ЗАД НОВИНИТЕ

КРИМСМКОСИ МОСТ

КРИМСМКОСИ МОСТ

15 Декември 2022

Най-напред няколко неща въобще за войната в Украйна:

1. Това не е война с Украйна. Това е война в Украйна. Това е война на територията на братски народ, част от който, от векове, е и най- голямата българска задгранична диаспора. Някой ще скочи, че понятието диаспора включва и определението „задгранична“. Сигурно с основание, но го правя съвсем целенасочено, защото както вървят нещата след някое и друго десетилетие българите ще са малцинствена диаспора в страната си. Та защо никой не говори, че в тази война българи стрелят срещу българи? Защо никой не се сеща, че през 2014 г. на 2 май в Одеса бяха изгорени живи трима българи и още няколко разстреляни?
2. Това вече е война на Русия в Украйна със Запада. Това е война с онези на Запад, най-вече с елитите в САЩ и Великобритания, които създадоха тази криза, за да отстранят Русия като голям, независим играч, за да запазят контрола върху системата.
3. За руснаците това не е война за възстановяване на Съветския съюз или за възвръщане на територии. Ще прозвучи парадоксално, но на практика това е война за независимост. Преди 30 години Западът наложи на руснаците колониална система и в Русия възникна колониална култура. Русия трябваше да остане като суровинен източник, а не като велика сила в геополитиката. И именно от това сега руснаците правят опит да се откачат. За съжаление, се опитват да го направят по военен път. Отказаха им да преговарят. Просто не им оставиха избор.

И няколко думи за Керченския мост:
Бургаското пристанище ли е темата??? Български камион ли е?
От къде идва и през колко други държави минава, за да стигне до Керченския пролив и Моста?
Не е ли далече по-важно да се коментира темата за това как е преминал проверката, за да стъпи на моста?
От къде и как точно в момента на взрива се появиха „трите цистерни“ с гориво, които се оказаха на точното място и се възпламениха в резултат на взрива?
И дали теракта беше с камион, дали беше отгоре или отдолу. Какво казват специалистите? Защо се пренебрегва фактът, че Украйна разполага с плаващи дронове незнайно чие производство. Защо се „забравя“ и подминава факта, че в края на септември беше унищожен такъв плаващ „сюрприз“ край Севастопол?
Очевидно този терористичен акт не е по силите на отделна група. Дори висши представители на английските специални служби казаха, че това е операция на украинските служби.
Споменаването на България дойде не от Путин, а от някакъв администратор ръководил разследването. За какъв дявол вдигаме летвата и му отговаря българският министър председател. Нивото за реакция е шефът на ДАНС с контрааргументи и оферта за сътрудничество при разследването на този явен терористичен акт. Защо насила превръщаме проблема в политически и създаваме усещането „гузен негонен бяга“? Може би така е било и планирано от руска страна? Защо се хващаме на чужди въдици? Толкова ли ни харесва отново да се говори за „българска следа“? И още и още и още въпроси далече по-важни от темата „Бургас“. Защо нашите медии не акцентират върху тези въпроси?
Боже, къде изчезна професионализма?!?

По темата „Америка“:
В моя професионален път имаше период, през който в резултат на единадесетте години прекарани на американска земя минавах за „американист“ и имах такова самочувствие. Но това беше преди доста години. Сега мога да претендирам единствено, че следя какво става в Америка. Даже се чудя къде през последните години се загуби един високо компетентен специалист по темата като Тома Томов?
Американската нация е много млада нация. Преди по-малко от двеста и петдесет години (Декларация за независимостта- 1776г.) не е имало американци. Може би сериозно ги конкурира създадената от Коминтерна македонска нация.
Американците са нация с гигантски потенциал, която е направила много за света във всяко отношение. Но това започва да отшумява. В момента в САЩ управлява застаряващ елит, който се опитва да реши вътрешнополитическите си проблеми чрез отвличане вниманието на собствения си народ, който е разделен 50 на 50.
Самите американци започват да си задават въпроси като „накъде вървим“, дали хората, които ни ръководят, са адекватни? В битката за последните два мандата на изборите за президент (Хилари – Тръмп и Тръмп – Байдън) гласоподавателите бяха мотивирани не ЗА, а за ПО-МАЛКОТО ЗЛО и резултатите бяха горещо оспорвани. За първи път се разигра картата, че чужда държава и страшният Путин са се опитали да манипулират американски избори.
Американците много добре виждат своите национални интереси. Там има много центрове на власт, които винаги са поддържали повече или по-малко реалистичен подход. Може би в момента не се вслушват в тях, но ги има. Има отговорни политици и на първо място имам предвид военните и разузнавачите. За съжаление, има и много безотговорни хора, които могат да подтикват страната към необмислени действия, но мисля, че ще им покажат границата.
В САЩ след месец и след две години предстоят важни избори. През ноември ще се обнови Конгресът и Сената, а след това през 2024 година ще се смени президента. На Америка й предстои да премине през болката на „перестройката“, така както това се „стовари“ на бившия Съветски съюз, на Източна Европа и разбира се и на България.
Кой ще е следващият президент на САЩ? Тук имам за Вас и за Вашата аудитория изненада.
В нощта срещу 83-ия ми рожден ден, на 9 октомври т.г. това беше последната тема, по която оживено коментирахме с Бил и Лин Монтгомъри на вечеря в нашия дом. Спорът ни завърши с обзалагане (за десет долара), като моето твърдение беше, че ако през ноември 2024 г. за президент не бъде избран Илон Мъск, то след два президентски мандата, т.е. през 2032 г. следващият американски президент ще бъде човек с профила на Мъск.
Основният контрааргумент на бившия американски посланик на САЩ в София беше, че собственикът на фирмата произвеждаща електроавтомобилите „Тесла“ и на Спейс Екс (SpaceX)-, компанията, която ще изпрати хора на Марс, не може да бъде избран, защото е американец само от 2002 година и е роден в Претория, ЮАР.
Да, наистина американската конституция казва, че той не може да бъде президент, защото не е роден в Съединените щати. Но кризисните времена пораждат кризисни решения. Нали и ние променихме проекта на новата конституция така, че Симеон Сакскобурготски или не дай си Боже Георги Пирински да не могат да се кандидатират.
Междувременно преди година Мъск напусна Демократическата партия и стана член на Републиканската. Буквално в последните дни открито заяви рязко разграничаваща се от официалната американска позиция за войната в Украйна. Вчера за минути светна „новината“ (вероятен фейк) за негов телефонен разговор с Путин, а днес „изскочи“ документирано решение на Спейс Екс, че спира да плаща за експлоатацията на 20-те хиляди терминала в системата Starlink в Украйна и да предоставя към тях нови терминали. В същото време украинското МО съобщава за непрекъснати сривове на интернет връзката на полето на бойните действия, а министърът в туитър „разпореди“ на Мъск fuck of (разкарай се). И Мъск му отговори „Точно това правя!“
Разбира се, че може и да не изменят конституцията. Не в това е въпросът. Американците се нуждаят от човек, който да въплъщава надеждата. Защото американската мечта се обезсмисля. По-младото поколение иска надежда. И така, Мъск е едновременно надеждата за полет към звездите и надеждата за забогатяване. Това искат хората. Те искат да се възприемат като Мъск. И той не е от вашингтонското блато, той е човек отвън. Това е човек, който вече е направил нещо с ръцете си, вече е постигнал нещо. Американците уважават постиженията. Това е човек, който е доказал, че може. Нали точно този американски „копнеж“ докара Тръмп на върха с мисия „да изчисти Вашингтонското блато“ и отново да направи Америка велика – Make America great again! (В интерес на истината Роналд Рейгън пръв издигна този лозунг.)
Навлизаме в много труден период. Този период на дълбоко преструктуриране ще продължи с години, ако не и с 10-летия. Дори в много богати страни като Европа положението е объркано. След няколко години това ще се превърне в изоставане, загуба на позиции, вътрешнополитическа криза и т.н. Вече го виждаме.
И мисля, че все пак, на следващия цикъл от глобалното развитие, на власт ще дойдат по-адекватни хора.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе