ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Ерик Рубин: „България и Америка – съюзници и партньори“
Калейдоскоп

Ерик Рубин: „България и Америка – съюзници и партньори“
Aвтор:  Георги Вацов 

22 Юли 2016

Основни моменти от лекцията на Н. пр. посланик Ерик Рубин, провела се в Атлантическия клуб в София, и отговорите на въпросите, зададени му от представители на българската общественост.

В началото на годината в София  пристигна, за да встъпи в длъжност назначеният от президента Обама нов посланик на САЩ в Р. България – г-н Ерик Сет Рубин.

След връчването на акредитивните си писма, Н. Пр. посланик Рубин прочете лекция пред членовете и гостите на Атлантическия клуб. Като приветстваме с „Добре дошъл“ официалния представител на приятелския американски народ, и имайки предвид уникалната и изключителна роля, която играят американските посланици във вътрешнополитическия живот на България от 25 години насам, редакцията на сп. „Сигурност“ и сайта „Брод за България“ има честта да запознае своите читатели с основните моменти от „тронното“ слово  и отговорите на Н.Пр. посланик Рубин на въпросите, зададени му от присъстващите на лекцията[1] представители на българската общественост, публикувани на сайта на Посолството на САЩ в България.

Посланик Ерик Рубин е дипломат от кариерата, поради което зад  всяка негова  фраза и словесна конструкция  би трябвало да намираме от една страна отговор на редица въпроси от външнополитическата стратегия на администрацията на президента Обама  и от друга – да се запознаем с конкретната визия на САЩ  за мястото на България в тази стратегия. И понеже българските  правителства години наред вече нямат собствена идея как да изглежда суверенна България в очите на международната общественост, то това, което казва или пише американският посланик, впоследствие  българските политици транслират чрез собствените си изяви пред  публиката  у нас и в  чужбина, като  позиция на българската държава.

Безспорно, тонът на лекцията на посланика е доброжелателен и благосклонен и за разлика от други негови изказвания, предшествали  тази лекция, в този случай той спести  критиката и наставленията към българската политическа класа. В същото време угодническият стил на водещия заседанието на Атлантическия клуб, както  и семантиката на някои от  въпросите, вероятно са лоша услуга за изграждането на реална представа у висшия американски дипломат за ситуацията, общественото мнение и основните характеристика на съвременното българско гражданско общество. В тази връзка, публикувайки цитати от стенограмата, нескромно ще си позволим да коментираме някои от констатациите, съдействайки за възможното им  обективно  и правдиво интерпретиране от българската общественост.

След като благодари на българския народ за топлото посрещане, посланик Рубин персонално се обръща към семейство Паси с думи на признателност „за  тяхната роля, за техните заслуги към България, към нашия алианс, към нашите двустранни отношения – те са прекалено много, за да бъдат изброени, но твърде важни в исторически план, за да не бъдат отбелязани“. На второ място е посочен, но  не с името му, а като коронована особа, Симеон Сакскобурготски  „...и ролята му за постигането на мечтата, на целта България да бъде интегрирана в Европа, пълноправен член на Атлантическия алианс, историческа роля, за която сме дълбоко благодарни, и която според мен заслужава специално споменаване“.

Когато  непредубеденият читател чете първата част на лекцията, той неусетно получава усещането, че някой предварително е убедил високопоставения представител на американската администрация, че българският народ е силно притеснен за своята националната сигурност, за  бъдещето на децата си и за просперитета на държавата и крайно се нуждае от защитата  на „Големия брат“ пред опасната  външна заплаха, защото  „времената не са лесни за никого в региона и със сигурност не са и за българите. Така че нека да кажа още от самото начало, че Америка застава рамо до рамо с вас и ще подкрепя избора, който сте направили – за Европа, за Трансатлантическия съюз и за свободата и по-обнадеждаващо бъдеще за вас, за вашите деца и за вашите внуци. За да отговоря много накратко на някои от нашите критици, позволете ми да добавя, че ние сме тук като ваши приятели, много държим на вашата сигурност и просперитет, няма да си тръгнем и няма да загърбим нашия ангажимент“.

След ретроспекцията за настъпилите съществени промени към по-добро, в т. ч. и в качеството на живота през последните 26 години, изразяващи се в приемането на България в НАТО и ЕС, във възможността българите да пътуват, да работят и учат  в чужбина, „в огромните подобрения в качеството на инфраструктурата и на живота, в разширяването и задълбочаването на българо-американските отношения“,  посланик Рубин продължава: „Нека добавя, че сме дълбоко ангажирани да оказваме подкрепа на правителството на България и държавното ръководство в контекста на сериозните предизвикателства пред тях в момента и в определянето на курса на страната към бъдеще на сигурност и благоденствие. Президентът  Плевнелиев, премиерът Борисов, целият министерски съвет имат пред себе си списък с цели, които са истинско предизвикателство. Ще направя всичко по силите си по време на мандата си тук, за да им помогна да успеят“.

Какви според САЩ са  опасностите за България, пред които е изправена и Европа като цяло: „На първо място е анексирането на Крим от страна на Русия, продължаващото неизпълнение на задълженията по Минските договорености и продължаващата военна агресия и подклаждането на нестабилност в Украйна. Другата криза е ужасният конфликт в Сирия и тясно свързаната с него мигрантска криза... И накрая, заплахата от чуждестранни бойци и постоянните доказателства за преминаването им отвъд границите на конфликта“.

След посещението на Държавния секретар Джон Кери, през януари 2015 година, е установено стратегическо партньорство между САЩ и България, което по мнението на посланик Рубин екотва в морето на нестабилност“. Работата на четирите съвместни  работни групи е съсредоточена  към взаимното обвързване в решаването на ключовите въпроси за: „оказване на подкрепа на България при пълната ? интеграция в ЕС във всички области, в които полага усилия в тази връзка; финализиране на модернизацията на армията на България като боеспособна и оперативно съвместима с НАТО, както и изпълнение на амбициозен график за учения и ангажираност; поощряване на енергийната диферсификация, чрез която България да стане по–независима, а така също и по-просперираща; подпомагане на прозрачността с цел стимулиране на развитието на демокрацията и икономиката и полагане основите на стабилността; институционално изграждане и обучение на персонала за борба с транснационалната заплаха от тероризъм“.         

В лекцията си най-голямо  внимание посланик Рубин отделя на дейността на Посолството на САЩ в България на въпросите на образованието и междучовешките взаимоотношения. „Чрез помощта на правителството на САЩ и Фондация „Америка за България“ над 1100 българи и американци са участвали в нашата програма „Фулбрайт“, с цел по-интензивно сътрудничество на университетско и следдипломно ниво. Създавайки възможности за по-тясно взаимодействие между университетите и средните училища, фондация „Америка за България“ стимулира интелектуалния потенциал на България, като инвестира в следващата генерация от лидери на България. През 2015 година създадохме Асоциация на участвалите в летните студентски бригади в САЩ, която предоставя възможности за поддържане на контакти и връзки и съдейства за подкрепа към участвалите в бригадите в стремежите им, както и в рамките на техните общности тук, в България“.

В рамките на Посланическия фонд за опазване на културните ценности, който е под мое ръководство, посолството изпълнява проект на стойност почти $700,000 за запазването на църквата „Свети Йоан Алитургетос“ от 14 век в Несебър; консервацията на две християнски гробници от 4 век в централната част на София, запазването на тракийската гробница на Крън Втори от 4 век пр. Хр.; реставрацията на Куршум Джамия от 17 век в Силистра; запазването на мозаечните подове от 3 век  във Филипополис, както и съхраняването на библиотеката от началото на 19 век и джамията „Осман Пазвантоглу“ във Видин.

Очевидно е, че тези дейности укрепват нашето двустранно сътрудничество, но как ни помагат да намерим решение на проблемите, пред които сме изправени? Чрез тези програми и инициативи хората се научават да решават междукултурните проблеми“.


В заключение Н.Пр. посланик Ерик Рубин заявява: Това, което мога да ви кажа е, че докато съм тук, в България, ще направя всичко по силите си, за да бъда добър приятел, да направлявам всички ресурси, доколкото мога, за да помагам на България в посрещането на тези многобройни предизвикателства и да работя за постигането на визията, която споделяме – визията за свобода, просперитет и сигурност“.

За нашите читатели, вероятно, определен интерес ще представляват   и получените отговори от посланик Ерик Рубин на зададените му  въпроси:

Соломон Паси: „Кой ще бъде бъдещият генерален секретар на ООН? Искаме  да изпратим трети български космонавт с НАСА! Как виждате възможността да бъде изградена военноморска база на НАТО в Черно море? Как виждате възможността Куба да бъде поканена за член на НАТО?“;

Проф. Стоян Денчев: Искам да попитам – обезпокоен съм от изявите на един от основните кандидати за президентския пост в САЩ г-н Доналд Тръмп, който казва, че НАТО е отживелица. Как Вие, като представител на правителството на президента Обама, бихте споделили това виждане на кандидата Тръмп?“;           

Стоян Тричков: „Къде според Вас се намира България на голямата шахматна дъска като една малка страна, която е партньор на САЩ като член на НАТО,  член на ЕС и в същото време исторически и културно е приятел на Русия?“;              

Емилия Милчева: „Вероятно знаете за проблемите на т. н. американски централи в България. Бихте ли се ангажирали със съдействие за разрешаване на този спор, който тече от дълго време и е свързан  с една  доста дължима сума? И вторият ми  въпрос е – преди дни международната агенция Галъп“ публикува едно изследване, според което 14% от българите смятат, че Съединените американски щати са враг. Това как бихте го определили, може би не е политически коректен въпросът, но все пак това като резултат на хибридна война ли е или…?

N.B. През юни – септември 2015 година американският институт „Галъп Интернешънъл“ е  провел анкета сред гражданите на страните от бившия СССР и Източна Европа. На въпроса „Коя страна представлява най-голяма заплаха за вашата държава?“,  са отговорили по 1000 души от всяка страна и 2000 души от Русия. Резултатите са: за Гърция – най-голяма заплаха е  Германия с 39% от запитаните, за Сърбия – САЩ с 24%, за България – САЩ с 14%, за Македония – Гърция с 14%, за  Румъния – Русия с 57%, за  Хърватия  – Сърбия с  11%, за Албания – Сърбия с 26%, за Р усия  – САЩ с 64%, за САЩ – Русия с 18%.     


[1] Пълният текст на лекцията на Н.пр. посланик Ерик Рубин и неговите отговори на отправените му въпроси можете да прочетете тук: http://bulgarian.bulgaria.usembassy.gov/amb_speech04082016.html

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе