ЗАД НОВИНИТЕ

Калейдоскоп: Умният ще разбере, а на глупaавия не му и трябва да знае!

Калейдоскоп: Умният ще разбере, а на глупaавия не му и трябва да знае!

15 Януари 2024

Като гледам какво се случва в България след изборите от април т.г., неволно в съзнанието ми изниква телевизионната картинка от летището в Кабул, когато на 16 август 2021 г. от набиращия височина американски военен самолет падаха като круши нещастни афганци, прегърнали колесника на „Херкулеса", търсейки заедно с панически бягащите от Афганистан американски рейнджъри спасение от талибаните. Всички тези стотици местни хора, събрали се на пистата на летището двадесег години след началото на американската окупация, честно работили умният ще разбере, а на глупaавия не му и трябва да знае! ШОК И ТРЕПЕТ за САЩ и споделяли техните виждания за демокрация и просперитет са очаквали поне проява на елементарна грижа и съчувствие в създадената от самите американци критична за живота им ситуация. Многозначителен за истинските цели на американския неоколониализъм е фактът, че войната срещу талибаните, най-дългата война в историята на Съединените щати, лишила от живот стотици хиляди мирни жители и над 4000 хиляди военнослужещи от страните в коалицията, в т.ч. и петима българи и също като виетнамската не бе спечелена и завърши с позор за тях и президента Байдън!
Интересно е дали днешните български американофили, които арогантно, сервилно и без капка самоуважение към себе си и собствената си страна си дават сметка ,че с провежданата инфантилна и първосигнална атака срещу историческата памет на нашия народ, срещу чувствата и надеждите му за по-добър и смислен живот, не след дълго, както и много от повярвалите им и гласували за тях българи ще се окажат в положението на недопуснатите афганистанци, до салона на спасителния последен американски самолет, излетял от Кабул? Едва ли! Особено онези, които вече имат осигурено чуждо жителство, напълнили са банковите си офшорни сметки и имат свои замъци в курортните градчета на страните от колективния антируски запад!
По същото историческо време, в другия край на света станахме свидетели на бурните аплодисменти, с които участващите в заседанието на БРИКС в Йоханесбург приветстваха по видеовръзка появата на Владимир Путинна на екрана. Това бе ярка демонстрация, че най-отговорните представители на страни от всички континенти сърдечно приветстват новия световен лидер, който с действията си поведе човечеството към един друг, подобър свят. Вероятно в този миг Уйнстън Чърчил и идеологът и колонизатор на Африка Сесил Джон Родс нервно са се обръщали в гроба. И има защо: заседанието се провеждаше в родината на победителят над английския неоколониализъм Нелсън Мандела. В президиума на пленарната сесия редом с президента на ЮАР Рамафоса бе премиерът на Индия - перлата на английското колониално могъщество Моди, лидерът на комунистически Китай Си и президентът на най-голямата държава в Латинска Америка де Силва, които заедно, единни и решителни, дадоха нов и мощен тласък в движението на колелото на световната история, загубило посоката си напред и нагоре след разгрома на реалния социализъм в Студената война.
Политиката е сложна работа. Много малко хора, въпреки амбициите и необоснованите си претенции, могат обективно и компетентно да се ориентират в динамичните и в много случаи многовариантни по своята същност процеси. Както се казва: умният ще разбере, а на глупавия не му и трябва да знае!
Хераклит преди повече от две хиляди години бе написал: „Panta rhei, panta chorei”, което и до днес е актуално, защото „Всичко тече, всичко се променя!”. „Третият път" на Бил Клинтън доведе света до задънена улица. Глобалният световен ред, начело със своя хегемон се сгромолясва.Специалните операции на Путин чертаят и на практика прокарват Пътя на многополюсния или макрорегионалния световен ред в развитието на съвремнната цивилизация. Планетарната общност, с изключение на страните които са „под игото" на САЩ, вече не се примиряват с положението, когато еднолично една страна определя съдържанието, дневния ред и посоката на стремежа на народите към по-добър живот, свобода и щастие. И ако САЩ бяха получили правото си на глобален лидер по силата на реалната си икономическа мощ и перспектива, то по всяка вероятност днес въпросът за тяхното детрониране не би стоял толкова остро.
Но Съединените щати, използвайки факта, че Втората световна война бе далеч от тяхната територия и чрез традиционно силната агентурна и финансова инфраструктура на Великобритания, наложиха на света Бретън-Удската система.
Зафиксираното от нея тоталното господство на американския долар в международните финанси, което, особено след некоректния и мошенически отказ на САЩ от златното покритие на долара, я превърна в система за пладнешки грабеж и терор над страните извън „златния милиард". Ключовото и оперативно звено за глобалното господство на САЩ и колективния запад над останалия свят бе и е Банката за международни разплащания (БМР) в Базел, Швейцария. Тази финансова институция получава задължителни за изпълнение указания от „групата на тридесетте", включваща бивши глави на централни банки и влиятелни частни банкери, чрез които елитния световен частен сектор утвърждава своята власт над висшите финансови структури на всички държави по света. Това е изключително ефективният инструмент за финансови санкции към „непослушните", в т.ч. и чрез изключване от системата „СУИФТ", за осъществяване на натиск върху правителствата чрез „кредитиране" при заробващи условия от МВФ и групата на Световната банка. Това е и източника на магическата сила на хегемона и техните местни компродори, работещи по схемата: „пари-власт-пари прим", където „пари прим" означава „легитимно" разполагане с безумно много необезпечени долари, с които се осъществява: купуване на съвести и правителства, на яхти, самолети, къщи на брега на Женевското езеро; обучение на децата в Оксфорд, Харвард, Бъркли и др.;организиране на цветни революции и военни интервенции, на перверзни удоволствия, сатанински сборища, „открити" и тайни общества; разпространяване на пост-истини, двойни стандарти, манипулации и вселяване на страхове!
Във връзка с отказа на председателя Си и президента Путин да участват в годишната среща на върха на организацията Г-20 в Делхи на 10-11 август т.г. е интересно да припомним, че „групата на двадесетте", създадена през 1999 г. във формат министри на финансиите и председатели на централните банки на двадесетте най-развити държави, по същество, е „дъщерна структура" на базелската БМР, като ядрото ѝ е от „групата на десетте": Съвета на директорите на БМР-Базел, състоящ се от представители на страните от Г-7 плюс представители на МВФ, Световната банка и Европейския съюз, като към тези десет се присъединяват страните от „втори ред", в т.ч. петте члена - основатели на БРИКС, а сега вече седем след приемането на Саудитска Арабия и Аржентина, а трите други страничленки на Г-20 – Индонезия, Мексико и Турция са подали пълни заявки за приемане в БРИКС през 2024 г., т.е. налице е пълно равенство на гласовете, което прави организацията Г–20 неработеща.
По време на срещата на БРИКС в ЮАР бяха приети много съдбоносни решения, намерили отражение в приетата с консенсус Декларация. Но има един аспект, на който много малко анализатори обърнаха внимание. Не става дума за разширяването на БРИКС, или за преминаването на търговските отношения между страните към разплащания в национални валути, което от своя страна е първата крачка към създаването на единна платежна единица. Става дума за това, че фактически БРИКС предяви ултиматум на колективния запад начело със САЩ по въпроса за бъдещето устройство на света или както е записано върху банкнотата от един долар: “NOVUS ORDO SECLORUM” – Нов световен ред!
Според президента Барак Обама досега действащият световен ред е следния: „Америка трябва да определя правилата. Америка трябва да приема решенията. Другите страни са длъжни да играят по правилата, които ще установи Америка и нейните партньори, а не обратното".
Само няколко години по-късно 45-ят президент на САЩ Доналд Тръмп определя същността на американските политика и хегемонизма така: „Централата на световната политическа власт е тук, в Америка. Тази корумпирана политическа власт е най-мощната сила, стояща зад усилията на радикалната Глобализация, която отнема властта от работещите хора.
Техните финансови ресурси са практически неограничени, техните политически ресурси са неограничени, техните медийни ресурси са ненадминати.
И най-важното! Дълбочината на тяхната аморалност е абсолютно безгранична!"
Този яростен антагонизъм в управлението и в самото американското общество заставя страните от БРИКС да заявяват днес пряко: или реформирате съществуващите международни институти по начин, че те да служат на всички държави равнопоставено или БРИКС ще създаде паралелни структури, които да ги заменят. Основанието за това заявление е факта, че на срещата на високо равнище на БРИКС в Йоханесбург присъстваха делегации от над 60 страни на света, което означава, че те представляват над 2/3 от населението на земята. Преди приемането на новите членове страните-основателки владееха над 25% от територията на света, с население над 42% от световното, докато Г-7, съответно, е с територия около 15% и с население 10% от това на света. Брутният вътрешен продукт при паритет на покупателната способност на страните от БРИКС е 56 трилиона ам. долара, а на страните от Г-7 52,2 трилиона ам. долара. След приемането на новите членове обединението БРИКС+ ще притежава 44,35% от доказаните световни нефтени залежи и 80% от световния добив на черно злато! Но това не е всичко. БРИКС+ като съюз от държави, постепенно, но реално поема контрола върху ключовите сухоземни и морски търговски маршрути по целия свят. Това се отнася както за исторически сложилите се: „Път на коприната", и „Южен морски път", превръщайки Суецкия канал и Персийския залив във вътрешни водни територии на БРИКС, а чрез Аржентита и контрола над Магелановия пролив, но така също и за най-новите - „Северния морски път" и сухоземния коридор „Север-Юг", свързващ Русия, Иран, Индия и Африка и т.н.
И в тази си нова „декорация" БРИКС заявява за необходимостта от най-бързо реформиране на световните институти, в това число ООН, МВФ, СТО, МОК и т.н. на този етап страните от БРИКС говорят за реформиране, но ако колективня запад откаже, то ще бъде предприета пълна смяна на съществуващата система: Банката за развитие на БРИКС фактически е готова да поеме ролята на МВФ и СБ без да поставя заработващи условия при кредитиране икономиките и социалните проекти на страните, а преминаването на разплащания в национална валута е първата крачка към емитирането на единна валута. Създаването на макрорегионални обединения на географски принцип ще е първата крачка към структурирането на световна политическа организация с постоянно заседаващ орган на управление, състоящ се от равнопоставени представители на всички макрорегиони и Общо събрание на всички участващи страни,членове на БРИКС+; създаване на собствени рейтингови агенции, стокови и финансови борси и регулативен орган в областта на свободната търговия; обединена структура за организиране на общи спортни меропирятие и съревнования и пр.
С други думи, появява се реална алтернатива на сега действащия световен ред, съществуващ на основата на собствени, неизвестно от кого измислени правила, а не на базата на общоприети с консенсус международни закони.
Решителната заявка за промяна, демонстрирана от голяма част от притисканите, тероризирани, убивани, унижавани и разграбвани страни-колонии, провокирана от специалната военна операция на Путин, подкрепена от председателя Си говори, че развиващите се страни са очаквали „своя час" за да предявят претенциите си към Вашингтон и неговите сателити. В настоящия исторически момент страните и народите от Африка са планетарния център на взрива от активност и готовност за единни крайни действия. И за да бъде опредметена представата ни за случващото се трябва да кажем, че ако скоро не настъпят реформи, то ще бъдем свидетели на появата на новия СИВ, вероятно и на нов Варшавски договор, но не монополни под пълния контрол на хегемона, а колективни със зачитане на всяко мнение! Случващото се през 2023 г. е начало и практически сбъдващо се пророчество на автора на „Сблъсъкът на цивилизациите" Самюъл Хънтингтън за борбата на народите за преобразуване на настоящия световния ред, определен от него като: "The West versus the Rest" („Западът срещу останалите!").
Това са епохални промени. На западното задкулисие е предявен ултиматум, който предизвика сред политолозите на изключителните пълен шок. Президентът Путин и Председателят Си се отказаха да участват лично в срещата с ръководителите на най-развитите страни и международни организации Г-20. С това си решение те ясно показваха на света, че с днешните лидери на Г-7, МВФ, СБ и ЕС няма за какво повече да си говорят. В потвърждение министърът на МВнР на РФ Лавров по време на срещата си със студентите от МГИМО на 1-ви септември т.г. заяви: „Нито една от принципиалните договорености, които бяха подписани от нас със Запада след 1991 г. не бе изпълнена. Нито една! Ето защо на тяхната дума днес не трябва да вярваме, но не трябва да вярваме и на подписите на техните лидери, поставяни под множество документи!" От тези думи е ясно е, че връщане назад няма да има!
Първият незаобиколим фактор за случването на промяната е икономическата и технологична мощ на Китай и невероятната последователност на неговите ръководители при отстояване и прилагане на извечни и справедливи принципи в общуването между държавите. Вторият решаващ фактор е видимото военно превъзходство и демонстрираната мощ на „непобедимата и легендарна" руска армия във войната ѝ с колективния запад начело със САЩ на територията на Украйна. Впечетляваща е изключителната нравствена зрялост и консолидация около своя лидер на гражданското общество в РФ, бетонирана с грижа за продоволствената самодостатъчност на страната, с ефективна социална политика и стряскащо с мащабите си усвояване на гигантските природни ресурси, съпроводено от паралелно изграждане на многофункционална инфраструктура по цялата огромна територия на РФ.
И всичко това се случва днес, в реално време, на фона на неудържимото желание на болшинството страни по света да скъсат веригите на колониалната си зависимост от ненаситния хегемон-надзирател и световен жандарм и неговите васали по места. Това са необходими и достатъчни предпоставки за да се случи Новия, по-добър и изстрадан световен ред, гарантиращ на многомилиардното население на Земята просперитет, взаимно уважение и зачитане мнението на другия – по-малкия и по-слаб съсед и партньор, отказ от задкулисни договорки и двойни стандарти, прогнозируемост в поведението и прозрачност в действията.
Всички онези, които пристрастно следят случващото се в света не може да не си дават сметка, че успешната реализация на всички идеи, прогнози и решения за глобалното развитие на света, които са призвани да спрат деградацията и нравствения упадък на планетата е възможна само при условие, че се намери максимално широк и работещ консенсус по следването на един или няколко глобални критерия и цели, които да водят към системното и ефективно решаване на постоянно възникващите предизвикателства пред човечеството в средносрочен период.
Това търсене на нови подходи неимоверно се усили след публикуването на статията на Френсис Фукуяма в сп. "Foreign Affairs", озаглавена „Бъдещето на историята". След като през март 1989 година в сп. "The National Interest" същият този автор бе оповестил за „Края на историята" с бомбастичната си констатация, че:
„Това, на което вероятно ще станем свидетели не е просто края на студената война или поредния период на следвоенната история – това е краят на историята като такава, завършване на идеологическата революция на човечеството и универсиализация на западната либерална демокрация като окончателна форма на управление...". Двадесет и три години по-късно, през януари 2012 г., в „Бъдещето на историята" той заявява:
„Сегашната система за концентрация на богатството в САЩ работи вече само за собственото си укрепване: 
финансовият сектор използва своите лобисти ,за да избегне обременителните и неудобни форми за регулиране... Елитите на всички общества използват недосегаеми за другите граждани възможности за достъп до политическата система, за да защитават своите интереси, при които отсъства уравновесяваща демократична мобилизация, способна да корегира ситуацията. Американският елит не е изключение от това правило. Тази идеология (новата идеология, която се предлага от Фукуяма - б.а.) трябва да промени държавния сектор, правейки го независим от сегашните заинтересувани лица, като се внедряват най-новите технологии при предоставянето на услуги и държавни поръчки.
Също така тя трябва решително да предяви необходимостта от преразпределение на благата и предоставяне на реален път за прекратяване доминирането на интересите на определени групи в политиката". „... Няма да постигнем мобилизация дотогава, докато средната класа в развитите страни не престане да симпатизира на идеите на отминалите поколения, т.е. докато тя продължава да счита ,че нейните интереси най-добре се защитават от свободата на пазара и слабата държавна намеса".
В края на октомври 2016 г., две седмици преди президентските избори в САЩ, отново във сп. "Foreign Affairs", Франсис Фукуяма публикува поредната си статия, озаглавена „Политически упадък или обновяване на Америка?". И в тази статия именитият американски философ и политолог, оценявайки проницателно силата на „дълбока държава" и слабостта на неолибералната демокрация в САЩ задава чрез заглавието най- актуалния и важен за света въпрос днес, като констатира:
„Преди две години доказах ,че Америка страда от политическо загниване. Конституционната система на ограничения и противовеси в съчетание с партийната поляризация и появата на добре финансирани групи води на възникването на това, което аз наричам „ветокрация"...... Това е положение, при което е по-лесно да не дадеш на правителството да направи нещо, отколкото да го използваш за благото дело".
Тези думи на Фукуяма изключително директно фиксират деградацията на капитализма в неговата последна модификация „неолиберализма" по отношение на подобряването на живота на обикновените хора. Всеобщо е мнението на западните „мозъчни центрове", че капитализмът се е изчерпал като възможност за развитие на световната цивилизация, че „чергата" вече гори от единия край, и ако трябва пак, образно да охарактеризираме съвременното състояние на глобалния хегемон, който все още си мисли, че ръководи света по установените от него правила, то най-подходящ е фотоетюда от самолета със спъващия се и пълзящ по червената плюшена стълба нагоре американски президент, с огромното му желание да се добере до „твърда земя" и да козирува на поставилите го на този пост задкулисни властелини на света!!!
Това, за което говори Фукуяма през 2012 година е валидно за състоянието на нещата в нашата страна днес, десет години по-късно. Фактът,че около 56% от имащите право на глас българи не участватат , а 4%,участват, но гласуват против всички на парламентарните избори показва , че за болшинството наши граждани вече е без значение, кой управлява държавата– настъпила е апатия и отвращение към наложената американска неоколониална, неолиберална система. Тези, които отиват да гласуват са пряко или косвено купени от партийните босове, които ги уреждат, барабар с роднините им, с доходоносни държавни постове в местната власт, с печелене на обществени поръчки, с благоразположение на контролните, правоохранителни и съдебни органи, с „удобни" условия за правене на бизнес без да се плаща данък „печалба", с партийна подкрепа при получаване на всякакви държавни услуги на централно и местно ниво и т.н. С други думи, с всичко,което е необходимо тази привилигирована каста на малцинството да се превърне в „средна" класа и в гръбнак на „демокрацията" и неолиберализма в България и така да властва вече над 33 години! Но към тях прибавяме и елитните играчи – партийните босове, средните и големи бизнесмени и банкери – които са на пряк контакт с Големия брат и които „пият вода" за многомилионните си далавери директно от извора, преразпределяйки европейските фондове, участвайки в големи инфраструктурни проекти със средства от ЕС, получаващи неограничено финансиране от банките и радващи се на покровителствено отношение от западните и местни СМИ. Тук са и онези, които „забравиха" да върнат народните пари, получени от нароилите се търговски банки веднага след началото на прехода. За периода от 1990 до края на 1994 година размерът на невърнатите заеми е бил 281 млрд. лв., при среден обменен курс $1:25лв. т.е. лошите кредити в края на 1994 г. са били на стойност 11,4 млрд.$ при положение, че външният дълг на България за 45-те години социализъм, увеличил е двойно в периода 1985-1989 година е бил помалко от 10 млрд.$.
Целият този нашенски „златен" милион, репрезентативна част на западния „златен милиард", по определение, не се интересува от работещи добри идеи и традиции, от нравственост и православна етика, от състрадание и взаимопомощ – това е причината той винаги да гласува аполитично, за да може, воден от собствения си егоизъм да опази и направи вечно екстензициалното за него статукво, без да се интересува от обещанията на обслужващите го партии, обилно давани на народа преди и по време на избори.
Тези последователи на мамона имат своите кумири, един от които е световния спекулант и манипулатор, 93-годишния унгарски евреин Шорош Дьорд. Неговите 27,4 млрд.долара са в резултат на голяма и дълга планетарна измама: печатане на пари без стойност т.е. фалшиви пари , за които измамно и постоянно се внушава, че са резервната валута на света и най-сигурното платежно средство.В това е фокуса! Когато има много пари без стойност, всичко може да бъде залагано като обеспечение, независимо дали е ликвидно – жилища, застраховки, коли, бъдещи доходи, реколти, научни открития и ненаписани романи– практически всичко, материално и духовно, стига да е с договор за нечие попечителство и да обслужва правилото: „Всеки гражданин на планетата трябва да е длъжник на Системата и животът му да зависи от нея!" Със дейността си десетилетия наред Сорос беззаветно служи на Системата!
През 1998 г., в интервю на журналиста Алекс Джонс, излъчено по американската телевизия CBS, вече американецът Джордж Сорос, на въпрос на водещия: „Вярвате ли в Бог?" отговаря: „Не! Не вярвам в Бог. Той е измислен от хората!" На друг въпрос на водещия: „Вярно ли е ,че в периода след 1995 години сте финансирали американските интереси на Балканите в по-голяма степен, отколкото самото американското правителство?" Сорос отговаря: „Като участник на пазара, аз трябваше да се конкурирам, за да победя, а просто като човек аз се безпокоя за обществото, в което живея." На въпрос на водещия, дали е участвал в погромите на германските окупатори над евреите в Унгария, Сорос отговаря : „Да, аз бях на 14 години. И аз бих казал, че тогава се закали моя характер". Водещият продължава да пита : „Имахте ли чувство за вина?" Сорос отговаря: „Не. Разбира се, аз можех да бъда и от другата страна, аз можех да бъда заедно с евреите, на които вземаха ценните вещи. Ако не аз бях с нацистите и не аз правех това, то тогава някой друг вместо мен щеше да бъде на моето място и щеше, при всички случаи, да конфискува тези вещи, независимо от мен".
В първите дни на септември т.г. от средствата за масова информацията разбрахме, че Джордж Сорос предава властта в неговата империя на сина си Алекс Сорос, който впоследствие обяви, че компаниите рязко съкращават дейността си в Европа и се съсредоточават в САЩ. Така централният офис в Лондон се съкращава с 80%, като същото ще се случи и с другите филиали, голямата част от които ще бъдат ликвидирани. Според европейските анализатори това решение на Сорос е продиктувано главно от факта, че социалното и политическо преустройство на страните от Централна и Югоизточна Европа благополучно е приключило и паричните потоци трябва да се насочат по други направления.
По мнението на специалистите ако през последните 30 години огромната армия от агентите за влияние на „Откритото общество" на Сорос в Европа работеха в различните НПО, то днес те вече са установили пълен контрол над европейските правителства и системата е започнала сама да се възпроизвежда в масов мащаб. Като резултат се констатира, че либералният дневен ред в новите членки на ЕС постига отлични победи срещу противниците на неолиберализма и свободния пазар – всеки несистемен политик, който има потенциал за развитие е приземяван още при „набирането на височина". Интересното е друго. Според Алекс Сорос, изтегляните от Европа финансови средства (за 2024 година обемът ще е около 1,5 милиарда долара) ще бъдат пренасочени за либералното преустройство на Съединените щати, защото в последните години консервативните сили в Америка започват да дават силен отпор на модните либерални направления, което ще е решаващо за резултатите в предстоящата президентска битка.
Явно е, че щом соросоидният конгломерат се прегрупира в световен мащаб, то в близките месеци може да се очаква разгръщането на генералното сражение между силите на Светлината и тези на мрака!
Но има няколко знаменателни събития, които са антитеза на дейността Сорос и компания. През юни 2013 г. Папа Франциск в словото си пред чуждите посланици във Ватикана заяви: „Това, което става днес с нашия свят не е просто потребителско общество - това е диктатура на парите! Всички говорят за дявола, за заговори и войни и светът отдавна е в плен на „златния телец". Ние самите, както това първи направи народът на Мойсей, го избрахме за идол, а вече и децата си въвличаваме, приучавайки ги към разкош, като ги развращаваме да преследват измислената цел - безогледен стремеж към успех, власт и богатство".
През юни 2016 г., при посещението му във Ватикана, Папа Франциск връчи на Владимир Путин паметен медал, съпровождайки церемонията с думите: „Този медал е сътворен от един художник през миналото столетие. Върху него е изобразен ангел, приносящ и мир, и справедливост, и солидарност, и защита". По-късно в град Асизи на Президента на РФ бе връчена „Златна палма" от свързаната с Ватикана Асоциация "Assisi Pax International" за положените от него миротворчески усилия в защита на христианската общност в Близкия изток. Със същата награда, когато глава на римокатолическата църква е Папа Йоан Павел Втори са наградени Роналд Рейгън, Михаил Горбачов и Папа Бенедикт XVI за заслугите им в превръщането на двуполюсния свят в еднополюсен, докато признанието за Путин е с обратен знак, подчертавайки негова роля като двигател на процеса за еволюционно развитие на света от еднополюсен в полицентричен модел, с няколко регионални страни-лидери. На 25 август 2023 г. по време на телемост с над 400 млади руски християни-католици, събрали се в базаликата „Св. Екатерина" в гр. Санкт-Петербург Папа Франциск, обръщайки се към руските младежи заяви: „Вие сте наследници на велика Русия: на великите руски светци, на велики държавници, на великата Русия на Петър Първи, на Екатерина Втора, на империята – величествена, образована, с велика култура и велика човечност. Никога не се отказвайте от това наследство!“
Папа Франциск е аржентинец, първият в историята понтифик от Латинска Америка, първият йезуит и първият папа, който приема името на св. Франциск от Азиси, основател на бедния орден на францисканците, известен със своя аскетизъм и стремеж за общуване с обикновените хора. От първи януари 2024 година, когато домакинството на БРИКС се поема от Руската Федерация, Аржентина става пълноправен член на организацията. Срещата на лидерите на БРИКС ще се проведе в гр. Казан, столицата на Татарстан и естествения център на ислямското вероизповедание по руските земи. През 922 година кубратовите българи на тази територия приемат исляма и изграждат мощната Волжска България с център град Болгар. Символично е, че в БРИКС през 2024 година ще участват и четири ислямски държави: Саудитска Арабия – Меката на ислямската религия, Обединените арабски емирати, Иран и Египет, с което в новата световна организация ислямското вероизповедание ще има много силни позиции.
И за финал. На 28 април тази година в Централната военна клинична болница на МО на РФ „Александър Вишневски" в гр. Красногорск, недалеч от Москва се случи чудо. Върху остъклената част по вратите на всичките шест етажа на болницата едновременно се появявя образи на Богородица различно позиционирани, които не могат да бъдат изтрити. За това разказва в своя телеграмканал свещенника от РПЦ Светослав Чурканов, който вече над година посещава военната болница, където са настанени за лечение много руски войници, ранени по фронтовете на СВО. Той свидетелства, че образът на Богородица се е появил в деня, когато в реанимацията на болницата лекарските екипи са се борили за живота на млад руски военнослужащ, но за съжаление, не са успяли да го спасят. Православният свещенник е убеден, че пресветата Богородица е посетила болницата за да спре страданията на момчето, което се е намирало там в много тежко състояние повече от месец. Това заключение се потвърждава и от пристигналия в болницата монах от известната монашеска обител „Оптина пустинь", стареца Илий, който по думите на известния телевизионен журналист и публицист Андрей Караулов е казал: „Да, тя е идвала тук, взела е момчето за да не страда, а по коридорите на болницата ходят много страдащи като него момчета и тя иска да бъде с тях!" И Караулов възкликва: „Фантастика. Чудото затова е чудо, защото не може да се обясни! Погледнете още веднъж. Чудо, каквото отдавна не е имало по нашите земи. Случвали са се чудеса, изцеляващи хора от болести – за тях много сме говорили и показвали. Но това е Чудо!" (www.youtube.com/watch?v=fEvy4fbnZ5A)
N.B. Бог е с нас! Вярвайте!

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе