житейски планове и градят стратегии за справяне с връхлетелите ги проблеми и трудности полагат огромни усилия действията и мислите им да бъдат обективни и верни, за да ги водят до най-добрите за тях и техните близки резултати. Когато разсъждават за чужди хора, за обществото, за държавата като цяло, то тази обективност и грижа за просперитет някак си изчезва и остава да преобладава конформизмът, т.е. стремежът за приспособяване към силния на деня или към удобното за самия него решение. Къде остава здравомислието, обективното и вярното, опиращо се на народностни традиции, на уроците на историята и на проверени от практиката подходи и решения. И най-важното – защо болшинството от хората, когато става дума за нещо извън тях и извън техните лични интереси, гласуват доверие само на красивите думи и предпочитат да вярват на това, което им се иска да чуят, особено ако е свързано с получаването на пари, власт и удоволствия?

Отговорът, вероятно, е следният: с раждането си, следвайки най-силния първосигнален инстинкт за самосъхранение, човекът започва да изпитва страхове – страх от болест, старост и смърт, страх от бедност и загуба на работа, страх от критика, страх от загуба на любовта на близките, на любимия човек, на хората. Тези страхове сковават разсъдъка и съзнанието и той започва да търси собственото си спасение извън себе си, т.е. „хомо сапиенс“ става жертва и „клиент“ на онзи, който му втълпява с лъжа и измама, че ще му реши проблемите и ще го изведе до „обетованата земя“! Така се родиха домораслите местни „месии“, независимо че са бивши посредствени философи, историци и адвокатчета, гастарбайтери, величия в изгнание или обикновени борчета, пожарникари и физкултурници!Политолозите нарекоха този процес гигантска „демагогия“, а знаещите и препатилите определиха тези „дейци“ на прехода като мошеници и лицемери.

Началото на края на това болно общество обаче настъпи, когато финансовите и медийни властелини на света започнаха да крият и маскират обективната истина чрез „фейк нюз“ и „пост-истини“, налагайки ги като доминанти в общуването между хората и превръщайки фалшивите пари, фалшивия морал и фалшивата демокрация в мечта и цел в живота на милиони млади хора. Случващото се в САЩ през последните години е крещящото доказателство за тоталната деградация на мощно рекламирания като единствен и правилен в цивилизационното развитие на човешката цивилизация „Трети път“ на Бил Клинтън, появил се след „Краят на историята“ на Фукуяма!

Така, през 1989 г., във Вашингтон, окръг Колумбия, се роди „Вашингтонският консенсус“, постигнат с единодушието на Международния валутен фонд, Световната банка, Министерството на финансите на САЩ, фондация Херитидж, института Брукингс и Федералната резервна система за „спасяване“ на „обременените от кризи развиващи се страни“, превърнат в стандарт и програма за действие за садистично разрушаване на реално съществуващата и грижеща се за населението на съответните държави социалистическа система, реализиран в България като „Програмата на Ран и Ът“. Но още през 1999 г. нобеловият лауреат, американският икономист Джоузеф Стиглиц, на конференция на СБ във Вашингтон, заявява, че не е трудно да се раздаде държавно имущество, особено на приятели, роднини, партийни симпатизанти или срещу комисионни. Ако приватизацията се прави непрозрачно, ако е съпроводена с постоянни скандали, ако липсва пазарна инфраструктура, ако имуществото се продава (или подарява!) на съмнителни субекти, трудно ли е още отсега да се разбере, че дългосрочните перспективи на пазарното стопанство в съответната икономика са минирани! Нещо повече, създаваните по такъв начин частни субекти с нови интереси, допринасят за отслабване на държавата, чрез корупцията подкопават социалния ред и тези групови интереси и техните лобита овладяват регулиращите механизми и институциите. „Такава приватизация не създава основа за нормално пазарно стопанство и има лесно предвидими негативни последствия за бъдещето“.

През 1997 година, главните икономисти на Световната банка и ЕЦБ правят заключението, че изминалото десетилетия потвърди още нещо: обществото, в т.ч. и икономиката не търпят вакуум. След като държавата не можа и не пожела да създаде подходящи пазарни институции, то голямото неравновесие в едва начеващите стокови, трудови, информационни и финансови пазари се засили още повече и управленският вакуум бе запълнен чрез неофициална институализация.

Вместо нормален пазар, се появи „бандитски капитализъм“.

През април 2011 година директорът-разпоредител на МВФ, Доминик Строс-Кан, заявява, че „Вашингтонският консенсус“, със своите опростени икономически представи и рецепти, се провали с настъпването на Световната икономическа криза от 2007 година и остана в историята“.

И какъв е изводът? За световния неолиберализъм и САЩ рухването на Берлинската стена и „великата“ победа в Студената война се оказаха пирова победа! Настъпва крах, пълно поражение, многотрилионни дългове, паника и незнание, какво да се прави! Отвсякъде извират инициативи и проекти, приличащи по-скоро на димни завеси, призвани да скрият агонията и обречеността на „изключителните“ и техния Нов световен ред!

Десетина години преди „Вашингтонският консенсус“ да успее да хвърли примката си върху народите от социалистическата общност, Дън Сяопин измисли и създаде „китайското чудо“, което изящно започна да изсмуква „соковете“ на самозабравилата се неолиберална система, необходими му за превръщането на „поднебесната“ в нов икономически колос, застигнал и задминал за няколко десетилетия „едноличните“ глобални хегемони – Съединените щати! При това, запазвайки и социализма като обществено-икономическа формация, и силата на марксистко-ленинското учение и ръководната роля на комунистическата партия в милиардното китайско общество! Без шум, без социалистически интернационализъм, без износ на революция, но като пример, как безкрайната капиталистическа алчност дарява възможност на умните и търпеливите да постигнат собствен грандиозен успех и просперитет!

Влюбеният в себе си нарцис Горбачов и намиращият се в постоянно опиянение от собствената си власт, и не само от нея, Елцин станаха лесна плячка за ухажването и парите на „изключителните“. Задачата, създадената от Йосиф Сталин могъща супер- държава да се превърне в „бензинова колонка с ядрени ракети“ бе изпълнена само за няколко години, със съдействието на узрялата за „перестройка“ руска научно-техническа, политическа и творческа интелигенция. Така се появи „Третия път“ на Бил Клинтън, водещ към еднополюсен глобален свят с един команден център – финасовите властелини. Свят без идеологии, при тотално подчиняване на народите, с отпадане на географските границите и моралните императиви, с компродорски наместници в страните-васали, с възхвала на силата на парите, в преклонение пред силата на властта и със стремеж към безусловни първосигнални удоволствия. Младите са на върха на „щастието“ и емигрират. Възрастните умират от глад, студ и в самота, а някои и се самоубиват, така и неразбрали какво се случи в иначе смисления им живот!

Тъжна и страшна родна картина!

Тридесет годишен неолиберален пазарен капитализъм е достатъчен срок, за да се направи обективно и професионално сравнение с онези, другите 45 години, за които казваха, че били стигали! Основната и главна разлика е, че Конституцията от 1971 година гарантира социалните права на всички български граждани, в т.ч. правото на безплатно образование, на безплатно здравеопазване, правото на постоянна трудова заетост, правото на културен и здравословен отдих и почивка, правото на справедлива съдебна защита, лична безопасност и сигурност, защита на националния суверенитет от външни попълзновения. В съвременна България Конституцията от 1991 година не гарантира, а декларира възможността гражданите да се възползват от права, но при определени условия. Ролята на държавата във всички области на живота днес е минимизирана, а определяща е личната борбеност, личният интерес и личните възможности, най-вече силовите. Цените са освободени, конкуренцията е безмилостна, пазарът диктува всичко и навсякъде и човекът е подчинен на обстоятелствата, а не обратното. С всеки изминат ден излишните хора стават все повече. Сключените официални граждански бракове между мъже и жени намаляват, деца се раждат по-малко. Няма търсене и „глад“ в обществото към художествени произведения, утвърждаващи вярата в доброто, подтикващи към взаимопомощ и солидарност, възпитаващи родолюбие и висока нравственост. Но за да бъдем обективни, трябва да отбележим, че и при социализма се вършеха много безобразия, най-вече от високата партийна и държавна номенклатура, от обслужващите я чиновници, от техните деца и роднини. Един неголям за мащабите на страната клан от „правоимащи“ живееше в друг, паралелен свят на излишества, на материална свърхзадоволеност и всепозволеност. Държавата обслужваше своя висш елит така, както не се обслужваха високопоставените западни политици и техните семейства. Недоволството от тази крещяща несправедливост на самозабравилата се номенклатура бе и причината милионната членска маса на БКП да не излезе на улицата през есента на 1989 г. в защита на комунистическите идеали.

Дейността, която бе организирана по най-добрия начин в социалистическа България и в Съветския съюз бе събирането на информация. Огромните масиви информация позволяваха не само да се планира и ръководи цялостната дейност в държавата, но и да се следят всички процеси и настроения в обществото и да се предприемат необходимите действия. Едни от най-информирани по онова време бяха високопоставените служители на Държавна сигурност. След 10 ноември 1989 г. съвестните и честни офицери изгориха кадровите дела на своите информатори , но някои , особено на ръководни длъжности в отделите и управленията на ДС, съзнавайки напълно какво „богатство“ държат в ръцете си , не се лишиха от досиетата-компромати и дълги години, та и до днес, задкулисно дърпат конците в държавата. Това е и присъдата, и загадката на българския преход – труден, безпринципен, под чужда диктовка, арогантен, неефективен, корумпиран, престъпен, бандитски.

И тук стигаме до известния тезис за ролята на личността в историята или как подполковникът от Първо главно управление на КГБ на СССР, Владимир Путин, съумя да види това, което хиляди около него и над него, в т.ч. и в България не проумяха, не видяха, не направиха, не рискуваха, а измениха на съвестта си, на Родината, на своя народ и на дадената клетва, съблазнени от лукавството на Мамона!

Израсъл сред обикновените хора на следвоенния, преживял смъртоносната блокада Ленинград, от ранните си години, Володя Путин разбира, че за да си убедителен и да те уважават трябва да си силен и настъпателен, като първите си уроците по мъжество той получава в отбора по джудо от треньора Анатолий Рахлин. Закърмен с извиращата от всеки дом и улица на великия престолен град любов към Отечеството, юношата Владимир Путин намира прекия и достоен път да служи на Родината, вливайки се в редовете на най-предания отряд от защитници на СССР – задграничното разузнаване. Естеството на дейността му е такава, че той много бързо придобива аналитични способности, отделяйки главното от второстепенното, правдивото от фалшивото, полезното от показното! Оценявайки неговите потенциални възможности, ръководителите на Външнополитическо разузнаване на КГБ насочват младия юрист към изучаване на немски език и на вражеската по това време ГФР. Така бъдещият президент на РФ досконално опознава движещите сили на зараждащото се ново „немско чудо“, превърнало Федерната република в първа икономическа сила в Европа. Макар и критически настроен от позициите на марксизма-ленинзма към капиталистическата действителност, младият „боец от тихия фронт“ прави първия си глобален извод, че народът на победена Германия живее по-добре от народа на победилия Съветски съюз. По-късно, през 90-те години на миналия век, изключителният проф. Анатолий Собчак ще намести представите на комуниста Путин така, че той ще подаде оставка от органите на КГБ и ще напусне редовете на КПСС в желанието си да положи усилия в името на това животът на неговите съграждани да става по-добър и сравним с този на немците от обединена Германия.

Симпатията на Путин към Германия и немски народ се забелязва в отговора му на въпроса на проф. Шваб за отношенията на РФ с ЕС по време на заседанието на Световния икономически форум в Давос през януари 2021 г.: „Аз лично съм запознат с позицията на изключителния европейски политически деец, бившия канцлер Хелмут Кол, който казваше, че ако европейската култура иска да се съхрани и да бъде един от центровете на световната цивилизация в бъдеще, отчитайки всичките проблеми и тенденции в развитието на световната цивилизация, то, разбира се, Западна Европа и Русия трябва да бъдат заедно.

Трудно е човек да не се съгласи с тези думи. Ние споделяме точно тази гледна точка и позиция. Тук е важно само едно: необходимо е подходът ни към този диалог да е честен. Трябва да се отървем от фобиите на миналото, да се избавим от съблазънта да използваме за вътрешнополитически цели проблеми, които влачим от векове и да гледаме в бъдещето. Ако успеем да бъдем над тези проблеми, да отхвърлим тези фобии, то нас ни очаква, безусловно, позитивен етап в развитието на нашите отношения.

Ние сме готови за това, ние искаме това да се случи и ние се стремим към това. Но любовта е невъзможна, ако само едната страна е готова за нея. Тя трябва да бъде взаимна.

Това е първият тезис за бъдещия „Невашингтонски консенсус“, който Президентът Путин разви пред европейците, в т.ч. и пред българите. Вторият бе огласен на срещата му с представителите на руски и чужди медии през февруари т.г. В отговор на зададен въпрос, Путин споделя: „Американските лидери и министри се кълнат за вярна служба на народ и държава върху св. Библия, където е казано, че бракът е съюз между мъжа и жената. И какво излиза? Те се заклеват и едновременно с това нарушават дадената клетва пред американския народ! Тук има много противоречия! И това съвсем не означава,че ние трябва да следваме техния пример! Всеки народ, както и всеки човек, има своя собствена съдба! Всеки може да осмее или оплюе всяко понятие, но чувството на патриотизъм, на любов към Родината е сърцевината на бъдещето. Защото ако не обичаш Отечеството си, ако се отнасяш към него пренебрежително, плюеш на историята си, на своите „старци“, които са нашият велик ориентир, ако унищожаваме техните постижения, то това означава, че не вярваме в собственото си бъдеще. Русия има безкраен генетичен код, основан на кръвосмешение, казано по народному. И това е така, защото се базира на запазването на междунационалното и междуконфисионалното единство, уважавайки всеки човек, който живее на тази територия. Така, че всеки, който живее тук, трябва да чувства, че това е неговата родина, даже, когато той е представител на най-малкия народ. Всичко това може да бъде обединено с една дума - патриотизъм“.

Казаното от президента Путин е същността на приетата от преобладаващото мнозинство от народите на Русия жизнена „идеология“, призвана да циментира народното единство със силата на православната вяра и етика, на патриотизма и с добронамерено и търпимо отношение към всички етнически групи и религии.

Видни геополитически анализатори определиха изказването на руския президент Владимир Путин на сесията на онлайн-форума „Давоският дневен ред за 2021 г.“ като програмна за развитието на РФ през второто десетилетие на ХХI век. Не може да не се съгласим с подобно определение, защото споделеното от Путин касае въпроси от екзистенциално значение за цялото човечество. Световната пандемия „Ковид-19“ изостри до крайност неразрешими с десетилетия проблеми, превръщайки ги в катализатор на повсеместни социални сблъсъци, катастрофални икономически диспропорции и невъобразим егоизъм в отношенията между държавите под лозунга: „Всеки да се спасява сам, кой както може!“

Путин постави диагнозата на случващото се, споделяйки, че предишният модел, който преобладаваше през последните 30-40 години, не подлежи на възстановяване, пандемията ускори тази катастрофа. „Абсолютно е ясно, че светът не може да върви напред с икономика, която работи за просперитета на един милион души или даже за т.н.„златен милиард“. Това е деструктивна позиция. Този модел, по определение, е неустойчив. Неотдавнашните събития, в това число и миграционните кризи, са потвърждение на тази констатация. И за разлика от информационните колоси CNN, BBC или „Ню Йорк таймс“, които първо дават оценката си на събитията, а след това фактите, руският ръководител привежда поразяващи факти: по оценки на Световната банка, в САЩ през 2000 година е имало 3 млн. и 600 хил.души с доход под прага на бедност - 5,5 ам. дол. на ден (по паритет на покупателна способност), а през 2016 година тази цифра вече е 5 млн. и 600 хил. Подобна е тенденцията сред гражданите в развитите икономики на Европа. В същото време, в Китай, броят на хората с по-ниски доходи от 5,5 ам.дол. на ден ( по паритет на покупателна способност) от 1,1 млрд. души през 1990 г. е спаднал на 300 млн. души т.е. почти 4 пъти, а в Русия от 64 млн. през 1999 г., бедните понастоящем са 5 млн. души т.е. спад от 12 пъти. И диагнозата: Неписаните правила на „Вашингтонския консенсус“ даваха приоритет на ръст на икономиката на основата на неограничено поемане на частен дълг в условията на дерегулация и низки данъци за богатите и корпорациите – в резултат значително се увеличиха печалбите на транснационалните компании, които, от една страна, направиха по-богати 1% от населението на земята, а от друга – предизвикаха стагнация на доходите на основната маса хора. В същото време, глобализацията и търсенето на най-ниската цена на труд доведоха до вътрешен икономически ръст и мощен подем в развиващите се страни, което позволи на над един милиард души да се спасят от бедността“. Путин прави извода, че днешните реалности в света по много си приличат на развитието на събитията през 30-те години на миналия век, завършили с втора световна война. Главната причина за това състояние на нещата, според руския президент, е „в сбъркания социално-икономически механизъм, наложен от транснационалните, и най-вече, дигиталните корпорации, които укрепват своя монополен статут за сметка и в противопоставяне на държавата като институт за управление“.

В последните години от различни страни и посоки се чуват предупреждения, че краят на капитализмае близко.

Има и предложения за „изход“ от безизходицата чрез: „зануляване“, „перестройка“ на капитализма, „инклузивенкапитализъм, „креативен“ капитализъм и т.н.. Москва, чрез Путин, предлага четири прости и понятни цели за съществуването на всеки народ и на всички общества в предстоящата нова епоха:

1.Всеки човек трябва да живее в комфортна среда. А това включва жилище и достъпна инфраструктура: транспортна, енергетична, комунална, както и екологично благополучие.
2. Човекът трябва да бъде уверен, че той получава и ще получава качествена медицинска помощ, когато е необходимо и, че системата на здравеопазването при всички случаи и по всяко време ще му гарантира достъп до съвременно ниво на медицински услуги.
3.Човекът трябва да бъде уверен, че ще има работа, която ще му осигурява устойчив и постоянно повишаващ се доход и съответно, достоен стандарт на живот.
4.Независимо от дохода на семейството, децата трябва да имат възможност да получат достойно образование и да реализират своя потенциал. Само така може да се гарантира най-доброто и перспективно развитие на съвременната икономика. Икономиката е за хората, тя не е средство, а цел.

Тези тезиси, оповестени от руския президент, приличат на социализъм, защото тяхното изпълнение се вменява като задължение на държавата. Това няма нищо общо нито с „Вашингтонския консенсус“, нито с „могъществото“ на пазара, нито със сега действащата Конституция в България. Но това не е и социализъм. Това е справедливост в действие! Защото всяка система, създадена от хора и предназначена за хора може да съществува само ако съответства на тези прости цели, съдържащи смисъла на съществуването на обществото и държавата.

Предложеният от Владимир Путин „Невашингтонски модел“ на развитие на обществото, фактически, окончателно обезсмисля „Третия път“ на Бил Клинтън и прокламираната нова редакция от днешните американски демократи на неолибералния глобализъм. Словото на Путин е предупреждение към всички онези, които все още робуват на подходи и решения, характерни за 90-те години на миналия век, което и налага към предложените четири програмни цели да се направи и едно уточнение: „Господа, решавайте си проблемите, но без използването на сила!“, защото днес светът е на крачка от неуправляема война на всеки против всеки. А и това време безвъзвратно отминава! Защото, както казва Путин, „епохата, свързана с опитите да се установи централизиран, еднополюсен свят приключи. Практически, тя така и не започна. Подобен монопол по своята същност противоречи на културната и историческа многоликост на нашата цивилизация“. Сега трябва да се гради нова епоха – епоха, при която „различните центрове на развитие, със свои собствени самобитни модели, политически системи и обществени институти“ мирно да се конкурират помежду си. Това е и основата на новия „Невашингтонски консенсус“. И второ. Историческо време за изграждането на новия консенсус ще има достатъчно, защото за последните 15 години Руската федерация успя да постигне своята самодостатъчност, да гарантира на сто процента националната си сигурност и правото на самостоятелни суверенни решения. В тази връзка, според официални открити американски и руски източници, по отношение на въоръжаването на своята армия с хиперзвуковото оръжие американската страна изостава от руските си колеги, средно от 5 до 8-9 години.

Така например, американската балистична ракета с въздушно базиране ARRОW, с далечина на полета 925 км. и скорост от 20 маха ще бъде готова за серийно производство към 31.12.2022 г. Нейният руски аналог, балистичната ракета „Кинжал“, е на опитно-бойно дежурство в руската армия от декември 2017 г.

В сегмента на междуконтиненталните хиперзвукови системи, базирани на подводни лодки по американската програма CPS, се предвижда първите резултати да бъдат обнародвани през 2028 финансова година. Нейният руски аналог, с две ракети с наземно базиране с хиперзвуков планиращ боеви блок с ядрен двигател и ядрена глава „Авангард“ е на бойно дежурство от декември 2019 г. В този сегмент серийното производство на ракетата-носител РС-28 „Сармат“, с далечина на полета 18 000 км. и извеждаща десет боеви блока или три блока “Авангард” е планирано за 2021 г.

В сегмента на ракетите със среден радиус на действие, американската балистична ракета с наземно базиране LRHW, въоръжена с хиперзвукова управляема маневрираща бойна част със скорост около 5 маха и далечина на полета 2250 км. се очаква да се появи не по-рано от средата на 2024 година. Руският аналог е хиперзвуковата крилата ракета с морско и наземно базиране и с маневриращ боен блок ЗМ22 „Циркон“ , с далечина на полета 1000 км. и скорост 9 маха, която практически е неуловима за съвременните и перспективни системи на ПРО и ПВО. Тази ракета ще застъпи на бойно дежурство в първата половина на 2022 г.

За днешните поколения българи, наследници на велики победи и тежки поражения не е без значения, как малка ,но горда България ще премине през поредните преустройства в сформиралите се и новопоявяващи се регионални човешки общности, как нейната древна държава ще запази своята самобитност, традиции, език и вяра така, че идващата млада кръв да усили движението ни напред и нагоре. Безспорно, когато предложенията са на масата, то изборът е предстоящ.. Очаква ни най-важният, най-отговорният, най-съдбоносният избор, вплел в себе си и минало, и настояще, и бъдеще. И най-естественият, защото изминалите сто години би трябвало да са ни научили кое е добро, и кое е зло, кое е истинско , и кое е измамно, кое ни връща назад във времето , и кое ни изстрелва в Космоса, кой ни е приятел и брат, и кой се е впил в снагата ни, изсмуквайки жизнените ни сокове.

През годините, ние от сп. „Сигурност“ и Брод за България, неотстъпно сме защитавали справедливостта и свободата, правата православна вяра, съборността и задругата на българите, любовта и призванието вярно да служим на своя народ и Отечество.

Това е мотивът ни днес, в тези сложни и разделни времена, ясно и единогласно да заявим:

„Подкрепяме нашия брат Владимир Путин в неговота борба за по-добър свят, за равноправни и честни отношения между народите и държавите! Одобряваме постоянния му стремеж да осигури просперитет и щастие за обикновените хора, да гарантира светло бъдеще за младите граждани на планетата , на нашите деца и внуци!“

Темите за Съветския съюз и българо-съветската дружба, за Русия, русофобство и русофилство за нас, българите, за българската политическа класа, за предприемачите и търговците, за военните и дипломатите винаги са били и ще бъдат емоционални и живи в спомените ни за минало, те са определящи в битката ни за място и позиция в настоящето, както и изпълващи ни с оптимизъм за нашето бъдещето. Но за да бъдем обективни в съжденията си трябва да помним уроците от миналото в тези отношения, които са изпълнени със свидетелства за ограничен управленски капацитет и зла умисъл, донесли тежки и стряскащи последици за страната и народа през годините.

Има исторически събития и факти в българо-руските отношения, които не подлежат на обсъждане, поради своето еднозначно значение за съществуването на българската нация, както и такива, които свидетелстват за нашия фундаментален принос при формирането на цивилизационния избор на руската нация. Мисията на Св. св.Кирил и Методий в Крим през IХ век, участието на българските свещенослужители по поръчение на Константинополския патриархат в покръстването на руския княз Владимир и неговата дружина през 988 г., преводите на църковно-славянски език на свещените книги от книжовни школи в Охрид, Преслав и Търново, епохалната роля и място в руската история на българина, св. Киприян Чудотворец -Митрополит на Москва и цяла Русия, почитан като църковен обединител на руските земи и др. Именно в онези години, при най-активното участие на българските книжници и свещеници се оформя и разширява на север византийската цивилизация, приела за своя духовно учение Христовата православната вяра и определила за свой духовен център Москва - Третия Рим, към която принадлежим и ние. Във времената на отоманското владичество, когато в продължение на почти пет века България не е съществувала като държава, езикът и вярата по изконно българските земи се запазват благодарение на руските царе, които изпращат в българските манастири икони, църковна утвар, свещени книги, давайки право на българските монаси да събират дарения и милостиня по руските земи. Каквото и да говорят днес политически и материално мотивирани самозванци, случайно озовали се под светлината на прожекторите, истината е една – спасението и освобождението на робите от отоманския гнет, появата на Третото българско царство на картата на Европа идва с героизма на руските и привлечените от подконтролните на Русия територии воини , предвождани от Царя-Освободител Александър Втори. Всички останали приказки за мирно съжителство с османлиите, за руски имперски интереси и пр. са от лукаваго! Същото се отнася и за съдбата на вече Царство България след безумното ѝ включване във фашисткия Тристранен пакт. След края на Втората световна война България е не само легитимен съюзник на Хитлер и на фашистка Германия с всички ужасяващи морални оценки и последствия от това, но тя е и победена страна, жестоко ненавиждана от силния по това време в западния свят английски министър-председател Уинстън Чърчил. Само благодарение на победителя Сталин, изпитващ огромно уважение към Георги Димитров, отечественофронтовска България е спасена от Трета национална катастрофа, запазва свои територии и заплаща поносими, разсрочени във времето, репарации. Ако в годините на Третото българско царство и Белгия, и Франция, и най-вече Германия са инвестирали в България в проекти, които са оставали тяхна собственост, то в Народната република съветските инвестиции са безвъзмездни, помощта е безкористна, цените на руските суровини са много под международните,а пазарът на произведената българска продукция е гарантиран и субсидиран с 600 млн.долара годишно от правителството на СССР. България, като член на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), е с мощна индустрия, с ешалонирана преработваща промишленост, с високоефективно аграрно стопанство и със стандарт на живот много по-висок от този в съседните Гърция и Турция, за разлика от днешните тъжни реалии като член на Европейския съюз (ЕС).

Всички тези известни и доказани положителни факти от миналото карат редица политически партии и организации демагогски да обвързват собствения си просперитет с носталгията на българина по годините, когато благодарение на братския съветски народ бъдещето ни беше ясно и надеждно, нямаше бедни и богати, децата растяха здрави и жизнерадостни в щастливи пълноценни и традиционни семейства. В същото време, нашите саморасли политици от прехода цакат с „руската карта“, когато вдигат цената си пред новия Big brother, манифестирайки на думи добрите си отношения с руското ръководство или, напротив, демонстративно и крайно арогантно доказват омразата си към всичко руско и най- вече към президента Путин, за да получат високи постове, сребърници и покровителство от новите си господари.

Луканов, в прегръдка с Горбачов, грозно изхвърляйки Тодор Живков, пристанаха на „Вашингтонския консенсус“. Руският посланик в София, заедно с министри от кабинета, направиха всичко възможно за да дискредитират премиера Жан Виденов след успешното му посещение в Москва и установените изключително доверителни отношения с Елцин през март 1996 година. Първият руски президент, след срещата си с Виденов застави руските имперски политици, начело с Черномирдин да проведат наново заседанието на Междуправителствената комисия, на което два часа след пълния отказ да се обсъждат българските предложения, настъпи пълен обрат и се прие всичко, ,предложено от Виденов, включително и за статута на газопреносната мрежа на България. След осъществения през юни 1996 година от Чубайс и Дьяченко вътрешен преврат в Москва, руският посланик в РБ, за когото Елцин през март с.г. вече бе дал съгласие да бъде отзован поради недопустима намеса във вътрешните работи на страната-домакин, бе награден с орден за борбата му със законното българско правителство, а съдбата на Виденов бе предрешена и той бе подложен на незаслужени обвинения, унижения и предателства от своите.

По-късно през годините, един български президент, изпаднал в пълна международна изолация след избирането му по вина на външния ни министър, без типичното в такива случаи участие на неговата администрация и МВнР, бе поканен от руския си колега на лична, неформална среща в Сочи с цел запознаване и установяване на взаимоизгодни, добросъседски отношения между двата православни народа. В резултат на добрата предварителна подготовка, за изненада и на самия него, българският държавен глава получи чрез руския си колега поздрави от Жак Ширак с последваща покана да посети Франция, а на руските енергийни босове бе препоръчано задължително да „съгласуват“ с българския висш ръководител стопанската си политика в България. След време, на среща с виден руски държавник, неочаквано и за руската страна и в противоречие с правилата, българският президент намести близка до „генералското движение“ дама в позиция да координира търговско-промишлените потоци между двете страни. не закъсня и обявения от нашият държавен глава „голям шлем в енергетиката“, който така и не се състоя ,защото „вдигайки цената“ си, нашето момче успя да получи обаждане от държавния секретар и светкавично започна да учи английски език, за да може да даде съгласието си за разполагането на чужди военни бази на българска територия. С това си действие, той зачеркна името си от списъка на приятелите, докато новогодишни поздравления и до днес от Москва ежегодно получават един американски и един арменски президенти, но не и четвъртия участник от групата ръководители, сформирана в началото на века от президента Путин.

Когато личният интерес надделява над държавническото мислене, настъпват исторически последствия, пагубни и за народ, и за държава!

Всички опити през последните тридесетина години да се мобилизира огромния потенциал на мнозинството от българите за организиране на легална съпротива срещу наглата и бездарна русофобия на новите васали и компрадори започват и завършват с получаването на лична изгода от „дейците“ или до обслужване на руската „дълбока“ държава и нейните имперски интереси в България, прикривани с монархични и „черносотински“ лозунги за велика Русия. И, в крайна сметка се оказва, че на българска територия си дават ожесточена среща руската и американска „дълбоки“ държави в своето глобално съперничество за влияние на Балканите.

В тази връзка са интересни мислите и разсъждения от първоизточника, президента Путин, по въпроса за отношението на Русия към бившите близки и по-далечни приятели и единоверци: „Трябва да се даде възможност на народите сами да се ориентират във въпросите, които представляват за тях особен интерес. Всяка страна е със своята си политическа култура, традиции, със своите си възгледи за развитие. Опитите сляпо да се копира са абсолютно безсмислени и вредни. Главното е държавата и обществото да са в хармония. Истинска демокрация и гражданско общество е невъзможно да бъдат внесени отвън. Те не могат да бъдат продукт от дейността на чужди „доброжелатели“, даже и при положение, че те, видите ли, правят всичко за добро. На теория това може би е възможно, но, ако трябва да бъда честен, с такъв резултат аз още не съм се сблъсквал и в това особено не вярвам. Ние виждаме как функционират такива внесени“ отвън модели на демокрация. Това е просто обвивка, фикция, практически фикция, лишена от демокрация. Народът там, където се реализира подобна схема, въобще не го питат. А съответните ръководители не са нищо друго, освен васали. А, както е известно, не васалите, а всичко решава господинът.

Така, че повтарям: Само гражданите на всяка страна са в правото си да определят къде е техният интерес като общество.

N.B. Нашият народ и съвременната ни политическа класа са призвани да изпълнят историческата си мисия и да изведат България на Пътя на прогреса и развитието! Здраво стъпили на древната ни земя, мъдри, последователни и решителни трябва да отстояваме правото си на свобода и справедливост, на собствена национална и верова идентичност, за да цари благоденствие по нашите простори и да живеем в мир, дружелюбие и взаимно уважение с всички хора по земята!

Дошло е времето за „Невашингтонски консенсус“!

 

КАКВО СЕ СЛУЧИ СЪС ЗАПАДА, В КОЙТО СЪМ СЕ РОДИЛ?

Андрей Раевски е роден през 1963 г в Цюрих. Баща му е холандец, майка му – рускиня. Самият той известно време е служил като аналитик във въоръжените сили на Швейцария, след това е работил в изследователски структури на ООН. Специализира се в изучаване на постсъветските държави. Живее във Флорида.

Съвсем наскоро той публикува доста забележителна статия със заглавие „Какво се случи със Запада, в който съм се родил?“ В тази доста емоционална статия той пише:

„Аз съм изплашен, удивен и смутен. Родил съм се в Швейцария, обиколих по-голямата част от Европа, а в САЩ живея повече от 20 г. Но дори и в най-лошите си кошмари не бих си въобразил, че Западът ще падне толкова долу, както сега. Имам предвид днешната западна лъжа, корупция, колониални войни, НАТО-ски лъжи, блюдолизството на източноевропейците и т.н.

Западът и преди не е бил рицар в сияйни доспехи. Но такова нещо... Сега съм много, много изплашен.

Какво виждам днес на ЗАПАД? Тъпо, покорно стадо, което го водят към пропастта психопати /психопати в клиничния смисъл на думата/. Но това дори не е най-лошото. Най- лошото е крещящото мълчание на мнозинството, когато всички извръщат поглед и се правят, че всичко което става – „не е моя работа“. Или, което е още по-лошо, сериозно вярват, че това са глупости. Какво, … е станало с вас? Всички сте се превърнали в зомби?

Събудете се! Западът върви по пътя на Хитлер! Нека ви задам прост въпрос: вие наистина ли искате да влезете във война с ядрена Русия, сплотена днес както никога около Путин и единна, както никога? Ние се готвим да започнем война. Възможно – термоядрена, при която жертвите ще са стотици милиони!

Заради какво? Заради това, че Западът днес се управлява от уродлива банда невежи, високомерни психопати? Уви, това е така! Нашата демокрация не работи. Върховенството на закона се разпростира само върху слабите и бедните, за богатите законът не важи. „Западните ценности" сега, в най-добрия случай, са тъжна шега.

И ето ви истината: капитализмът се нуждае от война и световна хегемония, за да оцелее. Глобалната англоезична империя ще рухне всеки един момент. Единственият въпрос е – какво ще струва това на всички нас?

Западът вече няма грамотни експерти. Елитът на НАТО няма дори представа, какво ще стане, ако руснаците сериозно започнат война. Аз цял живот съм изучавал руската военна история и мога да ви обещая: не се съмнявайте нито за секунда – Русия няма да отстъпи. И ако вие вкарате руснаците в ъгъла, те просто ще унищожат цялата ви цивилизация!

Не, руснаците не искат война и ще направят всичко, за да я избегнат. Но ако не им оставите избор, чакайте отговор и отговорът ще бъде абсолютно разрушителен. Те не се страхуват от насилието. Путин ясно го каза и него – поне по този въпрос – го подкрепят повече от 95 % от хората. Вслушайте се в думите му внимателно: „Защо ни е свят, в който няма да я има Русия“?

Гавин Уйлямсън, мамино синче, неизвестно защо отговарящо за „отбраната“ във Великобритания, каза, че Русия трябва „да се разкара и да млъкне". Нека ви съобщя: Британия ще бъде превърната в купчина радиоактивна пепел, дълго преди първият руснак „да се разкара и да млъкне“. И това е просто факт!

Аз недоумявам – вижте я тази шепа високомерни и помпозни британски магарета, които смятат, че все още са Империя. Борис Джонсън, Тереза Мей и Гавин Уйлямсън... Ама вие наистина ли сте готови да умрете, защитавайки интересите на тези дегенерати?

Какво е станало с вас, хора?! Какво е станало със Запада, където съм се родил през 1963 г. Боже мой, нима това наистина е краят? Нима аз съм единственият, който вижда как всичко може да приключи?“

Е, какво може да се каже за това? Иска ни се да вярваме, че не е единственият. Но... Господи, вразуми ги и помилуй!

Амин

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе