Скъпи приятели,
Предполагам, че и вие сте афектирани от всичко, което се случва в последните месеци и конкретно от случая с нарязаното момиче.
Като учител, жена, майка не мога да понасям насилието в никоя негова форма.
Като човек на науката и лингвист обаче, искам да обърна внимание на съдържанието на понятието "насилие". То включва огромен обхват от значения, включително трудно измеримото психическо насилие, насилие чрез внушение и манипулация.
Кажете ми, защо нито един от всичките вчера не говореше за корена на насилието?
За това, че бездействието, пасивността бе наложена като държавна политика, тъй като на народа десетилетия наред, още от комунизма, се внушаваше идеята, че държавата ще се погрижи за всичко - работа, образование, социални плащания, сигурност и безопасност, дом и старини, отдих и спорт.
Но онази държава се разпадна, дойдоха нови управници, които неистово започнаха да крадат, да корумпират всичко и всеки, до когото се докоснат, и да внушават точно обратното - държава няма. Ако желаеш образование, здравеопазване, сигурност, оправяй се САМ. И тъй като никой от нас не може да се оправи сам, започнаха да страдат първо привидно по-ненужните направления, като култура и спорт, последва отбраната (армия на практика няма), последва здравето - искаш здраве, ще си платиш. Ще си платиш, но не е сигурно, че ще получиш здраве (втори етап с корумпирането на все по-млади лекари от системата).
Последен бастион - образованието, което поне дава надежди за различно бъдеще. Едно е да знаеш, че сега е зле и ще става все по-зле, поради нарочно водене на обществото в тази посока, друго - да си зле сега, но да виждаш прогрес и да се надяваш на по-добро бъдеще поне за децата ти. Независимо от оправданите критики към някои аспекти от системата и отделни учители, досега яслите, детските градини, училищата се опитваха и се опитват да бъдат ориентирани към детето. Знам го отвътре и знам, че когато това се промени, ще останете втрещени колко много безобразия сме спирали в училище, когато не ни е натискал законът (справка - новите промени в НК и всичко, което ще последва след него).
Та, за насилието. Насилието на държавата върху всички нас. Върху службите да се назначават непотребни свои хора без качества. Насилието да се пробутват и толерират крадци, мошеници, некадърници, напоследък и човекомразци. Насилието на НПО-тата, обучаващи от десетки години съдии, учители, лекари да им прокарват личните интереси във вреда на обществото. Насилието да не можеш да изповядваш религията си, патриотичните си убеждения, моралните си ценности.
Когато думите "морал" и "ценност" се изпразниха от съдържание, нима някой очакваше да родим и възпитаме поколение от хора, които по някакъв естествен начин ще прихванат от по-старите какво е добро и какво е лошо? Не и не. Възпитаха се крайни индивидуалисти и егоцентрици, които смятат, че светът се състои само от тяхната личност и те не дължат на този свят нищо. И, имайки предвид, какво получават като послание от политиците - такъв тип мислене не е далеч от истината. Затова и в бъдеще ние ще имаме много повече насилници от всички полове, възрасти, етноси.
Защото от 1989 г. насам политиците ни последователно работят за унищожаването на нашата българска цивилизация с всички елементи, които я изграждат и обединяват. Където не могат да ни накарат да забравим - подменят фактите. Където не могат да изличат любовта към Родината, рисуват пошъл образ на псевдопатриоти маргинали по медиите.
Насилието е над нас като общество. Над последните остатъци от нормалност.
И за да не звуча като "черна радиостанция", като проф. Иво Христов например, ще дам и своето виждане за изход от тази ситуация.
Помнете малките стъпки, които водят до по-добро психическо здраве - музика, движение, приятели, качествена храна, качествена почивка и сън, КНИГИ и максимален достъп до култура и творчество. Защото възхищението от умението и таланта на другите те кара да развиваш своите. Защото има вечни неща и те ще преминат през всички времена на падение и тъмни векове.
Нашият тъмен век е тук. Може би няма да го преживеем като поколение, но поне има начин да извлечем и предадем най-доброто на следващите поколения, силните мъже и жени, които ще родят трудните времена. Пишете спомени. На хартия. Пишете притчи и поучения, споделяйте практически опит - традиционни рецепти, земеделие и консервиране, изработване на всякакви изделия, от строене на къщи, до шев и кройка. В следващите времена ще се оправи само онзи, който ще може да твори и работи с ръце и сърце.
Помогнете да запазим базата данни с тези умения, да я развием, да я предадем на своите деца.
