Вече седма година поред сп. „Сигурност“ авторизирано коментира популярната „главоблъсканица“ на корицата на ноемврийския брой на лондонския седмичник сп. „The Economist“, превърнал се в настолно четиво за над един милион и половина читатели в над 200 страни по света. Най голяма, над 50%, е аудиторията на списанието сред представители на средната класа на Съединените щати, 14% са в Англия, а 19% в континентална Европа. Изданието се управлява от медийната компания „The Economist Group“, като 50% от акциите принадлежат на британските клонове на фамилиите Ротшилд и Аниели. Печалбата на вестника в годините след 2016 е от порядъка на над 60 милиона фунта стерлинги годишно. На страниците на списанието, ежеседмично и постоянно присъстват раздели, които обобщават събития в определени от редакцията държави със символични наименования: от 1942 година разделът „Лексингтън“ е посветен на САЩ и е наречен в чест на града Лексингтън, щат Масачузетс, мястото откъдето започва Гражданската война за независимост; „Лун юй“ е от 2012 г. и обхваща китайската тематика, повтаряйки названието на сборника сентенции на Конфуций; „Баджот“ е английския раздел, на името на Уолтър Баджот - британски експерт по конституционно право и икономика от ХIХ век, един от първите редактори на сп. „The Economist“. Друга знакова рубрика на изданието е индекса „Биг Мак“, публикуван за пръв път през 1986 г., който през цената на хамбургера в различните страни измерва покупателната способност на местните валути.
Сп. „The Economist“, появило се в Лондонското сити през 1843 година, и определено от Карл Маркс като „европейския орган на финансовата аристокрация“ в днешно време е рупор на маститата Лондонска школа по икономика, Лондонската асоциация на пазара на благородни метали (LBMA), Лондонската фондова борса (LSE), на рейтингови агенции, с две думи – главния печатен орган на неолиберализма и глобализацията. Оттук е и огромното внимание, с което се ползват текстовете и илюстрациите, поместени на страниците на списанието сред световния бизнес елит!
Традиционно, вече 35 години, през третата седмица на ноември, на корицата на списанието, във вид на ребус, се появяват кодирани символи, които провокират милиони интелигентни представители на средната класа по света да търсят жалоните на своето бъдеще, около които да намерят успеха в кариерата си през настъпващата Нова година. Веднага след излизането на броя се появяват десетки версии, изказват се невероятни прогнози, които в редица случаи провокират страх и неувереност сред читателите за собственото им бъдеще. За да се ориентираме кои от предлаганите версии в общественото пространство са най-близко до реалностите в живота, вкл. и тези, предложени на корицата на самото списание, трябва да споделим някои свои предварителни съображение, които ще бъдат от полза в пътя ни към истината:
първо, списанието като цяло е един много успешен бизнес проект, който изисква от издателите и авторите да търсят и увеличават интереса на аудиторията, използвайки чисто пазарни механизми за сметка на стопроцентната достоверност;
второ, неолибералната световна върхушка, навсякъде и във всичко преследва своите глобални интереси, което в голяма степен субективира прогнозите, целящи да въздействат на читателската аудитория по точно определен начин;
трето, през 2022 г., сп. „The Economist“ помества статията „Краят на американската хегемония“ („The end of American hegemony“) на старши сътрудника в Станфордския университет Франсиз Фукуяма, в която той споделя: „...Съединените щати нямат шанс да възвърнат предишния си хегемонен статут, нито трябва да се стремят към това. Това, на което може да се надяват е да поддържат със страните – единомишленици световен ред, който да е приятелски настроен към демократичните ценности. Дали ще могат да го направят ще зависи от способността им да си поставят за цел възстановяване чувството за национална идентичност“ – вярна оценка, изискваща и определена аргументация за нейното оборване и това е агресията към Тръмп и Путин, предназначена за „консумация“ от средната класа на САЩ и Русия!;“
четвърто, за своята 345 - годишна история английската империя надживява и покорява всички европейски империи, съществували в периода от 1492 до 1945 година, когато в резултата на победата над хитлеро- фашизма се раждат новия световен хегемон – САЩ. Своята огромна мощ Велика Британия получава благодарение на изключителния си военно-морски флот, но най-вече на таланта и уменията на Натан Ротшилд, превърнал лондонското Сити в световен финансов център, кредитирайки европейските правителства (напр. Прусия, Русия, Австрия, Испания и Белгия за периода 1815-1820 г. общо с 45 млн. паунда). Тази стара слава е огромно изкушение за днешното лондонското Сити и го предизвиква да се опита да побутне клатещия се стол на хегемона и да си върне старото величие;
и пето, по инициатива на Лин Форестър де Ротшилд, главна изпълнителна директорка на холдинга „EL Rothschild“, който има значителни инвестиции в СМИ (в т.ч. в сп.„The Economist“), през май 2014 г., в Лондон, се провежда конференция с участието на директор- разпоредителя на МВФ Кристина Лагард, на Бил Клинтън и на кмета на лондонското Сити Фионе Вулф, където прозвучава за пръв път понятието „инклузивен капитализъм“ („Inclusive Capitalism“). През 2018 г., по инициатива на Лин де Ротшилд, е създадена международна нетърговска организация „Коалиция за инклузивен капитализъм“ (CIC), а на 14 декември 2020 г. в Ню Йорк е подписано споразумение за създаване на Съвет по инклузивен капитализъм с Ватикана (CICV). Ръководителите и 27-те „стражи“ - членове на новосъздадения „Съвет по инклузивен капитализъм с Ватикана“, притежават общо активи за над 10,5 трилиона ам. долара, а компаниите им са с пазарна капитализация от 2,1 трилиона ам. долара и в тях се трудят над 200 млн. работници в 163 страни по света. В предвид поетите от глобалистите в присъствието на Папата задължения, то те ще трябва не само да плащат високите си данъци, но и кардинално да се лишат от своите монополни печалби за да ги предоставят безвъзмездно за нуждите на бедните и страдащи хора по целия свят. А дали ще го направят, вкл. и чрез списанието, или ще градят свой „Град на хълма“ за сметка на останалия свят, в т.ч. и на собствените си работници и служители? Пристъпвайки към тълкуването на ребуса от първата корица на „The Economist“ „Светът напред през 2024 година!“ трябва винаги да се стараем да не излизаме от „атмосферата“ на посочените по-горе факти и събития.
Преди всичко на картинката на корицата отново, както в предишните две години, разположените личности и събития са върху кръгла повърхност – аналогия на земното кълбо. Но разликата е в това, че тази плоскост видимо условно е разделена и по вертикала, и по хоризонтала на шест части, а по средата на композицията във вид на кръст са разположени символи на времето, пространството, властта, съзнанието и парите. Във всеки от шестте сектора има профили на личности, като при три от тях отношенията между личностите в реалния живот са антагонистични. Антагонистични са и цветовете: бял и черен – светлина и мрак, добро и зло, победа и поражение, същото е валидно и за синия и червения цвят - неолиберализъм и социализъм, демократи и републиканци, аристократи и плебеи.
В горната третина, по вертикала, в два отделни сектора, са разположени два рисувани профила: Путин на син фон и Зеленски на червен фон, като над главите им, свързани с пясъчен часовник има авиобомби и гълъб на мира, отново антагонизъм. Изводът е, че времето на военните действия изтича и всичко ще се решава на президентските избори в Русия и Украйна, освен ако Зеленски не се откаже от тях. Под двата портрета, разположени в конфигурация от девет, са свързаните помежду си бели и черни дискове, които при движението от периферията към центъра се превръщат в един общ черен диск. През този диск преминава линията, свързваща изборите в двете страни през март 2024 година с изтичащо според пясъчния часовник време. Авторите на сп. „The Economist“ прогнозират, че войната в Украйна ще завърши през 2024 г., като решаващо значение ще имат резултатите от изборите, но във всички случаи и за двамата президенти тя ще тежи с многото черни забрадки и страдания . Що се отнася до хода на самите военните действия през 2024 г., интересното е, че сп. „The Economist“, на 1 ноември т.г., предостави авторитетната си трибуна на командващия въоръжените сили на Украйна Валери Залужний, който в пряк текст заяви, че „войната се намира в „задънена улица“, с което предизвика гнева на Зеленски и съвета му: „ако иска да се занимава с политика, то да напусне армията“. Оказва се, че „The Economist“, или тези, които са зад него, създават дълбока пропаст между двете най-популярни личности в Украйна. Единият, Залужний, заявява, че иска примирие, а излизане в дълбока отбрана и високотехнологично преоборудване на армията, а другият, Зеленски, настоява настъплението да продължи до победен край. Помним с какво ожесточение Борис Джонсън и Лиз Трас искаха и още искат стратегическото поражение на Русия и във всичко подкрепяха Зеленски, предоставяйки му английски офицери за охрана и английско гражданство на жена му и децата. Сега от концептуалното английско издание ни информират, че Залужний е английска креатура и потенциален участник в евентуалните президентски избори. Над главата на Путин е разположен черният профил на Тръмп, но „под“ и тематично свързан с гълъба на мира. Като президент Тръмп изцяло подкрепи „Brexit“ и Борис Джонсън, а сега вече контролира Палатата на представителите на Конгреса и излиза, че докато САЩ и Байдън събират реалните негативи по света и вътре в страната от провала на политиката им в Украйна и Близкия Изток, британските глобални заготовки изпреварват американските в посочените региони. Украинският въпрос вече тежи на Байдън, групата Блинкин, Съливан и Нуланд се издъни и той се чуди как да се измъкне от второто, след Афганистан голямо опозоряване! В същото време, стремящата се да стане отново Велика Британия, за да успокои Байдън, извади от нафталина Камерън, врагът на Тръмп, за да поведе самостоятелно, подкрепян от разделената Европа битката с Русия за Украйна. Няма да е учудващо, ако Дейвид Камерън през мандата на Байдън стане следващия Генерален секретар на НАТО! Над главата на Зеленски е разположена, в черно-бял негатив, жена, свързана със символ на войната – авиобомбите. От десетките предложени варианти в публичното пространство, кой се крие зад този профил, ние сме склонни да се спрем на два. Най-правдоподобен е избора на Марина Абрамович, която по никакъв начин не е свързана с руския олигарх Роман Абрамович. Тя е родена в Югославия през 1946 година, в семейство на народни герои на социалистическа Югославия, американска гражданка с еврейска фамилия. Понастоящем е един от най-изявените творци на пърформанс-бодиарт изкуството и е изключително популярна на Запад. През септември 2021 г. заедно с президентите на Израел и Германия е поканена да открие създадения от нея паметник „Кристалната стена на плача“ в Мемориалния център на Холокоста „Бабий Яр“ в Украйна. Абрамович е една от първите сред световните дейци на изкуството, която се обявява против военната операция на РФ в Украйна. През септември 2023 г. тя е първата жена от 255 години, поканена да представи самостоятелна изложба в главните галерии на Кралската академия на изкуствата в Лондон. В края на септември 2023 г. президентът Зеленски предлага на Марина Абрамович да стане Посланик пред света за оказване на помощ на децата на Украйна за възстановяване на разрушените от руските ракети училища. Интересно е да се знае, че по информация на вестник „The Telegraf“ основните направления на Елена Зеленска като първа лейди на Украйна са културната дипломация и реформирането на системата за хранене на децата в украинските училища. Така че Марина Абрамович е живата и крайно необходима имиджова връзка на семейство Зеленски с главния им спонсор Великобритания!
Друг възможен вариант за разкриване коя е жената с опашката от ребуса е Клаудия Шайнбаум Пардо, чиито реален профил, изключително много прилича на профила от корицата на списанието. Клаудия Шайнбаум е кандидат за президент на Мексико в изборите през 2024 г.. Родена е през 1962 г. с баща евреи - ашкенази като Владимир Зеленски, а родителите на майка ѝ – сефарадски евреи, бягат от София за да се спасят от Холокоста по време на войната. Клаудия Шайнбаум като експерт по климатичните промени е част от колектив, който през 2007 г. печели Нобелова награда по физика. Тя не се познава със Зеленски, но ако в предизборните си речи през 2024 година издигне лозунга за спиране на емигрантския поток от Мексико към САЩ, то това ще даде възможност на демократите в Конгреса да обезсилят позицията на републиканците за финансирането на войната в Украйна. Ако се реализира този вариант, то тогава Зеленски би могъл да получи така нужните му пари и оръжие.
В блока от символи, свързани с войната в Украйна зад Путин е показана най-мощната и нова руска балистична ракета-носител „Ангара -5“ и най-новият научен модул за МКС. Зад гърба на Зеленски е американския ракетоносител „Сатурн-5“ и безпилотния космически кораб „Аполо“, последният полет на които е през 1972 г.. В интервюто си пред „Икономист“ Главкомът на ВСУ, Залужний, заявява: „В този случай (при пролетното настъпление в 2024 - б.а.) решаващ фактор ще стане не едно ново изобретение, а съвкупността на всички вече съществуващи технически решения“. И авторите на „Светът напред през 2024 година!“, сравнявайки руските и американски космически апарати неочаквано показват, че високотехнологичното руско въоръжение е решаващо за превъзходството на руската армия на бойното поле, въпреки предоставените на Украйна американски ЗРК MIM-104 Patriot, Разположеният по средата на картинката блок от символи, групирани в три основни житейски сфери олицетворят главните стълбове на неолиберализма: огромната сила на парите, главният инструмент за вземането на властта - изборната урна и съвършените информационни технологии за манипулиране съзнанието на хората, прикриващи реалните похвати на „изключителните“ за вековното господство над света по схемата: „пари – власт – пари прим“!
Провеждането на избори за държавни глави и парламенти в 70 държави на планетата с общо над 4 милиарда население, тоталното и повсеместно навлизане на високите технологии и преди всичко на изкуствения интелект в живота на хората и очакваната невиждана финансова криза са главните и очаквани събития за 2024 според авторите на прогнозата.
Изборите в Аржентина, както и тези в Словакия, Испания и Нидерландия в края на 2023 година ясно показаха, че в Южна Америка и в Европа ври и кипи от недоволство, намиращо израз в наказателния към политиците вот и, че тези процеси през новата година ще се разгръщат с още по-голяма сила. Избори ще има в САЩ, РФ, Британия, за Европейски парламент, Индонезия, Тайван, Мексико, Венецуела, Украйна и други. На изпитание ще бъдат поставени не само досегашните управленски практики, модели и изборни технологии, но най-вече отношението на народите към новите геополитически процеси за установяване на полицентричност, равенство и справедливост в отношенията между държавите Вляво от избирателната урна, в централния сегмент, е разположена картинката, която олицетворява дълбокото навлизане на компютърните технологии не само в човешкия бит, но и вече в човешкия мозък, въздействащи на съзнанието на Homo sapiens (разумния човек). Почти свикнахме с инвазията на социалните мрежи в ежедневието ни, но вече се убеждаваме, че достъпа на недобросъвестни елементи до нашите лични акаунти в мрежите и мобилните ни телефони ни обричат на възможни тежки манипулации и измами. Издаденият през май т.г. от Администрацията по храните и лекарствата на САЩ лиценз на фирмата на Ѝлон Мъск „Neuralink“ за експериментално поставяне на чипове в мозъците на хора неоспоримо доказва, че добрите намерения могат да доведат до невероятни последствия, ако процесът не се постави под изключителен законов контрол на обществеността и държавата! Третият проблем, който през 2024 г. ще бъде постоянно на вниманието на правителствата, бизнеса и милионите обикновени граждани, намерил място на корицата на сп. „The Economist“, е графиката с главоломното пропадане на котировките на четири основни валути – долар, евро, йена и фунт стерлинг. Ако се случи валутен крах, каквито са очакванията на много известни и доказани специалисти, то обещанията давани от правителствата за стабилност и контрол внезапно ще бъдат отменени все едно, че никога не са били давани. За съжаление, всяка империя винаги показно демонстрира силата си, използвайки лъжи и преувеличение и когато настъпва крах в икономиката и финансите, то цялата лъжа и демагогия лъсват и всички разбират, че империята в последните си години се е крепяла на старата си слава, на тежки манипулации и пълно пренебрежение към проблемите на обикновените хора. И тогава, в държави като България, става ясно, защо така целенасочено е провеждана деградация на родното образование: просто, защото българската част от „незлатния милиард“ е трябвало да бъде готова за техния нов световен ред, включена в графата „ненужни хора“, за да влязат нашите деца и внуци в него без необходимите знания и амбиции–глупави, дебилизирани и зомбирани, лишени от възможността да получат определени практически навици и умения. С диаграмата за срива на валутите авторите на „Светът напред през 2024 година!“ явно вече са спокойни, че вече сме предупредени за идващия финансов крах! Но за нас е важно, а може би и за тях, че китайският юан не в този черен списък!
Третият сегмент в хоризонталното разделение е посветен на силното и решаващо присъствие на САЩ и Китайв света през 2024 година, представлявани от своите президенти. Цялата композиция в долната част на ребуса е взаимообвързана, като конкурентите и главните действащи лица, Си и Байдън, са с гръб един към друг т.е. времето за преговори изтича! Сините и червени дискове, символизиращи Байдън с неговата демократическа партия и Си с червеното знаме на ККП, движещи се от периферията към средата, взаимно и постепенно се припокриват, като черния цвят все повече започва да преобладава, докато в центъра, под пясъчния часовник и избирателната урна, синият и червеният диск не се превръщат в един общ, траурен черен диск с въпросителен знак по средата!?! Ходът на предизборната кампания и резултатите от президентските избори в САЩ през ноември 2024 г. ще бъдат определящи за взаимоотношенията между двете страни през годината. Интересното по версията на „The Economist“ е, че докато Си Дзинпин взема самостоятелно всички решения във вътрешен и международен план, то Байдън при вземането на решения изцяло е привързан към изкуствения интелект и под контрола на „Всевиждащото око“. Според авторите на ребуса двете държави, начело със своите лидери ще търсят пробиви и в борбата с климатичните изменения, и в борбата с природните бедствия, и сериозно ще се конкурират в заемането на позиции при „зеления преход“ и в битката за ефективни и евтини енергийни ресурси. Сериозна търговска война ще се води за производството на чипове, полупроводници и електронни платки, както и за добива на литий и редки метали.
Няма да има примирение между тях и в борбата за влияние и заемане на печеливши позиции сред държавите от Южна Америка и Азия, особено в Караибския басейн и Южнокитайското море. Президентът на Никарагуа взе решение за строителство на руска военно-морска база на своя територия, а Китай, в изпълнение инициативата „Пояс и път“, започва изграждането на голям плавателен канал през територията на Никарагуа за връзка на Тихия с Атлантическия океан. САЩ трудно ще преглътнат това непосредствено навлизане в техните исторически изключителни зони за влияние. В същото време жизненоважният за Китай Малакски пролив към Индийския океан е под контрола на САЩ чрез сателитите му в района. В тази връзка КНР инвестира огромни средства в транспортно-логистичната свързаност на Южен Китай с Индийския океан през територията на Мианмар, където проамерикански въстанически отряди контролират сухоземната граница КНР, а НОАК провежда от другата страна границата големи военни учения. Всичко това показва, че през 2024 г. напрежението в тези райони на света ще се увеличава.
Разказът за сюжета от корицата на сп. „The Economist“ няма да е пълен, ако не отбележим най-същественото символично послание за огромните промени, които очакват света през 2024 година. Разделена от времето (пясъчния часовник в ребуса), от пространството (Югоизточна Азия и Латинска Америка) и от субективните властови амбиции и решения (избирателната урна и бюлетините), човешката цивилизация, чрез своите велики умове, вечно е търсила онзи световен ред, който в максимална степен да удовлетворява всички хора по земята. Досега през хилядолетията, за съжаление, няма намерен такъв ред, явно поради недостига на справедливост и свобода за всички: при родово-общинския строй - с наличието на военно-племенната аристокрация, при робовладелческия - с труда на робите, при феодалния - със закрепостяването на селяните към земята, при капиталистическия - с жестоката експлоатацията на работниците, при империализма- с колониалната експроприация на ресурси, при социализма - с голямата „истина“ и вездесъщата „малка“ правда, при неолиберализма - със слободията, егоцентризма и олигархията.
По вертикала земният кръг върху челната корицата на сп. „The Economist“ е разделен на две: в лявата половина са лидерите на крайния национализъм и неолиберализма с култа си към парите, властта и удоволствията. В другата половина са лидерите на зараждащия се Нов световен ред, където ще господстват справедливост и свобода за всеки човек, но не за сметка на свободата на другия, честни отношения между хората и държавите, но без оказване на политически натиск върху малките и слаби народи! Най-отгоре на многополюсния свят е и Доналд Тръмп, макар и под въпрос, но до гълъба на мира! Символично!
Едва ли нашите прогнози съвпадат с това, което са имали предвид авторите на популярната в целия свят загадка на „The Economist“ – „Светът напред през 2024 година!“, но затова пък и толкова много са вариантите – всеки има право да види това, което най-много иска да види! Добре е, когато „матрицата“ ти дава този избор!
Да си пожелаем здраве и късмет през Новата 2024 година! Наздраве!
