Нима съхраняването на една нация, историческото ѝ самочувствие, опазване целостта и проектиране бъдещето на неродените все още поколения – не зависи от суверенитета на нейната адекватност.?! В тази връзка, там някъде, преди две и повече десетилетия, за първи път и с много усилия обосновахме защо КИН /културно-историческото наследство/ ще се превърне в основен жалон на националната сигурност… Съзаклятието „БРОД“ е неоспорим факт и важна първопричина за въвеждане в дневния ред на обществото на национално-отговорни логики, в разработването на Визията /„Код България“/ за национално единение и систематизирането на жизнено необходимите духовни Устои за Възраждане на майка България… „Кодът на българите“ – разкрива паролите на онзи „духовен софтуер“, превръщащ милиони терабайти генетична памет натрупана от вековете – в цивилизационно наследство на света.
И тук някъде, сред избори /за кой ли път/, сред битките на света – за мир, световно превъзходство, за социална справедливост, дискриминация и свободи, хибридни и студени войни, медицински фашизъм и пандемични страсти... Хоооп!!! Facebook и Instagram изчезнаха за секунда!
Тръшна се светът и примря...
От много години съм респектиран от очертанията на една очевидна истина и съм обсебен от „авантюристичната идея“ да формулирам общочовешко значимата, обезпокоително обединителната и така реалната заплаха за човечеството – спирането на тока…
Списание „Сигурност“ ми отреди твърде самотната кауза, /особено в COVID реалиите/ – на разказвач на истини, което винаги ме натоварва с непосилни за деня казуси и ме задължава за търсене на различна, асоциативна визуализация за заобикалящия ни свят... Свят, изпълнен с видимости и невидимости, населен със субекти и сенки, с демони – светци и хибридни ангели, природни стихии, радости и скърби.., с добро и зло…
Наскоро Димитър Недков, пред студенти в столицата, формулира проблема през тезата „ако някой ден дисплеите загаснат“… Именно той отново пробуди желанието ми за „дисекция на едно предположение“. Ще се позова на него точно в тази зона на „проблема“, касаеща цивилизационния мотив – скрит под популярното клише: „ще изяде ли мишката книжката“…
„…Книжката винаги ще е на един безопасен „клик“ разстояние от „мишката“… Електрониката на „мишката“ не понася прахта по лавиците на историята в книгохранилищата… „Мишката“ е алергична към оня специфичен аромат на засъхналото по папируса мастило – аромат, възбуждащ апетит към познанието…“
„Мишката“ губи смисъл в мига, в който токът спре – дори не може да кликне.
Невижданият срив на социалните мрежи взриви психиките на потребителите по света на 4 октомври. Facebook, Messenger, Instagram и WhatsApp спряха за 6 часа... Около 3,5 млрд. души не можеха да ползват услугите им. Събудиха се непознати Страхове на обреченост, които доминираха дори COVID – истерията... Мнозина се „сетиха“ за въпроса – какво ще стане, ако завинаги останем без социални мрежи.?!
И светът се вцепени...
Освен психически проблеми, паник атаки и очаквания за „края на света“, крахът на мрежите отключи и машината за конспирации. Версиите станаха всевъзможни.
Най-голямата хакерска атака в историята! С това предположение излезе Daily express 2 часа след като мрежите станаха неактивни. Аргументите: не е възможно и трите големи приложения да се сринат по едно и също време.
Появиха се коментатори и велики експерти, звучно титуловани – включително и директор на /забележете/ „Европейски институт за риск политика“.
Сривът е координирана Атака заради „Досиетата Пандора“. Тази версия набра най-голяма популярност след краха на социалните мрежи. Новата порция разкрития на Meждyнapoдния кoнcopциyм oт paзcлeдвaщи жypнaлиcти (ІСІЈ) и мeдийни пapтньopи огласи скрити офшорки нa куп cвeтoвни лидepи и милиapдepи. Представете си – близo 12 млн. дoкyмeнта, cъдъpжaщи 2.94 тepaбaйтa пoвepитeлнa инфopмaция oт 14 дocтaвчици нa oфшopни ycлyги, са обработени само при това разследване. Кое нещо на света може да гарантира съществуването, съхранението, предназначението и начина на използване на тази информация и възможността за нейното унищожение... Нищо, освен /спирането на/ тока.
Някои се опасяват от възможността за пълна забрана на социалните медии. И това има своите основания, защото съществуват доказателства за злоупотреби с психиката на хората и евентуално влияние върху радикализацията в редица държави, включително в посока към военни конфликти. В някои държави на Черния континент, например Етиопия, достъпът до Facebook, WhatsApp и Instagram е напълно ограничен.
Сривът на Facebook и другите мрежи може да се разглежда като сериозна координирана глобална атака върху настоящия световен ред, твърди Иван Савов, директор на „Европейския институт за риск политика“.
Мнозина се запитаха: „Какво ще стане, ако останем завинаги без социални мрежи?“
„В днешния свръхмодернизиращ се свят самото предположението „ако някой ден дисплеите загаснат“ е твърде сериозно предупреждение за голяма опасност… Като нищо човекът да се окаже най-безпаметното същество на земята… – категоричен е Димитър Недков. – Ако дисплеите загаснат, пред него ще са единствено недокоснатите бели листи и пресъхналите мастилници на пропуснатата възможност – да съхрани мислите си като най-важното наследство от живота… И никой няма да узнае – какакво е отнесъл със себе си в ония – другия свят…“
В този смисъл, информационните технологии на бъдещето, без мъдростта и познанието за миналото не обезпечават сигурността на света… Как да осъзнае човешката общност тази взаимообвързаност на тези наглед, несъвместими понятия в днешното технологично време и как бихме диференцирали „лошите“ от „добрите“, когато на всички дисплеите угаснат... A Гугъл изскърца със зъби от дефицит на смисъл...
„...Най-важният елемент за националната сигурност на една държава – казва акад. Дмитрий Лихачов – е културната идентичност на народа и езика, на който този народ формулира и отстоява ценностите, които изповядва… Ерго – онази синовна любов към Род и Отечество, което прави невъзможно раждането на „предатели“…
/...Липсата на тази пасионарна обич, като принадлежност към ценности – отключва възможността от раждане на предатели. И уви – България десетилетия се управлява от национални предатели..!/
Всяко Читалище, всяка „манастирска обител“, днес се явяват съдържатели и национални храмове на най-важните за оцеляването на човешкия род познания – библиотеките… Там дишат корените на нашата културна идентичност, генезисът на традициите и ценностите по нашите земи, изначалното на онази народопсихология, отличаваща ни от другите култури и народи по света…
„Затова – казва Димитър Недков, докато модерните спекулативни теории за икономически просперитет не са разпродали и библиотеките, няма да е толкова страшно, „ако някой ден дисплеите загаснат“… Поне докато „скачените съдове“ на библиотеките и университетите са все още извън обсега, на което и да е Министерство на истината в състава на което и да било задкулисно Световно правителство…
/Но, дали това вече е така ?! Ако се взрем по-дълбоко днес в претендентите за президентската надпревара кой залага на национални ценности?!/
...За разлика от претендиращия за глобална енциклопедичност Google, няма как в библиотеките да редактираш, пренаредиш, изгориш ако щете - картончетата, препълнили легендарните чекмедженца на азбучните и систематичните каталози… Нито пък да „изчегърташ“ страниците с неудобните за днешните управляващи съдбата ни фарисеи пасажи от световната - художествена, публицистична и научна класика…“
Ако провалените ни държавници и геополитически мастодонти не проумеят, че книгохранилищата са най-надеждния „бекъп“ за възстановяване – с доказана автентичност на небрежно изгубено или злонамерено изтрито в глобалната мрежа познание, то неизбежното, инцидентно или преднамерено спиране на тока, ще обрече бъдещето на човечеството на неизлечимост…
„В сравнение с компютрите – обръща се Недков към студентите – в библиотеката познанието има онази магическа сензитивност от допира с хартията - все едно докосваш душата на автора… В този смисъл позволете ми да ви препоръчам една източна мъдрост в случай, че усетите задъхване от твърде прекомерната вече скролираща скорост на обсебващите ни технологии…“
Мъдростта гласи: Ако много си се забързал - поспри, за да те догони душата ти… Образно казано - не е зле, ако от време на време сами загасяме дисплеите, поне за една кратка авантюра със старата любов – книгата…
Студенокръвните екрани не променят концепцията за сътворението и еволюцията на човека. Нomo sapiens владее умението да носи генетична обоснованост на въпроси, по които много често Гугъл безпомощно мълчи… Как ли се е справил със строежа Великият Архитект на Вселената без интернет, защото нямаме библейско доказателство за наличието на компютър на бюрото му.?! Както говорим за национално единение, „световното единение“ не би ли се изразило в „авантюристичната инициатива“ да съберем заедно „книгите и дисплеите“, естествения и изкуствения интелект – „за да опитат да се разберат – като хората…“ Защото зараждащото се сериозно противопоставяне за надмощие между тях, може да допринесе по-голямо зло и нещастие на земята.../ „дори от атомната бомба“…/
Защото атлантическата метеорология на дните ни все по убедително налага въпросът:
А, когато спре токът.?!
Дали Вселенският разум е дълга поредица от алгоритми на цифрови кодове, или духът ни е носител на смисъла.?! Отговорът на този въпрос е път, който човечеството предстои да извърви…
